Определение по дело №219/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 17.04.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 17.04.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00219 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С. Д. против решение № 75/05.02.2019 г. по гр.д. № 6420/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу С. Д. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи: 1) сумата 1586,08 лв. –стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г.; 2) сумата 202,54 лв. – законна лихва за забава за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.06.2018г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се релевират съображения за неправилност и необоснованост на решението. Счита, че от представените по делото писмени доказателства, оспорени от ответника, не се установява по несъмнен начин качеството на клиент на топлинна енергия на ответника за процесния имот и процесния период. Алтернативно на това е следвало да се предположи разделност на задълженията по отношения на тримата наследници, както следва: 4/6 ид.ч. за С. Д. и по 1/6 ид.ч. за Р. и А. Д. Освен това оспорените документи касаят административен адрес на недвижим имот, находящ в гр. ***, различен от процесния и при положение, че в отговора на исковата молба ответникът е оспорил да е собственик и/или ползвател на процесния имот, находящ в гр. ***. Ищецът не е доказал своята претенция и по размер, тъй като не е доказано, че ищецът е извършил реално отчитане на доставената ТЕ без измервателни уреди, вкл. и по отношение на абонатната станция. По делото не са представени т.нар. Специални условия /въпреки указанията на съда/, както и не са представени месечни индивидуалните сметки за използваната топлинна енергия, различни от месечните квитанции и фактури, предвид обстоятелството, че отчитането и разпределението на ТЕ в имота се извършва без индивидуални разпределителни уреди на база заявен от клиента отопляем обем, а съдебно - техническата и съдебно - счетоводната експертизи са работили по непредставени по делото документи. Вещото лице по техническата експертиза е заявило, че не може да каже категорично дали договор № 91/2012г. между ищеца и СЕС е действал през процесния период; не се е запознал със съдържанието на Специалните условия и никъде не е видял максимална цена на ТЕ 75 лева за МВтч., заложена в договора и не са му представяни месечни индивидуалните сметки. По изложените съображения жалбоподателят иска отмяна на решението изцяло включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете изцяло и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Алтернативно, ако въззивният съд приеме, че е налице валидна облигационна връзка между страните по делото за доставка на ТЕ за имот в гр.*** и за процесния период, се иска частична отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на исковете за 4/6 части по отношение на ответника. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.05.2019 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.