№ 500
гр. Варна, 13.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20223100900526 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:03 часа се явиха:
Ищецът З. Д. Д., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
не се явява лично, представлява се от адвокат Д. Н., редовно упълномощена
и приета от съда от преди.
Ответникът „ФЕНИКС – ЗПЗ“ ЕООД, редовно уведомен по реда на
чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява законен представител, не се представлява в
съдебно заседание.
Вещото лице Р. Х. С., редовно уведомен, явява лично, депозирал
заключение в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 17406/11.07.2023 г. от законния
представител ответника, във връзка с молба вх. № 16081/27.06.2023 г.,
постъпила след предходно съдебно заседание, в която управителят на
ответното дружество е заявила, че на основание чл. 35 от ГПК оттегля
предоставените пълномощия към адв. О. М., като занапред ще представлява
дружеството.
Във връзка с молба вх. № 16081/27.06.2023 г., в молбата вх. №
17406/11.07.2023 г. управителят на ответното дружество заявява, че
пълномощното към адв. О. М. е оттеглено поради продължаващото му
здравословно неразположение, което препятства явяването му по делото.
Заявява, че възнамерява да се яви в днешно съдебно заседание лично,
но по причина на диагностицирана „Вирусна инфекция, неуточнена“,
явяването й е невъзможно. В тази молба се твърди, че незадоволителното й
здравословно състояние е препятствие за своевременното въвеждане в
предмета на делото, съставлява риск от прибързано упълномощаване на нов
процесуален представител по делото. Моли делото да бъде отложено за друга
дата, за изслушването на вещото лице.
Прилага амбулаторен лист от 11.07.2023 г. и болничен лист от
11.07.2023 г., от които е видно, че й е назначен режим на лечение: домашен-
амбулаторен за периода от 11.07.2023 г. до 14.07.2023 г. /вкл./.
1
В болничния лист не е посочено изрично, че лицето не може да се яви
пред съдебни органи.
СЪДЪТ докладва и молба вх. № 17458/12.07.2023 г. от П.Д., законен
представител на ответното дружество, в която, при даден ход на делото и
изслушване на вещото лице по ССЕ, поставя въпрос. Заявява, че няма други
доказателствени искания и няма да сочи други доказателства. Изразява
становище по същество на спора. Желае да представи писмена защита и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
АДВ. Н.: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото. В предходно съдебно заседание е изрично указано на ответника, че
няма да се толерира отново отлагане на делото в случай, че на същото
основание се иска това. Моля да се даде ход на делото и да се изслуша
експертизата.
СЪДЪТ намира, че ход на делото следва да бъде даден по следните
съображения:
В проведеното на 26.06.2023 г. предходно съдебно заседание, ответната
страна е уведомена, че следващо отлагане по причини стоящи в нея, съдът
няма да допусне и при невъзможност на процесуалния представител да
представлява ответника, защитата следва да бъде организирана своевременно.
Както съдът посочи, молба за оттегляне на адвокатско пълномощно вх. №
16081/27.06.2023 г., е след заседанието, поради което и всички извършени до
горния момент процесуални действия от страна на защитата, включително и
надлежното уведомяване за датата на днешно съдебно заседание, следва да
бъдат зачетени. Това е указал съдът и в нарочно разпореждане №
3501/28.06.2023 г., като указанията на съда да се уведоми ответната страна за
датата на съдебното заседание не са с цел ново надлежно призоваване, тъй
като в разпореждането е посочено, че всички процесуални действия са
валидни и страната се счита за редовно призована за днешна дата.
Твърдението на управителя в молба вх. № 17406/11.07.2023 г., че
влошеното й здравословно състояние е пречка за своевременно въвеждане в
предмета на делото и риск от прибързано упълномощаване на нов
процесуален представител, СЪДЪТ намира, че е неоснователно, доколкото
няма данни страната да е предприела упълномощаване на друг адвокат за
процесуална защита за периода от 26.06.2023 г. до 11.07.2023 г., като това
заболяване е непосредствено преди датата на днешно съдебно заседание, т.е.
страната е имала 2 седмици да организира защитата си. Освен това, в
болничния лист не е посочено, че същата не може да се яви пред съд, както и
има депозирана молба, в която страната в писмен вид упражнява правото си
на защита, включително по отношение на експертизата и по същество на
спора.
С оглед горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено за
изслушване на допуснатата по делото ССЕ.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 15017 от 16.06.2023 г. заключение
по допуснатата съдебно счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. Н.: Нямам възражения да се изслуша заключението.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Р. Х. С. – 43 години, българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице С.: Представил съм писмено заключение, което поддържам.
На въпроси на адв. Н.: В обобщение, каква е чистата стойност на
актива на ответното дружество съгласно междинния баланс към края на месец
юни 2022 г.
Вещо лице С.: Разликата между активите и задълженията на
дружеството е 323 749.60 лв., към края на месец юни 2022 г.
Дал съм и стойност на дружествения дял на ищцата, като ½ от тази сума
– 161 874.80 лв.
Тъй като задачата беше да се изготви междинен баланс считам, че
представеният междинен баланс от ответната страна, представен на стр. 2 от
експертизата е коректен, с уточнението, че сумата, която е отчетена в
капитала като преоценъчен резерв, описано на стр. 4-5 от задачите, е 324 370
лв.
Собственият капитал се формира от капитал, печалба/загуба и резерви,
отчетени в счетоводството на ответника като преоценъчен резерв в размер на
324 370 лв. Тази сума съм коментирал на стр. 4 и 5 от експертизата, като съм
категоричен, че това не е преоценъчен резерв, а е следвало да бъде отчетено
като печалба на дружеството.
АДВ. Н.: Нямам повече въпроси.
На въпрос, поставен с молба вх. № 17458/12.07.2023 г. от П.Д., законен
представител на ответното дружество.
Вещо лице С.: От тази сума не трябва да се извади корпоративния
данък, който е 10 %. А при разпределение на дружествен дял се дължи 5 %
данък върху дела.
3
Уточнявам, действително това е трябвало да бъде отчетено като
печалба, а не е направено. Дори и към настоящия момент това се води като
преоценъчен резерв. Отчел съм го като грешка и тази сума която е 10 %
корпоративен данък, не е намерила отражение към дата 30.06.2022 г.
Ако правилно беше осчетоводена тази сума като печалба, данъкът по
чл. 20 от ЗКПО, щеше да бъде в размер на 10 %, но не от тази сума, а от тази
сума трябваше да се приспаднат разходите за съответната година и тогава да
се стигне до данъчната основа за облагане с този данък. В момента не мога да
отговоря каква е сумата.
За целите на експертизата съм поставил тази сума там, където трябва да
бъде, т.е. как би следвало да бъде отчетена, но не съм отразявал в
експертизата последици, ако беше отчетена правилно. Не съм правил
преизчисления на ГФО. Ако беше правилно отчетена от страна на
предприятието, капиталът на дружеството щеше да бъде намален с размера на
корпоративния данък, който е дължим върху печалбата, а това би било част от
печалбата. Ако правилно беше осчетоводено, би се отразило на размера на
дружествения дял, с намаляване. Собственият капитал по т. 1 в таблицата е
323 749.60 лв.
Капиталът е формиран от вписания дружествен капитал, който е 100 лв.
Тази част – 324 370 лв. като се събере със 100 лв., разликата е в загуба, която
е формирана от банкови такси. Затова собственият капитал е в този размер.
Няма как на момента да приспадна 10 %, за да получа някаква сума, тъй
като трябва да се извадят банковите такси, които трябва да видя какви са.
АДВ. Н.: Считам, че въпросът, поставен от ответното дружество с
молбата от днес, излиза извън предмета на експертизата. В тази връзка
считам, че същият не би следвало да бъде обект на нова експертиза, защото
считам, че е преклудирана възможността да се постави въпрос. Същият
въпрос е следвало да бъде поставен с допускане на настоящата експертиза.
От друга страна считам, че при условие, че не е осчетоводен такъв
разход, хипотетично да разсъждаваме какво евентуално биха приспаднали, е
недопустимо, защото видно от счетоводството ние сме длъжни да се
съобразим, предявеният иск, с баланса, който е към края на месец юни 2022 г.
Към края на месец юни 2022 г. ответното дружество не е осчетоводил такъв
корпоративен данък, т.е. не следва да го отчитаме при изчисляване на
дружествения дял на ищцата. Освен това такъв въпрос не е поставен на
експертизата, каквато възможност са имали в две или три заседания
ответната страна, а едва сега.
Разбирам интереса, който се търси, но считам, че това е донякъде повод
за шиканиране на процеса, защото този въпрос е следвало да се постави
своевременно, в предходно съдебно заседание, преди експертизата и преди да
се представят всички документи на вещото лице за изготвяне на
заключението.
Основният ми аргумент да не се допуска допълнителна ССЕ е, че трябва
да се концентриране върху междинния баланс към юни 2022 г., а към юни
2022 г. такъв корпоративен данък не е внесен.
4
Ние изрично сме оспорили с молба баланса, който е представен.
Твърдим, че балансът не е верен, няма отразен корпоративен данък.
Вещо лице С.: Допълвам, че данък по чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ се дължи,
но след начисляването на дружествения дял, а не преди това. Този данък няма
отношение към стойността на дружествения дял, тъй като е след
определянето му.
АДВ. Н.: Моля, ако се допусне допълнителна ССЕ, към задачата да се
добави, освен какъв е размерът на дружествения дял при приспадане на
данъците, и какъв би бил размерът на чистата стойност на актива.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация, на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 500.00 лв., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно счетоводна експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 500.00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза в размер на 500.00 лв., от внесения от ищеца
депозит.
(Издаден РКО по вносна бележка от 23.03.2023 г.)
С оглед изявлението на процесуалния представител на ищцовата
страна, заключението на ССЕ и предвид поставените въпроси от ответната
страна, СЪДЪТ намира, че за изясняване на претенцията по размер, за което
съдът е длъжен да събира служебно доказателства, по реда на чл. 162 ГПК, се
налага изготвяне на допълнително заключение по ССЕ, което да даде отговор
на въпроса: при правилно осчетоводяване на сумата от 324 370 лв. като
печалба в съответната година на осчетоводяване и като се съобразят
дължимите данъци, такси и други, които дружеството би следвало да плати
при правилно осчетоводяване на сумите, да се определи стойностното
изражение на дружествения дял на ищеца, т.е. какъв би бил размера на
чистата стойност на актива.
УКАЗВА на страните, че кой от вариантите съдът ще кредитира, е
въпрос по същество, на което ще бъде даден отговор в решението, след
преценка на иска по основателност.
5
По тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА допълнителни въпроси към съдебно счетоводната
експертиза, вещото лице по която, след извършване на допълнителни
изчисления, да даде отговор на въпросите:
при правилно осчетоводяване на сумата от 324 370 лв. като печалба в
съответната година на осчетоводяване и като се съобразят дължимите
данъци, които дружеството би следвало да плати при правилно
осчетоводяване на сумите, да се определи стойностното изражение на
дружествения дял на ищеца; т.е. какъв би бил размера на чистата
стойност на актива.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението на експерта в размер на
80.00 лв., вносим от ищеца, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца, в три дневен срок,
считано от днес да представи доказателства за внесен депозит за изготвяне на
експертизата по сметка на Окръжен съд-Варна.
АДВ. Н.: Нямаме други искания.
За изготвяне на допуснатата в днешно съдебно заседание допълнителна
ССЕ СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 27.07.2023 год. от 11:00 часа, за която дата и час ищецът се
счита за редовно уведомени от съдебно заседание, а ответното дружество е
редовно уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Да се уведоми вещо лице С., след изготвяне на протокола от
днешно съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:43
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6