РЕШЕНИЕ
№ 3689
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330108139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Община
Пловдив, с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 506.98 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.06.2022 г. до окончателното заплащане на вземането. Претендират се
разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.10.2021 г. в ***, в посока към
комплекс Тракия, управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** в. К. В. Р. попада в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили
материални щети по автомобила – повредена предна дясна и повредена предна дясна
джанта. При настъпване на описаното произшествие увреденият автомобил е бил
застрахован с имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца, обективирана в ЗП №
***, със срок на действие от 09.08.2021 г. до 08.08.2022 г. В тази връзка в застрахователното
дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение от собственика на
застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № ***. Щетата била оценена на
сумата в размер на 506.98 лева, която сума ищецът заплатил на увреденото лице на
18.11.2021 г. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на застрахованото
лице против Община Пловдив. Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията
си да поддържа процесния пътен участък в изправност, съответно да сигнализира
неизправния участък, в резултат на което за настъпили процесните щети. С оглед
изложеното е предявен искът.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се
оспорват така предявения иск по основание и размер. Оспорва възникване на
застрахователно правоотношение, между ищеца и увреденото лице. Не се установявали
1
обстоятелствата, довели до вредосното събитие. Оспорва механизма на твърдяното ПТП,
оспорва настъпилите вреди, оспорва вредите да са причина и следствие от налична дупка на
пътното платно. Прави се възражение за съпричиняване, доколкото водачът е карал с
несъобразена скорост с оглед пътната обстановка. Оспорва плащане на застрахователно
обезщетение. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на
застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря
пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване
на произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за
виновност.
С Определение от 05.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че ***, в
посока към комплекс Тракия, в гр. Пловдив, се стопанисва от Община Пловдив.
Спорно по делото е механизма на ПТП, мястото на настъпване на същото, причинно-
следствената връзка между механизма и вредите, наличие на застрахователно
правоотношение, както и дали е платено застрахователно обезщетение на правоимащото
лице.
От представената застрахователна полица № *** /л.16/, се установява, че между ищеца
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „Уникредит Лизинг“ ЕАД, е сключен договор
за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, като ищецът, в качеството си на
застраховател приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с
притежаването и ползването на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, като е направена
отметка в договора на „Пълно Каско“, „Помощ на пътя“, „Допълнително покритие – Щети
без документ“ и „Официален сервиз“. Застрахователното правоотношение между страните е
възникнало като срочно и валидно за периода 09.08.2021 г. до 08.08.2022 г.
В общите условия към застрахователна полица /л.17/, които са неразделна част от нея,
действащи към датата на сключване на договора, е посочено, че застраховката покрива
всички рискове, които могат до доведат до пълна или частична загуба на
автомобила,включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на
пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е
попадането в необезопасена, отворена дупка на пътното платно – клауза „Пълно каско“, във
връзка с „Пожар природни бедствия и ПТП“ към която се препраща.
Видно от Отчет за полици /л.79/ застраховащият е превел по посочената
застрахователна полица на 09.08.2021 г. първата застрахователна премия в размер на
1985.56 лева.
Плащането й се установява и от справка за движение по сметки /л.82/.
С оглед изложеното съдът приема, че към дата 15.10.2021 г. е налице валидно
сключена имуществена застраховка „Каско“ за процесния лек автомобил.
От показанията на свидетеля К. В. Р. /протокол от о.с.з. от 02.11.2022 г. л.88/ се
2
установява, че през октомври 2021 г. докато управлявал лек автомобил „Мерцедес“, по ***
в посока старият път към село Ягодово, преди прелеза, след отбивката за ж.к. Тракия
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно в посоката му на
движение. Свидетелят установява, че точният адрес и номерът на *** бил уточнен като
гледал номерата на офис сградите, които се намирали от страната му на движение.
Свидетелят установява, че не е могъл да избегне дупката и да я забележи, доколкото валяло
дъжд и дупката била запълнена с вода. Установява, че управлявал автомобила с 30-40 км.ч.
Установява се, че за причинените щети на автомобила е заплатено обезщетение от
застрахователя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и непротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства. Същият установява механизма на процесното
ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена
голяма дупка на пътното платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са
настъпили щети, както и че му е заплатено застрахователно обезщетение.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.13/ собственикът
на увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана под № *** за увредена
предна дясна гума и джанта на процесния лек автомобил.
От приложения по делото опис по щета /л.36/ се установява кои детайли от автомобила
са увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите – предна
дясна гума и лята джанта, като щетите са оценени в общ размер на 506.98 лева, съгласно
опис – заключение по щета /л.41/.
С платежно нареждане от 19.11.2021 г. /л.45/ сумата в размер на 506.98 лева е платена
по сметка на правоимащото лице – ползвател на автомобила, съгласно застрахователния
договора, с основание номера на щетата ***. Представено е и платежно нареждане, заверено
от банката /л.83/ с референтен номер, отразяващ извършеното плащане.
Плащането на застрахователното обезщетение се установява и от разпитания по делото
свидетел К. Р..
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетите по делото САТЕ /л.75/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното
платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма,
описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява и от
разпитания по делото свидетел.
Неоснователно е възражението на ответника, че механизма на ПТП може да се
установи единствено с протокол за ПТП. Няма процесуална пречка съдът да приеме
настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом
не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между
механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както
и наличието на щетите, посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.
Още повече Протоколът за ПТП от органите на полицията няма доказателствена стойност
относно механизма на ПТП, доколкото същият няма как да е възприет от служители на
МВР, които идват на инцидента след неговото настъпване и установяват последиците му.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
3
По отношение на мястото на което е настъпило процесното ПТП от свидетелят се
установи конкретното местонахождение на дупката на *** в границите на гр. П.. От вещото
лице по САТЕ при изслужването му е о.с.з. на 02.11.2022 г. се установява, че в гугъл карти
има адрес ***, който е път, стопанисван от Община Пловдив.
Предвид изложеното е без значение, че така посочения адрес не е заведен като
административен адрес в Община Пловдив, достатъчно е, че такъв адрес реално съществува
на място и именно до този адрес е налице дупка, на път стопанисван от ответника.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото
време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на
пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в
изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието
на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно
предприема действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма
данни, които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на
средствата нужни за отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от
процесното ПТП са в общ размер на 610.40 лева, като подробно е обоснована по какъв
начин е достигнал до този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.
За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
4
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е
останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по
делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е
допринесъл за настъпване на ПТП. Не се доказа водачът на процесния лек автомобил да е
карал с несъобразена скорост, което да е довело до настъпване на вредите. Не се установи
при управление с каква скорост не биха настъпили вреди, което е в тежест на доказване на
ответника и бил ли е длъжен водачът да управлява лекия автомобил с такава скорост..
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по
главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер за сумата от 506.98 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в
съда 03.06.2022 г. до окончателното плащане на вземането, каквото искане е направено от
ищеца още с исковата молба.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса /л.6/, 20 лева –
депозит за свидетели /л.66/, 180 лева – САТЕ /л.65/ и 300 лева – платено адвокатско
възнаграждение /фактура л.8, договор за правно обслужване л.10, и платежно нареждан л.9/.
Общо 550 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на
506.98 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***,
от настъпило на дата 15.10.2021 г. ПТП, изразяващо се в преминаване в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно в района на ***, в гр. Пловдив, път стопанисван от
ответника, за което е заведена щета при ищеца с № ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2022 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата от 550 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5