№ 137093
гр. София, 02.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА Частно
гражданско дело № 20231110150612 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед, депозирано от ф срещу А. З. М.
(съгласно уточнителна молба, първоначално посочена като А. а З.), за сумата от 315
лв., от които 200 лв. главница, 11,94 лв. договорна лихва, 21,49 лв. законна лихва и
81,57 лв. неустойка.
Съдът намира, че заявлението е неоснователно по следните съображения:
В производството по чл. 417 ГПК на основание чл. 418, ал. 2 ГПК съдът дължи
извършване на формална проверка на документа, на който се основава вземането,
която включва констатация за редовност на същия от външна страна и удостоверяване
в него на подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника. Тази
проверка се основава само на данните в документа, освен изрично предвиденото
изключение относно изискуемостта на вземането (чл. 418, ал.3 ГПК).
В случая в записа на заповед като издател на менителничният ефект в горната
част на документа в основния текст е посочено лицето А. а З.. По-долу като на мястото
за издател се е подписало лицето А. З. а. Поради противоречието в имената на
издателя, изписани по два различни начина в самия документ, съдът намира, че същият
е нередовен от външна страна.
Предвид липсата на формална редовност на документа от външна страна е
безпредметно даване на указания до заявителя да отстрани нередовността на
заявлението. Само за пълнота следва да се посочи, че в случая към заявлението е
приложен договорът на основание чл. 417, т. 10 ГПК, като в изпълнение на служебното
си задължение да провери валидността на обезпеченото вземане, съдът е дал указания
на длъжника да посочи каква част от него е непогасена главница, дали същата е
1
падежирала или предсрочно изискуема, каква част от вземането представлява лихва,
съответно вид на същата и период, за който се претендира, респективно включва ли то
други вземания. В изпълнение на указанията заявителят е посочил отделните
компоненти на обезпеченото със записа на заповед вземане, като не е посочен период
на дължимост на лихвите и неустойката, както и основанието, на което се начислява
последната. Както бе акцентирано по-горе обаче, в случая не е необходимо даване на
указания за отстраняване на така констатираната нередовност, доколкото
привеждането в съответствие с изискванията за това по отношение на заявените
вземания за лихва и неустойка не би променило крайния извод на съда относно
формалната нередовност на записа на заповед от външна страна, засягаща името на
издателя.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за
отхвърляне на подаденото заявление.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 252084/12.09.2023 г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, по което е образувано
производството по ч.гр.д. № 50612/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2