О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 765 24.04.2019
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Темелкова частно гражданско дело №
546 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.129,ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Стоян Ставру и Роза Димитрова,процесуални представители на Д. Ю. Ш.
против определение № 28/24.01.2019г по гр.д.№527/2018г на районен съд-Царево,с коетое прекратено производството по делото,поради
недопустимост на предявените искове.Жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.275 ГПК – определението е връчено на ищеца-жалбоподател на 29.01.2019г ,а
жалбата е входирана на 04.02.2019г,от лице ,имащо правен интерес да обжалва,пред
надлежната инстанция.В нея се твърди, че атакуваното решение е неправилно,
постановено в противоречие с процесуалните норми и практиката на ВКС, вкл. и с
ТР № 4/2017г на ОСГК. В уточняваща молба ищецът е посочил, че е предявил три
установителни иска, като съдът не е взел
предвид , че ищецът няма качество на етажен собственик и поради това не може да
предяви иск по чл.40 от ЗУЕС. Счита, че се касае за предявени установителни искове, които не са в отношение на специалност към иска по чл.40 ЗУЕС и е допустимо
да се предяви негаторен установителен иск с предмет несъществуване на друго
бреме /право на въздействие/ ,което собственикът е длъжен да търпи. Бремето е
конкретизирано като задължение да се търпят решения на СОС по чл.18 ЗУЕС ,което
не съществува върху изключителното право на собственост на ищеца върху сграда с
идентификатор 44094.2.927.1. Твърди се, че ответниците с действията си неоснователно ограничават правото
на собственост на ищеца ,който в качеството си на едноличен собственик на
сграда№ 1 сам взема решения за извършването на действия по управление и
разпореждане с нея, както и има право да използва поземлен имот ,върху който е изградена
сградата „доколкото това е необходимо за използване на постройката според
нейното предназначение“.Твърди се, че ответниците по настоящото дело контролират достъпа до сградите във ВС
„Каприз“,поради което могат едностранно да предприемат неправомерни действия
,които да отнемат достъпа на ищеца до неговата сграда, както и да снабдят със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, на осн.
чл.38,ал.2 ЗС.Твърди се ,че упоритостта в действията на ответниците и привидния легитимиращ ефект на решенията на
СОС нарушават правото на собственост на ищеца в степен ,която налага
предявяване на негаторен иск.Моли да бъде отменено атакуваното определение и
делото да бъде върнато на ЦРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Разгледана по съществото,частната жалба е
частично основателна по следните съображения:
Гр.д.№ 527/2018г на районен съд –гр.Царево
е образувано по исковата молба,подадена от частния жалбоподател против осем
физически лица, в качеството им на управители на ЕС в осем къщи, изградени във ВС „Каприз“,с.Лозенец.В обстоятелствената
част се твърди, че ищецът е изключителен собственик на една от общо деветте
къщи, изградени в УПИ І-92 по плана на с.Лозенец, като същият не притежава
собственост върху терена, върху който са изградени всички постройки. Твърди се
също, че на 27.10.2018г е узнал за
проведено общо събрание на ЕС на 16.08.2018г, на което са взети решения по дневен ред :отчет за извършената
дейност, избор на управителни органи и подписване на договор за поддръжка, вземане
на решения за извършване на полезни разноски и организационни въпроси. Решенията
са описани конкретно в обстоятелствената
част на исковата молба.Твърди се, че ищецът не е етажен собственик, тъй като
притежава в изключителна собственост всички обекти в къща 1 ,земята е
притежание на лица, различни от етажните собственици в останалите къщи и поради
това изобщо не съществува етажна
собственост.Твърди се също,че
взетите решения на горепосоченото съвместно общо събрание по чл.18 от ЗУЕС
са нищожни, не обвързват ищеца и нарушават правото му на собственост-
съображенията за това са ,че управлението на къща №1 и управлението на ПИ с идентификатор
44094.2.927 не се подчинява на режима за управление на ЕС, тъй като
теренът не съставлява обща част, съобразно константната практика на ВКС,
а също така взетите решения на събранието по чл.18 ЗУЕС излизат извън неговата
компетентност. Петитумът на исковата молба е да се приеме да установено спрямо
всяка една от етажните собствености в къщи от №№ 2 до 9 във ВС „Каприз“ ,че за ищеца не
съществуват задълженията ,описани във всяко едно от решенията на СОС от
16.08.2018г.
С разпореждане от 28.12.2018г районният
съд е оставил исковата молба без движение,с указание „да се уточни обстоятелствената
част на исковата молба и петитума“.В отговор на това ищецът е повторил петитума
на претенцията :да се установи спрямо всяка една от етажните собствености в
къщи с номера 2,3,4,5,6,7,8 и 9 ,че за ищецът не съществуват задълженията, описани
във всяко едно от решенията на СОС от 16.08.2018г, тъй като тези решения са
нищожни, поради неприложимостта на
режима на ЕС по отношение на къща №1, притежание на ищеца и поради излизане
извън компетентността на СОС.В молбата е посочено ,че липсват указания на съда относно констатираните нередовности на
исковата молба. С определение от 09.01.2019г съдът е приел,че след уточнението е предявен отрицателен
установителен иск,с който се твърди нищожност на решения на ОС на ЕС.Приел е
също ,че такъв иск е недопустим,с оглед на липсата на оспорване по реда на ЗУЕС
на взетото решение.Съдът отново е оставил исковата молба без движение със
същите указания :да се отстранят констатираните противоречия между изложените
фактически обстоятелства в исковата молба и петутима.В молба от 16.01.2019г
ищецът е посочил ,че не се касае за иск за отмяна на решение на ОС по реда на
чл.40 от ЗУЕС, тъй като той няма качество етажен собственик и не може да
предяви такъв иск.Уточнено е ,че са предявени
няколко отрицателни установителни иска,при условията на кумулативност :
относно несъществуване на задължения ,описани в решенията на съвместното общо
събрание на 16.08.2018г, за нищожност
на същите решенията от 16.08.2018г и за липсата на ограничения на
правото на собственост на ищеца от решенията на ОС по чл.18 от ЗУЕС. Посочено е
,че е предявен отрицателен установителен негаторен иск за несъществуване на
ограничение на правото на собственост на ищеца, изразяващо се в задължение да се търпят решения на СОС, което
не съществува върху изключителното право на собственост на ищеца. Предприетите
действия от ответниците са пряко нарушение на правото на собственост на ищеца и
на правото му да ползва терена ,доколкото е необходимо за използване на
постройката според нейното предназначение. След това уточнение съдът е
постановил обжалваното определение,като е прекратил производството по делото,с
мотив, че ищецът не представя доказателства ,от които да е видно, че решенията
на съвместното общо събрание са били оспорени от него по установения в чл.40 от ЗУЕС ред.
Настоящият състав счита, че
отрицателният установителен иск за нищожност на взетите решения на
съвместното общо събрание на етажните собствености ,проведено на
16.08.2018г е недопустим. Ищецът на
няколкократно цитира и акцентира на определение № 89/22.05.2017г по
ч.гр.д.№1464/2017г на І г.о. на ВКС по чл.274,ал.2 ГПК, в което се
възприема тезата ,че решенията на ОС на ЕС могат да се атакуват
като незаконосъобразни по реда на чл.40 ЗУЕС, а също и като нищожни при
определени хипотези: редът на ЗУЕС е изключен ,защото ЕС не съществува или дори
да съществува, е налице отклонението от
чл.2 или изключението от чл.3 ЗУЕС ;ОС на етажните собственици е упражнило
правомощие, каквото от чл.11 и чл.33 от ЗУЕС не произтича ;липсва взето
решение, въпреки, че така е отразено в протокола по чл.16,ал.7 ЗУЕС.Следва
обаче да се посочи ,че това определение на ВКС е изолирано в този смисъл,
докато останалата практика ,която е постоянна и трайна, вкл.
решения по чл.290 ГПК, която настоящият състав познава и споделя, е в обратния
смисъл - определение №472/10.10.2018г,ч.гр.д.№3504/2018г ІVг.о.,решение №39 от
19.02.2013г по гр.д.№657/2012г на І г.о. и др. ВКС приема,че решенията на ОС на ЕС са особен вид
многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към
постигане на обща цел. Законът –ЗС и ЗУЕС урежда специална процедура за вземане
на тези решения, като регламентира начина на свикване,състав,представителна
власт,гласуване,предметна компетентност.Спазването на тези правила е основание
за действителността на решението.ЗУЕС и ЗС не урежда специални основания за
нищожност на решенията на ОС на ЕС.Отликите между вземането на решения и
сключването на сделки,дори и многостранни,са съществени ,което е основание да
се приеме,че решенията на ОС не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД.Специфичен
е и контролът за спазването им.За разлика от нищожността на сделките,на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно,контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен,ограничен е
със срок за предявяване на иска ,които е преклузивен.Ограничена е и активната
процесуална легитимация,като е предоставена такава само на собствениците на
обекти от ЕС.Правомощията на съда са ясно дефинирани- отмяната на решенията на
ОС може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. В случаите когато се твърди от ищеца, че взетото
решение не го обвързва ,тъй като не е етажен собственик ,това може да се
установи самостоятелно чрез установителен иск/ в случая ,че ищецът не дължи
изпълнение по взети решения/ или в производство по чл.415 ГПК ,след оспорване
на вземане по издадена заповед по чл.410 ГПК.След като етажните собственици не могат да атакуват
решенията на ОС на ЕС като нищожни без срок, още по-малко трето лице, което
твърди, че не е етажен собственик и тези решения не го обвързват, може да ги
атакува безсрочно като нищожни.Ако твърдения на ищеца за това ,че не е етажен
собственик се докажат в процеса ,то е очевидно ,че взетите решения няма да го обвързват по
какъвто и да е начин,дори да са валидни и предявеният отрицателен установителен
иск за липса на задължения ще бъде уважен. В случай ,че се установи ,че
съществува етажна собственост и ищецът е етажен собственик, то той може да
атакува решенията на съвместното общо събрание само в сроковете по чл.40 от ЗУЕС, независимо дали твърди нищожност или незаконосъобразност на същите. Именно
установяване и доказване на твърденията ,че ищецът не е етажен собственик ще доведе до уважаване на претенцията ,че не
дължи изпълнение на задължения ,които следва да конкретизира в уточняваща молба. Поради това предявеният
установителен иск за прогласяване на нищожност на приетите решения на
съвместното общо събрание на етажните собствености е недопустим и
производството по него правилно е прекратено.
Обжалваното определение в останалата част е неправилно ,тъй като съдът ,като е констатирал
нередовности по исковата молба ,не ги е конкретизирал и не е посочил какво точно следва да се
уточни обстоятелствената част и петитума
на исковата молба ,още повече ,че във второто си разпореждане от 09.01.2019г за
оставяне на исковата молба без движение е приел ,че предявеният отрицателен установителен иск е
недопустим.При тази констатация съдът не е следвало да оставя исковата молба
без движение,а да прекрати производството по делото. В чл. 127, ал. 1,
т. 4 ГПК е предвидено изискване исковата молба да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основа искът. Съгласно трайната
практика на Върховния касационен съд обстоятелствата, на които ищецът основава
своя иск съставляват основанието на иска. Правната квалификация на претенциите
на ищеца е задължение на съда. В случай, че от съдържанието на исковата молба
съдът не може да установи какви са претенциите на ищеца поради недостатъчна
яснота и противоречия, съдът е длъжен да даде съответните указания. Тези
указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за страната и за нейния процесуален
представител (ако такъв е бил упълномощен по делото). Като не е дал ясни и
конкретни указания относно
констатираната нередовност, съдът е постановил незаконосъобразно определение,
което следва да се отмени.След връщане на делото ,районният съд следва да има
предвид следното:
Ищецът последователно заема позиция ,че не е
етажен собственик, поради което не би могъл да предяви иск по чл.40 от ЗУЕС
,поради липса на активна процесуална легитимация.Също така твърди, че взетите решения на проведеното съвместно общо събрание на
етажните собственици по чл.18 ЗУЕС не го обвързват , по същите съображения, като
желае да се приеме за установено,че за него не съществуват задължения,описани във всяко едно решение на
това общо събрание.В първоначалната искова молба е посочено ,че искът е
предявен против „всяка една от етажните собствености на къщи от 2 до 9
,изградени във ВС „Каприз“.Като ответници са
посочени физически лица,в
качеството им на управители на ЕС на всяка от къщите.Съобразно разпоредбата на
чл.23,ал.4 ЗУЕС,
председателят
на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в
етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите
части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който
не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По
искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на
управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде
упълномощен от общото събрание. Ако се касае за иск против собствениците в
етажни собствености и то във връзка с общите части на две или повече етажни собствености /чл.18
от ЗУЕС /,то управителите на всяка от тях може да ги представлява пред съд.Исковата
молба следва да се остави без движение и да се конкретизира от ищеца за кои задължения желае да се приеме за установено, че не
дължи, тъй като част от решенията на посоченото общо събрание не съдържат
задължения.Освен това следва да се конкретизира дали тези задължения
касаят общи за няколко етажни
собствености части, защото само в този
случай управителите на отделните етажни
собствености могат да ги представляват пред съд,още повече,че ищецът твърди,че
земята не е обща част за всички етажни собствености.Твърденията в исковата
молба определят и пасивната процесуална легитимация – ако се твърди ,че
задълженията касаят общи части,то пасивно легитимирани са управителите на
ЕС,ако се твърди ,че няма етажна собственост ,то ответници следва да са всички
лица, притежаващи обекти във ВС „Каприз“.В последния случай следва да се остави
исковата молба без движение и да се посочат имената,адресите и ЕГН на всички
етажни собственици,които следва да участват като ответници в процеса.Още
по-малко разполагат с представителна власт управителите на отделните етажни
собствености по искът по чл.109 ЗС, какъвто твърди ,че е предявил ищецът. Ответници
по иска по чл.109 ЗС са всички лица, притежаващи имоти във вилното селище,които
са взели решения ,за които ищецът твърди ,че
не го обвързват и смущават правото му на собственост.
Що се отнася
до третия предявен иск, ищецът го
квалифицира като установителен негаторен иск по чл.109 ЗС ,като
се позовава на ТР № 4/2017г на ОСГК на ВКС.В цитираното тълкувателно решение е
прието,че предмет на делото по негаторния иск може да бъде не само
несъществуването на сервитут или ограничени вещни права, но и на всяко друго
бреме върху имота,което само смущава упражняването на правото на
собственост на ищеца повече от
допустимото,но без да отнема неговото владение. В Тълкувателно решение № 31 по гр.
д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че основание за защита чрез иска по чл.109 ЗС се поражда и
само при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита. Като въздействие /бреме/ върху
имота се сочи решението на ОС да не бъдат допускани до територията на ВС“Каприз“ с МПС
собствениците ,които имат неиздължени такси и да им бъде забранено да ползват
общите части, като басейн ,детски кът и др. Нарушението на правото на собственост на ищеца е конкретизирано по
следния начин:нарушава се правото на ищеца сам да взема решение за извършване
на действия по управление и разпореждане със собствеността на сградата и на осн.чл.64
ЗС –да ползва терена ,доколкото е необходимо за да се ползва постройката според
предназначението й. В случаите, когато суперфициарен собственик защитава
правото си да ползва част от дворното място срещу неоснователни действия или
бездействия , това става чрез иск по чл.109 ЗС.В частната жалба въздействието е
конкретизирано като възможност управителите на ЕС на отделните сгради да вземат
решение по чл.18 ЗУЕС и такива ,с които едностранно да задължават ищеца да
заплаща такси за поддръжка и управление на имот, който не притежава и полезни
разходи за придобиване на собственост , като по този начин да ограничават
правото му на достъп и ползване по чл.64 от ЗС до притежаваната от него сграда. С оглед на това следва да се приеме,че е предявен
негаторен иск да се установи, че ищецът не е обвързан от решенията на съвместното
общо събрание за плащане на такси и
полезни разходи, както и от решението да не се допускат до ВС с МПС
собственици,които не са платили задълженията,както и да не ползват басейна и
детските площадки. Както бе посочено по-горе, следва да се уточни пасивната легитимация по
този иск, тъй като управителите на етажните собствености не притежават
представителна власт по силата на чл.23 от ЗУЕС,с оглед характера на иска.Следва,
след уточнение на исковите претенции,предявени кумулативно по твърдение на ищеца,
да се определят от съда и да се внесат и дължимите държавни такси.
С оглед на горното следва да
се отмени атакуваното определение ,в частта ,в която е прекратено
производството по установителния иск да се приеме за установено по отношение на
ответниците ,че ищецът няма задълженията ,описани в решенията на СОС от 16.08.2018г,както и по отношение на иска да се приеме за
установено,че върху правото на собственост върху сграда №1 не съществува
ограничение /право на въздействие/,което той като собственик да е длъжен да
търпи.Определението следва да се
потвърди в частта ,в която е прекратено
производството по иска за нищожност на решения на СОС от 16.08.2018г
като недопустимо.След връщане на делото в районния съд ,производството следва
да се остави без движение,с даване на указания за уточняване на твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба,петитумът на предявените искове и
пасивната процесуална легитимация на ответниците,както и за внасяне на
дължимата държавна такса.По делото е внесена само една такса в размер на 30лв.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 28/24.01.2019г по
гр.д.№527/2018г на районен съд-гр.Царево ,в частта ,в която е прекратено производството по исковете на Д.Ш. против А.А.,
О.М.,Ф.К.,Ю.И., Н.П.,К.Л.,П.В.,А.Ч.,в качеството им на управители на ЕС, да се
приеме да установено спрямо всяка една от етажните собствености, че за ищеца Ш.
не съществува задължения,описани във всяко едно решение от съвместното общо
събрание на етажните собствености на 16.08.2018г и че не съществува органичение
върху правото на собственост на ищеца върху сграда №1, изразяващо се в
възможност управителите на етажните собствености на къщи от 2 до 9 да вземат
решения на съвместно общо събрание по чл.18 ЗУЕС ,включително и такива, с които
едностранно да задължават ищеца да заплаща такси за поддръжка и управление на
имот,които не притежава и полезни разходи за придобиване на собственост в полза на трето лице,както и по
този начин и на това основание да ограничават правото му на достъп и ползване по чл.64 от ЗС до притежаваната
от него сграда.
ПОТВЪРЖДАВА определението ,в частта ,в която е прекратено
производството по установителния иск ,предявен от Д.Ш. против А.А., О.М.,Ф.К.,Ю.И.,
Н.П.,К.Л.,П.В.,А.Ч.,в качеството им на управители на ЕС на къщи от 2 до 9,
изградени във ВС „Каприз „ с.Лозенец да
се приеме за установено ,че решенията,взети на съвместно общо събрание на
16.08.2018г са нищожни.
ВРЪЩА делото на ЦРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението в частта,в която се
потвърждава определение № 28/24.01.2019г
по гр.д.№527/2018г на районен съд-гр.Царево е
обжалваемо пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, а
в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: