Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пловдив,17.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
при секретаря ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД № 1053 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва
от НПК.
С
присъда № 82/11.03.2020 г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НОХД №
120/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият Ц.К. е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по
чл.343б ал. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е било определено
наказание от една година лишаване от
свобода , глоба в размер на 500 лв. и на
осн. чл. 343г вр. с чл.
343б ал. 3 вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е бил лишен
от право да управлява МПС за срок от
осем месеца. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението
на наказанието от една година лишаване от свобода е било отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Приспаднато е било
на осн. чл. 59 от НК времето, през което подсъдимият
е бил задържан по ЗМВР от изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а
от изпълнение на наказанието лишаване от
право да управлява МПС - времето, през което подсъдимият е бил лишен от това
право по административен ред. В тежест на подсъдимия са възложени направените
по делото разноски. Съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство по
делото.
Срещу присъдата е депозиран
протест от Районна прокуратура – Пловдив
с оплакване за несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът счита, че
наказанието не е съобразено с индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца. Иска се изменение на
присъдата в санкционната част и увеличаване
на наказанията, като лишаването от свобода и лишаването от право
подсъдимият да управлява МПС да са за срок от по една година и шест месеца, а
глобата да е над минималния предвиден размер.
Представителят
на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа протеста, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Срещу
присъдата е депозирана жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия- адв. С.В.. В жалбата
се сочи незаконосъобразност на присъдата. Иска се отмяната й и постановяване на
нова, оправдателна такава. В допълнението към жалбата се твърди, че присъдата е
необоснована, не са налице доказателства, установяващи извършено от подсъдимия
К. престъпление. Възразява се срещу доказателствената
обезпеченост на извода на ПдРС, че подсъдимият е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова,
оправдателна присъда.
Подсъдимият,
редовно призован, не се яви пред въззивния съд. Съобразно чл. 329 ал. 2 от НПК явяването му
пред въззивната инстанция не е задължително.
Защитникът поддържа жалбата и допълнението към нея- със същите оплаквания и
искане.
Пловдивският окръжен съд, като
анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
направеното възражение в протеста,
жалбата, допълнението към нея и изразеното от страните пред настоящата
инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно
правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Протестът и жалбата са допустими.
Депозирани са от страна в процеса, която
има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадени са в срока за обжалването му.
Разгледани по същество, жалбата е
неоснователна, а протестът- частично основателен.
За да постанови атакуваната пред настоящия съд
присъда, Пловдивският районен съд е намерил за несъмнено установена от
доказателствата по делото следната фактическа обстановка на извършеното:
Подс. Ц.К. към инкриминираната
дата бил правоспособен водач на моторно превозно средство за категориите В и М.
Свидетелите С. П. и К. Т.- полицейски служители при РУ на МВР гр. Раковски, на
02.01.2020г. от 07.00 часа до 19.00 часа
били включени в наряд като автопатрул на
територията на гр. Брезово и гр. Раковски. Около 10.40 часа работели по
направление „безопасност на движението“ на ул. „Ленин“ в гр. Брезово. Спрели за
проверка лек автомобил марка „БМВ“ модел 520И с регистрационен ***. При
извършване на проверката установили, че водач и собственик на автомобила е
подсъдимият К.. В автомобила били и негови приятели- свидетелите Г. Л., И. Г. и Д. Г.а. След извършената проверка на
документите полицейските служители се усъмнили, че водачът на автомобила е
употребил алкохол или наркотични вещества, тъй като видимо бил притеснен, със
зачервени очни ябълки и свити зеници. Свидетелят Т. извършил проверка на
подсъдимия с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ за употреба на алкохол. Пробата била
отрицателна. След това подсъдимият Ц.К. бил изпробван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“ / Drager Drug Check 3000/ с REF № 8327961, LOT № ARML 0661 и c № 136 от
регистъра на РУ на МВР гр. Раковски. Пробата отчела положителен резултат за
наличието на амфетамин /АМР/ и опиати /ОРI/.
Пробата била направена в сградата на полицейския участък в гр. Брезово, като от
момента на спирането на автомобила до момента на извършването на пробата
изминали около десет минути, през които подсъдимият и свидетелите Г.и и Л. се
придвижили до управлението с автомобила на първия, следвайки полицейския
автомобил. Пред свидетелите П. и Т. подсъдимият К. заявил, че вечерта на
31.12.2019 год. на сбирка с приятели бил изпушил една цигара с марихуана. С
оглед на отчетеното, свидетелят К. Т. съставил на подсъдимия АУАН с № ***.,
серия „GA", с който били иззети СУМПС № ***, контролен талон № ***,
СРМПС ***, два броя регистрационни табели с номер ***. Актът бил подписан от
водача без възражения. От свидетеля Т. бил изготвен Протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На К. бил
издаден талон за изследване с бланков № 0062145, в който той отразил, че приема
показанията на техническото средство. С цел да бъде осигурена възможност на К.
да даде кръв за изследване, той бил отведен във ФСМП- гр. Раковски. В
болничното заведение, пред медицинско лице, подсъдимият отказал да даде кръв.
Отказът му бил отразен в Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, приложен по делото. В последствие К. бил
задържан по реда на ЗМВР.
В хода на съдебното следствие е била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза от вещо лице- токсиколог. Според заключението
й, позитивният тест за наличие на амфетамин и опиоиди в слюнката на подс. К.,
установен с техническо средство „Дрегер Дръг Чек 3000“, не е повлиян от прием на кафе и енергийна
напитка „Hell“, независимо от общата приета доза кофеин в
напитката и допълнително приеманото кафе. Според експерта пушенето на обикновен
тютюн не въздейства върху резултатите от теста.
Правилно първостепенният съд е възприел заключението
на експерта, като добросъвестно изготвено, от лице с необходимите специални
знания и опит.
Възражението за неправилна фактическа установеност
на деянието е неоснователно.
Така
възприетите фактически положения са изведени при липса на съществени
процесуални нарушения, като при оценката на доказателствените
материали не са допуснати логически грешки. Съдът е взел предвид комплексно събраните по делото
доказателствени материали, анализирал ги е коректно,
обективно и аргументирано, стриктно според действителния им смисъл и
съдържание, без да допуска превратна интерпретация, да игнорира обвинителните
доказателства или да пресилва значението на оправдателните. Аналитичната
дейност на съда е осъществена съобразно изискванията на чл. 13,
чл. 14 и чл.
107, ал. 3 и ал.
5 от НПК.
Възражението,
че възприетите от ПдРС факти са изведени от
доказателства, които не са събрани по реда на НПК, е неоснователно.
То
се гради на твърдението, че тестването на подс. К. с
техническо средство е извършено преди образуване на наказателното производство,
то не е предвиден в НПК способ на доказване и резултатите от него не могат да
бъдат ползвани като доказателство в
наказателния процес. Това виждане на защитата не може да бъде споделено. Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози съдържа регламент
относно установяване на наличието на такива вещества в кръвта на водачите на
МПС. Установените при това изследване
факти, материализирани във веществени и писмени доказателства, не са недопустим
източник на доказателства, каквото твърдение сочи защитата. Несподеляемо
е и становището, че тъй като изследването е извършено преди образуването на
наказателното производство, резултатите от него са неизползваеми. Именно резултатите от това изследване са
обосновали допустимостта на образуваното наказателно производство, а
съставените при изследването доказателства за самото тестване са надлежно
приобщени по делото, при спазване на регламента на НПК..
Не
е налице нарушение в доказателствената дейност на
съда и при оценката на изводимото от гласните доказателства. Възприети са отчасти
обясненията на подсъдимия К.. С оглед двоякото им процесуално предназначение
същите са подложени на внимателен анализ и аргументирано са отхвърлени в
частта, в която са оборени от останалите подлежащи на кредитиране
доказателства. Не е възприето заявеното от подсъдимия, че не е употребявал
веществата, отчетени от техническото средство. Заявеното е в противоречие с
показанията на свидетелите П. и Т., които сочат, че при спирането за проверка подс. К. е бил видимо притеснен, със зачервени очни ябълки
и свити зеници, а при извършената му проверка е било установена употребата на
наркотични вещества. В тази част
обясненията му са и вътрешно противоречиви. При разпита му пред съда на
11.03.2020 г. подсъдимият сочи, че е
употребявал „ марихуана отдавна, евентуално преди Нова Година… възможно е около
Нова година“. Инкриминираното деяние е осъществено на 02.01.2020 г. около 10.41
ч.
Възприети са като логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и
допълващи се помежду си, депозирани от
незаинтересовани от изхода на делото лица и показанията на свидетелите
П., Т., Л., Г.а и Г. . От тях се установяват обстоятелства за факти преди, по
време и след случая, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
са станали очевидци. Всички те описват факти, свързани с управлението на
инкриминирания автомобил от подсъдимия на процесните
дата и място, извършената полицейска проверка и пристигането пред сградата на
полицейския участък в гр. Брезово. Безспорно се установява и факта на
извършената проба на подсъдимия в участъка от свид.
Т. с техническо средство „Дрегер Дръг
Чек 3000“, както и отчетеният положителен резултат за употреба на наркотични
вещества и опиати.
Правилно съдът е кредитирал
приложените по делото писмени доказателства и веществено такова.
Възраженията срещу доказателствената и аналитична дейност на съда и направените въз основа на
това изводи се основават на виждането на защитата, че управлението на моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, в частност на
обстоятелството на такава употреба, е доказуемо непременно чрез осъществяване и
съблюдаване на процедурата по Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба №
1/17 г. На първо място следва да се отбележи, че настоящият съд не констатира
такива съществени отклонения от регламента на посочения нормативен акт, които
да поставят под съмнение както факта на извършената проверка с техническо
средство, така и отчетения резултат. Единственото несъответствие е в това, че в
т. 6 на р. ІІІ от Методическите указания за работа с Drager Drug Check
3000 е въведено изискване за надписване
на ЕГН на проверяваното лице с маркер на самата тестова касета, а в настоящия
случай това не е сторено, като същата информация е надписана на плика, в който
е била поставена. От показанията на свидетелите- полицейски служители се
установява, че такова тестване на проверяваното лице е извършено, резултатът е
бил положителен, това се потвърждава и от съставените на мястото на проверката
и приложени по делото писмени доказателства. Не може да се възприеме като
допустимо искането на защитата и подсъдимия съдът да приеме, че употребата
на наркотични вещества от подсъдимия не е била установена по надлежния ред, предвиден
в цитираната Наредба, което би
обосновало извод за несъставомерност на
деянието, извършено от подсъдимия. Обстойно изложените възражения относно
неизследването на кръвта на подсъдимия са несъстоятелни. На същия е била
гарантирана възможността да даде кръвна проба, той сам се е отказал от това.
Доказателствата за този му отказ са убедителни.
Дори и да подлежеше на
възприемане виждането на защитата, то евентуално нарушение на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017
г., поставящо под съмнение показанията на техническото средство не може на
самостоятелно основание да наложи извод за недоказаност на обвинението. Съдебната практика е възприела, че за съставомерността
на деянието по чл.
343 б, ал. 3 от НК не е необходимо наличието на наркотично вещество при
водача на моторното превозно средство да е установено по надлежния ред. За
разлика от разпоредбата на чл.
343 б, ал. 1 от НК, в която елемент от състава на престъплението е
определена степен на алкохолна концентрация, установена по надлежния ред,
изискване за установяване по надлежния ред на употребата на наркотични вещества
или техни аналози от водача на МПС по надлежен ред липсва, съобразно
формулировката на чл.
343 б, ал. 3 от НК. /в този смисъл Решение № 27
от 6.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 6/2020 г., III н. о., Решение № 25 от 14.02.2020
г. на ВКС по н. д. № 81/2019 г., II н. о., НК, Решение № 81/2018 г.
по н. д. № 237/2018 г. на Трето НО, Решение № 116/2016 г.
по н. д. № 34/2016 г. на Трето НО, Решение № 126/2019 г.
по н. д. № 540/2019 г. на Второ НО, Решение № 25/2020 г. по
н. д. № 81/2019 г. на Второ НО/. Действително, Наредба
№ 1/17 г. регламентира ред за установяване на употреба на наркотично
вещество, но доколкото престъпният състав по чл.
343 б, ал. 3 от НК не съдържа изискване употребата на наркотични вещества
или техни аналози да се установи по надлежен ред, то следва извод, че това може
да бъде сторено с всички допустими доказателствени
средства. Такива по делото са налице- показанията на свидетелите- полицейски
служители, писмените доказателства относно извършената проверка и резултатите
от нея, обясненията на самия подсъдим,
че в рамките на предходните ден- два е
употребявал наркотични вещества, идентични с отчетените при тестването.
При
правилно възприетата фактическа
установеност на извършеното е приложен и съответстващия й материален закон.
Подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението, визирани в чл.343б
ал.3 от НК. Той е годен субект на това престъпление. Несъмнено е установено и качеството му на лице,
управляващо МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел 520И с регистрационен номер *** на 02.01.2020г. в гр. Брезово, обл.
Пловдивска. Това управление е реализирал
след употреба на наркотични вещества -амфетамин
/АМР/ и опиати /ОРI/.
Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с него, забранен за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Опиатите са химични вещества, които са извлечени от
растението опиев мак, което пък е посочено в Списъка
на растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина към Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС 293/2011 г./.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия Ц.К. с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици.
Възражението за недоказаност на обвинението е
неоснователно по изложените при доказателствения
анализ мотиви. При възприетата фактическа обстановка по делото, основана на
задълбочен анализ на доказателствата по делото, изводите на ПдРС,
че са налице обективните и субективни признаци на престъплението, за което се
води наказателното производство, са правилни и се споделят напълно и от
настоящия съд.
Искането на защитника подсъдимият да бъде признат за
невинен не може да бъде удовлетворено.
Протестът
на Районна прокуратура- Пловдив относно наложеното на подс.
К. наказание е частично основателен.
За извършеното
престъпление по чл.343б ал. 3 от НК,
при условията на чл. 54 от НК на подс. К. му е било
наложено наказание от една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 500 лв., а на осн. чл.
343г вр. с чл. 343б ал. 3 вр.
с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Налице е една комплексна
санкция. Съобр. т. 6 б. „б“ от Постановление
№ 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., ПВС, срокът за лишаване от право
на управление на моторно превозно средство не може да бъде по-кратък от срока
на наложеното наказание лишаване от свобода. Съдебната практика е
последователна и непротиворечива в изпълнение на цитираното задължително
указание на ВС. В настоящия случай незаконосъобразно първостепенният съд е
определил наказанието лишаване от право да управлява МПС под минимално
допустимия размер от една година / размерът на наложеното наказание лишаване от
свобода/ в настоящия случай. В тази част протестът е основателен.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства е намерил чистото съдебно минало на дееца, липсата
на други противоправни прояви до момента, полагането
на общественополезен труд. Прието е
липса на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Протестът на прокуратурата относно
невъзприемането като отегчаващо
отговорността му обстоятелство на данните, изводими от справката за
нарушител на ЗДвП, е основателен. Видно е, че подс.
К. е санкциониран четирикратно преди инкриминираното деяние с НП за нарушения
на правилата за движение по пътищата и еднократно с фиш за общо десет
нарушения. Управлението на МПС под въздействие на наркотични вещества също е
нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, според която на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Неспазването на тази
забрана е криминализирано от законодателя, чрез
въвеждането му като обективен признак на престъплението, за което се води
настоящето производство. Основателно е възражението в протеста, че предходното поведение на подс.
К. като водач на МПС е лоша характеристична данна,
която първостепенният съд е следвало да констатира. Като такова обстоятелство следва да се има
предвид и факта, че подс. К. не просто е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, а и е превозвал в управлявания от
него автомобил още 3 лица, които не са били известени за това.
Следва да се констатира непосочено от
страните, но неотчетено от ПдРС на още едно смекчаващо отговорността на дееца обстоятество- направеното частично самопризнание от страна
на подсъдимия както относно управлението на МПС, така и за употребата на наркотични вещества преди
инкриминираната дата.
Наложеното
му наказание от една година лишаване от свобода, глоба в размер на 500лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от осем месеца освен е незаконосъобразно, както бе констатирано по- горе.
Определяне на наказанието в параметрите, посочени от прокурора- една година и
шест месеца лишаване от свобода, една година и шест месеца лишаване от право да
управлява МПС и глоба над минималния
размер би имало неоправдано репресивен характер. ВКС многократно е изразявал
виждането си, че при съпоставката на индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства следва да се има предвид не техния брой, а относителната тежест
на всяко от тях. В случая следва да се приеме значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Съдебната
практика е възприела становището, че определянето на наказанието не е резултат
от механично отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства, а изисква преценка на тези обстоятелства в тяхната взаимна
връзка, позволяваща действителното установяване на конкретната тежест на
извършеното престъпление и конкретната степен на обществена опасност на дееца,
така че да се удовлетвори постигането на целите по чл. 36 от НК.
При съпоставката на
индивидуализиращите отговорността на деянието и дееца обстоятелства, не по-
високата от обичайното обществена опасност на деянието и дееца и целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК, настоящият съд намира, че
справедливо, годно да доведе до промени в съзнанието и превъзпитаването на
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, както и да въздейства
предупредително- възпиращо на околните, е
наказанието от една година лишаване от свобода, глоба в размер на 500
лв. и лишаване на подс. К. от право да управлява МПС
за срок от една година и три месеца. Така
комплексната санкция спрямо него е от
естество да постигне целите по чл. 36 от НК. В санкционната част присъдата, при
наличие на съответен протест, следва да бъде изменена.
При наличието на всички предпоставки на чл. 66 от НК изпълнението на
наказанието законосъобразно е било отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Не са наведени възражения от държавното
обвинение е срещу така определения изпитателен срок.
Чл. 59 от НК е приложен правилно, като е приспаднато от изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето,
през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, а от изпълнение на наказанието лишаване от право
да управлява МПС времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред.от
С оглед осъждането на подсъдимия и на осн. чл.189
ал.3 от НПК, правилно в негова тежест са били възложени направените по делото
разноски. Разпореждането с вещественото
доказателство е правилно.
Воден от горното и на осн.
чл. 334 т 3 и т. 6, вр. с чл. 337 ал. 2 т. 1 и с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 82/11.03.2020 г. на Районен съд- Пловдив,
постановена по НОХД № 120/2020 г. по описа на същия съд, като УВЕЛИЧАВА
размера на наложеното на подсъдимия
Ц.Т.К. наказание лишаване от
право да управлява МПС от осем месеца на
ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на
протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.