РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500613 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на С. Я. Я., ЕГН **********, срещу
Решение №653/26.02.2025г. по гр. дело №********г. на ВРС, 18-ти състав, с
което е отхвърлена молбата на С. Я. Я. за налагане на мерки за защитата й
по реда на ЗЗДН от отв. Г. Б. Г., ЕГН**********, за тъврдяно домашно
насилие на ответника на дата *********г. вечерта/през нощта чрез съобщения
по Вайбър.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилен
анализ на събраните доказателства, както и не защитава интересите на
молителката като жертва на насилие. Обобщено се сочи, че ВРС е тълкувал
неправилно съдържанието на получените съобщения на фона на предходно
извършеното върху молителката физическо насилие от ответника. С оглед на
последното молителката е възприела част от изпратените й съобщения като
заплаха за физическа саморазправа с нея и/или с децата й, в смисъл че кръвта
на някои от тях „ще се излее на улицата“. ВРС не е съобразил агресивната
личност на ответника и воденото срещу него НОХД №*******г. на ВРС с
1
пострадало лице отново молителката С. Я.. Не е взел предвид
първоинстанционният съд и останалите данни за отношенията на ответника
към молителката, нито е дал необходимата защита на жертвата на насилие,
предпоставките за което са налице по делото. Моли за отмяна на решението на
ВРС и за постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата за налагане
на исканите мерки за закрила по ЗЗДН, с присъждане и на разноски за две
инстанции. В о.с.з. поддържа позицията си и искането си до съда.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемият депозира писмен отговор, в
който излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на първоинстанционното решение, което моли да бъде потвърдено. Отрича да
е извършвал актове на насилие срещу молителката. Поддържа тезата си пред
ВРС, че молбата по ЗЗДН е базирана на изопачени факти и извадени от техния
действителен смисъл думи (съобщения). Поддържа и обвиненията си спрямо
молителката, че се опитва по всякакъв начин, в т.ч. чрез настоящото дело, да
препятства общуването на бащата с децата. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено с присъждане на разноски пред въззивния съд, като в о.с.з.
поддържа искането си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на С. Я. Я.,
ЕГН**********, за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу
ответника Г. Б. Г., ЕГН**********, за декларирано като извършено от него
насилие срещу молителката на *********г. вечерта и през нощта чрез
съобщения по Вайбър.
Молителката твърди, че с отв. Г. Б. Г. са живели във фактическо
съжителство и имат три общи деца: Х. Г.а Г.а, родена на ********г., Я. Г. Г.,
роден на *******г., и Б. Г. Г., роден на ********г.
С влязло в сила решение по гр. д. № ****** по описа за 2023 г. на ВРС
ответникът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на нея и трите деца, отстранен бил от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Ф.У.“ № 13, ет. 1, aп. 1, за срок от 12
месеца, считано от ********* г. и местоживеенето на децата е било
определено при майка им. Наред с това спрямо Г. Г. са приложени и мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 3 съответно за 12-месечен срок по отношение на С. Я. и Х. Г.а
и за 9-месечен срок по отношение на Я. Г. и Б. Г..
С влязло в сила Решение № *********** г. по гр.д. № ********3 г. на
ВРС родителските права по отношение на трите деца били предоставени за
упражняване на нея и местоживеенето им е определено на нейния адрес, като
понастоящем те пребивават на горепосочения адрес. Децата не желаели да се
срещат с баща си, тъй като все още изпитват страх от него.
2
Декларираните и в този смисъл пряко релевантните по делото са
следните твърдения за насилствени действия на ответника на следните дати:
На *********г. в 22:05ч. С. Я. получила в приложението Вайбър от Г. Г.
следното съобщение: „Замислила си още дела, сигурно е, както е сигурно, че
слънцето ще изгрее утре. Аз също обмислям разни неща. Този път няма да е
М.... Ще хвърчат още пари на вятъра. За мене е без значение кой ще плаща
(все съм аз, споко). Това ли искаш?“. След като не му отговорила, в 02:14ч. тя
получила следното съобщение: „Това е кръв, жива, която ще се излее на
улицата... Реагирай.“.
По-късно през деня в 14:19 ч. ответникът позвънил на молителката чрез
същото приложение, но тя не отговорила на обаждането. В 14:36 ч. получила
следващо съобщение, което гласяло „Нямам игра. Предлагам ти малко пари,
които 100 % ще загубим от делата. За мене е без значение кой ще ги плати
накрая. Ако си решила да воюваш докато някой не умре...това е друга тема.
Тук съм!“. В 14:38 ч. ответникът й написал ново съобщение с текст: „Не за
друго… Ами парите ще свършат и няма да има за децата“.
Молителката заявява, че е възприела израза: „Това е кръв, жива, която
ще се излее на улицата... Реагирай.“ като заплаха за физическа саморазправа с
нея и децата й, тъй като и следващите съобщения били със заплашителен тон.
Счита страхът й за основателен тъй като ответникът вече е бил извършвил
физическо насилие спрямо нея и децата.
Поради изложеното моли за предприемане от съда на посочени мерки за
закрила по чл.5 ЗЗДН спрямо молителката, а в о.с.з. поддържа искането си.
Ответникът депозира отговор, в който не оспорва, че с молителката са
родители на трите деца, правата върху които са били предоставени на майката;
не оспорва и факта на решението по ЗЗДН срещу него за предходен случай; не
оспорва и изпращането на сочените собщения по мобилно приложение. Но
възразява срещу всички останали обвинения спрямо него по делото.
Поддържа че цитираните от молителката съобщения са извадени от
контекста на цялата водена между страните кореспонденция. Поддържа, че те
не представляват заплаха спрямо молителката или децата, като целта на
производството не е получаването на защита, а ограничаване на личните
контакти между бащата и децата. Твърди, че е правил многократни опити да
осъществи контакт с децата си, които молителката възпрепятства. Поради това
на 30.09.2024 г. написал, че трябва да я види и именно в тази връзка изпратил
процесните съобщения. С цитирания в молбата и декларацията израз „Това е
кръв, жива, която ще се излее на улицата... Реагирай.“ бил имал предвид, че с
действията си молителката обезкървява семейството и разваля отношенията
им. Кореспонденцията продължила и на следващия ден, отново във връзка с
упражняване режима му на личен контакт с децата. На предложението му да
даде пари на молителката тя му отговорила „Имаш ми банковата сметка.“
Поддържа, че думите му са извадени от контекста и същите не представляват
заплаха. Молителката е можела да блокира телефона му, така че да не няма
контакт с нея, ако е била уплашена. Изтъква, че е подала молбата едва два
3
месеца по-късно, а целта й е да препятства контактите му с децата предвид
заведеното от него изпълнително дело за реализиране на определения му
режим на лични отношения. Моли молбата да бъде отхвърлена и да му бъдат
присъдени разноски, а в о.с.з. поддържа искането си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, като се потвърждава и от представените по
делото писмени доказателства, че: страните по делото са живели на семейни
начала в предходен момент; че са те са родители на децата Х. Г.а Г.а, родена на
********г., Я. Г. Г., роден на *******г., и Б. Г. Г., роден на ********г.; че с
влязло в сила решение по гр.д. №********3г. на ВРС упражняването на
родителските права спрямо общите на страните деца е било предоставено на
майката, като местоживеенето им е било определено при нея, а на бащата е
бил определен режим на лични отношения с тях (потвърдено и от приетия
препис на акта).
Не се спори още и е видно от приобщения препис на съдбено решение,
че с влязло в сила решение по гр.д. №******/2023г. на ВРС ответникът е бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
С. Я. и трите деца, отстранен е бил от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „Ф.У.“ № 13, ет. 1, aп. 1, за срок от 12 месеца,
считано от *********г. и местоживеенето на децата е било определено при
майка им; наред с това на Г. Г. били приложени и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3
съответно за 12-месечен срок по отношение на С. Я. и Х. Г.а и за 9-месечен
срок по отношение на Я. Г. и Б. Г..
Към отговора е приложено разпореждане от 24.10.204г. на ДСИ от СИС
при ВРС, от което става ясно, че отв. Г. Г. е инициирал изпълнително дело за
реализиране режима му на лични отношения с децата.
Представена е и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са декларирани
сочените в исковата молба твърдения на молителите.
Представени са от молителката и от ответника извадки от водената
помежду им кореспонденция (л. 8-9 и л.85-86 от делото на ВРС). Предвид
разминаванията в отразените часове на изпращане, респ. получаване на едно
от съобщения по делото е допуснато изготвянето на СКТЕ, което съдът цени
като обективно, изготвено след изследване мобилните апарати на страните и
неоспорено. От приложената към заключението паралелна разпечатка на
кореспонденция се установява, че тя е била със следното съдържание:
На 14.09.2024 г. в 19:24 часа Г. Г. е изпратил на С. Я. следното
съобщение: „Питам пак. Ще видя ли децата утре?“. В 21:18 часа същият е
изпратил второ съобщение с текст: „Искаш аз да чакам заповедите ти явно и
да реагирам на секундата. Не е хубаво, това което правиш С.! Ще видя ли
децата???“
Следва съобщение от 15.09.2024 г., 10:36 часа от Г. Г. с текст: „Ще видя
ли децата днес?“
4
На 18.09.2024 г. в 21:17 часа Г. Г. е изпратил следното съобщение: „В
неделя ще пуснеш ли децата? Трябва да знам, защото иначе може да не съм
тук“.
На 20.09.2024 г. в 16:05 часа ответникът е изпратил ново съобщение, а
именно: „Ще пуснеш ли децата да видят баща си?“.
С. Я. е отговорила на горното съобщение на 21.09.2024 г. в 13:05 часа:
„Децата минават по 100 пъти на ден покрай баща си, винаги можете да се
видите когато поискат. Никой – никога не ги е спирал, даже напротив и ти
много добре го знаеш. Не разбирам какво е това Вайбър театро, което
разиграваш! Хубав ден“. Следват съобщения от Г. Г. от 13:09 часа и 13:13 часа
с текст: „От къде да ги взема?“ и „Театрото си е твоя свят. Не ми го
приписвай. Децата ще видя ли или не?“ На същата дата в 16:12 часа Г. Г. е
изпратил на С. Я. ново съобщение, гласящо „Ще видя ли децата?“.
Следващите изпратени от ответника съобщения са от 30.09.2024 г. и
********* г. Първото от тях е от 17:45 часа на 30.09 и има следното
съдържание: „Трябва да те видя днес. Най-късно утре до 15 ч. Да или не?“ То
е последвано от съобщение от 22:05 часа с текст „Замислила си още дела,
сигурно е както е сигурно, че слънцето ще изгрее утре. Аз също обмислям
разни неща. Този път няма да е М.... Ще хвърчат още пари на вятъра. За мене е
без значение кой ще плаща /все съм аз, споко/. Това ли искаш?“ След него Г. е
изпратил съобщение, което гласи „Това е кръв, жива, която ще се излее на
улицата... Реагирай.“ Съгласно изготвената от вещото лице разпечатка в
ползваното от ответника приложение е отразено, че последното е било
редактирано в 22:16 часа, а в ползваното от молителката приложение е
отбелязано време на редактиране в 02:14 ч. на ********* г.
От заключението по СКТЕ се изяснява, че всички посочени съобщения
са автентични, с изключение на констатирана „аномалия“ относно часа на
изпращане и на получаване на едното горепосочено съобщение. И при двете
страните е било коректно отразено кои съобщения са били редактирани, както
и пропуснато повикване след коментираното съобщение. В инсталирания на
лаптоп Viber на молителката, който се синхронизира от облака на Rakuten,
липсват процесното съобщение и съобщението за пропуснато повикване. На
база обследването вещото лице не може да установи манипулация на данните.
Следващите разменени между страните съобщения са от ********* г.,
когато в 14:36 часа ответникът е написал следното: „Нямам игра. Предлагам
ти малко пари, които 100 % ще загубим от делата. За мене е без значение кой
ще ги плати накрая. Ако си решила да воюваш докато някой не умре...това е
друга тема. Тук съм!“, последвано от съобщения с текст „Не за друго… Ами
парите ще свършат и няма да има за децата.“ /14:48 часа/ и „Не ми оставяш
избор… Ще говорим ли?“. В отговор на последните в 14:50часа молителката е
написала „Имаш ми банковата сметка.“.
Самите декларирани съобщения по приложение „Вайбър“ между двете
страни не са оспорени от тях досежно авторството им.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
5
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН (нов), като относно
тях е представена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,поради което молбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
При разрешаване на въпросите относно извършване на твърдяното по
делото деяние на ответника и съставомерността му по смисъла на чл.2 ЗЗДН
първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани правни изводи,
които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни,
правилни, съответни на смисъла и на целта на закона и формирани въз основа
на правилно установена фактическа обстановка по делото, поради което и на
осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
В изпълнение на задължението си да даде разрешение по основните
възведени пред него с жалбата въпроси въззивният съд намира следното:
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или в интимна връзка. Водещи характеристики на насилственото
деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата
неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на
извършване, открояващи се с желанието да се навреди на пострадалия или
поне с допускането и неглижирането на същото в съзнанието на дееца, при
общата нагласа към противоправна доминация над жертвата. Поради това е
съставомерно по ЗЗДН само такова противоправно и обективно вредящо
деяние, което има за цел да навреди на пострадалия и/или да го постави в
подчинение по принудителен и противоправен начин. Проявните форми на
насилието по ЗЗДН могат да бъдат различни, но съставомерността им следва
да бъде преценявана в контекста на посочените критерии и белези, при
отчитане на всеки отделен случай. На общо основание изпълнително деяние
следва да бъде доказано като извършено от ответника по делото съобразно
правилата на ГПК и особените такива на ЗЗДН.
Предвид така изяснената същност на домашното насилие по смисъла на
ЗЗДН изпратените в случая съобщения по мобилно приложение от ответника
към молителката не могат да се квалифицират като съставомерни по ЗЗДН. На
първо място същите действително са в контекста на опитите на г-н Г. да
инициира разговор с г-жа Я. относно режима му на личини отношения (РЛО) с
общите деца, както и относно паралелно водените между родителите дела,
включително и по имуществени въпроси, на които молителката не е проявила
желание за диалог. Някои от съобщенията са включвали и предложения да се
уредят отношения между страните чрез заплащане на средства от бащата на
майката, във връзка с които по-късно през деня тя е заявила „Имаш банковата
ми сметка“. Така целта на съобщенията не е била да бъде тормозена майката
на децата, а опит (макар неподходящ) за диалог с нея. Ето защо макар изразът:
6
„Това е кръв, жива, която ще се излее на улицата... Реагирай.“ да изглежда на
пръв поглед смущаващ, в случая той е изваден от контекста на цялостните
отношения и кореспонденция между страните. Нещо повече – видно от
съдържанието му изразът „кръв…ще се излее“ има по-скоро абстрактен
характер и не визира конкретно предупреждение за физическа саморазправа с
г-жа Я., още по-малко с децата, поради което не може да се приеме и че с него
ответникът е целял да навреди на молителката. Липсва общата нагласа към
противоправна доминация над молителката, за да бъде квалифицирано
изявлението като съставомерно по ЗЗДН. Съобщението, което молителката е
възприела като заплаха за физическа саморзправа, не съдържа конкретна
заплаха спрямо нея, а съставлява неуважителна, неподходяща и неуместна
форма на опит за диалог, от каквато по принцип ответникът следва да се
въздържа, най-малкото защото е явно непродуктивна, но не може да бъде се
определи като същински „акт на насилие“ по смисъла на ЗЗДН. Колкото до
субективното възприятие на молителката – то също има правно значение и
съдът не поставя под съмнение възможното й притеснение от получените
съобщения, но то не може да бъде единствен аргумент за основателност на
молбата по ЗЗДН, доколкото както и при деянията по НК за съставомерността
й следва да се изхожда и от техните обективни характеристики. А по аргумент
от чл.15, ал.3 от ЗЗДН предходният случай на противоправно поведение на
ответника спрямо молителката е относим към индивидуализация на мерките
за защита по ЗЗДН и/или към оценката на риска с оглед характеристичните
данни за извършителя, но не съставлява пряко доказателство за
съставомерността на декларираното по делото изпълнително деяние.
В допълнение към горното не всяко неморално, неетично, неподходящо,
неуместно или неуважително поведение на ответника към негов близък, бивш
партньор или роднина, обезателно съставлява „насилие“. ЗЗДН е предвиден
като специално и бързо средство за съхраняване физическата и психическата
неприкосновеност на лицата – реални жертви на домашно насилие, извършено
целенасочено и пряко срещу тях и нанесло им значими щети, но не съставлява
способ за разрешаване или за повлияване на други спорни между страните
отношения (междуличностни, имуществени, по повод родителските права или
РЛО с децата и т.н.), което потвърждава формирания краен извод в случая.
В заключение по изложените съображения и останалите такива на ВРС,
споделени от ВОС, молбата следва да бъде отхвърлена.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС
не следва да бъдат ревизирани.
С оглед изхода по делото пред ВОС на въззиваемия – ответник следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски за адв. хонорар, срещу които в
случая няма възражение за прекомерност. Ето защо в полза на въззиваемия се
следва сумата от 500лв. за адвокатска защита пред ВОС.
Съобразно изхода от спора и на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН въззивницата –
молител по делото следва да заплати в полза на БСВ, по сметка на ВОС,
държавна такса за въззивното производство от 12.50лв.
Воден от горното съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №653/26.02.2025г. по гр. д. №14341
по описа за 2024г. на ВРС, 18-ти състав.
ОСЪЖДА С. Я. Я., ЕГН**********, да заплати на Г. Б. Г.,
ЕГН**********, сумата от 500.00лв. – адв. хонорар за защита пред ВОС, на
осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Я. Я., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, сумата от 12.50лв. – държавна такса за
въззивното производство, на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8