Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
08.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Красимира
Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гра дело № 2611 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД,
предявен от „У.Б.“ АД, чрез процесуалния представител адв. Г.Х. против Ю.Г.М.,
ЕГН **********, Д.Т.М., ЕГН ********** *** Н.С., ЕГН ********** за обявяване за
относително недействителен спрямо „У.Б.“ АД сключеният между страните договор
за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 72, том 3,
рег. № 3657, дело № 422 от 28.03.2013 г. на нотариус И.Н., вписан в Служба по
вписванията под вх. рег. № 13 330 от 28.03.2013 г., акт № 18, том 32, дело
10409/2013 г., по силата на който Ю.Г.М. и Д.Т.М. *** Н. Ц. следния недвижим
имот – Апартамент № 1, находящ се в гр. С.,***, секция А, на първи жилищен етаж
със застроена площ от 95,22 кв.м., състоящ се от: дневна с бокс, две спални,
коридор, баня-тоалетна, тоалетна, дрешник и два балкона, при съседи: от изток –
секция „Б“, от юг – улица, от запад ап. № 2 и асансьор, от север – двор, заедно
с принадлежащото му Мазе № 8, с площ от 9,03 кв.м., при съседи: от изток –
коридор, от юг – улица, от запад – мазе № 9, от север – коридор, както и 6,453%
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж и 2,820 % идеални части от правото на собственост върху дворното място,
в което е построен, цялото с площ от 824 кв.м., съставляващо УПИ ХІV-853, 854
от кв. 22, по регулационния план на гр. С., местността „Гео Милев“, при съседи:
ул. „Манастирски“, ул. „Благородна“, УПИ І-821,852 и УПИ ХІІІ – 841 и Подземен
гараж № 1С, находящ се на сутеренен етаж, секция А, със застроена площ от 16,26
кв.м., при съседи: от изток – гараж № 2С, от юг – мазе № 1, от запад – рампа и
от север – подземна улица, заедно с принадлежащите му 14,40 % идеални части от
сутеренния етаж на секция „А“ и секция „Б“ и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху описаното по-горе дворно
място, както и направените по делото разноски.
Ищцовата банка твърди, че по силата на договор за ипотечен кредит на
физическо лице № 8 от 11.02.2010г. на ответниците Ю.
и Д. М. е отпуснат кредит в размер на 60 000 евро. По договор за
потребителски кредит на физическо лице № 10 от 17.02.2010г. на същите е отпуснат кредит в размер на
10 000 евро, а по договор за кредит за оборотни средства № 157 от
17.06.2009г., както и сключените 4 анекса към него на ответниците са отпуснати
100 000 лева.
Твърди, че по искане на банката по ч.гр.д. 35 563/2013г., по описа на СРС,
ГО, 33 състав, са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за
главница в размер на 49 958,99 евро, лихви в размер на 4856,13 евро, разноски в
размер на 2144,18 лева и законна лихва върху главницата от 22.08.2013г., до
окончателното и изплащане. По ч.гр.д. 37 704/2017г., по описа на СРС, ГО, 141
състав са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за главница в размер на
375,32 евро, лихви в размер на 806,40 евро, разноски в размер на 136,23 лева и
законна лихва върху главницата от 08.06.2017г., до окончателното и изплащане.
По ч.гр.д. 41
413/2014г., по описа на СРС, ГО, 64 състав е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, за главница в размер на 50 835,00 лева, лихви в размер на 19
277,95 лева, разноски в размер на 1402,26 лева и законна лихва върху главницата
от 28.07.2014г., до окончателното и изплащане.
В исковата молба се твърди още, че на 28.03.2013г. с Нотариален акт за покупко- продажба имот № 72, том 3, per.
№ 3657, дело № 422 от 28.03.2013г., по описа на нотариус И.Н. № 040 при НК, с
район на действие PC, ответниците Ю.Г.М. и Д.Т.М.,***
Н. Ц. следните недвижими имоти: Апартамент № 1 /едно/, находящ се в
гр. С.,***, секция А, на първи жилищен етаж със застроена площ от 95,22 кв.м.,
състоящ се от: дневна с бокс, две спални, коридор, баня-тоалетна, тоалетна,
дрешник и два балкона, при съседи: от изток — секция „Б“, от юг — улица, от
запад ап. № 2 и асансьор, от север — двор, заедно с принадлежащото му Мазе № 8
/осем/, с площ от 9,03 кв.м., при съседи: от изток — коридор, от юг — улица, от
запад мазе № 9, от север — коридор, както и 6,453% /шест цяло четиристотин
петдесет и три хилядни върху сто/, идеални част от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж и 2,820% идеални части от правото на
собственост върху дворното място, и което с построен, цялото с площ от 824
кв.ш., съставляващо УПИ XIV-853,854 от кв.22, по регулационния план на гр. С.,
местността „Гео Милев“, при съседи: ул. „Манастирски“, ул. „Благородна“, УПИ
1-821,852 и УПИ XIII-841. и Подземен Гараж № 1C /едно буква „С“/,
находящ се на сутеренен етаж, секция А, със застроена площ от 16,26 кв.м., при
съседи: от изток — гараж № 2С, от юг — мазе № 1, от запад - рампа и от север -
подземна улица, заедно с принадлежащите му 14,40 % идеални части от сутеренния
етаж на секция „А“ и секция „Б“ и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху описаното по-горе дворно място.
Заявява, че така описаната сделка увреждат интереса на банката да се
удовлетвори от имуществото на Ю.Г.М. и Д.Т.М.. Твърди, че не е извършено
плащане на посочената в нотариалния акт сума по банков път.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да
бъде обявена относителната недействителност по отношение на него на посочените
и описани подробно по- горе недвижими имоти, обективирани
в нотариален акт № 72, том 3, per. № 3657, дело № 422
от 28.03.2013г., по описа на нотариус И.Н.. Претендира разноски.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК
възможност, ответниците Ю.Г.М. и Д.Т.М., чрез
пълномощника им адв. К.К. оспорват предявения иск
като неоснователен. Оспорват, че с извършената сделка по покупко-продажба е
налице увреждащо действие по отношение на ищеца – кредитор. В тази връзка
навеждат твърдения, че действително между тях и ищеца са сключени сочените в
исковата молба договори за кредит, като те, в качеството им на
кредитополучатели и съобразно изискванията на договорите са предоставили на
Банката обезпечения по всички договори за кредит.
Излага се, че съгласно т. 13.1. от сключените договори предоставеното по
всеки един договор обезпечение служи за обезпечаване погасяването на всички
вземания на кредитора по договора до окончателното им изплащане, вкл. и за
разноските по принудителното събиране на кредита. С оглед на това излагат, че
не са се съгласили да отговарят с цялото си имущество по реда на чл. 133 ЗЗД, а
от друга страна и Банката не е поискала това изрично, нито пък такова искане е
било обективирано в договорите за кредит. В тази връзка сочат, че чрез
непоискването на допълнително обезпечение, Банката е допуснала противоправно
бездействие, от което в момента - с предявяването на настоящия иск, претендира
да черпи права. В този смисъл се излага, че не е налице увреждащо действие
спрямо Банката с оглед продажбата на имот, който стои извън поисканото и
даденото обезпечение по договорите.
На следващо място твърдят, че не е налице и знание у тях за увреждането на Банката – кредитор като се
излагат съображения за това.
В допълнително становище твърдят, че с действията си по разпореждане с
процесния имот не са увредили ищеца – кредитор, т.е. не са намалили имуществото
си, служещо за обезпечение на кредитора. Молят съда да отхвърли иска.
В срока за писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК
възможност, ответницата С.Н.С. оспорва предявения иск като неоснователен. В
тази връзка излага, че познава първите двама ответници, но не й е било известно,
че същите имат посочените в исковата молба дългове към ищеца, респ. че
представените по делото договори за кредит не са й били известни. Твърди, че с
тяхното съдържание са е запознала едва след получаване на исковата молба.
Оспорва и твърдението на ищеца, че не е била заплатена посочената в нотариалния
акт продажна цена за процесния имот, като в тази връзка заявява, че е заплатила
същата.Моли съдът да постанови решение,с което да отхвърли предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 8 от 11.02.2010г., се установява, че ищецът е предоставил на
кредитополучателя Ю.М., солидарния длъжник Д.М. и солидарния длъжник „Х.“ ЕАД ипотечен
кредит в размер на 60 000 евро, с цел закупуване на недвижим имот,
представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. С.,***, секция А на жилищната
сграда, със застроена площ от 57,48 кв.м., заедно с мазе № 6, с площ от 6,64
кв.м., заедно с 4,108% идеални части от общите части на сградата и заедно с
1,763% идеални части от УПИ XIV-853, 854 от квартал 22 по плана на гр. С.,***, целият с площ от 824 кв.м.
По делото е представен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 10 от 17.02.2010г., сключен между ищцовата банка и Ю.М. - кредитополучател, Д.М. - солидарен
длъжник и „Х.“ ЕАД - солидарен длъжник, по силата на който банката е
предоставила потребителски кредит в размер на 10 000 лева. Представен е и
анекс № 1 от 18.02.2010г. към сключения между страните договор.
По делото е представен и договор за банков кредит за оборотни средства №
157 от 17.06.2009г., сключен между „У.Б.“ АД в качеството на кредитор и „Х.“
ЕАД, в качеството на кредитополучател, видно от който банката е предоставила на
дружеството оборотни средства в размер на 100 000 лева, с краен срок за
погасяване 20.06.2010г. Представени са и анекси от 07.12.2009г., от
30.04.2010г. и от 08.03.2011г. За обезпечаване вземанията на банката по договор
за кредит за оборотни средства № 157 от 17.06.2009г. с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 89, том I-1, рег. № 1061, дело № 80 от 22.06.2009г. на нотариус Ж.Б.,
рег. № 003 „Х.“ ЕАД, е учредил в полза на банката договорна ипотека върху офис
№ 2, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С.,***, в новоизградената
в груб строеж жилищна сграда с подземни гаражи и ателиета на ул. „********на
първи етаж, със застроена площ от 134.94 кв.м., заедно с мазе № 6 в сутерена на
сградата с площ от 3.24 кв.м.
По делото е представен изпълнителен лист от 29.08.2013г., издаден по гр.д.
№ 35563/2013г. по описа на СРС, ГО, 33-ти състав, по силата на който Ю.Г.М., Д.Т.М.
и „Х.“ ЕАД са осъдени да заплатят солидарно на „У.Б.“ АД сумата от
49 958.99 евро, представляваща главница по договор за кредит от
11.02.2010г. и анекс от 18.02.2010г., ведно със законната лихва за периода от
22.08.2013г. до изпащане на вземането, лихва в размер на 4 856.13 евро за
периода от 30.08.2012г. до 21.08.2013г. и 2 144.18 лева – разноски.
От представения на страница 34
изпълнителен лист от 06.07.2017г., издаден по гр.д. № 37704/2017г. по описа на
СРС, 141 състав, се установява, че Ю. и Д. М. са осъдени солидарно да заплатят
солидарно на ищцовата банка сумата от 375.32 евро, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит от 17.02.2010г. за периода от
10.04.2013г. до 10.09.2013г., включително, лихва за забава върху падежиралата главница в размер на 217.79 евро за периода
10.04.2013г. – 07.06.2017г., както и сумата от 136.23 лева – разноски по
делото.
С изпълнителен лист от 12.08.2014г., издаден по гр.д. № 41413/2014г. по
описа на СРС, ГО, 64-ти състав „Х.“ ЕАД, Ю.М. и Д.М. са осъдени да заплатят
солидарно на „У.Б.“ АД сумата от 50 835 лева, представляваща неплатена
главница по договор за банков кредит от 17.06.2009г. и анекси към него, ведно
със законната лихва за периода от 28.07.2014г. до изплащане на вземането, лихва
в размер на 19 277.95 лева за периода 30.08.2012г. – 27.07.2014г. и
разноски в размер на 1 402.26 лева.
Видно от представения нотариален акт № 72, том 3, рег. № 3657, дело № 422
от 28.03.2013 г. на нотариус И.Н., вписан в Служба по вписванията под вх. рег.
№ 13 330 от 28.03.2013 г., акт № 18, том 32, дело 10409/2013 г., Ю.Г.М. и Д.Т.М.
*** Н.С. следния недвижим имот – Апартамент
№ 1, находящ се в гр. С.,***, секция А, на първи жилищен етаж със застроена
площ от 95,22 кв.м., състоящ се от: дневна с бокс, две спални, коридор,
баня-тоалетна, тоалетна, дрешник и два балкона и Подземен гараж № 1С, находящ се на сутеренен етаж, секция А, със
застроена площ от 16,26 кв.м. и съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху описаното дворното място. В същия е
посочено, че продавачите Д. и Ю. М. си запазват пожизнено и безвъзмездно правото
на ползване върху процесните недвижими имоти. Посочено е, че продажната цена на
процесните имоти е в размер на 70 000 лева, която сума е изцяло изплатена
по банкова сметка ***.
По делото на страници 183-186 са
представени 7 броя платежни нареждания, всяко от които за 10 000 лева, от
които се установява, че С.Н. Ц. е внесла в брой в полза на Д.Т.М. 7 пъти по
10 000 лева, като основание е посочено – вноска покупко-продажба
апартамент.
Видно от представеното извлечение от банкова сметка *** Д.Т.М. и IBAN *** „Ю.Б.“ АД, се
установява, че на 27.03.2013г. С.Н.С./Ц. към онзи момент/ е направила 7 вноски,
всяка от по 10 000 лева, като след всяко внасяне е последвало теглене на
каса от титуляра на сметката - Д.Т.М..
По делото е представено Решение № 1682 от 03.11.2014г., постановено по т.д.
№ 5227/2017г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, с което е обявена неплатежоспособността на „Х.“ ЕАД, ЕИК ******** и
е открито производство по несъстоятелност на дружеството длъжник.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен
искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва да са осъществени кумулативно следните
елементи на сложния фактически състав: 1.Ищецът да е кредитор на единия ответник - длъжник;
2.Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска сделка; 3.Да е налице
увреждане на кредитора, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 4.Да е налице знание за
увреждането от страна на длъжника; 5.Ако сделката е възмездна – лицето, с което
длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането.
В случая се установява категорично от представените по делото писмени
доказателства, че по Договори за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 8 от 11.02.2010г. и № 10 от 17.02.2010г.,
ищецът е бил кредитор на длъжника - кредитополучател Ю.М., на солидарния длъжник Д.М. и на солидарния длъжник
„Х.“ ЕАД към 28.03.2013 год.
-датата на
сключване на процесната сделка за продажба на Апартамент № 1 и Подземен гараж
№ 1С, находящи
се в гр. С.,***, секция А - 28.03.2013 год.
Обективизирана с нотариален акт № 72, том 3, рег. № 3657, дело № 422 от
28.03.2013 г. на нотариус И.Н.
Факт е, че
между ищеца по делото
и Ю.Г.М. са
сключени Договори за банков ипотечен кредит на физическо лице № 8 от 11.02.2010г.
и № 10 от 17.02.2010г., по
силата , на който
банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит по първия
договор в размер на 60 000 евро и по втория 10 000 лева. Съпругата му Д.Т.М. и дружеството „Х.“ ЕАД са
солидарни длъжници по тези договори,а на
самостоятелно основание последното е длъжник и по договор за банков кредит за
оборотни средства № 157 от 17.06.2009г. в размер на 100 000 лева.
Задължението по договорите е
възникнало и не е погасено по какъвто и
да е начин преди датата на сключване на
атакуваната сделка , т.е. към датата 28.03.2013 г. ответниците Ю.Г.М.
и Д.Т.М. са били длъжници на банката. Тук следва да се
отбележи, че за успешното провеждане
на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД не е необходимо
вземането, легитимиращо ищеца като кредитор,
да е изискуемо и/или ликвидно, както
и да е установено с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск не
може да проверява
съществува ли вземането, освен ако вземането не
е отречено с влязло в сила решение, каквото
в случая по делото не е представено.
На следващо място с оглед възраженията на
ответниците в тази насока следва да се подчертае,че увреждането като елемент от
фактическия състав е обективна предпоставка и е налице винаги, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, като при това затруднява удовлетворяването на
кредиторите си. Съгласно установената практика
на Върховния касационен съд, всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният
иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности
за удовлетворение на кредитора. Длъжникът не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да
се насочи принудителното изпълнение.
Налице е и четвъртото условие
за уважаване на предявения Павлов иск–
знанието за увреждане на ответниците. Последните са били лично длъжници по договора за
кредит и анексите към него и лично са продали процесните имоти, поради което съдът приема, че към момента на
сключването на договора-28.03.2013 г. са знаели, не само че
ищецът се явява техен кредитор по вземането по банковите кредити, но и че с
действията си ще го увредят.
Основен въпрос е дали
продажбата прикрива безвъзмездна сделка и ако това е така знанието за увреждане
у приобретателя не следва да се доказва или става въпрос за възмездна сделка,но
извършена от приобретателя със знание,че продавачите увреждат своя кредитор.
Според съда от
представените по делото кореспонденция на ответника С.С.
със синдика Банков може да се направи извод, че ответника С. е имала отношения
с първите двама ответници,тъй като е била страна по договор за наем с първия от
тях като представляващ дружеството „Х.“
ЕАД ,а с втората водейки от електронния и пощенски адрес комуникация със
синдика на цитираното дружество след обявяването му в несъстоятелност. Горните
обстоятелства не са достатъчно доказателство ответникът С. да е знаела, че
първите двама са длъжници на ищеца и с продажбата на имотите искат да го
увредят. Фактът обаче,че при плащането по самата продажба е доказано,че една и
съща сума от 10 000 лв. на седем пъти е внасяна от купувачката С. по сметка на
продавачката Д.Т.М.,а след това теглена на каса от последната , очевидно
предавана на С. и пак внасяна по нейната сметка от последната.Горните
транзакции и тегления са установени по делото както от представените вносни
бележки,така и от извлечението от самата банка. Това поведение на страните по
сделката е ясен белег за привидност на официалната сделка като продажба и
въобще за възмездност на сделката,като според съда
става въпрос са абсолютна симулация.Доколкото обаче предмет на установяване по
делото е дали тази сделка е носила белега на възмездна такава или не следва да
се приеме ,че въпросната сделка с оглед симулативното
плащане по нея е била безвъзмездна, нещо като фидуциарна
такава и единствената й цел е била длъжниците на банката да „отчуждят привидно възмездно“
имотите си на лице ,за което да не се презумира
знание за увреждане,което след време да ги върне .
При това разбиране процесната сделка по прехвърляне
собствеността на апартамента и подземния гараж се явява безвъзмездна,при като
съдът споделя доводите на ищеца,че знание за увреждането от страна на приобретателя С. не е необходимо.Дори да се приеме
обратното,то меко казано нетипичното поведение на страните по атакуваната
сделка при извършване на престацията плащане на
цената, недвусмислено говорят за друго прикрито намерение у тях,а предвид
поведението на купувача „плащайки“ цена със седем превода по 10 000 лв.,за
които се установи ,че са теглени и отново внасяни по сметката на продавача.
С оглед изложеното съдът
приема, че предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен
и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора в тежест на ответниците е
заплащането на направените от ищеца разноски по водене на делото съобразно
чл.78, ал.1 от ГПК, в общ размер на 6080 лв.,като не приема възражението на
третия ответник за прекомерност с оглед сложността на делото и неговата цена.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „У.Б.“
АД, ЕИК ********, чрез процесуалния
представител адв. Г.Х., със
съдебен адрес:*** по предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, сключения между продавачте Ю.Г.М., ЕГН **********, Д.Т.М., ЕГН ********** ***
Н.С., ЕГН ********** в качеството на купувач
Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с нотариален акт № 72, том 3, рег. № 3657, дело № 422 от 28.03.2013 г. на нотариус И.Н., рег. № 040 на НК, вписан в СВП под вх. рег.
№ 13 330 от 28.03.2013 г., акт
№ 18, том 32, дело
10409/2013 г., по силата на който продавачите са продали
на купувача следния недвижим имот – Апартамент № 1,
находящ се в гр. С.,***, секция А, на първи
жилищен етаж със застроена площ
от 95,22 кв.м., състоящ се от:
дневна с бокс, две спални, коридор,
баня-тоалетна, тоалетна, дрешник и два балкона,
при съседи: от изток – секция
„Б“, от юг – улица, от запад
ап. № 2 и асансьор, от север – двор,
заедно с принадлежащото му Мазе № 8, с площ от 9,03 кв.м.,
при съседи: от изток – коридор,
от юг – улица,
от запад – мазе № 9, от север
– коридор, както и 6,453% идеални части от
общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на
строеж и 2,820 % идеални части от правото
на собственост върху дворното място, в което е построен, цялото с площ от 824 кв.м.,
съставляващо УПИ ХІV-853, 854 от
кв. 22, по регулационния план на гр. С., местността
„Гео Милев“, при съседи: ул.
„Манастирски“, ул. „Благородна“, УПИ І-821,852 и УПИ ХІІІ – 841 и Подземен гараж № 1С,
находящ се на сутеренен етаж, секция А, със застроена
площ от 16,26 кв.м., при съседи:
от изток – гараж № 2С, от юг – мазе № 1, от запад – рампа
и от север – подземна улица, заедно с принадлежащите му 14,40 % идеални части от сутеренния
етаж на секция
„А“ и секция „Б“ и съответните
идеални части от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху описаното по-горе дворно място.
ОСЪЖДА
Ю.Г.М.,
ЕГН **********, Д.Т.М., ЕГН ********** ***
Н.С., ЕГН ********** солидарно да заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК
******** разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 6080лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: