№ 12422
гр. ***, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20251110100828 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗК „***“ АД срещу „***“
ЕАД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 8851,84 лв., с включени 20 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили
от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно
от водача на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
09.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2578,28 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.05.2022 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 26.10.2024 г. по ч.гр.д. №
59841/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че на *** г. около *** часа в гр. ***, на кръстовището на бул. „***“ и
бул. „***“ е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***,
който при движение от ул. „***“ към бул. „***“ преминава през кръстовището, като не се
съобразява с червения светлинен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с лек
автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. №
***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна
връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че
щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил
обезщетение в размер на 17683,69 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 20
лв. Счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане за сумата от 8851,84 лв.,
представляваща половината от изплатеното застрахователно обезщетение при
съпричиняване на вредите от двамата участници в ПТП с оглед изхода на спора по НАХД №
14781/2020 г. на СРС, 129 състав. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Посочва, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на
2578,28 лв. за периода от 26.05.2022 г. до 03.10.2024 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“
ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за
прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № ***
към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек
автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***.
От приетия протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на *** около ***
часа в гр. ***, на кръстовището на бул. „***“ и бул. „***“, е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *** (МПС-1) и лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег.
№ *** (МПС-2). В протокола е отразено, че МПС-1 се движи по бул. „***“ от ул. „***“ към
бул. „***“ и на кръстовището на бул. „***“ поради навлизане на забранен червен сигнал на
светофара реализира ПТП в потеглилия на зелен сигнал по бул. „***“ към ул. „***“ МПС-2,
като не го пропуска. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият в частта, в
която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите
от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и
вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, има
характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална
доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по
описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС,
II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по
т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. №
50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г.
по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
По делото е приобщено АНД № 14781/2020 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, от
което се установява, че същото е образувано по жалба на Р. С. Н. против издадено срещу нея
наказателно постановление от 29.09.2020 г., с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 6, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП. С решение от 07.10.2021 г., постановено по делото, наказателното
2
постановление от 29.09.2020 г. е отменено като незаконосъобразно и неправилно.
За установяване механизма на ПТП в производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р. С. Н. и М. Я. П..
Свидетелката Р. С. Н., водач на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***, твърди, че
е участвала в ПТП през м. септември 2020 г. в гр. *** на кръстовището между бул. „***“ и
бул. „***“. Посочва, че се движела по бул. „***“ и когато се опитала да пересече по бул.
„***“ видяла от лявата й страна, че „лети кола“. Свидетелката веднага натиснала
спирачките, но въпреки това настъпил сблъсък между двата автомобила вътре в
кръстовището. Пояснява, че инцидентът станал „в ония няколко секунди, които са дадени
между двата сигнала на светофара, за да се изпрзани кръстовището“. Твърди, че точно в
„тези секунди“, от лявата й страна с голяма скорост навлязъл в кръстовището черен
автомобил „Киа Спортидж“. Твърди, че водачът на другия автомобил изобщо не се опитал да
спре. Посочва, че от неговата страна имало 4 ленти за движение, като във всички от тях
имало автомобили, като единствено лек автомобил „Киа Спортидж“ навлязъл в
кръстовището. Пред него не е имало други автомобили, а той е влязъл „на скорост“.
Свидетелката твърди, че е потеглила на зелен сигнал на светофара и е категорична, че не е
имало време да стане червено, като „евентуално би могло да е било жълт, т.е периода на
изтегляне“.
Свидетелят М. Я. П., водач на лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № ***, разказва,
че се движел от бул. „***“ към центъра, направил ляв завой, за да продължи по ул. „***“,
когато при навлизане в кръстовището бил ударен от дясната страна от другия автомобил.
Твърди, че е тръгнал на зелен светофар. Посочва, че не е спрял на светофара, тъй като
светело зелено, а продължил направо, и когато влязъл в кръстовището настъпил удар с
другия автомобил. Свидетелят не си спомня дали от неговата страна са се движили други
автомобили. След него имало други автомобили, а пред него – нямало. Малко по-късно в
показанията си свидетелят изнася, че от неговата страна мисли, че са се движили други
автомобили.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно
съдът не кредитира показанията на св. П. в частта, в която същият твърди, че когато
навлязъл в кръстовището от неговата страна са се движили и други автомобили, тъй като в
тази част показанията му са фрагментарни, вътрешнопротиворечиви и не намират опора в
останалите събрани по делото доказателства.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява следната фактическа обстановка: На *** г. около *** часа в гр. ***, лек
автомобил „Рено Меган“, с рег. № *** се движи по бул. „***“ с посока от ул. „******“ към
бул. „***“. В същото време и посока от ляво Н.сно се движи лек автомобил „Киа Спортидж“,
с рег. № ***. При навлизането в кръстовището, траекториите на двете превозни средства се
пресичат и настъпва удар между тях. Съгласно експертното заключение всички увреждания
по лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие.
Настоящата съдебна инстанция намира, че от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че поведението на водача на лек
автомобил „Рено Меган“, с рег. № *** е било противоправно /в нарушение на разпоредбите
на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 31, ал. 7, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за
движение по пътищата/. Това е така, тъй като същата е следвало преди да навлезе в
кръстовището дори и при разрешаващ сигнал на светофара, да се увери, че ще може да го
напусне до следващата смяна на сигнала. В случая, видно от показанията на свидетелката
3
Н., същата е навлязла в кръстовището в „ония няколко секунди, които са дадени между двата
сигнала на светофара, за да се изпразни кръстовището“. Съгласно чл. чл. 31, ал. 7, т. 3 от
Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата, когато зелен светлинен сигнал
е подаден на кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в кръстовището, ако
след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала. В
настоящия случай, от показанията на свидетелката Н., се установява, че при навлизане в
кръстовището между бул. „***“ и бул. „***“, светофарната уредба е подавала зелен
светлинен сигнал, но още преди лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *** да достигне до
средата на кръстовището, светлинния сигнал е преминал в „жълто“.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при определяне на дължимото обезщетение
съдът следва да съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена
стойността на действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени.
В случая съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № ***, определен на
база пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 17683,69 лв. Вещото лице подробно е
описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е посочило, че всички те се намират в
причинна връзка с процесното ПТП. Експертът е констатирал, че към релевантния момент
увреденият автомобил е бил на 2 години, 8 месеца и 9 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация, т.е. към датата на реализиране на процесното произшествие
–*** г., лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № *** е бил в период на основна заводска
гаранция. Същевременно, от приетото като писмено доказателство преводно нареждане от
14.01.2021 г., се установява, че ищцовото дружество е заплатило на автосервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил сума в размер на 17683,69 лв. С оглед изложеното,
настоящия съдебен състав намира, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се определи по пазарни цени (стойността на официалния представител на
марката), а не по средни пазарни цени, доколкото в случая от доказателствата по делото се
установява, че реално заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности е 17683,69 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че дължимата сума за регресното вземане
следва да бъде намалена наполовина с оглед основателността на направеното от ответното
4
дружество възражение за съпричиняване на вредносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил /при отчитане на 50 % съпричиняване/. Това е така, тъй като от своя
страна водача на лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № *** е следвало преди на навлезе в
кръстовището, да изчака да се изнесе от него лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 50а ЗДвП, според която забранено е
навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в
кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното
движение. В случая от показанията на разпитаните свидетели се установява, че водача на
лек автомобил „Киа Спортидж“, с рег. № *** не е спрял на светофара, а е навлязъл в
кръстовището без преди това да се убеди, че същото е свободно.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 8851,84 лв., с включени 20 лв. обичайни
ликвидационни разноски. Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху
същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 09.10.2024 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената
застраховка „Каско“ е задължение без срок за изпълнение, поради което за поставянето му в
забава е необходимо покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на
„Гражданската отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. В случая, поканата за доброволно
изпълнение е получена от ответника 12.02.2021 г., като срокът е изтекъл на 12.03.2021 г.,
поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от 13.03.2021 г. Изчислен от съда при
условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за
периода от 26.05.2022 г. до 03.10.2024 г., начислен върху главницата от 8851,84 лв., е 2578,28
лв.
Предвид изложеното, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ЗК „***“ АД има
право на направените по делото разноски.Съобразно дадените в Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в
заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 278,60 лв., от които 228,60 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. –
юрисконултско възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за
сторени разноски в общ размер на 758,60 лв., от които 228,60 лв. – заплатена държавна
такса, 400 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, 30 лв. – депозит за свидетел, и
100 лв. –юрисконултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП). Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът ЗК „***“ АД има право на разноски в размер на278,60 лв. за заповедното
производство и 758,60 лв. – за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***,
срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, искове с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „***“ ЕАД дължи на ЗК „***“ АД,
сумата от 8851,84 лв., с включени 20 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили
от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, причинени виновно и противоправно
от водача на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
09.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2578,28 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.05.2022 г. до 03.10.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 26.10.2024 г. по ч.гр.д. №
59841/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***, да заплати на ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 278,60 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 59841/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, и сумата от 758,60
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6