№ 45
гр. В., 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЖС
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от СЖС Търговско дело № 20241300900026 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на „РИ“ ЕООД /в
несъстоятелност/, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за
призоваване гр.П.,ул.“*** против „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. П., бул. „М.“ **, представлявано от управителя си ИД с
правно основание чл.694 ТЗ.
Твърди с ,че на 10.05.2024г. е обявен в ТР списък с приети вземания на
кредитори срещу „РИ“ ЕООД като вземанията на ответника са в размер на
10 000лв.,предявена и приета главница по договор за цесия.Твърди,че тази
сума е изплатена от кредитора „Б.“ЕООД като той се е суброгирал в правата
на „Б.“ ЕООД.
Моли съдът на основание чл.694 ТЗ да установи несъществуването на
прието вземане от страна на „Б.“ ЕООД в размер на 10 000лв. главница.
В законния срок е депозиран е писмен отговор от ответника „Б.“ ЕООД
чрез адв. Б.Анастасов,с който оспорва изцяло предявеният иск.
Твърди,че „Б.“ ЕООД е кредитор на „РИ“ ЕООД въз основа на договор за
цесия от 23.07.2020г.,сключен между „СФГ“ ООД като цесионер и „Б.“ ЕООД
в качеството му на цедент.Цидираното вземане произтича от Договор за заем
№297 от 20.12.2010г. и анекси към него 1,2,3,4 и споразумение №1 от
10.05.2014г. между „СФГ“ ООД като кредитор и „БМ-Бг“ ЕООД като заемател
1
и „РИ“ЕООД като поръчител.Въз основа на този договор е постановено
решение от 10.03.2016г. по арб.д. №15/2015г. на Арбитражен съд при ББА-
гр.П..
„Б.“ ЕООД е предявили вземането си в производството по
несъстоятелност на „РИ“ ЕООД по т.д. №1/2017г. на ОС-В. и същото е прието
в списъка с приети вземания.
Счита,че твърдяното плащане от 10 000лв./ако такова бъде установено/ е
недостатъчно за погасяване на цялото вземане,което „Б.“ ЕООД има към „РИ“
ЕООД ,тъй като освен сумата от 10 000лв. съгласно чл.2,ал.1 от договора за
цесия дружеството е придобило вземането от 10 000лв- ведно с
принадлежностите му.В този смисъл ответникът е направил посочени в
отговора разходи по производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД,които
не са погасени,а дължими ,както и изтекли лихви,привилегии и обезпечения.
Моли съда да отхвърли предявеният иск като им присъди разноски за
настоящото производство съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор
за правна помощ.
Синдикът на „РИ“ ЕООД Р.Р. не е взела становище по иска.
От данните по делото и след служебна справка съдът приема за
установено следното:
С Решение № 47 от 15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по
описа на Окръжен съд – В. на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът е обявил
неплатежоспособността на „РИ“ ЕООД с начална дата 30.06.2016 г., открил
производство по несъстоятелност срещу него, наложил запор и възбрана
върху имуществото му, прекратил е дейността на дружеството, обявил „РИ“
ЕООД в несъстоятелност и спрял производството при условията на чл. 632, ал.
1 - 4 от ТЗ.
Решението на Окръжен съд - В. е обжалвано пред Апелативен съд - С.. С
Решение № 832 от 10.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 2724/2018 г. по
описа на Апелативен съд – С. е променена началната дата на
неплатежоспособността на длъжника на 01.07.2015 г., а в останалата част
обжалваното решение било потвърдено.
С Определение № 652 от 15.11.2019 г., постановено по т. д. № 2088/2019
г. по описа на ВКС, II т. о. решението на Апелативен съд - С. не е допуснато до
касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.
2
С Решение № 76 от 14.08.2020 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по
описа на Окръжен съд - В. производството е възобновено. Решението е
вписано по партидата на дружеството в търговския регистър на същата дата.
Ответното дружество твърди,че е предявило вземането си в
производството по несъстоятелност с молба с вх. № 260008 /18.08.2020 г.
Вземането на „Б.“ ЕООД е прието под № 4 в списъка на приетите
предявени вземания на кредиторите по чл. 686, ал.1 от ТЗ.Като основание за
вземането е посочено-„По договор за заем №297 от 20.12.2010г. и анекси към
него 1,2,3,4 и споразумение №1 от 10.05.2014г. между „СФГ“ ООД като
кредитор и „БМ-Бг“ ЕООД като заемател и „РИ“ЕООД като поръчител.Въз
основа на този договор е постановено решение от 10.03.2016г. по арб.д.
№15/2015г. на Арбитражен съд при ББА-гр.П..
С договор за цесия от 23.07.2020г. „Б.“ЕООД в качеството на цедент е
придобило част от горното вземане в размер на 10 000лв. главница.“
По делото не са представени доказателства от ищеца за изплатена сума в
размер на 10 000лв. от трето лице на ответника „Б.“ ЕООД.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Условие длъжникът да може да предяви иск за установяване
несъществуването на прието вземане е-той да е направил възражение по
чл.690,ал.1 ТЗ и съдът да го е оставил без уважение-чл.694,ал.1,т.1 ТЗ.
По настоящото дело,а и след служебна справка по т.д. №1/2017г. на ВОС
не се установява длъжникът „РИ“ ЕООД да е подал възражение по чл.690,ал.1
ТЗ срещу приетото вземане на „Б.“ ЕООД в размер на 10 000лв.,включено под
№4 в списъка на кредитори с приети вземания.Такова обстоятелство не се
твърди и в ИМ от ищеца по настоящото производство.В ИМ се твърди,че в
хода на производството по несъстоятелност на „РИ“ ЕООД трето
лице-„Б.“ЕООД –е изплатило дължимата сума от 10 000лв. на ответното
дружество като по този начин той се е суброгирал в правата на „Б.“ ЕООД и
иска от съда да приеме,че вземането на „Б.“ ЕООД към „РИ“ ЕООД е
изплатено и не съществува.
На първо място след като няма подадено възражение по чл.690,ал.1 ТЗ
от длъжника „РИ“ ЕООД срещу приетото вземане на „Б.“ ЕООД, включено
под №4 в списъка на кредитори с приети вземания и не се развило
3
производството по оспорване на списъка -за длъжника не съществува
възможност да оспорва вземанията,включени в списъка на кредитори с приети
вземания в хипотезата на чл.694 ТЗ.След като процедурата по оспорване на
списъците с приети и неприети вземания на кредитори в производството по
несъстоятелност на „РИ“ ЕООД е приключила,съдът се е произнесъл по
всички направени възражения с Определение №10 от 10.05.2024г. по т.д.
№1/2017г. на ВОС и определението и окончателните списъци на кредитори с
приети и неприети вземани я са публикувани в ТР няма възможност
длъжникът отново да инициира производство по чл.694,ал.1,т.1 ТЗ.
В този смисъл искът,предявен от „РИ“ ЕООД в настоящото
производство е недопустим.
Предявеният иск по чл.694,ал.1,т.1 ТЗ също така е неоснователен.
По делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца за извършено от „Б.“ЕООД плащане на дължимата сума
от 10 000лв. на ответното дружество.
Но дори такова плащане да е извършено,то не е направено по надлежния
ред.В производство по несъстоятелност дължимите суми към
кредитори,включени в списъка на кредитори с приети вземания се извършва
от суми,получени след осребряване на масата на несъстоятелността или при
постъпили суми след разпределение извършено от синдика.Синдикът изготвя
сметка за разпределение на наличните суми и определя реда на вземания-
чл.720 и сл. от ТЗ.
В настоящия случай нито едно от условията за успешно погасяване на
дълг към кредитор от несъстоятелността не е налице,поради което искът се
явява недоказан и неоснователен.
Ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в
настоящото производство в размер на 2 000лв. съгласно представен списък по
чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.694,ал.7 ТЗ ищецът следва да заплати дължимата
държавна такса,която с оглед цената на иска от 10 000лв. е в размер на 400лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В.
3000, бул. „МО“ **, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за
призоваване: гр.П.,ул.“*** срещу „Б.“ ЕООД,ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „М.“ **, представлявано от управителя си ИД иск с
правно основание чл.694,ал.1,т.1 ТЗ като НЕДОПУСТИМ И
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В. 3 000,бул.“МО“
**, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за призоваване: гр.П.,ул.“***
да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
П., бул. „М.“ **, представлявано от управителя си ИД направените по делото
разноски в размер на 2 000лв./две хиляди лева/за адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА „РИ“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област В., община В., гр. В. 3 000,бул.“МО“
**, представлявано от управителя си ПБ ,с адрес за призоваване: гр.П.,ул.“***
да заплати държавна такса по сметка на ОС-В. в размер на
400/четиристотин/лева.-чл.694,ал.7 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
5