Р Е Ш Е Н И Е
№ 96 20.08.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Окръжен съд, въззивен
наказателен състав
На 17 юли 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
ТОНКА
МАРХОЛЕВА
Секретар:
М. Коматарова
като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева ВНЧХД № 198 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на частния тъжител П.В.Ч., депозирана чрез адв. Д.Д.
против Присъда № 65/10.05.2019 г., постановена по нчхд № 713/2017 г. по описа
на РС-Ямбол, с която подсъдимата М.П.К. е призната за невиновна в това, в качеството й на длъжностно лице – л.в
****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата си, от ******г. до ******г.,
в условията на продължавано престъпление, с рапорти № 11 и 12, и двата рапорта
от ******г., подадени до административния директор на ****-Ямбол и в жалба от ******г.,
подадена до Районна прокуратура-Ямбол, да е разгласила позорни обстоятелства и
да е приписала престъпления на П.В.Ч., в качеството му на длъжностно лице – ш.на
л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол при изпълнение на службата му, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Отхвърлени са и
предявените граждански искове за причинени на тъжителя от К. вреди в размер на 1
500 лв., ведно със законната лихва от ******г. и в размер на 3 000 лв., ведно
със законната лихва от ******г., до окончателното изплащане на посочените суми,
като неоснователни и недоказани.
С присъдата П.В.Ч. също е признат
за невиновен за това, че в качеството си на длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол,
****-Ямбол, при изпълнение на службата си, в обяснение от ******г., подадено до
административния директор на ****-Ямбол, да е разгласил позорни обстоятелства
за М.П.К., в качеството й на длъжностно лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при
изпълнение на службата й, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан
по предявеното от тъжителя К. обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, т. 3,
т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, съответно е отхвърлен и гражданския иск за
причинени от Ч. на М.К. неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със
законната лихва от ******г., до окончателното изплащане на сумите, като
неоснователен и недоказан.
С присъдата частният тъжител П.В.Ч.
е осъден да заплати на подсъдимата М.К. направените по делото разноски в размер
на 1 564.79 лв., а частният тъжител М.К.
е осъдена да заплати на подсъдимия П.Ч. направените от последния разноски в
размер на 1 119.05 лв. Освен това всеки един от частните тъжители е осъден
отделно да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по сметката на ЯРС,
направените по делото разноски в размер на по 7 лв.
С въззивната жалба на тъжителя Ч. се
твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива,
постановена при нарушения на материалния и процесуалния закон. Не се правят нови
доказателствени искания.
В съдебно
заседание въззивникът П.В.Ч. не се явява, представлява се от упълномощения от
него повереник-адвокат от АК-Ямбол. Последният поддържа въззивната жалба и моли
съда да я уважи по изложените в нея съображения. Счита мотивите на ЯРС за
противоречиви, тъй като от една страна ЯРС не приема за достоверни онази част
от обясненията на К., в която се сочи, че са извършени точно посочените в
рапорта и жалбата й действия от подсъдимия Ч. и същевременно признава
подсъдимата за невиновна, като приема, че на посочените дати е имало конфликти,
и на двете дати е имало винаги трети човек като свидетел на скандала между
двамата тъжители. Твърди, че при приключване на преписката разследващият
полицай е накарал Ч. да подпише протокол за предупреждение като стандартна
практика. Подчертава, че в мотивите си съдът не приема показанията на В.В.,
който сочи, че спрямо въззивника са извършени подигравателни действия от
другите членове от колектива и че колегите му се подигравали и са го наричали
"д.". Счита, че както от обективна, така и от субективна страна
подсъдимата е осъществила престъплението клевета, като е наклеветила Ч. пред
държавен орган, като е посочила, че той се е заканвал спрямо живота и здравето
й, поради което ЯРС неправилно приел, че същата има конституционното право да
пуска жалби и сигнали с подобно съдържание. Моли да бъде отменена присъдата
изцяло и подсъдимата призната за виновна в това, че с два рапорта и с жалби до
районната прокуратура е наклеветила въззивника съзнателно, като по този начин е
целяла да причини негативно отношение на колектива спрямо него. Въвежда и
твърдения за извършено от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй
като едно лице не можело да има две качества в едно производство, а именно -
тъжител и подсъдим. Моли за уважаване и на предявените граждански искове в
пълен размер.
В съдебно
заседание подс. М.К. участва лично и с упълномощения от нея защитник - адвокат
от АК-Ямбол. Оспорват депозираната въззивна жалба и молят съда да я отхвърли. Твърди
се, че присъдата е правилна и обоснована, като направеният анализ на писмените
и гласните доказателства е пълен и подробен, извършен в съответствие с
процесуалните правила. Защитникът допълва, че К. не е осъществила съставите на
престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, тъй като по делото не бяха събрани
доказателства, установяващи субективната страна на последното. Моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В
последната си дума подсъдимата моли съда за справедливо отсъждане.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните
жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице имащо право на жалба и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по
същество въззивната жалба се преценя като неоснователна по следните съображения:
Възприетата от
първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. На базата на анализ на тези доказателства решаващият съд
е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. Според проверяващата
инстанция правилно и законосъобразно РС-Ямбол приема за безспорно установено
следното:
Тъжителите и подсъдими по делото,
***М.К. и П.Ч., са колеги в Център за с.м.п.към Филиал за с.м.п.- гр. Ямбол. М.К.
работила като л., а П.Ч. като ш.на л.. Според назначения график на ****-Ямбол
от директора на ****-Ямбол М. К. работила като л., завеждащ смяна на Районна
координационна централа, р.екип и л. екип. Екипите на ****-Ямбол включвали л., м.с.и
ш.на л.. Случвало се съгл. определения график ***К. и Ч. да работят в един екип на л.или ***К. да бъде л.,
завеждащ смяна в ***, а Ч. да е част от
екипите на ****-Ямбол, които работили под нейно ръководство.
Отношенията между въпросните
колеги, страни по делото, обстоятелствата по влошаването и изострянето между
които са предмет на настоящото производство, разкриват следната хронологична
последователност:
На ********г. във ****-Ямбол М. К. била ръководител на р.екип, в който
били също свид. С. Ш./м.с./ и П.Ч. като ш.на л.. По време на работа между ***К.
и Ч. възникнал конфликт. След прибирането на екипа във ****-Ямбол ***К.
разказала за станалото между нея и ш.на л. на свид. А.П. /н.на ****-Ямбол/. На следващия
ден - ******г. К. посетила съдебен л.в гр. Сливен, който издал СМУ № ******г.,
съгласно което при проведения медицински преглед е установено, че на М.К. при
станал инцидент на ********г. са били причинени "болки и страдания – в областта на лявата половина на челото болки в
областта на челното възвишение, а от предварителните сведения,
освидетелстваната е получила й остра стресова реакция с вегетативни прояви."
На ********г., в гр. Ямбол, М. К.
била назначена като дежурен л.в ***на ****-Ямбол, ****-Ямбол, когато с ш.на л.Ч.
отново възникнал конфликт.
Огорчена от станалото между нея и
П.Ч., ***М.К. изготвила два рапорта до директора на ****-Ямбол св.Н.К.– на ******г.
и на ********г., в които с помощта на адвокат от АК-Ямбол описала станалите
конфликти с П.Ч. на ********г. и на ********г. Рапортите били заведени в ****-Ямбол
под №11 на ******г. и под №12 на ******г. В двата рапорта ***М.К. написала:
1. Рапорт №********г. : “На ********г. през деня бях на работа като Ш.р.екип.
Водач на л. беше ш.П.Ч.. С мен беше и м.с.С. Ш..
Още от сутринта ш.на л. започна да се държи агресивно и
непочтително с мен. Само аз съм се бавела на адрес, само моите пациенти били
тежко болни! После ме заплаши: - Ако на следващия адрес на 20-та минута не се
качиш в л., ще видиш както те чака! Ще те бия и … ще видиш кой съм аз – П.Ч.!
ШМАТКА, за нищо не ставаш!
Същото се повтори и на втория адрес! Отправи същите
обидни квалификации! Започна и да маха заплашително с пръст!
Страхувах се от него и мълчах!
Третият адрес на който бяхме изпратени, беше КЛУБА НА
ПЕНСИОНЕРИТЕ в к-кс „****“. Възрастен мъж припаднал, бил в безсъзнание, идвал в
съзнание няколко пъти. Започнах експедитивно, акуратно и точно да изпълнявам
задълженията си като спешен л.. Приключвайки прегледа си, го документирах във
фиша за ***. Ш.Ч. влезе в Пенсионерският клуб и пред хората които бяха в Клуба
започна с агресивните си излияния:
-ЗАЩО СЕ БАВИШ?! ЗАЩО ПРИКАЗВАШ С ХОРАТА! – приключвах с
описанието на прегледа си в този момент. Той продължи пред натрупаните
посетители в Клуба: - Човекът е употребил алкохол, какви са тези ампули, какви
са тези инжекции! Давай да го караме вкъщи! Казах му: Господин Ч., ще закараме п.в
С.п.о.! Изкарайте носилката ако обичате и транспортирайте болния от
Пенсионерския клуб до л.!! – въпреки
непочтителното му отношение и намесата му в работата ми, бях учтива с него и
достатъчно търпелива! Не съм създала повод за следващото му арогантно,
агресивно и хулиганско държане спрямо мен в л., тръгвайки от визитата!
Влизайки и сядайки в л., той започна да вика, да ме
обижда: ШМАТКО, НЕКАДЪРНИЦЕ, БОКЛУК ТАКЪВ! ЗА НИЩО НЕ СТАВАШ! ЦЯЛ ДЕН ТЕ ТЪРПЯ,
СЕГА ЩЕ ВИДИШ КАКВО ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ! – до мен седеше един див, освирепял и
безразсъден човек! Държеше волана с лявата си
ръка, а с дясната си ръка ми нанасяше удари с козирката на шапката си и
с ръката си по главата ми! За да се предпазя от ударите започнах да се измествам
към дясната врата на кабината. Той не гледаше напред в този момент! А ударите
продължаваха! Страхувах се от поведението му! Беше неадекватен, управляваше л.
с безразсъдно висока скорост, без да е включил светлинен и звуков сигнал! А
отзад в л. лежеше възрастен болен мъж. Този психически и физически тормоз, на
който бях подложена продължи до предаването на п.в С.п.о. на ****-Ямбол и до
завръщането ни в ****-Ямбол! За мен тази визита беше кошмар, с висок риск за
пациента, екипа и участниците в движението!»
«Като пристигнахме в ****, изскочих от л. и бягайки се
отправих към кабинета на завеждащия **** – град Ямбол – ***П.. С треперещ глас
го известих. Треперех цялата, унизена физически и духовно, възмутена от
недостойното държане на ш.на л.! Едва
сдържах сълзите си!
При приключване на работното ми време поисках от водача
служебната книжка на л., за да подпиша осъществените визити през деня. Той пред
**** и пред служители от двете смени, седейки на пейката, пушейки, ми каза: -
АЗ ТЕ РАЗПИСАХ!
Уважаема ***К., уведомих Ви по телефона, и сега с
настоящия си Рапорт за инцидента! Надявам се за Вашето справедливо Решение!
Ще депозирам Тъжба в Ямболска Районна Прокуратура, чрез
адвоката си!“;
2. Рапорт№12/******г. : “ Принудена съм да депозирам и настоящия си втори Рапорт
до Вас, тъй като противозаконните действия на водача на л.от Филиала ни г-н П.Ч.
срещу мен продължават!
На ********г. бях назначена като дежурна в ***-Ямбол, за
приемане, прецизиране обажданията за *** за област Ямбол. Дежурството ми беше
за времето от 08.00 часа до 20.00 часа. Като водач на л.96-18 беше г-н П.Ч..
Още от първият инцидент се стремях да го избягвам за да не предизвиквам
конфликти с него! Връчих Фиша за С.м.п.на м.ф. В. А.– тя беше в един екип с
него – втори ф.екип.
Часът беше 13.13 за да връча Фиша за *** на м.ф. А.влязох
в офиса където екипите се хранят. Там бяха А.и Ч. и част от другите екипи,
които обядваха. Ч. буквално изригна викайки: Не е наш ред, шматко! За нищо не
ставаш! Нито за работа на л., нито за ***! Не можеш да броиш до 10! Имаме пет
адреса от сутринта до сега! Не съм закусвал, не съм обядвал! Ще те убия шматко!
Ти записваш всички адреси! Няма да ни пращаш да ходим на грипни! Утре всички ще
бъдем болни! Абе защо не те убия бе, шматко! Аз учтиво му отговори: г-н Ч., всички екипи до
тук имате по пет адреса! – Ф.А.мълчеше. Тръгнаха за адреса. В 13.55 часа се
върнаха от адреса. В коридора на с.ц. Ч. разярен, викаше като луд: - Сега те
убивам! Шматка! За нищо не ставаш! Ще те изгоня от С.ц.! Ще докажа, че си луда!
Ще кажа на Ж., че си боклук! Абе що не те убия бе! Сега е момента! Убивам те!!
– Уплаших се да не посегне на живота ми и влезнах в ***. В този момент се върна
от адрес трети екип от м.ф. Р.Д.и с.ш.г-н Н.И.. Д.ми подаде Фиша си за *** и
влезна в ***-то. Аз затворих и заключих вратата. Страхувах се да не ме нападне
и убие! М.ф.Р. Д.ми каза: ***К. няма да Ви оставя сама! Ще остана с Вас! –
Отвън Ч. продължаваше да крещи и извика другите екипи в коридора. ***Д. Д.ми
извика: Отвори вратата ***К.! Нямаш право да заключваш вратата! Отвори! –
Отключих и отворих вратата! М.ф. Р. Д.остана при мен! Започнах да приключвам на
л. компютър визитите на втори и трети ф.екипи. В коридора Ч. продължаваше да
крещи и да ми се заканва: - Този път те убих! – продължих да работя.
Бях пуснала м.с.С. Ш.да почива един час, тъй като и предният ден бяхме на
дневно дежурство заедно ***-екип и имахме 32 визити за гр. Ямбол и селата и 31
визити за другите филиали.
В 19.42 часа постъпи последният адрес от 112. Аз написах
Фиша за *** и го предадох на м.ф.Р. Г., която беше в екип с Ч.. М.с. Ш.възрази:
***К., П.Ч. ще се развика пак! Дайте Фиша на трети ф.екип – м.ф. Р. Д.и с.ш.Н. И.!
Последният възрази: ***К. значи аз като си мълча и не
викам и не влизам в конфликти с ***– будала ли съм? – обясних му, че м.с.Ш.ги
праща за да не крещи пак Ч.. Тогава м.ф.Р. Г. се намеси и ми каза: Ние ще
отидем ***К.!
Бях на предела на силите си, вследствие на огромното
напрежение през времето на дневното дежурство цял ден, в резултат на
поведението на Ч.! Пропуснала съм на Фиша за *** да напиша входа, етажа и
апартамента. Обадиха ми се по служебния телефон м.ф. Р. Г. и на висок глас ми
каза: Нали ***К. вие казвате, че животът е документ? А не сте написала входа,
етажа и апартамента! Добре, че хората чакаха пред входа!
Уважаема ***К., страхувам се за живота си в резултат на
заканите с убийство на водача на л.П.Ч.! Той с действията си освен със заканите
си за убийство ми пречи да си върша професионално работата!
Моля настоящият ми втори Рапорт да бъде разгледан с
първият такъв. Не се чувствам сигурна и в безопасност както по време на работа
така и в свободното си време! Моля за вашата компетентна намеса!“
И двата рапорта са подписани от ***М.К..
За проверка на сигналите,
подадени от М.К. *** назначил проверка, която било разпоредено да бъде
извършена от Комисията по етика на ****-Ямбол. Председател на комисията бил
свид П., а членове – свидетелите М.Я. /ф.в ****-Ямбол/ и Б.Н./л.в ****-Ямбол/.
От служителите на ****-Ямбол, включително и от П. Ч., били снети обяснения,
касаещи описаните сигнали на ***М.К. в двата рапорта. В своите обяснения от ******г. П.Ч., описал службените си
отношения с М. К.. Заявил също, че няма нищо вярно в сигналите на ***К., като в
края на своите обяснения написал:“…За мен
***К. не може да си изпълнява задълженията нито на л.нито на ***.
Винаги забърква едни каши. Най-вероятно тази жена има някакви проблеми. Не съм
аз човека, който да го разрешавам това…“.
На ******г. ***М.К., отново с помощта на адвокат от АК-Ямбол, подала и
жалба до РП-Ямбол, подписана от нея, в която изложила същите факти, посочени в
двата рапорта до директора на ****-Ямбол от ******г. РП-Ямбол отказала
образуване на наказателно производство, т.к. не установила П. Ч. да е извършил
престъпления от общ характер – чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК, чл. 144, ал. 3 от НК
или по чл. 325 от НК.
На *****г. Комисията по етика на ****-Ямбол изготвила протокол от
извършената проверка по рапортите на ***М. К., в който посочила, че не е
установила конфликти между ***К. и П.Ч. на ********г. и на ********г. Комисията
е приела по обясненията на служителите на ****-Ямбол, че на ********г. ***М. К.
е нарушила м.стандарт „С.м.“ при осъществяване на първичен транспорт на с.п..
Относно сигнала за конфликт на ********г. комисията, приела че е имало наличие
на пропуски в изпълнението на задълженията ***К. като дежурна в ***, което
създавало условия за напрежение в колектива и е имало и наличие на агресивно,
грубо и обидно отношение от М. К. ***.
И двамата тъжители,Ч. и К. са неосьждани и
не са административно наказвани по реда на чл.78а от НК. И двамата тъжители
имат сериозни здравословни проблеми.
Приетата за несъмнена фактическа
обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна. Така възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, като при
съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати
логически грешки. Районният съд е подложил на изключително подробен анализ
съдържащите се по делото доказателствени източници, съпоставяйки ги един с
друг, отстранявайки противоречията
между тях и е обосновал съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал
или отхвърлил
Решаващият съд при установяването
на фактическата обстановка е изложил подробни аргументи в посока кои доказателства кредитира и кои не, които
аргументи въззивния съд споделя изцяло, поради което намира за ненужно да ги
преповтаря. Правилно са интерпретирани различните по своя характер
доказателствени източници. На по-внимателен анализ са подложени тези от тях,
които съдържат противоречива информация относно значимите факти от предмета на
делото, каквито са част от гласните доказателствени средства, и в частност
обясненията на подс. К. и подс. Ч., както и
показанията на свид. Г.С.Г.,
Б.И., Д.М.и Т.Д.. Първоинстанционният съд е подходил с изключително усърдие и старание при събиране на доказателствата
по делото, като са били разпитани всички, които са би могли да допринесът
информативно към доказателствената обезпеченост по делото, разполагайки с данни
за личността на двамата
тъжители,
социалното и професионалното
им обкръжение
и държание, характеровите им особености, всички, които пряко или косвено са
възприели наличието
или липсата на конфликт между двамата подсъдими на инкриминираните дати ********г.,
********г. и ******г. на фона на констатираните пререкания в процеса на работа в м.колектив в **** към **** – гр. Ямбол. В тази връзка следва да
се отчете, че първата инстанция е отделила особено внимание на обсъждане на
гласния доказателствен материал, доколкото и по отношение гореупоменатите
обстоятелства човешките възприятия могат да варират. С необходимата прецизност
и за по-голяма яснота на мотивировката, ЯРС последователно е обсъдил както
поотделно, така и по групи от доказателствени източници, очертани с оглед
характера на носената от тях значима информация, включена в предмета на доказване,
отношението им към делото, приятелските връзки и служебните правоотношения и
евентуалната заинтересованост, която би могла да следва в резултат от тях.
На първо място
първоинстанционният съд е обсъдил обясненията на подс. К., която е изложила отношението
си към повдигнатите обвинения, като не се е признала за виновна по нито едно от
тях. Правилно ЯРС не е кредитирал обясненията
й в частта, в която е посочила, че са извършени посочените в рапортите и
жалбата до РП-Ямбол действия и са казани визираните думи от подс. П.Ч., защото липсват
еднопосочни доказателствени източници в тази насока. Същевременно са приети за
достоверни тази част от обясненията й, от които е видно, че е имало конфликтни
ситуации между двамата подсъдими на ********г. и на ********г., които са й се
отразили негативно, тъй като в тази част обясненията й се подкрепят от показанията
на свидетелите К.Д.(която излага данни за отношението на подс. Ч. към К. в Пенсионерския клуб), Ж.К.(п.служител,
изготвил предупредителен протокол на Ч.
от ******г.), Г.С.Г. (който сочи нейното състояние след станалите конфликтни
ситуации), ***А.П. (за оплакванията, които ***К. е имала относно проблеми между
нея и ш.Ч. на ********г.). Правилно не са кредитирани и обясненията на подс. и
насрещен тъжител Ч. в частта, в която последният сочи, че на посочените от К.
дати между тях въобще не е възниквал конфликт, тъй като те се опровергават от
показанията на свидетелите К.Д., Д.Д., Г.С.Г., Ж.К., Д.П., и ***А.П.. Следва да
се има предвид, че изявленията на подсъдимите, независимо от паралелното им
качество на тъжители, имат характер на доказателствено средство и на средство
за защита. Съдържанието им в посочените части е опровергано от събраните
доказателства, като изводите на въззивният съд в тази насока съвпадат с тези на
първоинстанционния. Съдът е длъжен да подходи с по-висока критичност към
обясненията на подсъдимите. Последното налага тяхната обективност да бъде
преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства
и подробния им анализ. В този смисъл, гореспоменатите твърдения на К. за
отправяне на радикални словесни нападки пред останалата част от м.колектив,
драстично непочтително отношение, придружено и с физическа агресия следва да се
отхвърлят поради изолираността им от останалия доказателствен материал, а
диаметрално противоположните им твърдения на Ч. за липса на конфликт следва да
се приемат за защитна позиция, като е вярна оценката, че съдържанието им
съответства единствено на възприетата позиция на отричане авторството на
деянието, но дотолкова.
Тук е мястото да се обърне
внимание на възражението на защитата, касаещо невъзможността две частни тъжби
да бъдат разгледани в едно общо наказателно производство при условия на
насрещност. Последното се явява без основание. В случая за изясняване на
фактите по делото е необходимо това да стане именно в един процес и при
еднократно събиране на доказателствата. Така би се обезпечило в максимална
степен разкриването на обективната истина по делото, което е водещ принцип в
наказателният процес (чл. 13, ал. 1 от НПК). По този начин и материалноправната
съдба на деянията на двамата (подсъдим и частен тъжител) ще е еднаква. Не е
налице процесуална пречка за разглеждането на насрещната тъжба в същото
производство. Аргумент не може да бъде ползван от разпоредбата на чл. 74, ал. 3
от НПК, която гласи, че обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал,
която следва да бъде бъде тълкувана стриктно, единствено във вр. с делата от
общ характер. По делата от частен
характер няма досъдебна фаза, поради което и няма обвиняем, а само
подсъдим, няма фигура на пострадал, а частен тъжител и/или граждански ищец.
Освен това правата на пострадалия в делата от общ и частен характер са
различни, при първите той се разпитва в качество на свидетел, докато по делата
от частен характер това е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1
от НПК, когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица
имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага
това, а конкретният случай е точно такъв. Поради това следва извода, че
правилно двете насрещни тъжби са разгледани и са получили произнасяне в рамките
на едно производство.
На следващо място следва да се
отбележи, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията свид.
С. Ш.за липса на конфликт между двамата тъжители на ********г. (когато
свидетелката е била отзад в л.) и ********г. (когато също не е била очевидец в
коридора, а в ***), като освен това наличието на конфликтни ситуации между
двамата тъжители се установява от показанипта на свид. П., от съдържанието на
съдебно-медицинското удостоверение и от показанията на свид. Г.досежно
посттравматичната реакция на посрадалата,
а и от показанията на свид. Д.и Г..
Правилно с допълнително внимание
са обсъдени показанията на фактическия съжител на подс. К. – свид. Г.С.Г., като
е отчетено противоречието с обясненията, които е дал пред полицейския служител,
където е пропуснал да посочи, че на паркинга на «Практико» е бил пряк очевидец
на проявена вербална и физическа агресия от подс. Ч. спрямо неговата приятелка
– подс. К.. Първоинстанционният съд правилно не е взел предвид и частично
показанията на свид. Р.Д.и свид В.А.за конфликта на ********г., като
противоречащи на първичните им обяснения пред Етичната комисия на ****-Ямбол и
на показанията на свид. Д.Д.и свид. Г., които заявяват, че на процесната дата е
имало пререкания между тъжителите за разпределението на адресите по екипи. В
тази връзка е и представеното СМУ № 753/******г., издадено от ***Т.Ч., от което
е видно, че между тъжителите се е разразил конфликт на ********г. В тази насока
са и показанията на свид. Г.. Поради същата причина, а и поради това, че не е
изслушана от комисията тъжителката К. и че не е иззет записа от охранителните
камери от ********г., като недостатъчно обоснована и противоречаща на
гореспоменатите свидетелски поакзания е приета от ЯРС позицията на назначената
етична комисия на **** Ямбол (включваща свидетелите Б.Н., А.П. и М.Я.) за
отсъствието на всякаква конфликтна ситуация между К. и Ч.. Оценъчната дейност
на съда е съобразена изцяло с изискванията на процесуалния закон и е обоснована
на доказателствата.
Правилно не са взети предвид и онази
част от показанията на свидетелите Б.И., Д.М.от с.з., в които сочат, че е тъж.
П. Ч. е имал негативно отношение към своите колеги и л. от ****-Ямбол, както и
противоположните им показания на свид. Т.Д., в които се твърди същото, но за ***М.К.
– като изолирани, неподкрепени от останалите доказателствени източници и лишени
от логика.
Що се отнася до възражението на
защитата за неправилно необсъждане на свидетелските показания на свид. В.В., ш.на
л., колега на подсъдимите, действително няма причина за изключване на същите от
доказателствената съвкупност. От друга страна обаче информативното им съдържание
във връзка с предмета на делото (въведен и с двете тъжби) е дефицитно и като
такова не допринася за доказателствената обезпеченост. Свид. В.в ОСЗ от ******г.
е изяснил, че не е бил на работа нито на ********г., нито на ********г., като
няма какво да каже за тези дати. Сочи, че знае, че на Ч. са му казвали по
прякор «д.», но не знае защо. Във връзка с гореизложеното последното не
предпоставя наличието на подигравателни действия, изразяващи се в наричането с
унизителен прякор на подс. Ч. сред служебния му колектив в **** – гр. Ямбол,
поради това защитното възражение се явява без основание.
Правилна е и оценката на
показанията на свидетелите свидетелите П.И., Г.С.Г., К.Д., Ж.К., А.П., Д.П., А.А.,
Н.К., З.Ч., В.Х., Н.К.и Д.Д., които са изложили пред съда какво им е известно
за отношенията между тъжителите, за това какво се е случило между тъжителите на
******. и на ******. Те са приети от съда за достоверни, тъй като са логични,
безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се, изходящи от безпристрастни лица при и
съпоставка с останалите доказателства са приети в съответните части. Обективна
и вярна е преценката, че липсват данни за заинтересованост или предубеденост на
тези свидетели, които добросъвестно са помогнали за разктиване на обективната
истина по делото. За достоверност на свидетелите говори логичността,
последователността, вътрешната и едни спрямо други безпротиворечивост на
техните изложения, взаимното им допълване и потвърждаване. Показанията на
посочените свидетели кореспондират, както помежду си, така и със събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства -
видеозаписи от ***на ****-Ямбол от ******./ диск – LG DVD + R/. Показанията на същите изясняват факти от
кръга по чл. 102 НПК и поради това относими към разчитане механизма на твърдяните
деяния. Известно е, че по силата на чл. 117 НПК, със свидетелски показания
могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които
допринасят за разкриването на обективната истина, поради което и правилно
първоинстанционният съд им се е доверил.
Писмените доказателства и
доказателствени средства по делото спомагат за цялостното и подробно изясняване
на обстоятелствата по делото. С тях се установяват обстоятелства по съдебния
статус на двамата подсъдими, служебните задължения, длъжностни характеристики
по трудовите правоотношения на К. и Ч. ***, начина на осъществяване на
организацията и вътрешния ред при визитации от спешен порядък чрез болничната л.,
правилата за етично поведение на м.служител, действащи във ****, здравословния
статут и на двамата подсъдими и други обстоятелства от значение за делото, като
писмените доказателства спомагат и за проверката на показанията на разпитаните
свидетели и обясненията на подс. К. и подс. Ч. и затова съдът ги цени изцяло.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд
е направил напълно обосновани правни
изводи, като е приел, че подсъдимата М.К.
не е осьществила сьстава на престъплението по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2,
т. 3, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, т.к. в качеството си
на длъжностно лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата си,
от ******г. до ******г., в условията на продължавано престъпление, с рапорти №11
и 12, и двата рапорта от ******г., подадени до административния директор на ****-Ямбол,
и в жалба от ******г., подадена в Районна прокуратура-Ямбол, не е разгласила
позорни обстоятелства и не е приписала престъпления на П.В.Ч., в качеството му
на длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол при изпълнение на службата
му:
- В качеството си на длъжностно
лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата си на ******г., в
гр.Ямбол, с рапорт №11 от ******г., подаден до административния директор на ****-Ямбол,
не е разгласила позорни обстоятелства и не е приписала престъпления на П.В.Ч.,
в качеството му на длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол при
изпълнение на службата му;
- В качеството си на длъжностно
лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата си на ******г., в
гр.Ямбол, с рапорт №12 от ******г., подаден до административния директор на ****-Ямбол,
не е разгласила позорни обстоятелства и не е приписала престъпления на П.В.Ч.,
в качеството му на длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол при
изпълнение на службата му;
- В качеството си на длъжностно
лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата си на ******г., в
гр.Ямбол, с жалба от ******г., подадена до РП-Ямбол, не е разгласила позорни
обстоятелства и не е приписала престъпления на П.В.Ч., в качеството му на
длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол при изпълнение на службата
му.
Подсъдимият П.Ч. не е осьществил сьстава на престъплението по чл. 148, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, т.к. в качеството си на
длъжностно лице – ш.на л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата
си, в обяснение от ******г., подадено до административния директор на ****-Ямбол,
не е разгласил позорни обстоятелства за М.П.К., в качеството й на длъжностно
лице – л.в ****-Ямбол, ****-Ямбол, при изпълнение на службата й.
В настоящия случай делото е
пренесено пред въззивната инстанция по жалба на частния тъжител – П.Ч., който
не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд по отношение липсата на
субективната страна на клеветническите деяния от страна на ***К., поради което
претендира оправдателната присъда да бъде отменена.
По същество на материлноправните
признаци на деянията, предмет на двете частни тъжби, следва да се има предвид,
че както в съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет на
престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство или явление.
Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка
на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез
предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. "Позорно
обстоятелство" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието
разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до
минало и настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от
личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно (агрг. От Решение № ******г. по нак. д. № ******г. на
Върховен касационен съд). Следва да се изключат обаче общи съждения, мнения,
умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с
конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Институтът на реторсията не може да намери
приложение по отношение на клеветата. Решение № 137 от 16.III.1972 г. по н. д.
№ 46/72 г., II)
Що се отнася до извършеното от
подс. К. настоящият въззивен състав намира, че изложените факти, обстоятелства
и оценки за личността, морала и работата на частния тъжител Ч. са били изложени
достатъчно конкретно в двата рапорта от ******г. до директора на ****-Ямбол,
жалбата от ******г. до РП-Ямбол от подс. М.К., като същото важи и за обясненията на подс.П.Ч.от ******г. до
Етичната комисия на ****-Ямбол в рамките на образуваното вътрешно ведомствено
производство. Действително безспорно е установено, че посочените частни
документи са изготвени от двамата посъдими, като К. е ползвала и услугите на адвокат от
АК-Ямбол. Освен това изложените в двете насрещни тъжби факти и обстоятелства са
писмено изготвени при изпълнение на службите на двамата подсъдими, тъй като и
двете се основават на обстоятелства, които са се развили и ескалирали по време
на изпълнение на служебните им задължения. Безспорно и двамата подсъдими са
длъжностни лица, по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. “б“ от НК, видно от
длъжностните им характеристики, приложени по делото. Освен това от всички
еднопосочни свидетелски показания се установи, че изложените факти,
обстоятелства и оценки за личността на тъжителите, и в двете тъжби, са
обективно негативни за П. Ч. и М. К., а и че същите са станали достояние, освен
на разпитаните свидетели – колеги от **** към ****-Ямбол на двамата тъжители,
които поради естеството на своята работа са били длъжни да ги прочетат, така и
на близките на двамата тъжители.
Въпреки безспорното наличие на
инкриминираните деяния, предмет и на двете тъжби от обективна страна, правилно
първоинстанционният съд е преценил липсата на субективна съставомерност,
присъща на клеветническите твърдения.
Престъплението по чл. 147 НК може
да бъде осъществено единствено и само при форма на вината „умисъл”, като
извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства,
това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им (в т. см. Решение №
184 от 06.07.2012 г. по нак. д. № 543/2012 г. на ВКС). Европейският съд по
правата на човека в своята практика е посочил, че твърдения, направени в жалби
или показания пред властите, не могат да се разглеждат като „разгласяване” на клеветнически твърдения, тъй като техните
автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят,
а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да
търсят помощ, от страна на властите. Съдът е отбелязал, че по този начин се
реализира възможност в едно демократично общество, управлявано от
върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в поведението на
длъжностно лице, независимо, че подобни твърдения могат да окажат негативно
влияние върху професионалния статус на длъжностното лице и да подкопаят
авторитета му (арг. От Решение № 179 от 02.10.2017 г. по н. д. № 661 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение). В конкретния случай и двамата
подсъдими не са искали умишлено (която е единствената възможна форма на вина в
случая) да накърнят честта и достойнството на насрещния тъжител, а да защитят
своите права като личности и служители във ****-Ямбол. Подс. К. е потърсила
съдействие и помощ от своите ръководители и РП-Ямбол и макар липсата на
еднозначно доказване подс.П.Ч. да е казал и извършил изрично и точно думите и
действията, изложени в рапортите и жалбата й до РП-Ямбол, от кредитираните от
съда гласни и писмени доказателства се установи, че е имало конфликт и
напрежение между нея и П. Ч. на ********г. и на ********г., завършили с
причиняване на стресови ситуации, поради което и тя е подала тези рапорти и жалба
до компетентните органи, за да получи желаната и очаквана от нея защита на
своите права като личност и л.. Подс. П. Ч. е изразил в обяснението си до Етичната
комисия на ****-Ямбол от ******г. своята оценка и виждане за личните и
професионални качества на ***М.К. в рамките на образуваното вътрешноведомствено
производство, изхождайки от професионалните проблеми, които не само той, а и
негови колеги са имали при работата си с тъжителката, като той също е искал
съдействие от своите колеги, за да бъдат разрешени изложените от него проблеми
с ***К., убеден в своята правота, като не е целял умишлено да накърни честта и
достойнството на л., разпространявайки неверни и позорни факти. Право да
подадат жалба имат всички лица, желаещи да сигнализират за нередност, а не само
тези, чийто сигнал е основателен. Затова, упражненото право на жалба не би
могло да породи неблагоприятни правни последици, респективно, от автора на
жалбата не може да се търси наказателна отговорност. Верен е изводът на първата
инстанция, че инкриминираното деяние не е съставомерно от субективна страна. В
тази насока е взето предвид, че за да е налице клевета, следва деецът умишлено
да е разгласил позорящи за честта и достойнството на жертвата обстоятелства, а
в случая, такъв умисъл не е налице. Подсъдимата субективно е вярвала, че
нейното съмнение в непрофесионалното, непочтително и конфликтно поведение на Ч.
почива на обективен факт. Водена от нейната субективна увереност, тя е подала
жалбата до Районна прокуратура и двата рапорта до работодателя, с което е
целяла да получи защита чрез иницииране на съответните производства, в рамките
на които да бъде ангажирана съответната дисциплинарна (пред работодателя и след
установяване нарушението на трудовата дисциплина) и наказателна (пред
прокуратурата и след събиране на достатъчно данни за наличие на извършено
деяние, носещо признаците на престъпление от общ характер) отговорност. По
изложените съображения, настоящият състав счита, че макар в своите рапорти и
жалба до РП-Ямбол подсъдимата да е посочила факти и обстоятелства, които са
негативни за Ч., тя от субективна страна
не е искала умишлено да накърни неговата чест и достойнство, да разгласи
позорни обстоятелства и да му припише престъпления, а да потърси защита (от
работодателя си и от правозащитните органи) при възникналите конфликти с Ч.,
поради което правилно ЯРС е приел, че нито едно от трите деяния /на ******г.,
на ******г. и на ******г./, посочени в тъжбите на Ч. не съставлява престъпление
по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК, поради което на
основание чл. 304 от НПК подсъдимата К. правилно е била призната за невиновна
по предявеното и обвинение по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3, т.4, вр. чл.147,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Същото важи и за подс. Ч., който
в обясненията, които е дал пред Етичната комисия добросъвестно е изложил своето
виждане по подадените сигнали срещу него. Последният според своите виждания за
работа в ****-Ямбол не е целял да накърни умишлено честта и достойнството на К., а е искал да бъдат разрешени проблемите,
които според него съществуват при работата в екип с нея. По тези съображения правилно
ЯРС е приел, че Ч. не е осъществил от субективна страна, умишлено и
преднамерено състава на престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.2, т.3,
т.4, вр. чл.147, ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК полседният правилно
е бил оправдан по това обвинение.
По отношение на предявените
граждански претенции, правилно ЯРС е приел, че при налично доказване, че подс. К.
и подс. Ч. не са извършители на
инкриминираните деяния, визирани в първоначалната и насрещната тъжба, то настъпилите
неимуществени вреди не са причинени противоправно и виновно. Оборена е гражданскоправната
презумпция за вина, предвид липсата на субективна страна на деянията. Предвид
липсата на един от елементите, част от фактическия състав на гражданскоправния
деликт, съдът законосъобразно е отхвърлил изцяло предявените от Ч. и К. претенции
по чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД.
При горния изход на
делото, правилно съдът се е произнесъл относно направените по делото разноски и
дължимата държавна такса.
При този изход на
делото и на основание чл. 317 вр. чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител П.В.Ч. ***
правилно е осъден да заплати на подсъдимата М.П.К. *** направените по делото
разноски в размер на 1564.79 лв., а частния тъжител М.П.К. - да заплати на
подсъдимия П.В.Ч. разноски в размер на 1119.05 лв. Липсва искане от
въззиваемата К. за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, поради
което такива не й се дължат. Правилно и двамата подсъдими са били осъдени да
заплатят в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ЯРС, направените
по делото разноски, в размер на по 7 лв.
От цялостната проверка на атакувания съдебен
акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му,
поради което и на осн. чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 65/10.05.2019 г., постановена по нчхд № 713/2017 г. по описа на РС-Ямбол.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.