Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 10.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, Първи граждански
състав, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. Д. № 70317 по
описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове, съответно
за сумата 11 482.65 лева - претенция за извършени подобрения, с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС.
Ищците В.Т.Д. и В.П.Д.,xxx поддържат в исковата си молба, че ответницата Л.М.Д. е предявила срещу тях иск за разваляне на договор, сключен с НА №175, т. І, н. Д. № 406 от 04.03.1992г. на РС Монтана, с който е прехвърлен на първия ищец по време на брака му с втория, недвижим имот, а именно дворно място - имот № 48489.29.581 по кадастралната карта на град Монтана, с административен адрес - град Монтана, ул. "Вапцаров" № 193, стар идентификатор - парцел V, кв. 7 по плана на град Монтана, на площ от 856 кв. м., при граници и съседи: улица, бара, А. Г. и собствен парцел, заедно с намиращите се в дворното място сгради с идентификатори-48489.29.581.1, 48489.29.581.2 и 48489.29.581.3.Поддържат, че имотът е бил прехвърлен срещу задължението на В.Д. да поеме в бъдеще цялостното гледане и издръжка на прехвърлителите Т. Д. Х. и Л.М.Д..
По исковата й молба е образувано гр. Д. №
320/2011 г. на Районен съд-
Монтана, по което с влязло в сила на 09.03.2012г. решение е развален
договорът до размер на ½ идеална част от посочените имоти.
С решение на Районен съд-Монтана по гр. Д.
№ 526/10г., влязло в сила на 18.12.2012 г., ответницата Л.М.Д. е осъдена да
заплати на ищците сумата 1275.85 лева, представляваща
1/10 идеална част от половината от разноските и подобренията, които ищците са
направили за процесния имот - решението е постановено по частичен иск, предявен
само за 1/10 част от подобренията.
За останалите 9/10 от стойността на разноските и подобренията предявяват настоящия иск, като ги оценяват на сумата от 11 482.65 лева, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, както и деловодните разноски, съгл. приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответницата Л.М.Д. в подаден писмен отговор по чл. 131 ГПК изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. На първо място поддържа, че искът е процесуално недопустим, тъй като липсва правен интерес за ищците от предявяването му. Поддържа, че ищците са прехвърлили на дъщерите си собствеността на целия недвижим имот, при което разпореждайки се с целия обем от правото на собственост върху имота в полза на трето лице, за ищците не е налице правен интерес от предявяването му, тъй като те не са носители на правото на собственост върху имота, върху който претендират заплащане на разноски и подобрения.
На следващо място ответницата твърди, че предявените искове по същество са и неоснователни. Поддържа, че ищците претендират заплащане на разноски и подобрения, без да са конкретизирали в качеството на какви са ги извършили – като добросъвестни или като недобросъвестни владелци. На следващо място поддържа, че ищците не са конкретизирали извършените от тях разноски по пера и стойности, респ. за всяко едно от тях, каква е стойността на вложените материали, за труд и за транспорт.
По същество на спора чрез упълномощеният си процесуален представител поддържа доводите си за отхвърляне на исковете, по подробно развити съображения в писмена защита с претенция за присъждане на разноските по делото, съгл. приложен списък.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на съдебно-техническа и оценъчна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 235 от ГПК,
приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по
делото е установено, че с решение от 17.02.2011 г. по гр. Д. № 320/2010г. по
описа на Районен съд гр. Монтана е развален сключения с нотариален акт № 175, том
І, Д. № 406/ 04.03.1992 г. на РС- гр. Монтана ДОГОВОР за продажба на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, между Т. Д. Х. и Л.М.Д. от една страна като
прехвърлители и В.Т.Д., като купувач, по време на брака му с В.П.Д., съгласно
който продавачите са прехвърлили на купувачите собствения си недвижим имот, представляващ:
дворно място- парцел V, пл. № 4255 от кв. 7 по плана на Михайловград, кв. Мала
Кутловица, с площ 856 кв. м., ведно с намиращата се в него жилищна сграда и
други подобрения, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-29/ 05.04.2006 г. на изп. директор на АК: поземлен имот с
идентификатор 48489.29.581, с административен адрес гр. Монтана, ул. Никола
Вапцаров № 193, с площ 954 кв. м., ведно с намиращата се в него еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 48489.29.581.1 със застроена площ 88 кв. м., на
1 етаж и др. подобрения, поради неизпълнение на поетите със същия договор
задължения от приобретателите, до размер на 1/ 2 идеална част от имота, предмет
на сделката. Осъдени са В.Т.Д. и В.П.Д. да отстъпят собствеността и предадат
владението на Л.М.Д. върху 1/2 идеална част от имота, предмет на описания
по-горе договор. Решението е влязло в сила на 09.03.2012 гоД.
С Решение на РС гр. Монтана от 13.07.2012г., влязло в
сила от 18.12.2012г. по гр. дело №526/2010г. ответницата Л.М.Д. е осъдена да
заплати на ищците в настоящето производство сумата от 1 275.85 лева, представляваща
1/10 идеална част от половината от разноските и подобренията за имота на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС. С
горното решение съдът приема, че предвид обратното действие на развалянето на
договора, страните по делото, считано от 04.03.1992г. са съсобственици на имота,
при права ½ идеална част за ответницата и ½ идеална част за
ищците, като съпрузи. Съдът е приел, че е безспорно установено, че по време на
действие на договора за издръжка и гледане за периода от 1992г. до 2010г. ищците
са извършили за недвижимия имот разноски, с които са обеднели, а ответницата се
е обогатила спестявайки ги. Съдът приема, че ищците в този период са правили
разноски в качеството си на собственици на своята идеална част и владелци на
частта на ответницата, като в случая именно поведението на ищците, неизпълнение
на договорни задължения, е основание за разваляне на договора за издръжка и
гледане до размер на ½ идеална част от имота, поради което съгл. т. 11
от Постановление на Пленума на ВС № 6/1974г., е прието, че ищците следва да се
обезщетят като недобросъвестни владелци за направените полезни и необходими
разноски, т. е. по реда на чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС. Приема се, че
общият размер на извършените от ищците необходими и полезни разноски за
недвижимия имот е в размер на 25 517 лева, а дължимата от ответницата сума
за тези разноски е съответна на квотата й в съсобствеността, а именно ½
или сумата от 12 758.50 лева и тъй като ищците претендират заплащане на
1/10 част от установената по делото стойност, е прието, че искът се явява
основателен до размер от 1 275.85 лева. Горното решение е в сила от 18.12.2012г.
Съгласно трайната практика на ВКС, установените
с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със сила на присъдено нещо, т. е. обвързващата страните и съда по
делото, с предмет частичния иск, сила на присъдено нещо по това решение се
разпростира върху цялото основание на уважените с него частични искове.
Изхождайки от посочената практика на ВКС
настоящия състав на съда възприема изводите, които е направил Районен
съд-Монтана по гр. Д. № 526/2010г., потвърдено с решение по в. гр. дело №
304/2012г. на ОС Монтана, относно основанието на претенцията за подобрения и
въз основа на тези изводи съдът следва да реши спора и относно оставащите 9/10
от стойността на подобренията, за което е и предявения иск. Съдът, възприемайки
мотивите по гр. Д. № 526/2010 г., прави следните изводи: на първо място, че ищците са извършили заявените
подобрения, на следващо, че стойността на подобренията е в размер на 25 517
лева и че подобренията не са заплатени от ответницата.
Съдът приема за установени фактите, отразени
в мотивите на решението по гр. Д. № 526/2010 г. Между тях и свидетелските
показания по настоящето дело няма противоречия. Разпитаните свидетели П.И.Ц. и П.В.Д.
установяват, че ищците са извършили редица подобрения в имота, ремонт на
покрива, външна изолация на къщата, смяна на дограмата, полагане на нови
бетонови пътеки, външна ограда на имота, вътрешно боядисване, изграждане на
парна инсталация, засаждане на плодни дръвчета в имота и др.
Показанията на разпитаните свидетели се подкрепят изцяло и от писменото заключение на вещото лице по изготвената оценъчна и техническа експертиза, неоспорена от страните, в която подробно са отразени извършените подобрения в имота по пера и стойности.
В случая има несъществено противоречие между мотивите по гр. Д. № 526/2010г., където е приета обща стойност на подобренията 25 517 лева и писменото заключение по настоящето дело, където е приета обща стойност на подобренията от 25 449 лева.
Въз основа на изложеното по-горе в
мотивите, относно задължителната сила на решението по частичния иск относно
основанието на претенцията за подобрения съдът приема, че стойността на
подобренията е в размер на 25 517 лева и на ищците следва да се присъди пълния
размер на претендираната сума за 9/10 от половината от стойността на
подобренията и разноските, т. е. за сумата от 11 482.65 лева.
По направеното искане за задържане до
заплащане стойността на подобренията, съдът намира същото за неоснователно, тъй
като съгл. чл. 72, ал. 3 от ЗС право на задържане имат само добросъвестните
владелци, а ищците при извършване на подобренията и разноските в имота съдът
приема, че са имали качеството на недобросъвестни владелци, искът следва да
бъде отхвърлен.
Относно възраженията на ответницата, направени с отговора на исковата молба:
Ответницата поддържа, че искът за подобренията бил недопустим, тъй като ищците били прехвърлили, с нотариален акт № 179, т. ІІІ, н. Д. № 352/2010 г. на нотариус Валерия Тодорова, правата си върху имота, при което те вече не са собственици и по тази причина нямали право да претендират подобрения.
С влязло в сила решение по гр. Д. № 526/2010 г. Районен съд-Монтана, е признато правото на ищците да получат стойността на подобренията за ½ идеална част, при същата фактическа обстановка като по настоящето дело. С оглед практиката на ВКС, констатациите на съда по основанието на претенцията в решението по частичния иск, обвързва страните и съда и при решаване на спора по настоящето дело, поради което претенцията е допустима и основателна.
От друга страна, прехвърлянето на ½ от правото на собственост на ищците, за което не е развален договорът с ответницата, не лишава ищците от правото да претендират подобрения за онази част от имота, която е станала собственост на Л.М.. Тъй като ищците са загубили правото си на собственост върху ½ идеална част от имота, за тях е налице правен интерес да претендират подобренията, които са извършили, тъй като с тях ответницата се е обогатила след възстановяване на собствеността, респективно ищците са обеднели. Докато ищците са били собственици на подобрения имот, те не могат да претендират извършените подобрения, а и няма от кого да ги претендират, освен от самите себе си.
И на последно място, с посочения нотариален акт ищците не са прехвърляли на дъщерите си П.В. и Лилия В. вземането си за извършените подобрения. Затова следва извода, че това вземане е останало за тях и те могат да го претендират по съдебен ред независимо от сключената сделка.
По второто възражение - относно това дали ищците били добросъвестни или недобросъвестни владелци.
С Решение по гр. Д. № 526/2010 г. на РСМ,
потвърдено с решение на Окръжен съд-Монтана по в. гр. Д. № 304/12 г., ищците са
признати за недобросъвестни владелци и като такива им била
присъдена стойността на 1/10 част от подобренията.
Горното решение по частичния иск относно основанието на претенцията, обвързва съда и по настоящето дело.
При това положение ищците са признати и по настоящето дело за недобросъвестни владелци.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноските в производството, като ответницата заплати на ищците направените такива по представения списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата 1 602.71 лв /л. 60 от делото/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.М.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx да заплати на В.Т.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx и
В.П.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx, двамата с адрес гр. Монтана, ж. к. Младост, бл. 24, ет.
7, ап. 21 сумата от 11 482.65 лева, представляваща 90% от половината от
стойността на извършените подобрения и разноски в недвижимия имот, а именно
дворно място - имот № 48489.29.581 по кадастралната карта на град Монтана, с
административен адрес - град Монтана, ул. "Вапцаров" № 193, стар
идентификатор - парцел V, кв. 7 по плана на град Монтана, на площ от 856 кв. м.,
при граници и съседи: улица, бара, А. Г. и собствен парцел, заедно с намиращите
се в дворното място сгради с идентификатори-48489.29.581.1, 48489.29.581.2 и
48489.29.581.3., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба- 28.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 602.71
лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искът на В.Т.Д. и В.П.Д. против Л.М.Д. за признаване
право на задържане на имота до заплащане стойността на подобренията, с правно
основание чл. 72, ал. 3 от ЗС, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Монтана в двуседмичен от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: