РЕШЕНИЕ
№260014/14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение,
43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 07.02.2024 г. в
състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане докладваното
от районния съдия гр. дело № 15336 по описа на ВРС за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба,
уточнена с допълнителна молба на Г.Г.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против К.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и Х.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени искове с
правно основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците, както следва: да
преустановят въздействието и премахнат излъчваните миризми и газове, шум и
вибрации от въздуховодите на собствения им обект за търговска дейност №*,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ********, ситуирани на
покрива на жилищна сграда с идентификатор ********, като удължат въздуховодите
до необходимата височина - над нивото на покрива на сграда с идентификатор ********,
с цел ефективно отвеждане на миризмите - над нивото на 4-тия етаж, без да
засягат правото на собственост на ищеца и като изолират въздуховодите по
подходящ начин, съобразно установените строителни правила и практики в
изграждането и функционирането на вентилационните системи в сградите, с каменна
вата, както и да преустановят въздействието и премахнат излъчвания шум,
генериран в открито търговско пространство на заведението - с маси и столове,
ситуирано във вътрешния двор на ПИ с идентификатор ********, представляващо
отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от 170 кв.м и от
ситуираната на тротоара на улица „Р.“ маса-плот, над нормативно установения по
закон и извън установените часове в собствения на ответниците обект за
търговска дейност № *, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ********,
както и като изолират откритото търговско пространство, ситуираното във
вътрешния двор - ПИ с ид. *********. съставляващо прилежащата отворена тераса
на заведението, покрита с лек покрив, със ЗП от 170 кв.м, по подходящ начин
съобразно строителните нормативи и правила, а ПРИ невъзможност, да премахнат
отворената тераса на заведението, покрита с лек покрив, със ЗП от 170 кв. м,
намираща се във вътрешния двор на ПИ с ид. ********, както и да премахнат пространството, ситуирано на тротоара на
улица „Р.“, с маса – плот и озвучаването му с музика. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права:
Ищецът е собственик на недвижими имоти – апартамент
№* и апартамент №*, находящи се в сграда с адрес: гр. В., ул. „Р.“ №*,
представляващ самостоятелни обекти с идентификатор ********.* и ********.*.
Ответниците са съсобственици на съседен поземлен имот с идентификатор ******, с
адрес: гр. В., ул. „Р.“ №*а, както и на отделни обекти в изградената в имота
сграда – апартамент №* и апартамент №*, находящи се на първи жилищен етаж,
както и на обект за търговска дейност №*, последният с идентификатор № ********,
находящ се на приземния етаж.
В търговския обект, както и в част от ПИ с
идентификатор ******* е разположено питейно заведение и заведение за хранене „Б.б.К.“,
като същото се експлоатира от 2019 г. Търговската дейност се осъществява от „Б.б.
**“ ЕООД, чийто едноличен собственик е първият ответник.
В исковата молба се сочи, че въздуховодите на
заведението – 2 бр. са отведени на покрива на сградата, в която същото се
намира, като височината им достига етажа, на който се намират обектите на ищеца.
Миризмата от приготвяната храна ежедневно и в продължение на цялото работно
време на заведението прониква в имотите на ищеца. По време на работа,
вентилационната система на заведението е източник на траен шум и вибрации,
които създават дискомфорт за живеещите в
имотите на ищеца. Твърди се, че въздействието на въздуховодите на заведението,
ситуирани на покрива на съседната жилищна сграда, му пречи да упражнява правото
си на собственост. От отворената част на
заведението, ситуирано във вътрешния двор, както и от маса-плот, разположена
пред обекта, озвучени с музика, по време на работното време на заведението, се
генерира шум над допустимия с нормативно установените правила и извън
установените часове, създава се дискомфорт за живеещите в имотите на ищеца,
поради което същият не може да упражнява правото на собственост пълноценно,
безопасно и по предназначение.
Заявява, че въпреки проведените разговори с
ответниците, до извършване на действия по отстраняване на соченото въздействие
не се е стигнало. Намира, че обстоятелството, че държател на имота е друго
лице, което експлоатира заведението е относимо само във вътрешните отношения на
ответниците с това лице. Искането е за извършване на действия, които са
свързани с упражняване правото на собственост върху вещите, поради което
обосновава правен интерес от предявяване на претенцията против ответниците,
като собственици на недвижимия имот.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът К.Н.Н. оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Намира, че не следва да отговаря по
предявените искове, тъй като въздействието, което се сочи, че се извършва чрез
експлоатацията на търговския обект, се осъществява от юридическо лице, чийто
собственик е той, а не в негово лично качество - като физическо лице. Сочи, че
заведението работи от 1997 г., като при придобиване на имотите, ищецът е бил
наясно с този факт. Оспорва ищецът да е имал оплаквания срещу дейността на
заведението. Твърди, че след получаване на исковата молба е ангажирал
специалисти, които извършили замерване на шума в сградата, в която се намират
имотите на ищеца, като било установено ниво на шум много по-ниско от
допустимите нива. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за негативно
въздействие на излъчвани от обекта шум, вибрации и миризми.
В писмен отговор, представен в срока по чл.131 ГПК,
ответникът Х.В.Н. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Намира, че не
следва да отговаря по предявените искове, тъй като въздействието, което се
сочи, че се извършва чрез експлоатацията на търговския обект, се осъществява от
юридическо лице, а не от нея, като физическо лице. Оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения. Заявява, че никой от собствениците на
съседни обекти, освен ищеца, няма оплаквания от дейността на заведението. При
горните доводи настоява за отхвърляне на исковете.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Ищецът се легитимира като
собственик на два жилищни имоти - апартамент №*, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ********.* и апартамент №*, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ********.*, находящи се в сграда с адрес: гр. ********.
Правото на собственост върху обектите е придобито въз основа на сключени два
договора за продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт /НА/ №*,
том *, рег. №*, дело №*/* г. на Ю.К.-К.
– нотариус рег. №* на НК, вписан в Служба по вписванията – В. с вх. рег. № */*
г., акт №*, том *, дело №* и НА №*, том *, рег. №*, дело №*/* г. на Ю.К.-К. – нотариус рег. №*** на
НК, вписан в Служба по вписванията – В. с вх. рег. №*/* г., дело №*.
Видно от
схема № */* г., издадена от СГКК – Варна, имоти с идентификатори ********.* и ********.*,
заемат целия четвърти етаж на сградата.
Ответниците са собственици на
съседен поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ №**а,
както и на отделни обекти в изградената в имота сграда, с идентификатор ********,
а именно: апартамент №*, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********, разположен на целия първи жилищен етаж, идентичен с
втори етаж над търговските обекти в сградата и на апартамент №* - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********, разположен на целия втори жилищен
етаж, идентичен с трети етаж над търговските обекти в сградата, както и на
обект за търговска дейност №*, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ********, с площ от 38 кв.м, при граници: на същия етаж – няма;
под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор ********. Горните обстоятелства се установяват от
приетите по делото договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти
акт №*, том *, рег. №*/* г., на И.О. – нотариус рег. №* на НК, вписан в Служба
по вписванията – В. с вх. рег. №*/* г., акт №*, том * и договор за замяна на
недвижими имоти, сключен на *.2017 г. и обективиран в НА №**, том * рег. №*, дело №*/* г. на И.О. – нотариус рег. №* на НК вписан в Служба по
вписванията – Варна с вх.рег. № */* г.
С решение по т.32 от протокол №*/*
г., от проведено заседание на Експертен съвет по устройство на територията,
Община Варна, е одобрена схема по реда на чл.56 ЗУТ, за разполагане на
преместваеми модули – 8 бр. с площ по * кв.м в УПИ * – *а. кв. * по плана на *
м.р., ПИ *, ул. „Р.“ №**а, гр. В. Решението е взето въз основа заявление вх.
рег. №*/* г. на Х.В.Н..
От приложено по делото
удостоверение за търпимост рег. № */*.2018 г., издадено от главния архитект на Община
В., се установява, че обект, представляващ „Б.с п. т. и к.“, с идентификатор ********,
с адрес: гр. В., ул. „Р.“ №**а, изграден в ПИ с идентификатор ********, е
търпим строеж.
По искане на страните, по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели – за
ищеца – К.П.К. и Р.К.К., а за ответниците – С.Г.Ц. и Е.Г.Д. – всички без дела и
родство със страните по делото.
В показанията си св. К. К.
заявява, че познава ищеца от есента на 2014 г., тъй като обитава един от
апартаментите му, находящи се в гр. В., ул. „Р.“ №*. Твърди, че не се намира в
наемно правоотношение с ищеца. Знае, че в съседния имот функционира заведение
за хранене, като е посещавал същото няколко пъти годишно. Не му е известно кой
е собственикът на търговския обект. Сочи, че двете сгради са „на калкан“.
Заведението е започнало да работи през 2019 г. Същото има много посетители,
като те се увеличават във вечерните часове. Във вътрешния двор има помещение от
метална конструкция, с плъзгащи странични панели и голям покрив. Твърди, че
търговският обект генерира високи нива на шум, особено в задната, открита част
на заведението. Такива високи нива свидетелят установява, когато ползва
терасата към апартамента - същият ползва апартамент №*, чиито помещения имат
прозорци само към само към ул. „Р.“. Този имот няма прозорци към вътрешния двор
или към обекта на ответниците, но свидетелят заявява, че от апартамента се
открива гледка към вътрешния двор.
Сочи, че през работно време,
което е от обедните часове до полунощ, търговският обект генерира фонов шум,
който е непрекъснат и монотонен, като най-силно е усещането в помещението,
граничещо със сградата на ответниците. Заявява, че периодично се усещат миризми
на готвено и на подправки, а тъй като свидетелят държал вратите отворени,
миризмите се разпространявали във всички помещения от жилището. Свидетелят е
посещавал и другия имот на ищеца, находящ се на същия етаж. Сочи, че този имот
няма изглед към ул. „Р.“, а само към вътрешния двор. Твърди, че смущенията от
шум и миризми са по-силни в този апартамент. Пред заведението има маса с
дължина около 2 м. Заявява, че поради разположението на масата, тротоарът е
силно стеснен и разминаването на хората по него, е трудно. Мястото е озвучено
от музика, от търговския обект. Свидетелят заявява, че е в състояние да различи
шума генериран от заведението за хранене, от градския шум, от близкия пазар,
както и от детската площадка, която се намира зад пазара. Твърди, че чува и
механичен шум, като намира, че същият е с източник вентилационната система на
заведението за хранене. Заявява, че преди да започне работа този обект, не е
бил притесняван от шум и миризми. Сочи, че до м.02.2020 г. е живял постоянно в
процесния имот, а след това се е върнал в гр. Бургас, откъдето е родом, като
посещава гр. В., респективно – имота на ищеца, за периоди от по две седмици на
всеки два – три месеца. Св. К. К. твърди, че не е усещал миризми от други,
намиращи се в близост, заведения и търговски обекти за обществено хранене.
В показанията си св.
Р.К. сочи, че познава ищеца от над 45 г. На свидетеля е известно, че последният
притежава жилищни имоти в сграда с адрес: гр. В., ул. „Р.“. Твърди, че от 2019
г. ползва имота ежегодно, всяко лятото, за период от една седмица. След това
заявява, че ползва имота от 2009 г. до 2019 г., за по една седмица през
пролетта и през есента. Заявява, че се настанява със семейството си в ап. №*,
като ползва същия съвместно с другия свидетел – К. К.. Заявява, че от 2019 г.
не може да се използва терасата, като има предвид не терасата на жилището към
ул. „Р.“, а междинна тераса, която се намира между двата имота на ищеца, под
нивото на апартаментите. Сочи, че изпитва смущение от генерираните от
заведението миризми, шум и вибрации. Твърди, че миризмите навлизат в целия
имот, когато са отворени вратите, както и че е шумно, когато са отворени прозорците
и вратите, като по отношение на шума, заявява, „все пак е улица „Р. и е малко
общо“. Заявява, че е влизал в по-малкия апартамент на ищеца – ап. №*, във
връзка с необходимостта от извършване на ремонтни дейности. Твърди, че една
вечер през зимата, в заведението имало дискотека. Сочи, че пред обекта имало
маса, като до 2014 г. това не му правело впечатление, но от 2015 г. започнали
да се събират повече хора, тъй като с децата му по-трудно влизали в сградата.
Според свидетеля, дейността на заведението започнала да създава смущения през
2019 г., като твърди, че през пролетта на 2019 г. имало случаи, в които
заведението работело до 02.00 ч. След като се родили децата му през 2014 г. и
2019 г., свидетелят по-рядко е пребивавал в имотите на ищеца, а през 2020 г. и
2021 г. изобщо не ги е посещавал.
Воденият от
ответниците св. С.Г.Ц. заявява, че живее от 13 години в имот, находящ се на
приземния/първи етаж в сградата, в която се намират и обектите на ищеца. Сочи,
че в съседен имот има заведение - бирария „К.“. На свидетеля не е известно кой
е собственик на търговския обект. Сочи, че във вътрешния двор има градина с
навес, която се ползва като част от заведението. Твърди, че вратата на имота му
се намира на разстояние от 5 м от имота на ответниците. Заявява, че никога не е
обръщал внимание до колко часа работи заведението, като сочи, че нищо свързано с дейността на обекта
не притеснява нито него, нито съпругата му. Сградата, в която се намират
обектите на свидетеля и на ищеца е пететажна, като на всеки етаж има само по
един имот. Единствено на етажа на ищеца са обособени два обекта. На свидетеля
не е известно останалите собственици и обитатели на имоти в сградата да са били
смущавани от шум, миризми и вибрации от обекта на ответниците, като сочи, че
никой не му е споделял за изпитвано притеснение или смущение. Обяснява, че
сградата се намира в среда с типичните шумове на града и на близкия парк. Сочи,
че в близост има електронни игри, които се чуват през нощта. Свидетелят не може
да отговори на въпроса дали на мястото на процесното заведение е имало друг
търговски обект.
Свидетелят
Е.Г.Д. познава ищеца и първия
ответник, тъй като е собственик на имот в сградата, находяща се на ул. „Р.“ №* от 2018 г. В показанията си св. Д. заявява,
че не изпитва никакви затруднения или смущения във връзка с
ползването на имота, причинени от дейността на търговския обект. Знае, че от всички съседи, оплаквания има
само ищецът, за когото сочи, че рядко пребивава на адреса. Имотът на свидетеля
се намира на етажа под апартаментите на ищеца. Заявява, че сградата е стара,
над стогодишна, като конструкцията е от гредоред и всяко движение в имотите се
усеща, но отрича това да са вибрации от заведението за хранене. Твърди, че няма
шум, който да го притеснява при ползване на имота. Заявява, че нетърпим и
постоянен е шумът от пазара, от детската площадка и електронните игри, които се
намират в нея. Сочи, че от ранните
часове на деня започва шум, свързан със зареждането на пазара, след това от детската
площадка и различните забавления на нея. След децата, в градинката се събирали
тийнейджъри, които също били шумни. Заявява, че в района е доста шумно, като
рядко настъпва тишина преди 22.00 ч., а през летния сезон шумът продължава до по-късно.
Намира, че това е нормално, тъй като имотът му се намира в центъра на града. Не
изпитва притеснение от миризми, генерирани от имота на ответниците. Сочи, че е
домоуправител на сградата. Известно му е, че ищецът живее извън страната, като
пребивава в имотите си за кратки периоди – от по две – три седмици всеки.
Когато се намира в чужбина, имотите на ищеца не се ползват постоянно от други
лица. Сочи, че е виждал рядко св. К. К., като от него не е получавал каквито и
да е оплаквания от търговската дейност в имота на ответниците.
По искане на ищеца,
по делото са проведени четири съдебно-технически експертизи. От заключенията на
първоначалната и допълнителната СТЕ, в състав арх. Н. Н. и инж. А. А., се
установява, че във вътрешния двор на процесния имот е изградена конструкция от
стоманени кухи профили, с колони и ферми, кръстосани в двете посоки. Между
колоните има стъклени хармоники, с които се затваря помещението. Покривът е
двускатен, тип сандвич, ореберени с елуксирана ламарина. В покрива са прорязани
отвори и са направени оберлихти от поликарбонатни плоскости в бял цвят.
Отстоянията от изградения във вътрешния двор, преместваем обект, до съседните
имоти, са съответно: 1,04; 1,57 и 2,13 м от ръба на покрива. Заключението на
първата СТЕ сочи, че сградата е изградена в отклонение и в нарушение на ЗУТ, но
след съобразяване с документите относно строежа, предоставени от Община Варна,
вещите лица променят този извод, като в заключението на проведена допълнителна
експертиза, същите експерти заявяват, че преместваемият обект е законен.
Установено е, че въздуховодите /нагнетателен и смукателен/ са над покривното
покритие около 1.20 – 1.40 м и на отстояние от двата калкана – 5 м. Посочено е,
че въздуховодите трябва да са над брандмауера с 30 см над съседната сграда,
като общата им височина трябва да надвишава 3,50 м. Извършените обсъждания
относно констатирани пропуски в спазване на изискванията за пожарната
безопасност, както и относно възможността за свободно преминаване по тротоара,
пред заведението, не следва да бъдат обсъждани, доколкото с исковата молба не
са заявени такива оплаквания, поради което изводите на вещите лица, в тази
част, са ирелевантни за спора.
Проведени са и две
експертни изследвания за измерване на шума и вибрациите, генерирани от обекта
на ответниците. От заключенията на първоначалната експертиза, извършена от в.л.
инж. П.П. и допълнителна, и повторната експертиза, в състав инж. П.П. и доц.
д-р инж. Д. Ч.,***, катедра „Топлотехника“, се установява, че при измерванията,
извършени в различни часови диапазони, а именно: от 07.00 ч. до 19.00 ч.; от
19.00 ч. до 23.00 ч. и от 23.00 ч. до 07.00 ч., не е констатирано превишаване
на допустимите нива на шум. Поради липса на съдействие от страна на ищеца, измерването
при двете изследвания е извършено в имота, находящ се под апартаментите на Г. К.,
в помещение, което се намира в непосредставена близост до вентилационната
система. Експертът инж. П.П. споделя, че в разговор със собственика на имота, в
който е извършено измерването, същият му е споделил, че ако е бил притеснен от
висок шум, той веднага е щял сам да вземе мерки, тъй като дъщеря му учела за
изпити. Според вещото лице, нивото на шум би било по-високо на по-ниските етажи
от сградата и съответно – по-ниско на по-високите етажи, като обяснението за
това е, че точката на шума се намира в партерния етаж на заведението, където са
монтирани моторите на вентилационната система. Въздуховодите не могат да бъдат
източник на шум, при данни, че моторът не е такъв източник. Експертът обяснява,
че при измерване нивата на шум не може да се отграничат източниците, доколкото изследването
се извършва в реална, градска среда, като влияние върху резултатите от същото могат
да окажат непредвидими външни фактори, в т.ч. шум от преминаващ автомобил или
крясък на гларус. В тази връзка сочи, че при едно от измерванията е преминал
автомобил и шумомерът е отчел леко превишение от около 2 dBA, като разяснява, че това е минимален шум. За
сравнение сочи, че собственият му говор е с ниво 60 dBA.
В заключението на
допуснатата и проведена по делото повторна, и допълнителна СТЕ, за установяване
нивата на шум и вибрации, вещите лица инж. П.П. и доц. д-р инж. Д. Ч., сочат,
че измерените нива на шум са под нормативните за деня, вечерта и нощта. По начина, по който са изградени
въздуховодите на процесния обект, генерираните от тях шум и
вибрации се поглъщат още в пределите на обект за търговска дейност №4 и
достигат до имота на ищеца с нива под прага на чуваемост. Намерено е, че условията на относимите нормативни актове са спазени
както при проектирането, така и при изпълнението на процесната инсталация, като
при изпълнението са приложени и някои допълнителни мерки, ограничаващи
разпространението на шума и вибрациите. Според вещите лица, въздуховодите не генерират вибрации дори в помещенията на заведението. Шумът, който е измерен в помещенията на
жилището на етаж 2, на сградата са под нормативните през ден, вечер и
нощ .
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявените
искове намират правно основание в разпоредбата на чл.109 ЗС. Същите са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно
разрешението, дадено с т.№ 3 на ТР №4/2015 г. на ВКС, ОСГК, задължителните условия за уважаване на
иска по чл.109 ЗС са неоснователността на действията на ответника по негаторния
иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. С този иск се
предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава
и пречи на пълноценното използване на имота, според предназначението му.
В мотивите на ТР №4/2015 г. на ВКС,
ОСГК е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават
пречки на собственика. За уважаването на този иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл.50 ЗС, според който собственикът на
недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се
създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените./. Преценката за това кои въздействия са
по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко
дело.
Съдът е указал на страните, че за успешното провеждане на този иск, в тежест на ищеца е да докаже
правото си на собственост върху сочения в исковата молба обект, както и че
ответниците осъществяват въздействие върху правото му на собственост, като му
пречат да го упражнява в пълнота. В тежест на ищеца е да установи, че ответниците
са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове.
Ищецът
обосновава насочването на претенцията си против собствениците на недвижимия
имот, в който се извършва търговска дейност, а не към юридическото лице
осъществяващо същата, с твърдението, че искането е за извършване на определени
действия, които са само в правомощията на лицата, които се легитимират като собственици на обекта,
в който се извършва търговска дейност, доколкото искането касае привеждане на недвижимия имот в съответствие с установените правила и практики в
изграждането, и функционирането на вентилационните системи в сградите.
Както е посочено в мотивите на ТР №4/2015 г. на ВКС, ОСГК, когато искът по
чл.109 ЗС има осъдителен петитум – ответникът да се въздържа от определени
действия или да извърши определени заместими или незаместими действия, то
предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от
нарушаването на вещното право на ищеца, съответно, възстановяването му в
положението отпреди нарушението.
В процесния случай, искането на ищеца е насочено към ответниците, които, в
собствения им имот, да извършат конкретни действия, а именно: да удължат
въздуховодите; да шумоизолират откритите търговски пространства; да се преустанови
излъчването на миризми и вибрации от обекта, а в случай, че не могат да
изпълнят това, да предприемат действия, които да доведат до премахване
възможността да бъде извършвана търговска дейност във вътрешния двор на обекта,
както и на тротоара пред заведението си.
В своята практика, ВКС последователно възприема становището, че съдът не е
напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди
ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които
са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца, доколкото търсената
защита с негаторния иск трябва да съответства на нарушението и да се ограничава
до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава
правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права.
Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото
обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на
нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел – така решение
№50110/20.01.2023 г. по гр.д. № 4712/2021 г. на ВКС II г.о.
Анализът
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на
допуснатите, и проведените съдебни експертизи обосновава извод за липса на
извършени от ответниците неоснователни действия, както и правото на собственост на ищеца да е било засегнато.
Като обективен критерий за липсата на негативно въздействие следва да се
приемат показанията на водените от ответниците свидетели. Доколкото последните
са собственици на имоти в жилищната сграда, в която се намират обектите на
ищеца, същите имат реален
интерес от това да упражняват
правото си на собственост, без същото да бъде
смущавано от външни фактори. В показанията си, тези свидетели категорично отричат да са обезпокоявани от шум, миризми и
вибрации, генерирани от съседното заведение. В случай, че соченото от ищеца
неправомерно въздействие е налице, то не съществува логично обяснение защо
собствениците на имоти в засегнатата сграда, които живеят в същата, биха отричали това пред съда, като по този начин биха
осигурили защита на лицата, които смущават ползването на имотите им.
Следва да се съобрази, че двете съседни сгради, в които се намират обектите на страните, са
ситуирани в район с интензивен човекопоток, с множество търговски обекти, в т.ч. и такива свързани с обществено хранене. Източниците на шум с високи нива
в района са многобройни, в т.ч. автомобилен трафик, пешеходци, разположената в
непосредствена близост голяма пазарна площадка, както и детският кът. Съдът не
кредитира показанията на св. К. К., който заявява, че го смущава само шумът от
имота на ответниците, но не и този от градската среда, в т.ч. и от близкия
пазар, намиращ се непосредствено срещу имота, в който твърди, че е живял до
началото на 2020 г. Собственият на Г. К., апартамент № * е с изглед само към
ул. „Р.“, а другият апартамент - №* е с изглед към вътрешния двор на имота, в
който е построена сградата. Имотите на ищеца нямат прозорци с пряк изглед към
имота на ответниците /стената на сградата към съседния имот е без прозорци/,
поради което не може да се подходи безкритично към твърдението за
неблагоприятното въздействие на миризми, генерирани от съседния имот. Отделно,
следва да се посочи, че показанията и на двамата свидетели, водени от ищеца се
основават на впечателния от въздействието на съседния търговски обект до 2019
г. - за св. Р. К. и до м.02.2020 г. – за св. К. К.
Заключенията
на проведените по делото съдебни експертизи еднозначно и категорично сочат, че в имота на ответниците няма източник на вибрации
и шум. Според вещото лице доц. д-р инж. Д. Ч., при изпълнение на системите за
вентилация, ответниците са извършили действия, с които значително са подобрили
действието на тези системи, за което не са били длъжни, доколкото нормативите изисквания
са били спазени. При извършените измервания в сградата на ищеца е установено, че въздуховодите не генерират вибрации дори в
помещенията на заведението, а нивото на шум е под нормативите за ден, вечер и нощ.
Съгласно решение №63/01.07.2013 г. по гр.д. № 388/2012 г. на ВКС, I г. о. и цитираното в същото – решение
№150/25.05.2011 г. по гр.д. №551/2010 г. на ВКС, II г.о., не всяко въздействие
върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл.109 ЗС, а само
онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и посредство което обективно се създават пречки за
установения правен режим на ползване на имота, и по този начин се накърняват
правата на собственика, и се създават пречки правото на собственост да бъде
упражнявано в пълен обем.
При горните доводи, доколкото ищецът не
доказа да е налице такова въздействие, с което да е било засегнато
упражняването на правото му на собственост, съдът намира, че предявените
негаторни искове се явяват неоснователни, поради което същите подлежат на
отхвърляне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва
да понесе отговорността за сторените от ответниците разноски по делото и за
които всеки от тях представя списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.Г.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, против К.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и Х.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове за осъждане на ответниците, както следва: да преустановят въздействието и премахнат
излъчваните миризми и газове, шум и вибрации от въздуховодите на собствения им
обект за търговска дейност №*, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ********, ситуирани на покрива на жилищна сграда с идентификатор ********,
като удължат въздуховодите до необходимата височина - над нивото на покрива на
сграда с идентификатор ********, с цел ефективно отвеждане на миризмите - над
нивото на *-тия етаж, без да засягат правото на собственост на ищеца и като
изолират въздуховодите по подходящ начин, съобразно установените строителни
правила и практики в изграждането и функционирането на вентилационните системи
в сградите, с каменна вата, както и да преустановят въздействието и премахнат
излъчвания шум, генериран в открито търговско пространство на заведението - с
маси и столове, ситуирано във вътрешния двор на ПИ с идентификатор *********,
представляващо отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив със ЗП от
170 кв.м и от ситуираната на тротоара на улица „Р.“ маса-плот, над нормативно
установения по закон и извън установените часове в собствения на ответниците
обект за търговска дейност № *, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ********, както и като изолират откритото търговско пространство,
ситуираното във вътрешния двор - ПИ с ид. **********. съставляващо прилежащата
отворена тераса на заведението, покрита с лек покрив, със ЗП от 170 кв.м, по
подходящ начин съобразно строителните нормативи и правила, а ПРИ невъзможност,
да премахнат отворената тераса на заведението, покрита с лек покрив, със ЗП от
170 кв. м, намираща се във вътрешния двор на ПИ с ид. **********, както и да
премахнат пространството, ситуирано на
тротоара на улица „Р.“, с маса – плот и озвучаването му с музика, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
К.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 1100
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Х.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер
на 1350 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: