№ 17957
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110110085 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца „Мегатакси 2000“ ЕООД срещу ответника „Групама
застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума в размер на 6098,44 лв. /изменение размера на иска на основание чл. 214, ал. 1
ГПК в осз от 24.09.2024г./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по л.а. „Киа“, модел „ К5“ с рег. № СВ ..., във връзка с настъпило
на 28.12.2023г. в гр. София ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 22.02.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът „Мегатакси 2000“ ЕООД твърди, че на 28.12.2023 г. в гр. София, пред
АГ болница „Свети Лазар“, е настъпило ПТП, причинено от виновното, противоправно
поведение на водач на л.а. „Фолксваген “ модел „Голф Плюс“, с рег. № ..., като
вследствие на произшествието е увреден собствения му л.а. Киа“, модел „К5“ с рег. №
СВ .... Поддържа, че е уведомил ответника, който е застраховател по застраховка
„Гражданската отговорност“ на виновния за произшествието водач, като същият му е
заплатил обезщетение в размер на 2 550,52 лв. Сочи, че действителният размер на
вредите е 8684,96 лева, във връзка с което претендира осъждане на ответника за сумата
6098,44 лева /изменение размера на иска на основание чл.214, ал. 1 ГПК в осз от
24.09.2024г./, представляваща неплатен остатък от застрахователното обезщетение.
Претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Групама застраховане“ ЕАД е подал
отговор на исковата молба, с който не оспорва, че ищецът е собственик на л.а. „Киа“,
модел „К5“ с рег. № СВ ..., както и че носи отговорност за вредите, причинени от
участвалия в ПТП и виновен за настъпилото произшествие водач на л.а. „Фолксваген “
модел „Голф Плюс“, с рег. № ..., застрахован при него. Поддържа, че платената
извънсъдебно сума в размер на 2 550,52 лв., покрива изцяло причинените от ПТП
вреди. Поддържа, че застрахователно обезщетение е в завишен размер, доколкото се
касае за завишени стойности на части и материали за възстановяване на щетите. В
допълнение излага, че процесният автомобил е над 9г., поради което не е необходимо
1
ремонтът да бъде извършван в оторизиран сервиз. В хода на производството по делото
заявява, че не поддържа възражението си за липса на причинно-следствена връзка
между процесното събитие и претендираните увреждания по средна дясна колонка и
рекламни стикери.Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото намира от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да установи наличието на следните правопораждащи факти: 1. предпоставките по чл.
45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС,
фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка от което са произлезли вреди , както и размера на имуществените
вреди; 2. наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответника.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства, е да
докаже погасяването на дълга.
С доклада по делото, неоспорен от страните, са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген “ модел „Голф
Плюс“, с рег. № ..., към датата на процесното ПТП – 28.12.2023г., механизмът на ПТП,
а именно: водачът на л.а. „Фолксваген “ модел „Голф Плюс“, с рег. № ... при
предприемане на маневра за движение направо за излизане от паркинг срещу АГ
болница „Свети Лазар” и непосредствено след кръстовището с бул. „Симеоновско
шосе” № 4а, същият не пропуска движещия се пред него, след извършена маневра
десен завой с посока от бул. „Симеоновско шосе” към зоопарка л.а. Киа“, модел „К5“ с
рег. № СВ ... и реализира удар него, както и заплащането от страна на ответника по
извънсъдебно предявената претенция на сумата в размер на 2550,52 лева.
За установява на причинно-следствената връзка между така описаните в
протокола за ПТП щети, както и тяхната стойност, по делото е изслушано заключение
по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се установява, че всички
увреждания по лек автомобил марка Киа“, модел „К5“ с рег. № СВ ... са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното събитие, а именно – врата предна дясна,
врата задна дясна, облицовка PVC праг десен, както и средна колонка дясна. В
допълнение към това вещото лице е аргументирало извод, че увреждането на колонка
средна представлява деформация с овална форма, която е получена от изместването на
предна и задна десни врати, вследствие на удара, съответно е включил в стойността
необходима за възстановяване на увреденото МПС и средна колонка дясна, както и
рекламни стикери на предна и задна дясна врати. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че формирането на цената на човекочас труд – 25 лв., е извършено на база
средни пазарни цени. Възстановяването на вредите по средни пазарни цени към датата
на настъпването им /датата на ПТП/ съгласно експертизата е на стойност 8684,96 лв.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото
2
лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорило в пълнота на поставените задачи.
Размерът на дължимото се от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал.
2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна
сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото
имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество
като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е.
тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в
този смисъл и трайната съдебна практика постановена по аналогична нормативна
уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение
№ 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. №
463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на
ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и
др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този 3
Актът е постановен на 24.11.2023 смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 652/2009 г., I т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I
т. о., решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012
г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 469/2012 г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
на КФН и актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
проверява дали определеното от вещо лице обезщетение не надхвърля тези
вреди.
Следователно при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени, които възлизат на
сумата 8684,96 лева. По отношение възражението на ответника, че обезщетението се
3
претендира в завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на
доверен сервиз, следва да се посочи, че същото не би отразило адекватния стойностен
еквивалент на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като при изчисляването
биха се съобразили цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна
посочената от вещото лице стойност на база средни пазарни цени предполага
съобразяване на цените на всички видове икономически субекти, поради което именно
тази стойност съдът приема като обективен критерий за действително причинените
вреди. Ето защо възражението се явява неоснователно. Не се спори по делото, а и от
представеното преводно нареждане от 10.01.2024г. се установява, че ответникът е
заплатил на ищеца сумата в размер на 2550,52 лв., представляваща обезщетение по
заведена в ответника щета № 66002300888. Ето защо дължима на ищеца се явява
разликата между определената от вещото лице стойност за възстановяване в размер на
8684,96 лв. и изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2550,52
лв. или сумата в размер на 6134,44 лв. Следователно предявеният от ищеца иск за
сумата 6098,44 лева, при съобразяване на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/, се явява
основателен в своята цялост и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1144 лева, от
които 244 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за САТЕ, 700 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, което съдът
намира за неоснователно, при съобразяване разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за размери на адвокатските възнаграждения, с оглед предявената
претенция и фактическата и правна сложност на делото. Следователно на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
1144 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Мегатакси 2000“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 432 КЗ сумата 6098,44
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по застрахования л.а. „Киа“, модел „ К5“ с рег. № СВ ... от ПТП,
настъпило на 28.12.2023г. в гр. София, по вина на водача на застрахования при
ответника л.а. „Фолксваген “ модел „Голф Плюс“, с рег. № ..., ведно със законната
лихва от 22.02.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 1 ГПК, Групама застраховане” ЕАД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Мегатакси 2000“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 1144 лева,
представляваща сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4