Р Е Ш
Е Н И Е № 71
гр. Сливница, 22.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в
публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Мария Иванова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 727 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.С.К., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №
42-0002826/09.11.2018 г., издадено от И. Р.Х.- Началник ОО „АА“- София, с което
на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 (петстотин) лева за това,
че на 11.10.2018 г., около 10.30 часа, на главен път Е-80, на около 100 метра
след разклона за гр. Божурище, като водач на влекач марка „С.“, рег. № *******,
с прикачено полуремарке марка „Ш.“, с рег. № *******, и двете ППС собственост
на „Т.“ ЕООД, ЕИК ********* и адрес гр. С., ул. „И. В.“ № **, извършва
обществен превоз на топвари от с. Чепинци до гр. Сливница, видно от пътен лист
№ ***** с Лиценз на Общността № ******, валиден до 09.03.2026 г., като
полуремаркето е технически неизправно- 1 бр. гума, монтирана на първа ос
отдясно, марка „М.“, с размери 385/65 R 22,5, е с разкъсвания по протектора, като неизправността е
опасна, с което виновно нарушил чл. 139, ал.1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 ЗДвП,
вр. Приложение 5, Част I, т. 52.3, б. „г“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, с оглед което се иска неговата
отмяна.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна- Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, редовно призована, не изпраща представител
в проведеното публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 09.11.2018 г., а
жалбата е подадена в деловодството на РС- гр. Сливница на 15.11.2018 г.), до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 11.10.2018 г., около 10.30 часа,
жалбоподателят М.С.К.
управлявал влекач
марка „С.“, рег. № *******, с прикачено полуремарке марка „Ш.“, с рег. № *******,
и двете ППС собственост на „Т.“ ЕООД, ЕИК *********, като се движел по главен път
Е-80. Водачът извършвал обществен превоз на товари от с. Чепинци до гр. Сливница,
видно от пътен лист № ***** с Лиценз на Общността № ******, валиден до
09.03.2026 г., като на около 100 метра след разклона за гр. Божурище бил спрян за
проверка от свидетеля И.В.П. ***. При проверката свидетелят констатирал опасна неизправност на полуремаркето, а именно 1 бр. гума, монтирана на първа ос отдясно, марка „М.“, с
размери 385/65 R 22,5, е с
разкъсвания по протектора.
На жалбоподателя бил издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2517/11.10.2018 г., като влекачът и полуремаркето
били временно спрени от движение, до отстраняване на неизправността.
Било иззето свидетелството за регистрация на влекача и прикаченото полуремарке.
Актосъставителят И.П.-***, в присъствието на свидетеля
К.П.К., съставил акт за установяване на административно нарушение № 254888/11.10.2018 г., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
1, вр. чл. 101. ал. 4 ЗДвП, вр. Приложение 5, Част
I, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС, а именно, че е управлявал неизправно МПС с опасна повреда. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил връчен лично на
жалбоподателя К. на същата дата за запознаване, а
последният го подписал без възражения.
На 11.10.2018 г., в 15.30
часа, на жалбоподателя бил издаден Протокол от крайпътна техническа
проверка № ******, видно от който неизправността била отстарнена.
Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената
в акта фактическа обстановка за категорично доказана, И. Р.Х.-
Началник ОО „АА“- София, издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 42-0002826/09.11.2018
г., с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101. ал. 4 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. Приложение 5, Част
I, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т.
3 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 254888/11.10.2018 г., копие от
удостоверние за техническа изправност, копие от свидетелство за регистрация на
МПС част II, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-2517/11.10.2018 г., Протокол от крайпътна техническа проверка № ****** от
11.10.2018 г., Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, Заповед № 418/05.7.2018 г. на заместник
изпълнителния директор на ИА „АА“, Заповед № 844/24.11.2014 г. на изпълнителния
директор на ИА „АА“ и длъжностна характеристика на И.В.П., както и от гласните
доказателствени средства- показанията на свидетелите И.В.П. и К.П.К., а
също и обясненията на жалбоподателя К..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра на показанията и
на двамата свидетели, доколкото нито един от тях не е заинтересован от изхода
на делото, като съобрази, че същите изложиха логично и непротиворечиво
възприетите от тях факти. В допълнение следва да се посочи, че характерът на
работата на свидетелите не предполага ясен спомен за всяко едно констатирано от
тях нарушение, което от своя страна обуслови запознаването на свидетелите със
съставения АУАН. Въпреки това за съда няма основание да приеме, че отразените в
АУАН от свидетеля П., в присъствието на свидетеля К., факти не съответстват на
обективната истина, тъй като, както вече беше посочено, нито един от двамата
свидетели не е заинтересован от изхода на делото, а и доколкото същите се
подкрепят и от обясненията на самия жалбоподател, който не отрича, че гумата е
била разкъсана.
Въз основа на изложеното, съдът прие за
категорично установена описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН,
вр. чл. 314, ал. 1 НПК,
намира следното:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
В настоящия случай в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
императивните изисквания на нормите на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН
и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, като същите
са точно и ясно описани и са отразени обстоятелствата,
при които е бил извършено нарушението. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти, от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови
разпоредби както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.
1 от Закона за движението по пътищата актовете се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Според чл. 166, ал.
1, т. 1 от същия закон министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и
товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Като
служител на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ София, видно от Заповед №
844/24.11.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ и длъжностна
характеристика актосъставителят
И.В.П. има правомощия да съставя актове за установяване на
административни нарушения по Закона за
движението по пътищата. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, и както беше изложено, съдържа необходимите реквизити,
лимитирано изброени в чл. 42 ЗАНН,
като е бил надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Посочването в него на един свидетел не е от категорията на
абсолютните процесуални нарушения, даващи основание за отмяна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.
12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Началникът
на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. София е упълномощен да издава наказателни постановления за
установени нарушения на Закона за
движението по пътищата със Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с оглед
което наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като
отговаря и на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т.
1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Съгласно действащата разпоредба
на чл. 101, ал. 1 ЗДвП се запазва задължението за водача,
при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе
мерки за нейното отстраняване, както и възможността, когато отстраняването на
повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът да придвижи пътното
превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само
след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението (чл. 101, ал. 2 ЗДвП). Новото
законодателно решение е дадено с нормата на чл.
101, ал. 3 (ДВ, бр. 2 от 2018
г., в сила от 20.05.2018 г.) ЗДвП, според която разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или
констатиране на опасни неизправности, като е нова и разпоредбата на ал. 4,
според която неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по
чл. 147, ал. 1 ЗДвП, а именно чл.
147, ал. 1, а това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. В Приложение 5,
Част I, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредбата е посочено, че има сериозна повреда на превозното средство,
когато при визуална проверка се установи, че гумата е
повредена или срязана и тази неизправност е квалифицирана като „опасна“.
По
делото се доказа категорично от обективна страна, че на процесната дата
жалбоподателят К. е управлявал състав от ППС- влекач и полуремарке, като на последното е монтираната на първата ос отдясно гума
марка „М.“, с размер 385/65 R 22,5, която
била с разкъсвания по протектора. Нарушението е осъществено от обективна и
субективна страна, като определената от актосъставителя и наказващия орган
квалификация е правилна и законосъобразна. Дори водачът да не е знаел за
повредата на гумата, то отново е налице
извършено административно нарушение при форма на вината непредпазливост, тъй
като водачът е бил длъжен и обективно е могъл визуално да провери състоянието
на гумите преди извършването на превоза,
но не го е сторил, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, но този не е такъв. В този смисъл
жалбоподателят изрично заяви, че е било възможно гумата да се е ракъсала при
натоварването на камъни от кариерата в гр. Сливница- „М.“, но преглед от негова
страна е бил извършен само сутринта преди излизането му от гаража, но не и след
натоварване, респ. разтоварване на превозвания товар и насочването му към гр.
Сливница.
Съгласно
чл. 179, ал. 6, т.
3 ЗДвП, който управлява технически неизправно пътно превозно
средство, се наказва с глоба от 500 лева- при констатирани опасни неизправности. Установи се категорично по делото и
съобразно отразеното в Наредбата, че неизправността е била опасна, поради което
правилно наложената на жалбоподателя глоба е в размер на 500 лева. Наказанието
е фиксирано, поради което съдът не разполага с правомощието
да го намали.
Съдът
счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата
на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида
обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и
че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от
законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е
необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може
да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Деянието на водача е
било със завишена степен на обществена опасност, тъй като посочената повреда на
гумата създава сериозен риск от цялостното й разкъсването или спукването на същата, което би могло
да доведе до загуба на контрол върху управляваното МПС, а от там да се стигне
до ПТП със сериозни последици – телесни увреждания или дори смърт за водача или
някои от останалите участници в движението. Трябва да се отбележи, че не се
касае за лек автомобил, а за състав от ППС- влекач и
полуремарке, използвани за превоз на тежки товари, поради което и
предвид тежестта е имало сериозно натоварване върху гумите, което пък допълнително е създавало предпоставка за
евентуален пътен инцидент. Единствено намесата на контролните органи и
спирането от движение на автомобила е довело до отстраняването на
неизправността, и надали гумата щеше да
бъде сменена, ако водачът не беше спрян за проверка. Отстраняването на
неизправността още на същия ден, съдът счита, че се е дължи не
толкова на самоинициатива от страна на водача, а на обстоятелството, че съставът от ППС е бил спрян от движение и бързата смяна на
повредената гума е дала възможност той
отново да започне да извършва превоз, тъй като в противен случай дружеството собственик би претърпяло вреди.
Следователно нарушението засяга обществени отношения със значим интерес, като може да рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на
гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на
обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието
за маловажно от настоящия състав. Следва да се обърне сериозно внимание на
лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда
единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната,
така и генералната превенция, разписана като цел на
наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН,
тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на
установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително
действие по отношение на останалите членове на обществото.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 42-0002826/09.11.2018 г., издадено от И. Р.Х.-
Началник ОО „АА“- София, с което на М.С.К., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1, вр. чл.
101, ал. 4 ЗДвП, вр. Приложение 5, Част I, т. 52.3, б. „г“ от Наредба Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК, в
14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: