М О
Т И В
И
към присъдата по
НОХД № 521/2017 г. по описа на
Районен съд Провадия – четвърти наказателен състав.
Районна
прокуратура Провадия е внесла в Районен съд Провадия обвинителен акт срещу К.З.В., роден на *** ***, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, срещу П.П.В., роден
на *** *** и срещу Я.Х.З., роден на ***
***, обл. Варна, ул. ***, за това че на 23.02.2013 г.
в гр. Д., обл. Варна, в съучастие помежду си, като
извършители, причинили лека телесна повреда на М.М.М.,
ЕГН **********, изразяваща се в разкъсно контузна рана, травматичен оток и кръвонасядания
в областта на долната устна, изкълчване на централните долни резци, травматичен
оток на в областта зад лявата ушна мида, контузия на гръдния кош, ожулвания в
лява тазобедрена област, контузия на ляв тазобедрена става, които в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК.
В съдебно заседание, при новото
разглеждане на делото, с оглед събраните по делото доказателства, представителя
на ПРП поддържа обвинението спрямо подсъдимия К.В., подсъдимия П.В. и
подсъдимия Я.З.. Предлага на същите да бъде наложено наказание при преценка на
съда.
Защитника на подсъдимия К.В., адв.В.В.,*** заявява признаване
на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния му и моли разглеждане на делото да се проведе при условията на глава ХХVII от НПК – „Съкратено съдебно следствие в
производство пред първата инстанция„.
Защитника на подсъдимия П.В., адв.Г. Г., АК Варна заявява признаване на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния
й и моли разглеждане на делото да се
проведе при условията на глава ХХVII от НПК
– „Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция „.
Защитника на подсъдимия Я.З. адв.Г.Н.,*** заявява признаване на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния
й и моли разглеждане на делото да се
проведе при условията на глава ХХVII от НПК
– „Съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция „.
Подсъдимите след запознаване с
правата им по чл.371 от НПК в съдебно заседание заявяват, че признават
изложението в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признават се за
виновни, не желаят събирането на нови доказателства, предвид и на което
производството по делото е протекло в условията на т.2 на чл.371 от НПК.
В пледоарията си по същество
защитника на подсъдимия К.В., адв.В.В. моли за минимално наказание и прилагане на разпоредбата
на чл.78А по отношение на подзащитният му. В
пледоарията си по същество защитника на подсъдимия П.В., адв.Г.
Г. моли за минимално наказание „пробация“ с
приложение на първите две задължителни мерки, като по отношение на подзащитният й бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. В пледоарията си по
същество защитника на подсъдимия Я.З., адв.Г.Н. моли
за минимално наказание „пробация“ с приложение на
първите две задължителни мерки, като по отношение на подзащитният
й бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
От фактическа
страна съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.З.В. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан (реабилитиран). Подсъдимият П.П.В.,
роден на *** ***, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан.
Подсъдимият Я.Х.З., роден на *** ***, обл. Варна, ул.
***, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан.
Тримата подсъдими били роднини, като
първите двама живеели в гр. Пловдив. На 22.02.2013г. подсъдимите К.В. и П. ***
и вечерта отишли на гости на подсъдимия Я.З., където се почерпили с алкохол и
вечеряли. Те останали да преспят в дома му, като на следващия ден, около 09.30
часа решили да отидат на гости на Я.- брат на подсъдимия К.В.. Пътя им минавал
през центъра на града, където имало събрани много хоро. Било почивен ден-
събота и имало излезли хора да пият кафе, да се видят и поприказват. Сред тях
били свидетелите М.М.М., който разговарял със св.М. И.
М., св.М. Ю. О., който разговарял с негов познат, както и свидетелите К. Д. К.,
А. Я. А. и А. А. М.. Тримата подсъдими били във видимо нетрезво състояние и
говорели на висок глас. Подс. К.В. се спрял да говори
със св. А., като останалите двама подсъдими го изчаквали на около 10 м. от тях.
Без да каже нещо, подс. П.В. се приближил до св. М.М. и му нанесъл силен удар с глава в областта на устата.
Св. М. усетил силна болка, хванал се за устата и по негови твърдения видял
паднал зъб. Подсъдимия П.В. продължил с нанасянето на удари с юмруци в областта
на главата и тялото на св. М., без той да успее да реагира по някакъв начин.
Веднага се намесил и подс. Я.З., който също започнал
да му нанася удари и подс. К.В., който нанасял удари
с лакти в главата и тялото на св. М.. Вследствие на
нанесените удари, св. М. паднал на земята и тримата обвиняеми започнали да му
нанасят удари с крака по цялото тяло и тази. Същевременно, тримата викали на
висок глас „майка ти циганска да еба“. Въпреки че боят продължавал повече от 10
минути, никой от присъстващите не посмял да се намеси, предвид репутацията на
подсъдимите, която имали в града. След това тримата подсъдими хванали св. М. за
якето, вдигнали го от земята и продължили да му нанасят удари, както бил във
въздуха. Той усетил, че се задушава от якето си, успял да отвори ципа му и да
се изхлузи от него. Веднага след това св. М. започнал да бяга в посока ПУ-Д.,
където да потърси помощ от нападателите си. Тъй като св. М. О. стоял и гледал в
близост боят нанасян над св. М., подс. К.В. го
посочил с поглед и подс. Я.З. веднага се засилил към
него и го ударил с шамар. Св. О. също започнал да бяга със св. М. в посока
полицейския участък. Тримата обвиняеми преследвали св. М., спънали го в близост
до пазара и започнали отново да му нанасят удари. Той викал от болка и молел за
помощ. Успял отново да се отскубне и започнал отново да бяга към полицейския
участък, като след десетина метра подс. К.В. този път
сам го настигнал и отново започнал да му нанася удари. Тъй като нямал повече
сила, св. М. изчакал подсъдимият да спре с побоя и след зова отишъл в ПУ Д. да
уведоми полицейските служители за побоя. Същият веднага бил отведен в ЦСМП Д. и
след това е бил транспортиран до Спешен сектор на МБАЛ „Св. Анна Варна” АД,
където били проведени клинични прегледи, образни изследвания, консулти
неврохирург, лицево-челюстен хирург, параклинични
изследвания. По данни от медицинската документация и от свидетелски показания е
назначена съдебно медицинска експертиза.
Съгласно заключението на изготвената,
по делото съдебно медицинска експертиза, вследствие на нанесения побой от
тримата подсъдими, св. М.М.М. е
подучил следните травматични увреждания: - разкъсно
контузия рана, травматичен оток и кръвонасядания в
областта на долната устна, изкълчване на централните долни резци, травматичен оток в областта зад лявата ушна мида,
контузия на гръдния кош, ожулвания в лява тазобедрена област, контузия на лява
тазобедрена става. В своята съвкупност описаните травматични изследвания са
обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота.
Непосредствено след получените травми,
св. М. се е движил, възприемал е околната действителност, от което следва, че
не е изпадал в безсъзнателно състояние.
На
неустановена дата, преди приключване на съдебното следствие пред РС Провадия, при
първото разглеждане на делото, частния
обвинител М. получил от тримата подсъдими парична сума в неустановен размер,
представляваща обезщетение за причинените вреди.
С определение №
856 от 12.11.2012 г. по ч.н.д. № 1267/2012 г. на ОС Пловдив, влязло в законна
сила на 20.11.2012 г. подсъдимият К.В. бил реабилитиран за предходните му
осъждания. С влязла в сила на 02.04.2009 г. присъда на РС Пловдив по н.о.х.д. №
1480/2008 г. по описа на съда, подсъдимият Я.Х.З. бил признат за виновен за
извършено на 19.04.2008 г. престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1 НК и му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 9 месеца, изпълнението на което било отложено на основание
чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от 3 години. С протоколно определение от
06.04.2012 г. по н.о.х.д. № 179/2012 г. по описа на РС Провадия, влязло в
законна сила на 06.04.2012 г., било одобрено споразумение между прокурора и
защитника на подсъдимия Я.З., по силата на което подсъдимият Я.З. приел да му
бъде наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за извършено на 04.12.2011 г.
престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 1 НК. Глобата
била заплатена на 27.12.2012 г. Съдът установи, че реабилитация по
последните две осъждания на подсъдимия З. - по н.о.х.д. № 1480/2008 г. и
н.о.х.д. № 179/2012 г. и двете по описа на РС Провадия, с които на подсъдимия З.
е наложено наказание лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, по
първото дело и наказание глоба, изпълнено на 27.12.2012 г., по второто дело, не
е настъпила, тъй като към момента на извършване на престъплението, за което
подсъдимия З. е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело, не са
били изтекли сроковете, отразени в чл. 88а, ал. 4, вр.
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
82, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК, за реабилитация по всички осъждания.
На 07.11.2005 г. било изтърпяно наказанието по
присъди, постановени по н.о.х.д. № 441/2004 г. по описа на РС Варна и н.о.х.д.
№ 42/2003 г. по описа на РС Провадия, с които на подсъдимия П.В., по реда на
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. След изтърпяване
на наказанието, спрямо подсъдимия влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 543/2009
г. на РС Провадия, с която му било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 10 месеца, а с влязло в сила на
13.07.2010 г. определение по н.о.х.д. №
247/2010 г. на РС Провадия, било одобрено споразумение, по силата на което П.В.
приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за 2 години и 6 месеца.
На 31.12.2011 г. ОС Варна освободил условно предсрочно П.В. от изтърпяване на
наказанието, наложено по реда на чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК, като установил изпитателен
срок от 6 месеца и 21 дни.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства - самопризнанията на подсъдимите в съдебно заседание
дадени при условията на чл.371 от НПК и събраните на досъдебното производство
доказателства – обяснения на обвиняемите,
свидетелски показания, писмените
доказателства – медицинско удостоверение с номер 24 от 24.02.2013 г., издадено
от Амбулатория за индивидуална практика по
съдебна медицина Варна на частния обвинител М.М.,
от заключение на вещото лице Д. Г. по изготвената съдебномедицинска експертиза,
справки за съдимост на тримата подсъдими.
Съдът приема
горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството,
времето и механизма на извършване на престъплението, които са без
противоречиви, взаимно допълващи се и създадоха в съда убеждение за
достоверност.
Гореизложените
установени обстоятелства водят до следните правни
изводи:
При
така установената фактическа обстановка, съдът прецени, че подсъдимите К.З.В., П.П.В. и Я.Х.З. са осъществили от обективна и субективна
страна на състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Обективно,
на инкриминираното в обвинителния акт време и място, тримата подсъдими, в
съучастие помежду си, в качеството на извършители, чрез нанасяне на удари по
лицето и тялото на М.М.М. са причинили на последния
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Действията на
тримата подсъдими са извършени безпричинно и изненадващо за пострадалия М., в
присъствието на множество хора, като поради конкретното време, място и
обстановка, пострадалият М. не е могъл да противодейства адекватно на
подсъдимите.
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено с пряк алтернативен умисъл,
като подсъдимите са предвиждали, че с нанасяните по главата, тялото и
крайниците на пострадалия удари, ще причинят телесни увреждания на последния,
съзнавали са, че причинените телесни увреждания ще увредят здравето на частния
обвинител, като макар да не са формирали в съзнанието си
точна представа за конкретните измерения на възможните последици, тримата са
искали настъпването на които и да е от тях и са действали при алтернативност на умисъла за естеството на телесното
увреждане. Доказателства
за отношението на подсъдимите към настъпилия резултат се извличат от тяхното
поведение – силата, насоката и интензивността на нанасяните с глава, ръце и
крака удари, местата по тялото и главата на пострадалия, по които са попадали
ударите и позицията, в която се е намирал пострадалия, когато е понасял ударите
– прав и паднал на земята. В съзнанието на подсъдимите са били
оформени представи, че извършените на обществено място действия, изразяващи се
в нанасяне на множество удари върху човек, който първо не очаква това, а
впоследствие не може и адекватно да противопостави своя защита на
превъзхождащите го числено нападатели, са непристойни и същите грубо нарушават,
както телесната неприкосновеност на пострадалото лице, така и обществения ред и
демонстрират явно неуважение към обществото, като наличието на тези представи
не са възпрели подсъдимите и същите, водени от хулиганския мотив, са причинили
описаните телесни повреди на пострадалия М.М..
Деянието е
извършено от тримата подсъдими при условията на съвместна престъпна дейност –
при съучастие под формата на съизвършителство, тъй
като всеки от тях е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние, а от
субективна страна е съзнавал, че заедно с него в извършването на деянието
участват още две лица.
По
изложените съображения съдът намира, че престъплението по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК е осъществено
от тримата подсъдими от обективна и субективна страна.
По наложеното наказание:
Съдът като взе
прецени предвидената санкция за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, степента на обществена
опасност на деянието и на тримата подсъдими, както и смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, намира, че обществената
опасност на деянието на подсъдимите не надхвърля
обичайната за престъпление от този вид. Обществената опасност на подсъдимия К.В.
съдът не намира за висока, с оглед чистото му съдебно минало, поради
настъпилата реабилитация. Съдът приема, че са налице
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия К.В.,
тъй като за извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години, същият не е осъждан за извършено престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и
от деянието не са настъпили имуществени вреди. Същевременно, настоящия съдебен
състав не констатира наличието на някоя от отрицателните предпоставки, отразени
в чл. 78а, ал. 7 НК, препятстващи освобождаването на подсъдимия К.В. от
наказателна отговорност.
Настоящият
съдебен състав намира обществената опасност на деянието на подсъдимия К.В. за
висока, като до този извод съдът стига, след като взе предвид мястото, където е
извършено престъплението, множеството удари, нанесени на пострадалия М. и
проявената престъпна упоритост на подсъдимия К.В., проявила се в преследване на
частния обвинител и нанасяне на удари по последния в момент, в който М. се е
опитвал да се откъсне от своите нападатели, като избяга, както и че в
извършването на престъплението са участвали три лица. Като отегчаващо обстоятелство
съдът приема причинените на частния обвинител увреждания, всяко от които
самостоятелно обуславя временно разстройство на здравето. Настоящата инстанция констатира смекчаващо
обстоятелство по отношение на този подсъдим-поведението му при разглеждане на
делото от настоящия съдебен състав, а чистото съдебно минало на подсъдимия К.В. не представлява
смекчаващо обстоятелство, доколкото същото е взето предвид от законодателя при
определяне условията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК
и не следва да се отчита двукратно в полза на подсъдимия.
Съдът,
след като взе предвид обстоятелствата по – горе прие, че следва да отмери и
наложи на подсъдимия К.З.В. административно наказание глоба, като същото следва
да бъде в размер към минималния, определен от законодателя в чл. 78а, ал. 1 НК, предвид периода от време-
девет години, който е изминал от извършеното деяние до постановяване на
настоящата присъда. Затова съдът наложи на този подсъдим административно
наказание глоба в размер на 1000 лева. С
оглед съображенията по-горе, съдът счете, че така отмереното административно
наказание отговаря на степента на обществена опасност на извършеното деяние,
както и степента на обществена опасност на подсъдимия и така определено ще
допринесе за постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една
страна за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, а от друга – за превантивно
въздействие върху останалите членове на обществото при динамиката на този тип
престъпления против здравето.
Настоящият
състав намира обществената опасност на подсъдимите П.В. и Я.З. за висока, като
до този свой извод съдът стигна след като взе предвид обремененото
съдебно минало на всеки от двамата подсъдими, мястото, където е извършено
престъплението, множеството удари, нанесени на пострадалия М., както и че в
извършването на престъплението са участвали три лица. Като отегчаващо
обстоятелство съдът приема причинените на частния обвинител увреждания, всяко
от които самостоятелно обуславя временно разстройство на здравето и
обремененото съдебно минало на двамата подсъдими. За подсъдимия П.В. съдът
приема като отегчаващо обстоятелство, че именно този подсъдим пръв е започнал с
нанасянето на удари на частния обвинител.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът цени доброто процесуално поведение на двамата
подсъдими, както и продължителния, деветгодишен период от време, в който е
протекло наказателното производство от извършване на инкриминираното деяние до
постановяване на присъдата по настоящото производство.
Водим от горното и като съобрази разпоредбата на чл.
58а, ал.4 НК и взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
подсъдимия З., отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прецени, че следва да определи на подсъдимия Я.З. наказание при превес на смекчаващи
обстоятелства и затова отмери и наложи на подсъдимия Я.Х.З. наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК „пробация“, която да се изпълни чрез приложението на
следните пробационни мерки: на основание чл. 42 а,
ал. 2, т. 1 от НК: -задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице един път седмично; на основание
чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:
-задължителни
периодични срещи с пробационния служител за срок от
шест месеца.Съдят прецени, че именно тази разпоредба е по-благоприятната за
подсъдимия З., тъй като при него е настъпил процес на поправяне и превъзпитание
във времето, започнал е постоянна работа в Англия и е прекратил с извършването
на криминални прояви, доказателства в обратна насока не са постъпили по делото.
Настоящата инстанция намира за
единствено вярно решение да наложи същото наказание и по отношение на
подсъдимия П.В., каквото е наложил на подсъдимия Я.З., като съобрази
разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК и взе предвид степента на обществена опасност
на деянието и на подсъдимия П.В., отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, при превес на смекчаващи обстоятелства и затова отмери и наложи
на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК наказание – „пробация“ с приложение на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1,
т. 2 НК за срок от 6 месеца, а именно на основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК: -задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него
длъжностно лице един път седмично; на основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:-задължителни
периодични срещи с пробационния служител за срок от
шест месеца. Съдът прецени, че именно тази разпоредба е по-благоприятната за
подсъдимия П.В., тъй като при него е настъпил процес на поправяне и
превъзпитание във времето, започнал е постоянна работа като строител в гр.София
и е прекратил с извършването на криминални прояви, доказателства в обратна
насока не са постъпили по делото.
Съдът счете, че така
отмереното наказание отговаря
на степента на обществена опасност на извършеното деяние, както и степента на
обществена опасност на подсъдимите и така определено ще допринесе за постигне
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една страна за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, а от друга - за превантивно въздействие върху
останалите членове на обществото при динамиката на този тип престъпления против
здравето.
По разноските
Съдът взе
предвид направените по делото разноски в досъдебното и съдебните производства,
които съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК се дължат от подсъдимите, с
оглед признаването на всеки от тях за виновен по повдигнатото обвинение. Съдът
констатира, че при предишното разглеждане на делото от първата инстанция, са
сторени разноски за съдебно – психиатрична експертиза, с чието заключение са
били изяснени обстоятелства относно
способността само на подсъдимия Я.З. да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, поради което сторените разноски за
тази експертиза следва да се възложат в тежест само на подсъдимия З., а
останалите разноски да се възложат разделно, поравно на всеки от тримата
подсъдими. Затова съдът постанови всеки от тримата да заплатят направените по
делото разноски във фазата на досъдебното производство в размер на по 18,33
лв., в полза на ОДМВР Варна, подсъдимите К.В. и П.В. и направените по делото
разноски в съдебното производство, в размер на по 46,11 лв. за всеки от тях, в
полза на ВСС, а подсъдимия Я.З. да заплати направените в съдебното производство
разноски в размер на 146,11 лв. в полза на ВСС.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: