Определение по дело №163/2020 на Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 137

гр. Велико Търново, 16.03.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния  състав:

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА

 

разгледа докладваното от съдията адм. дело № 163/2020 г. по описа на ВТАС. На основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.159 от АПК – проверка на допустимостта на жалба, депозирана на основание  чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

 Образувано е по Жалба  вх. № 1016/10.03.2020г. в АСВТ, подадена от името на ТД с фирма „АГЛИКА ТРЕЙД“ООД, действащо чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се мълчалив отказ на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ да върне депозит в размер на 26 418,90лв., внесени по сметка на митническото учреждение, който се държи без основание. Отказът се оспорва като материално незаконосъобразен и  се иска неговата отмяна.

Ответникът в придружително писмо към представената АП оспорва наличието на мълчалив отказ, т.к. сумата от 26 418,90лв. от внесеното обезпечение се освобождава.

От постъпилото в АСВТ з.к. от административна преписка се установи следното:

1. На 04.12.2019 г. в МП Варна Запад при ТД Северна морска са представени документи за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ на стока, внесена от Китай от дружеството жалбоподател. При приемане на митническата декларация в система МИСВ се активира рисков профил № 7857-04/12/2019, поради което за внесените стоки са възникнали съмнения по отношение на декларираната митническа стойност. Митническите служители пристъпват към документен контрол и проверка на стоките, съгласно чл. 188 от Регламент (ЕС) 952/2013.

2. Във връзка с митническото оформяне на стоките, дружеството е уведомено, че  за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките следва да се учреди обезпечение в размер на 73 505,63 лв. На 13.12.2019 г. вносителят е предоставил вносна бележка за внесен депозит в размер на 73 505,63 лв. и на 16.12.2019г. митническа декларация за режим допускане за свободно обръщение MRN 19BG002002020711R8/04.12.2019 г. е обработена до състояние „Вдигане на стоките".

3. На 16.12.2019 г. от служител на МП Варна Запад е извършена физическа проверка, за което е съставен протокол за извършена митническа проверка № 19BG9940M059713/ 16.12.2019г. и е взета е мостра от стоката. Извършена е последваща проверка на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на декларираните стоки за оформяне на режим „Допускане за свободно обръщение". Констатациите са за необичайно ниски цени на стоките, сравнени със средностатистическата митническа стойност. Декларираната митническа стойност е 2,46 лв./кг или 1,26 EUR/kg при курс 1,95583 лв. за I EUR/ спрямо справедлива цена на ЕС в размер на 12,62 лв./кг. Поради това е отхвърлена декларираната митническа стойност, по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да бъде оспорвана автентичността на предоставените документи. Следва митническият  орган да определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.

4. С писмо изх.№ 41/20.1.2020г. жалбоподателят е поискал от ответника да му бъде върната разликата между внесения депозит от 73 505, 63 лева и определените за доплащане с 47 086, 73 лева или 26 418,90 лева.

По отношение на сумата от 47 086, 73 лева е поискал или да бъде върната или да бъде издадено решение с подробни мотиви, в което да се посочат причините за увеличението на митническата стойност. В тази част от искането на съда е служебно известно, че е образувано АД № 164/2020г. на АСВТ.

5. С РЕШЕНИЕ към MRN 19BG002002020711R8/04.12.2019г. рег.№ 32-73912/06.3.2020г. директорът на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ отказва да приеме митническата стойност на декларираната стока в митническа декларация MRN 19BG002002020711R8/ 04.12.2019г., определя нова митническа стойност на стоката - 6,78 лв. за брой. Освен това  са определени дължимите суми  за доплащане: МИТО (А00) 16 425,60 лв.и ДДС (В00) 30 661,13 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите мита на осн. чл.114, нар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В диспозитива на същото Решение директорът на ТД „Северна морска“ АМ е констатирал, че е депозирана  сума в размер на 73 505,63 лв., при което остатъкът от внесеното обезпечение в размера на 26 418,90 лв. следва да бъде освободен.

По делото липсват данни това Решение  на ТДСМ – АМ да е връчено на жалбоподателя. С жалба рег.№ 32-71062/04.03.2020г. до Административен съд е поискана отмяна на мълчалив отказ по искане за  връщане на депозита в размер на  26 418,90лв., по която е образувано настоящото производство.

При така установените факти, съдът от правна страна прие следното:

Създаденият още през 1968 г. митнически съюз означава, че на практика митническите органи на всичките държави-членки от ЕС работят заедно като един. Те прилагат едни и същи мита за стоките, внасяни на тяхна територия от останалата част на света, и не облагат с мита търговията със стоки помежду си. Тази фактическа привръзка/Митническия съюз/ обуславя приложението към настоящия казус на норми на Европейското право. В частност приложимо право  към спора е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. В тази връзка Законът за митниците урежда правилата и процедурите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея, доколкото не са уредени в посочените в чл.1, ал.2 от ЗМ Регламенти.

Според чл.92, § 2  от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013, обезпечение под формата на депозит в пари или някакво друго платежно средство, се предоставя в съответствие с действащите разпоредби в държавата членка, където се изисква това обезпечение. Такива са разписани в чл.186 от ЗМ. Според чл.186, ал.2, т.3 паричният депозит е допустима форма на обезпечаване на митническо задължение, а според ал.7 на чл.186 от  ЗМ, приемането на еднократното обезпечение се извършва от директора на съответната териториална дирекция, където възниква или би могло да възникне задължението за вносни или износни мита и други вземания.

Нормата на чл.197 от ЗМ е отменена с ДВ бр.58 от  2016г. Разпоредбата на чл. 98 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 е посветена на освобождаване на обезпечението. Параграф първи от същата гласи, че митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново. Според установената практика на ВАС, депозитът е вид обезпечение, а не плащане и поради това представлява сума, получена при задължение за връщане. Сумата макар и внесена по сметка на митническия орган не представлява заплащане на дължимите сборове, гарантира задължението и става изискуема само при възникване на митническо задължение. Само тогава митническият орган може да се разпорежда със сумата.

В случая категорично е установено внасянето на сумата в размер на 73 505,63 лв. като обезпечение по сметка на ТД „Северна морска“ на АМ на 13.12.2019г. Обезпечението е прието и сумата от 47 086, 73 лева покрива стойността на установените по-високи митнически задължения. Поради това за разликата от 26 418,90лв. с РЕШЕНИЕ към MRN 19BG002002020711R8/04.12.2019г. рег.№ 32-73912/06.3.2020г. директорът на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“  постановява да бъде освободена. С приключването на режима „Допускане за свободно обръщение" митническият орган се е произнесъл за връщане на тази част то депозита, която надвишава размера на митническите задължения. Това произнасяне на директора на ТД“Северна морска“ на АМ е изрично волеизявление, което означава, че визираният в жалбата мълчалив отказ не съществува. След възникване на по-високата стойност на митническите задължения АО се е разпоредил с депозита, вклч. за връщането му в съответната част.

Според чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Доктрината и съдебната практика са изяснили, че става въпрос за липса на произнасяне на задължения по закон компетентен административен орган, а не за простата липса на изявление от сезирания АО.

Фактът, че Решението на ТДСМ – АМ е издадено извън законовоустановения срок по чл. 19б от ЗМ не променя това. Посоченият едномесечен срок е инструктивен, с неговото изтичане не се преклудира правото на АО да издаде решение за промяна на митническата стойност. Съдът не споделя довода, че  началния момент на едномесечния срок е датата на МД. Съгласно разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗМ решението за установяване на митническо задължение и други публични държавни вземания се издава в 30- дневен срок от започване на производството. В чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 също е предвиден 30- дневен срок за издаване на решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление. Този срок не се прилага за решения, взети от митническите органи без предварително заявление от лицето (арг. от нормата на чл. 29 от Регламента). От данните по делото е видно, че в случая административният орган е започнал производството служебно, като е изискал с писмо № 32- 352028/ 05.12.2019 г. обезпечение. А с писмо от 21.01.2020г. първоначално е изпълнил предписанията на чл.22, §6 от  Регламент (ЕС) № 952/2013, а повторно на 19.02.2020г.

Освен изложеното, че липсва мълчалив отказ за връщане на тази част от депозита, съдът съобрази, че за жалбоподателя липсва правен интерес за обжалване на РЕШЕНИЕ към MRN 19BG002002020711R8/04.12.2019г. рег.№ 32-73912/06.3.2020г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, в частта му с която изрично е постановено освобождаване на  сумата от  26 418,90лв. като част от внесения депозит. За тази предпоставка съдът следи служебно.

По изложените съображения съдът прие, че не е налице  мълчалив отказ, спрямо който жалбоподател да има субективното право на оспорване. Липсата на подлежащ на оспорване акт, в т. ч. МО по чл. 58, ал. 1 АПК и липсата на правен интерес от оспорване на изричния в същата част за сумата то 26 418,90лв. са абсолютни процесуални пречки за развитие на съдебното производство, за които съдът следи служебно на всеки етап от производството. При тези фактически установявания следва правен извод за недопустимост на съдебното производство, поради липса на предмет и  правен интерес.          Налице са законовите предпоставки за прекратяване на съдебното производство поради недопустимост на оспорването, на основание чл.159,т.1 и т.4 от АПК.

Разноски  на ответника не се присъждат, т.к. не са поискани.

Воден от горните мотиви, на посочените основания, съдът в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 1016/10.03.2020г. в АСВТ, подадена от дружеството „АГЛИКА ТРЕЙД“ООД, с ЕИК ********* срещу мълчалив отказ на директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ да върне депозит в размер на 26 418,90лв., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 163/2020г. по описа на Административен съд  гр. Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, като жалбата се подава чрез ВТАС.

Определението  да се съобщи на страните  посредством изпращане препис от същото, съобразно  чл.138 от АПК

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: