Определение по в. гр. дело №115/2021 на Окръжен съд - Добрич

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

                                                    №260249

  

                                 гр.Добрич     12.05.2021 год.      

 

                        В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На дванадесети май                                           2021 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА   

                                                   ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №115 по описа за 2021 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Х.Ж.Р. и Н.Ж.К.,***,срещу решение №260060/17.12.2020 г. по гр.д.№806/2019 г. на Балчишкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на въззивниците,че Д.К.И. *** и Б. *** са собственици на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 39459.502.55 по кадастралната карта на с.Кранево-целият с площ от 925 кв.м;е признато за установено по отношение на Д.К.И. *** и Б. ***,че въззивниците Х.Ж.Р. и Н.Ж.К.,***,са собственици на 1/2 ид.ч. от гореописания поземлен имот,като насрещните установителни искове за собственост на Х.Ж.Р. и Н.Ж.К. са отхвърлени в частта за установяване на тяхно право на собственост върху горницата от 1/2 ид.ч. до 7/10 ид.ч. от описания поземлен имот,респ. са присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на всяка от страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Първоинстанционният съд не е изпълнил в цялост задълженията си по чл.262 ал.1 от ГПК по администриране на въззивната жалба.Последната е нередовна по смисъла на чл.260 ал.1 т.4 от ГПК,тъй като отправеното с нея искане на въззивниците е неясно.В началото на обстоятелствената част на жалбата въззивниците Р. и К. сочат,че обжалват първоинстанционното решение в частта,с която предявените от тях насрещни установителни искове за собственост са отхвърлени за размера от 1/2 ид.ч. до 7/10 ид.ч. от процесния поземлен имот.По-нататък в изложението се изразява недоволство от извода на първоинстанционния съд,че всяка от насрещните страни по спора притежава по 1/2 ид.ч. от имота,който извод е инкорпориран в частта от първоинстанционното решение,с която са уважени първоначалните искове на Д. К.И. и Б. К.И. за установяване правото им на собственост върху 1/2 ид.ч. от имота,респ. са частично уважени и насрещните искове на Х.Р. и Н.К. за установяване тяхното право на собственост върху имота до размер от 1/2 ид.ч.Ответниците по първоначалните искове и ищци по насрещните искове Х.Р. и Н.К. имат правен интерес да обжалват първоинстанционното решение както в частта,с която изцяло са уважени първоначалните искове срещу тях,така и в отхвърлителната част по насрещните им искове.Очевидно произнасянето по първоначалните и насрещните искове е взаимообвързано при определяне на квотата на всяка от страните в съсобствеността върху процесния имот.В окончателно отправеното искане в края на жалбата въззивниците Р. и К. настояват за отмяна на решението и за установяване правото им на собственост върху 7/10 ид.ч. от процесния имот.Липсва унисон между първоначално заявеното частично обжалване на решението само в отхвърлителната му част и окончателно заявеното искане за отмяна на цялото решение.Очевидно е,че претенцията за признаване на право на собственост на въззивниците върху 7/10 ид.ч. от процесния имот неразривно е свързана с проверка на първоинстанционното решение и в частта,с която е признато право на собственост на ищците по първоначалните искове Д.И. и Б.И. върху 1/2 ид.ч. от имота.При така констатираните противоречия се налага прекратяване на настоящото въззивно производство и връщане на делото на БРС,който да укаже по реда на чл.262 ал.1 от ГПК на въззивниците Х.Р. и Н.К. да уточнят искането си във въззивната жалба в насока дали обжалват първоинстанционното решение само в отхвърлителната му част по предявените от тях насрещни искове за собственост или и в други части,респ. цялото първоинстанционно решение,като съблюдават правния си интерес от обжалване.Ако се окаже,че същите атакуват и частта от решението,с която са уважени първоначалните искове за собственост,следва първоинстанционният съд да им укаже да внесат и дължимата държавна такса за обжалване по сметка на ДОС за атакуване на решението в тази част.Внесената към момента държавна такса в размер на 25 лв по сметка на ДОС е достатъчна за атакуване на решението на БРС само в отхвърлителната част по насрещните искове.

След успешно администриране на въззивната жалба,вкл. връчване на преписи от уточнителна молба на въззивниците на другата страна по спора с право на отговор,въззивната жалба следва да се изпрати отново на Добрички окръжен съд за разглеждането й.

Настоящото определение няма характер на преграждащо и е необжалваемо,тъй като след успешно администриране на жалбата от първоинстанционния съд въззивното производство ще бъде възобновено и жалбата ще бъде разгледана.

Водим от горното,Добричкият окръжен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№115/2021 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за администриране на въззивната жалба съобразно указанията в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                 2.