РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. Пловдив, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501122 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Х.А. Р., ЕГН
**********,чрез назначения му по делото особен представител адв. Д. Г.,
против Решение №817 от 14.03.2022г., постановено по гр.д. №11548/2020г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ІХ гр.с., с което е бил осъден да
заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
1444,98 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в
полза на „Перфект- 2000“ ООД за ремонт на увредения автомобил „Ауди
Кю 5“, с рег. №*** вследствие на ПТП, настъпило на *** г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
***г. до изплащане на вземането. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване
на ново решение за отхвърляне на предявения иск.
Ответната страна по жалбата- „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
1
„Витоша“ №89Б, чрез пълномощника му по делото адв. К. К., в писмен
отговор на същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна
проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивният
съд, като инстанция по същество, се произнесе по правния спор между
страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, като ищецът „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД
иска постановяване на решение, с което ответникът Х.А.Р. да бъде
осъден да му заплати сумата от 1444,98 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
застрахованото лице „Перфект- 2000“ ООД за ремонт на увредения
автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. №*** вследствие на ПТП, настъпило на *** г.,
причинено виновно от ответника като водач на лек автомобил „Пежо
406“ с рег. №***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба- ***г. до изплащане на вземането.
От фактическа страна по делото се установява от представения
двустранен констативен протокол за ПТП и от показанията на св. Т.К., че
на ***г., около ***ч., ***, на кръстовището на *** и ***, при
управление на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. №*** ответникът Х.А.
Р. е застигнал и блъснал отзад спрелия пред него лек автомобил „Ауди
2
Кю 5“ с рег. №***, собственост на „Перфект- 2000“ ООД, управляван от
св. Т.И.К. От писмените доказателства по делото е видно, че за лекия
автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. №*** към датата на ПТП е имало
сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество. По искане на
собственика му в деня на ПТП- ***г. в ищцовото дружество е била
образувана преписка по щетата, като след извършения оглед на
автомобила са установени вреди по облицовка, светлоотразител, спойлер
и протектор на задна броня. Ремонтът на автомобила е бил извършен
„Автосервиз А.“ ЕООД, на когото ищцовото дружество е заплатило
стойността му в размер на 1444,98 лв. Съгласно заключението на
изготвената по делото авто- техническа експертиза при настъпване на
описаното в двустранния констативен протокол ПТП е възможно да са
били увредени в съответната степен детайлите, посочени в описа-
заключение при огледа на лекия автомобил „Ауди Кю 5“ с рег. №*** в
ищцовото дружество, а пазарната стойност на вредите по същия в
резултат на процесното ПТП към датата на настъпването му, включващи
части, материали и труд за възстановяването му, е 2116,38 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр.3 от КЗ когато вредата е причинена
от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494. По делото не са били
ангажирани доказателства от страна на ответника за наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него
автомобил. В представения по делото двустранен констативен протокол
за инцидента, е отразено, че за същия има сключена застраховка
3
„Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул инс“ АД, като е посочен номера
на застрахователната полица, но самата застрахователна полица не е
представена по делото. От представената с исковата молба справка от
информационната система на Гаранционен фонд е видно, че към датата
на ПТП- ***г. за управлявания от ответника лек автомобил „Пежо 406“ с
рег. №*** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. Исковата
претенция се основава на твърденията на ищцовото дружество за липса на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
ответника автомобил, т.е. за отрицателен факт, поради което
доказателствената тежест за установяване наличието на такава се носи от
ответника. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за
наличието на такава и за опровергаване на отразените в справката от
Гаранционен фонд обстоятелства за липса на действаща към датата на
инцидента застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от
него автомобил, поради което следва да се приеме, че такава не е имало
и ищцовото дружество разполага с правото по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ да
предяви претенцията си спрямо него като пряк причинител на вредите.
При така събраните по делото доказателства предявеният иск е
основателен и следва да се уважи. По делото се установява, че при
управление на МПС, за което не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ответникът Х.А.Р. е нарушил правилата за
движение по ЗДвП и виновно е причинил имуществени вреди на трето
лице. Безспорно е и че ищцовото дружество, в качеството си на
застраховател по имуществена застраховка „Каско”, е обезщетило
увреденото лице за причинените по автомобила му повреди от
ответника. Предвид горното съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на
ответника спрямо ищцовото дружество за заплатеното от последното
застрахователно обезщетение в размер на 1444,98 лв.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за липса
на действителен договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил
„Ауди Кю 5“ с рег. №***, сключен между ищцовото дружество и
увреденото лице поради липса на доказателства за заплащане на
застрахователната премия. От представената по делото застрахователна
полица се установява, че за автомобила е бил сключен договор за
4
застраховка „Каско“ със срок на валидност ***г., като плащането на
застрахователната премия е разсрочено на четири вноски, а договорът
влиза в сила след заплащане на първата вноска. Видно от представените
от ищцовата страна сметки, всички вноски по договора са били заплатени.
Предвид горното възраженията за настъпило прекратяване на договора
са неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и възраженията в жалбата срещу вида
и размера на вредите по автомобила. Увредените детайли и степента на
увреждането им са описани в опис- заключение по щетата, съставено в
деня на ПТП /л.22 от първоинстанционното дело/, като именно тези
детайли в посочената в описа степен са били предмет на извършения през
м. декември ***г. ремонт на автомобила. От заключението на приетата
авто- техническа експертиза се установява, че е налице причинно-
следствена връзка между описания в протокола за ПТП механизъм и
увредените детайли. По делото не са ангажирани доказателства от
ответника посочените детайли да са били увредени преди или след
инцидента при друго събитие, поради което изложените в жалбата
оспорвания, че вредите не са пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП са неоснователни. С жалбата се оспорва и начина на
определяне на застрахователното обезщетение, като се твърди, че същото
било определено съобразно стойността на вредите към датата на
отремонтирането на автомобила, а не към датата на ПТП. От заключението
на приетата авто- техническа експертиза се установява, че пазарната
стойност на вредите към датата на ПТП е в размер на 2116,38 лв., т.е. в
по- голям размер от претендирания и присъден по делото, поради което
възражението е неоснователно.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде пътвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените по делото разноски за въззивната инстанция в общ размер от
697,38 лв. съгласно представения списък.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №817 от 14.03.2022г., постановено по гр.д.
№11548/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІХ гр.с.
ОСЪЖДА Х.А.Р., ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Витоша“ №89Б, сумата от 697,38 лв.-
разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Д.Г.- особен представител на ответника
Х.А.Р., ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното й
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6