РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300503304 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 15702/19.11.2021г. по описа на ПОС / жалбата е подадена
директно до съда и поради това няма вх.номер на ЧСИ/ от длъжника по изп.дело №
393/2021г. на ЧСИ М. К., ИВ. П. Ч., против налагане на възбрана върху собствените му по ½
ид.ч. от УПИ ІІІ- 658, кв.30 по КРП на с.*****, ведно с построените в него масивна
двуетажна жилищна сграда, паянтова сграда, сграда навес и още две масивни сгради; нива в
м.“Долните исаци“, съставляваща ПИ № 35523.18.12 по кадастралната карта за землището
на с.*****; нива в м.“Стадиона“, съставляваща ПИ № 35523.29.49 по кадастралната карта за
землището на с.*****. В жалбата се твърди, че в първия възбранен имот попада
единственото на жалбоподателя и на членовете на семейството му жилище. По отношение
на другите два имота се твърди, че същите са несеквестируеми на основание чл.444, т.5 от
ГПК, тъй като жалбоподателят бил регистриран като земеделски стопанин.
От взискателя „Юробанк България“АД не е подадено възражение.
ЧСИ М. К. излага мотиви, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквистируемо. В т.1 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК се приема, че
принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на
1
запор или възбрана върху този обект. Приема се също така, че възбраните не могат да бъдат
самостоятелен предмет на обжалване. Ето защо, следва да се счита, че с подадената от И.Ч.
се обжалва насочването на принудителното изпълнение против възбранените имоти, а не се
обжалват самите възбрани. За наложените възбрани съобщение до жалбоподателя е
изпратено на 12.11.2021г., като същото му е връчено на 17.11.2021г. с известие за доставяне
/ л.81 по изпълнителното дело/. Ето защо, следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок
и е процесуално допустима.
В изречение второ на т.1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.дело №
2/2013г. на ВКС, ОСГТК изрично се сочи, че „налагането на запор или възбрана върху
несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими“. В мотивите
към т.1 е разяснено, че „Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор или
възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава“. В конкретния случай предмет на наложените възбрани несъмнено са
непотребими вещи, поради което и възбраните не нарушават несеквестируемостта. Отговор
на въпроса относно това, как следва да се процедира, когато изпълнението е насочено
спрямо несеквестируеми непотребими вещи чрез налагане на възбрана върху същите, се
съдържа по- нататък в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Записано е следното: „По такава жалба съдът е
длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването
на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на
продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието
на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това….. На
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не
изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта.
Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с)
несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е
направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия“.
Ето защо, независимо от това, че в случая възбраните са наложени върху
непотребими вещи и поради това не биха могли да засегнат несеквестируемостта, съдът
дължи произнасяне по същество на жалбата, тъй като същата е против насочване на
изпълнението спрямо вещи, за които се твърди, че са несеквестируеми, а не против
наложените възбрани.
Към жалбата са приложени заверени копия от регистрационна карта за земеделски
стопанин, издадена на И.Ч. на 19.11.2021г., от анкетна карта за регистрация на земеделски
2
стопанин и справка за дейността на жалбоподателя за стопанската 2021- 2022г.. Видно от
приложение № 2 към Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани, представеното копие от анкетна карта е само от първата й
страница, като липсва втората, на която би следвало да са описани обработваните
земеделски имоти. В справката за дейността на И.Ч., съставена от ОД“Земеделие“- гр.*****,
са отразени най- общо 0,0600 ха, засети с десертни лозя, като тази площ и начина на трайно
ползване по никакъв начин не кореспондират с двете възбранени ниви. От гореизложеното
следва на първо място, че към датата на налагане на възбраните 08.11.2021г.
жалбоподателят не е имал качеството на земеделски стопанин по смисъла на чл.444, т.5 от
ГПК, а освен това, че не се установява двете ниви в местностите .“Долните исаци“ и
„Стадиона“ да са ползвани от него за земеделско производство. Ето защо, жалбата по
отношение на тези два имота ще следва да бъде оставена без уважение.
От наличните по настоящето дело, включително и по приложеното изп.дело, писмени
доказателства не се установява жалбоподателят или член на семейството му да притежават
друг жилищен имот, освен двуетажната жилищна сграда в УПИ ІІІ- 658, кв.30 по КРП на
с.*****. За задоволяване на жилищните нужди на жалбоподателя и на семейството му обаче
служи единствено жилищната сграда, не и дворното място и останалите сгради в него.
Дворното място е от значение единствено за преминаване до жилищната сграда, като И.Ч. не
би се лишил от правото да преминава до нея, независимо от това, дали би загубил
притежаваната от него ½ ид.ч. от УПИ ІІІ- 658.
Съобразно с решението по делото, в полза на жалбоподателя ще следва да бъде
присъдена 1/3 от направените от него съдебни разноски за държавна такса в размер от 25
лева, а на пълномощника му адв.С.Ж. П. ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 66,67 лева- 1/3 от минималното възнаграждение по чл.10, т.5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ насочването на принудителното изпълнение по изп.дело № 393/2021г. на
ЧСИ М. К., с взискател „Юробанк България“АД и длъжник ИВ. П. Ч., по отношение на
собствена на длъжника ½ ид.ч. от построената УПИ ІІІ- 658, кв.30 по КРП на с.*****,
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв.м..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ИВ. П. Ч. жалба вх.№ 15702/19.11.2021г.
по описа на ПОС, в качеството му на длъжник по изп.дело № 393/2021г. на ЧСИ М. К.,
против насочване на принудителното изпълнение по отношение на собствените му по ½
ид.ч. от следните имоти: УПИ ІІІ- 658, кв.30 по КРП на с.*****, ведно с построените в него
паянтова сграда, сграда навес и още две масивни сгради; нива в м.“Долните исаци“,
съставляваща ПИ № 35523.18.12 по кадастралната карта за землището на с.*****; нива в
м.“Стадиона“, съставляваща ПИ № 35523.29.49 по кадастралната карта за землището на
3
с.*****.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****, да заплати на ИВ. П. Ч. от с.*****, обл.*****, ЕГН: ********** сумата от 8,33
лева- съдебни разноски за държавна такса по настоящето дело, както и да заплати на
пълномощника му адв.С.Ж. П. от Адвокатска колегия- гр.*****, с адрес на кантора:
гр.*****, сумата от 66,67 лева- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4