Решение по дело №1249/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Производството е образувано по жалба от Р.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** срещу Решение № 2153-03-69/16.05.2022 г. на директора на Териториално поделение-Варна на НОИ ( ТП-Варна на НОИ), с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-257/15.04.2022 г. срещу Разпореждане № ********** по протокол от 07.03.2022 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт ( ТП-Варна на НОИ). Оспорва решението с доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и несъответствие с целта на закона. Счита, че неправилно не са зачетени данните от представената трудова книжка. Сочи се, че не е отчетен факта, че е многодетна майка с три деца. Сочи се, че указаните срокове за представяне на документите установяващи осигурителен стаж, са недостатъчни. Сочи се, че неоснователно не е зачетен стажът й в периода 21.04.1995 г.- 21.06.1995 г. Навежда и твърдения, че неправилно е отчетен стажът в Коми АССР, където е полагала труд от ІІ ра категория. Счита, че за осигурителен стаж следва да се зачете и времето на участието й в курсове към Бюрото по труда. В съдебно заседание се представлява лично и с процесуален представител. Моли за отмяна на оспорения акт и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП – Варна на НОИ , чрез процесуален представител оспорва жалбата, като навежда доводи за нейната неоснователност. Сочи се , че пенсионният орган правилно е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, като е анализирал представените доказателства за установяване на осигурителния й стаж. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, за който е налице правен интерес от оспорването му и следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата:

След преценка на събраните по делото доказателства и при извършване на съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, на всички основания за законосъобразност на оспорения акт по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страни следното:

Предмет на делото е Решение № 2153-03-69/16.05.2022 г. на директора на Териториално поделение-Варна на НОИ ( ТП-Варна на НОИ), с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-257/15.04.2022 г. срещу Разпореждане № ********** по протокол от 07.03.2022 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт ТП-Варна на НОИ), с което по заявление вх.№ 2113-03-1296 от 27.06.2021 г. от Р.Х.М. на основание чл.68,ал.1-3 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО) , е отказано да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията на чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО за изискуем осигурителен стаж, като при изискуем минимум 36 години осигурителен стаж за жените за 2021 г., има общ осигурителен стаж 29 год. 04 мес. 03 дни, и на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не е навършила изискуемата възраст за 2021 г. – 66 год.08 мес., а има навършена възраст 61 год.10мес.04 дни.

Производството е започнало по подадено заявление № 2113-03-1296/27.05.2021 г. от Р.Х.М. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст ( л.1-2 от адм. преписка). Към заявлението са приложени един брой осигурителна книжка, два броя трудови книжки и три броя актове за раждане. Декларира, че в едномесечен срок ще представи удостоверение за осигурителен доход образец УП-2 за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. В заявлението е посочено да се ползват данните от Регистъра на осигурените лица ( РОЛ).

До Р.М. е изпратено писмо от ръководителя на „ПО“ при ТП-Варна на НОИ изх.№ 243-03-1296#1 от 06.08.2021 г. ( л.9 от адм. преписка) , в което е указано да представи допълнителни документи, както следва:

Оригинален документ за осигурителен стаж обр. УП-3 от „Златни пясъци“ АД за периода 30.10.1978 г.-30.04.1979 г. за специализация в ГДР;

Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 от КК „Тилия“ за периода 02.06.1992 г.- 24.09.1992 г.;

Удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 от ЕТ „Нени- В. В.“ за изплатено обезщетение по чл.222,ал.1 за периода след 01.11.1997 г. или удостоверение от фирмата, ако такова не е изплатено или начислено;

Удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 от ЕТ „ИВ И АН- А. А.“ за изплатено/начислено обезщетение по чл.222,ал.1 за периода след 01.08.2009 г. или удостоверение от фирмата, ако такова не е начислено или изплатено;

Удостоверение за осигурителен доход обр. УП-2 от Район „Владислав Варненчик“ по месеци за м.04 и м.05/2003 г. в случай, че заплатите са изплатени/начислени, тъй като липсват данни в Регистъра на осигурените лица.

Писмото е получено от Р.М. на 12.09.2021 г. видно от известие за доставяне на л.9-гръб. С молба от 16.09.2021 г. Р.М. е поискала удължаване на срока с тридесет дни ( л.10-11).

На 08.10.2021 г. в ТП на НОИ-Варна Р.М. е представила удостоверение обр. УП-3 № 3178/24.09.2021 г. от „Златни пясъци“ АД-Варна, ведно с приложено копие на заповед от Държавен комитет по туризъм, удостоверяващо изпращането й на специализация в ГДР; удостоверение обр. УП-3 № 454/24.09.2021 г. от КК „Тилия“ ; УП-2 № РД21019500_Вл001Вл/29.09.2021 г. от район „Владислав Варненчик“, пълномощно рег.№ 3950/09.09.2021 г. Декларирала е , че не може да представи обр. УП-3 от Автотранспорт Дружба за периода 21.04.1995 г.- 12.06.1995 г. поради невъзможност за откриване на осигурителя. Не може да представи удостоверение от ЕТ „Нени“ за изплатено обезщетение по чл.222 за периода след 01.11.1997 г., тъй като не се съхранява информация и в най-кратък срок ще представи удостоверение от ЕТ „Ив и Ан- А. А.“ ( л.14-21).

На 02.11.2021 г. Р.М. е представила удостоверение Приложение 8 за отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 за периода след 01.08.2009 г. от ТП на НОИ-Търговище относно осигурителя ЕТ „Ив и Ан – А. А.“ гр.Варна ( л.23).

От ТП-Варна на НОИ е изпратено писмо изх.№ 2113 03-129647/07.01.2022 г. до Р.М. във връзка с нейно писмо до Министерство на туризма, препратено по компетентност. В писмото на ТД на НОИ подробно е разяснена нормативната уредба относно установяването на осигурителния стаж. Посочено е, че установеният общ превърнат към трета категория осигурителен стаж е 28 г. 09 м. 05 дни. В същото писмо е указано , че до момента не е получен структуриран електронен документ с потвърдени осигурителни периоди на територията на Германия. Посочено е, че липсва основание за уведомяване за възможност за внасяне на осигурителни вноски за недостигащ стаж, тъй като недостигащия стаж е над 5 години.

На 07.02.2022 г. чрез Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС е получен структуриращ електронен документ с потвърдени осигурителни периоди относно Р.М. на територията на Германия от 01.10.1978 г.- 30.04.1979 г.(л.59-62 от адм. преписка).

С Разпореждане № ********** по Протокол от 07.03.2022 г. на ръководител на „ПО“ в ТП-Варна на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че към датата на подаване на заявлението – 27.05.2021 г. има осигурителен стаж от ІІ-ра категория – 03 год. 00 мес. 00 дни; ІІІ-та категория- 25 год. 00 мес. 03 дни; в това число осигурителен стаж по чл.38 , ал.15 от НПОС- 00 год. 00 мес. 09 дни. Определен е общ осигурителен стаж към ІІІ-та категория – 28 год. 09 мес. 03 дни; придобит осигурителен стаж в Германия 00 год. 07 мес. 00 дни; общ стаж в България и Германия – 29 год. 04 мес. 03 дни; възраст към 27.05.2021 г. – 61 год. 10 мес. 04 дни.

В разпореждането е указано, че не е зачетен осигурителен стаж за времето от 21.04.1995 г. до 12.06.1995 г. от Автотранспорт Дружба, тъй като в законоустановения срок лицето не е представило изискания документ. Посочено е, че същият не оказва влияние върху правото на пенсия. Посочено е още, че няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68,ал.1-2 от КСО, тъй като при изискуем минимум от 36 год. на осигурителен стаж за жените за 2021 г. има 29 год. 04 мес. 03 дни. Посочено е, че не може да се възползва и от условията на чл.9а,ал.2 от КСО за заплащане на недостигащия осигурителен стаж, тъй като разпоредбата изиска недостиг от 5 год. осигурителен стаж, а при нея е от 06 год. 07 мес. 2 дни.

Видно от представен опис на осигурителен стаж на Р.М. ( л.3-5 от адм. преписка ) не е зачетен стажът в Автотранспорт Дружба за периода 21.04.1995 г.- 12.06.1995 г. и този в Грифид холи за периода 06.04.2018 г.-10.05.2018 г.

Р.М. е упражнила правото си на оспорване като е подала жалба с вх.№ 1012-03-257/15.04.2022 г. срещу горепосоченото разпореждане до директора на ТП-Варна на НОИ. С Решение № 2153-03-69/16.05.2022 г. директорът на ТП-Варна на НОИ е отхвърлил жалбата. Приел е, че правилно пенсионният орган не е зачел осигурителен стаж за периода от 21.04.1995 г. до 12.06.1995 г. от „Автотранспорт Дружба“ , тъй като рекапитулацията в трудовата книжка не е оформена по надлежния ред и не е представено удостоверение за осигурителен стаж образец УП -3 от осигурителя. Отчетен е периода от 02.07.2003 г.- 10.07.2003 г., когато е полагала труд при двама осигурители по реда на чл.38,ал.15 от НПОС. Прието е, че правилно е зачетен осигурителния стаж при полагането на труд на 4 часов работен ден за периода от 01.02.2005 г. до 31.03.20005 г. при осигурител ЕТ „Шуликов и син комерс-Д. Ш.“, гр.Варна и 01.01.2009 г.- 01.08.2009 г. при осигурител ЕТ „ИВ и АН- А. А.“ – гр.Варна. Приел е, че правилно на основание чл.38,ал.15 от НПОС не е зачетен трудов стаж в периода от 06.04.2018 г. до 10.05.2018 г. при осигурител „Грифид холи“ ЕООД, гр.Варна, тъй като в същия период е полагала труд при осигурител „Залива 47-СП“ АД, от където й е зачетен осигурителен стаж.

По делото е работила съдебно-счетоводна експертиза ( л.119-л.127). Заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно, обективно и без противоречие с представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на приобщените по делото документи вещото лице е установило общ осигурителен стаж от 29 год. 04 мес. 05 дни. Описът на осигурителния стаж на жалбоподателката е представен на л.3-8 от заключението. Изготвен е по данните представени от жалбоподателката и съдържащи се в трудовата книжка, удостоверения за раждане на трите й деца, УП -3 № 454/24.09.2021 г., осигурителна книжка, данните от Регистъра на осигурените лица и електронен обмен. Зачетеният стаж в Германия е с продължителност от седем месеца, както и посочен в документа за електронен обмен, а не съгласно приложените от жалбоподателката документи – УПЗ №3178/24.09.2021 год. от „Златни пясъци“ АД и Заповед № 1023/12.09.1978 г., където е посочен от шест месеца. Вещото лице е установило, че в общия осигурителен стаж са включени периодите за майчинство, за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете и за трите деца на жалбоподателката. Включени са и периодите, през които е получавала обезщетение за безработица, както и периодът през който е полагала труд ( специализация) на територията на Германия.

По делото е представена справка за пенсии от 15.02.2023 г. от Немско пенсионно осигуряване ( л.164-167).

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предвидената от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма.

Обжалваното решение съдържа фактически и правни основания и е надлежно мотивирано. Твърденията в жалбата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му, съдът намира за неоснователни. Оспорваният акт отговаря на изискванията за съдържание, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 35, чл. 36 и чл. 39 от АПК, тъй като преди издаване на акта органът е изяснил значимите за случая факти и обстоятелства, включително чрез събиране на доказателства по служебен път, и е обсъдил всички направени от страна на заявителя възражения. Дадена е възможност за представяне на допълнителни доказателства.

По отношение на съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. До 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Алинея 2 на чл. 68 КСО сочи, че от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Не е спорно между страните, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателката има навършени 61 год. 10 мес. 04 дни. Спорно е дали отговаря на условията на чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО за изискуем осигурителен стаж.

Съгласно чл.15,ал.1,т.4 от НПОС правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68,ал.1 и ал.2 от КСО от 01.01.2021 г. се придобива от жените при възраст 61 год. и 8 месеца и осигурителен стаж 36 години.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в тези ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости

Жалбоподателката спори относно зачетената категория на положеният труд в дърбодобив и строителство в Коми СССР за периода 17.12.1988 г. до 17.12.1991 г. От представения опис на осигурителния стаж ( л.3-5 от адм. преписка) , както и от заключението на работилата по делото СИО е видно, че този труд е зачетен от ІІ – ра категория на основание чл.30а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране( отм. 01.01.2000 г.) . При превръщане на осигурителния стаж от втора към трета категория на основание чл.109,ал.2 от КСО стажът се изчислява в размер на 03 год. 09 мес. 00 дни, както е установено и от пенсионния орган. Само за прецизност съдът посочва, че при преизчисляването на стажа е използвал „Калкулатор за преизчисляване на стаж към трета категория труд“ достъпен на ел. адрес https://reps.nssi.bg/stavapp/ на официалния сайт на НОИ.

С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО. Съгласно удостовереното в трудовата книжка за периода на безработица от 06.01.1992 г.-01.06.1992 г.;01.04.1995 г.-21.04.1995 г.; 01.01.1997 г.-01.08.1997 г.; 02.11.2001 г.-13.05.2002 г. 13.10.2002 г.-01.01.2003 г.; 01.09.2009 г.-31.07.2010 г. 07.11.2019 г.-09.02.2020 г. е признат осигурителен стаж за всички периоди през които жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица.

Зачетен е и осигурителния стаж за периодите , през които жалбоподателката не е работила за отглеждането на второто и третото й дете- от 07.04.1986 г.- 21.04.1986 г. – 14 дни и от 22.08.1986 г.-03.07.1987 г.- 10 месеца и 11 дни за второто дете, е от 17.12.1991 г.- 06.01.1992 г. – 19 дни за третото дете. Останалите периоди по време на отглеждане и на трите й деца, през които тя е работила, също са зачетени за трудов стаж при пенсиониране.

Правилно на жалбоподателката не е зачетен трудов стаж в периода от 06.04.2018 г.- 10.05.2018 г. при осигурителя „Грифид холи“ ЕООД. В същия период е полагала труд при осигурителя „Залива 47-СП“ АД и за този период е отчетен осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.38, ал.15 от НПОС ( в приложимата редакция) обхваща периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2015 г. , а заявеният е извън времевия обхват установен в посочената разпоредба. За периода 02.07.2003 г.- 10.07.2003 г. , когато жалбоподателката е полагала труд при двама осигурители, са й зачетени допълнителни 09 дни осигурителен стаж, съгласно чл.38,ал.15 от НПОС.

Правилно е зачетен за осигурителен стаж от 00 год. 01 мес. 00 дни, периода от 01.02.2005 г.- 31.03.2005 г. при осигурител ЕТ „Ш. и син комерс – Д. Ш.“ и периода 01.01.2009 г.- 01.08.2009 г. при осигурител ЕТ „ИВ и АН-А. А.“ от 00 год. 03 мес. 15 дни в условията на чл.38,ал.3,т.1 и т.2 от НПОС, тъй като жалбоподателката е полагала труд на четири часов работен ден.

Относно стажът в Германия за периода от 01.10.1978 г.- 30.04.1979 г., същият е зачетен в по-висок размер от заявения. Определен е на седем месеца, на основание официалната осигурителна информация предоставена при електронен обмен със страната-членка на ЕС. С представените от жалбоподателката документи УП -3 № 3178/24.09.2021 г. от „Златни пясъци“ АД и Заповед № 1023 от 12.09.1978 г. на председателя на Държавен комитет по туризма е декларирала стаж от шест месеца.

На следващо място, по отношение на положения от жалбоподателката осигурителен стаж за периода от 21.04.1995 г.- 12.06.1995 г. в Автотранспорт Дружба , не е представила надлежния по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж документ, удостоверяващ положен осигурителен стаж. Противно на изложените твърдения в жалбата ,че пенсионният орган е този, който следва да издири и установи осигурителния стаж на всеки заявител, заявителят е този, който има интерес да докаже в пенсионното производство, че по отношение на него са изпълнени предпоставките за отпускане на исканата пенсия. В тази връзка при липса на доказан от страна на жалбоподателя осигурителен стаж, правилно такъв не е зачетен от пенсионния орган.

Представените документи от Немско пенсионно осигуряване пенсионен орган не са такива по смисъла на чл.40,ал.1 от НПОС. Жалбоподателката не е представила надлежния по смисъла на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж документ, удостоверяващ положен допълнителен осигурителен стаж, извън установения с оспореното решение.

Жалбоподателката не отговаря и на условията на чл.68,ал.3 от КСО, тъй като няма изискуемата възраст от 66 години и 8 месеца.

Разпореждането, с което се отказва да бъде отпусната пенсия, е установителен административен акт и неговото предназначение е да установи, дали молителят притежава заявеното от него субективно право на пенсия или все още не е придобил такова право, към датата на подаване на това заявление. За оспорващия съществува правна възможност да подаде ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а новонастъпилите факти ще подлежат на обща преценка от пенсионния орган.

По изложените съображения се налага извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/ лева.

Водим от горното, Административен съд – Варна:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** срещу Решение № 2153-03-69/16.05.2022 г. на директора на Териториално поделение-Варна на НОИ ( ТП-Варна на НОИ), с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-257/15.04.2022 г. срещу Разпореждане № ********** по протокол от 07.03.2022 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт ТП-Варна на НОИ).

ОСЪЖДА Р.Х.М., ЕГН ********** с адрес *** да плати в полза на Националния осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 ( сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия: