Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 02.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14936 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 189 ал. 1, вр. чл. 188 от ЗЗД.
Ищцата Г.З.Д.- В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Г.К., е предявила против Д.К.М., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 250 лева, като частична от 22 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното плащане, представляваща продажна цена на недвижим имот с адрес: ***********, от който ищцата като купувач е била съдебно отстранена по силата на решение № 68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело № 3860/ 2015 г. на ВКС.
Ищцата твърди, че на 24.08.2012 г. закупила от ответника за сумата от 22 000 лева недвижим имот с идентификатор 56784.518.386, с адрес: ***********, описан в нотариален акт № ***, акт ***, том **, дело № ***/ 24.08.2012 г. в Служба по вписванията- гр. Пловдив. В последствие с решение № 68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело № 3860/ 2015 г. на ВКС, тя била осъдена да предаде владението на имота на „Блу скай девелопмент 2“ ООД, ЕИК: *********, защото се установило, че продавачът ответник не бил собственик на имота по време на продажбата. Така ищцата била съдебно отстранена от имота, като по изп. дело ***/***г. на ЧСИ *** **** ***, рег. № *** бил извършен въвод във владение на 23.06.2016 г. В този смисъл се претендира връщане на платената покупна цена на имота, но искът се предявява частично. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. На първо място се твърди, че искът бил преклудиран, поради изтичане на петгодишна давност, считано от датата на сделката, която изтекла на 24.08.2017 г. и в този смисъл не можело да се ангажира отговорността на продавача. На второ място се посочва, че ответникът придобил имота от „Блу скай девелопмент 2“ ООД, като заплатил за него цена от 20 000 лева и при изповядване на сделката имотът бил свободен от тежести. В последствие собствеността била прехвърлена върху ищцата, а след проведен съдебен спор за собствеността между ищцата и третото лице, но без участие на ответника, ВКС възстановил собствеността върху дружеството. Ответникът за защита на правата си подал молба за отмяна по реда на чл. 304 от ГПК на съдебното решение, но тя била оставена без уважение. Твърди се, че сделката била валидна спрямо него, като с решението на ВКС тя не била обявена за недействителна и доколкото продавачът се явявал добросъвестно лице, решението не го обвързвало, защото той не бил участвал в производството по постановяването му. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
По искане на ответника, с определение от 06.06.2019 г. на негова страна е конституирано като трето лице- помагач „Блу скай девелопмент 2“ ООД, ЕИК: *********. В срока за становище чрез пълномощника си твърди, че с неистински документи новият управител на дружеството през 2012 г. вписал промени в ТР, с които заличил досегашните управители и си прехвърлил техните дялове с договори за продажби, които реално не били осъществени. За защита на правата си старите управители предявили иск за по чл. 29 от ЗТР, като по образуваното по случая търг. дело № 561/ 2012 г. на ПОС той бил уважен и се установило вписването на несъществуващи обстоятелства. Междувременно обаче, докато бил висящ този процес, дружеството, представлявано от новия управител, продало на ответника процесния имот, който пък в последствие го отчуждил на ищцата. По- късно дружеството чрез иск по чл. 108 от ЗС, предявен срещу ищцата, установило, че ответникът не е станал собственик и не е могъл да прехвърли права с продажбата, поради което ищцата като купувач била съдебно отстранена от имота и осъдена да предаде владението му. Също така тя била осъдена да заплати и парично обезщетение за неоснователно обогатяване за времето от продажбата до фактическото предаване на имота, защото ползвала чужд имот, без да има права върху него. Твърди, че страните по делото били действали недобросъвестно при извършените от тях сделки, като ищцата имала право да търси само платената от нея продажна цена. В с.з. чрез пълномощника си посочва, че искът бил погасен по давност, поради което моли за отхвърлянето му.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
С нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № ***/ 24.08.2012 г. на Нотариус ***,
рег. № ***, ответникът е продал на ищцата
за сумата от 22 000 лева поземлен имот с идентификатор 56784.518.386, с
площ от 270 кв.м.
Ответникът е придобил процесния
имот от помагача „Блу скай девелопмент 2“ ООД, ЕИК: *********, представляван от Б.Н.Б.,
с нотариален акт за покупко- продажба №
***, том *,
рег. № ***,
дело № ***/
26.07.2012 г. по описа на Нотариус ***, рег. № ***, за сумата от
20 000 лева, заплатена по банков път.
С решение № 68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело
№
3860/ 2015 г. на ВКС е признато за установено по отношение на ищцата, че
третото лице- помагач е собственик на горния недвижим имот, като ищцата е
осъдена да предаде владението му. Въз основа на решението е издаден
изпълнителен лист от 12.02.2016 г. и е започнало производство по принудително
изпълнение по изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ ***
**** ***.
С решение № 198/ 19.10.2016 г. по гр. дело № 2452/ 2016 г. на ВКС,
Първо ГО, е оставена без уважение молбата на ответника за отмяна на влязлото в
сила решение по горното дело.
Приложени са в цялост съдебното
производство по евикцията- гр. дело № 2922/ 2014 г. на ПРС, XIV гр. с-в, както и регистърното производство по търг. дело № 561/ 2012 г. на ПОС, XVIII с-в, по което е признато за
установено несъществуване на вписани обстоятелства по партидата на помагача,
касаещи прехвърляне на дружествени дялове, заличаване на съдружници
и вписване на нов управител.
С нотариален акт № **, том *, рег. №
***, дело №
***/
16.10.2018 г. на Нотариус *** ***, рег. № ***, третото лице- помагач вече
е продало процесния имот на Р.Г.Т., за сумата от
25 000 лева, за което е представено платежно нареждане, като за имота е вписана
и законна ипотека.
Като писмени доказателства по делото са представени
още справки от системата ИКАР по партидата на помагача и новия собственик на
имота, счетоводен баланс, заедно с отчет за приходи и разходи на помагача за
2018 г. и счетоводен баланс за 2015 г.
По иска е допуснато предварително
обезпечение по частно гр. дело №
13990/ 2018 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, като е наложена възбрана върху имота, вписана в Агенцията по
вписванията.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма
спор по обстоятелството, че ищцата е придобила от ответника недвижим имот чрез
договор за покупко- продажба, като е заплатила
продажната цена, но в последствие третото лице- помагач по съдебен ред е
доказало, че именно то е било собственик на въпросния имот към момента на
сделката и по този начин ищцата е била съдебно отстранена от имота, като
собствеността върху същия е възстановена на помагача. В настоящия процес е
предявена претенция от страна на ищцата към ответника, като продавач по
договора, за връщане на част от платената за имота цена. Спорните въпроси по
делото са два- погасен ли е искът по давност и налице ли са предпоставките за
осъждане на продавача да заплати на купувача цената по сделката, предвид
съдебното отстранение от вещта.
На първо място, по отношение на давността, следва да
се отбележи, че тя по принцип не се прилага служебно, а само по наведено
възражение от някоя от страните, като в случая още с отговора ответникът е
направил подобно възражение, което трябва да се обсъди по съществото на спора.
Правото на купувача да претендира предвидените в закона последици от евикцията се погасява с изтичането на петгодишна давност,
по аргумент от чл. 110 от ЗЗД. На основание чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящото производство се претендират последиците от вече осъществена съдебна евикция и при посоченото основание началото на давностния срок съвпада с осъществяването на евикцията, т.е. с влизането в сила на съдебното решение по
предявения от третото лице срещу купувача иск с правно основание чл. 108 от ЗС-
04.02.2016 г. Настоящата искова молба е предявена на 19.08.2019 г., поради
което претенцията въобще не е погасена по давност.
Поддържаната от ответника теза, че началото на давностния срок съвпада със сключването на договора за
продажба- 24.08.2012 г. не намира основа в закона и противоречи на смисъла и
принципите на института на погасителна давност. Погасителната давност е санкция
за продължителното бездействие на кредитора. Към момента на сделката ищцата не
е знаела за правата на помагача, като добросъвестността на купувача изключва отпочването на погасителна давност за предявяване на
последиците от евикцията- предстояща или осъществена.
Най-ранният момент, от който купувачът следва да се счита уведомен за заявените
от третото лице права върху закупената вещ, е датата на вписване на исковата
молба по чл. 108 от ЗС. Със заявяването на правата от третото лице за купувачът
възникват правата да се ползва от правните последици на предстоящата евикция или алтернативно- да се противопостави на заявените
права, като избегне съдебното отстранение. Купувачът обаче не е длъжен да
предяви претенциите си по евикцията, тъй може да
приеме спора с третото лице, отричайки правата му. Поради изложените специфики
на евикцията, в последния случай, който е и
настоящият, срокът за погасителна давност започва да тече от влизането в сила
на решението, осъществяващо съдебното отстраняване.
На второ място, съобразно
разпоредбата на чл. 188 от
ЗЗД, продавачът отговаря, ако трети
лица имат право на собственост
или други права по отношение
на вещта, които могат да
се противопоставят на купувача, освен
ако последният е знаел за това. Следва да се посочи, че купувачът
има правна възможност дори да развали договора и без наличието на влязло в сила
съдебно решение, с което са установени права на трети лица върху имота, които
могат да му бъдат противопоставени. Това е така, защото законът не прави
разлика между реализирана или предстояща евикция, тъй
като и в двата случая става въпрос за пълно или неточно неизпълнение на
задължението на продавача валидно да прехвърли правото на собственост. С
настоящата искова молба обаче не се търси разваляне на договора, нито пък се
претендира обезщетение за вреди от неизпълнението, поради което въпросът за
добросъвестността на купувача няма никакво значение в случая. Нормата на чл.
192 от ЗЗД изрично предвижда възможност дори и недобросъвестният купувач (този,
който знае по време на сделката, че трети лица имат права върху вещта, която
купува) да търси връщане на платената по договора цена. В конкретния казус
ищцата претендира само част от цената по сделката, поради което при всички
положения и без да се обсъжда въпросът за нейната добросъвестност (а в
приключилия процес за евикцията е прието, че недобросъвесетн е бил само продавачът, но не и купувачът),
тя има право да си получи обратно платеното по договора, което дори тук
претендира в частичен размер. При това положение от значение за изхода от спора
са само безспорните между страните обстоятелства- договора за продажба,
платената по него цена и извършената евикция по
отношение на купувача, които са достатъчни предпоставки за уважаване на иска.
Всички останали съображения на ответника, както и на помагача, или касаят вече
приключилия съдебен процес за евикцията, или пък
евентуален бъдещ такъв за регресни права между тях
двамата, поради което се явяват ирелевантни за
настоящото производство, а в този смисъл и ангажираните писмени доказателства в
тази насока не следва да се обсъждат.
С оглед уважаването на иска, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер.
Същите се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им извършване- внесена държавна такса
в размер на 50 лева (лист 22), които следва да се възложат в тежест на ответника.
Не се представят доказателства за заплатен адвокатски хонорар на пълномощника
на ищеца, поради което такива разходи не могат да му се присъдят. Направените
пък от ответника разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му си
остават за негова сметка. На третото лице на основание чл. 78 ал. 10 от ГПК не
се дължат разноски, независимо от изхода на спора, нито пък той дължи такива в
процеса.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН: **********,***, да заплати на Г.З.Д.- В., ЕГН: **********,***, против Д.К.М., ЕГН: **********,***, сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, като частична от 22 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й плащане, представляваща продажна цена на недвижим имот с адрес: ***********, с идентификатор 56784.518.386, от който ищцата като купувач е била съдебно отстранена по силата на решение № 68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело № 3860/ 2015 г. на ВКС.
ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН: **********,***, да заплати на Г.З.Д.- В., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението е постановено при участието на „Блу скай девелопмент 2“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ж.к. „Тракия” бл. № 314, вх. Б, ет. 7, ап. 20, представлявано от *** В. Г.Г., като трето лице- помагач на страната на ответника Д.К.М., ЕГН: **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала.
АД