РЕШЕНИЕ
|
|
04.06.2010 година гр.Ямбол
ВИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд Граждански състав
На 11 май 2010 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Секретар Л.Райкова
Прокурор Д.Люцканов
Като разгледа докладваното от съдията М.Георгиева
Гражданско дело № 61 по описа на 2010 година.
Производството по делото е образувано по реда на чл.5 ЗЛС вр. с чл.336 и сл. ГПК.
Ищцата П.К.К. ***, желае съдът да постанови решение, с което да постави под запрещение ответницата М.А.Г. - нейна дъщеря, страдаща от „Параноидна шизофрения. Параноиден синдром". Сочи се, че във връзка със заболяването си ответницата е в невъзможност пълноценно сама да се грижи за себе си, да контролира постъпките си и да ръководи действията си.
В течение на производството искът се поддържа.
Ответницата, разпитана лично от съда, съгласно разпоредбата на чл.337 ал. 1 ГПК, показва адекватна ориентация за време, място, събития и собствена личност. Същата разбира заболяването си, обяснява, че преди пристъп чувства психическо напрежение, което я прави агресивна. Осъзнава впоследствие, но не напълно, какво е сторила и че не може да се контролира. Счита, че може да се грижи за себе си и сочи като единствен проблем -липсата на финансови средства. Заявява, че осъзнава болестта си и нуждата от лечение.
Прокурорът дава становище, че са налице условията на закона за поставяне на ответната страна под ограничено запрещение.
ЯОС, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцата е легитимирана да води настоящия процес, тъй като е от категорията лица, визирани в чл.336 ал.1 ГПК. К. сочи, че симптомите на заболяването при дъщеря й се проявили преди десетина години след
развода със съпруга й. Изпаднала в депресия, нямала желание да прави нищо, не ходела на работа, занемарила личната си хигиена, домакинските си задължения и се прибрала да живее при родителите си. След проведен медицински преглед, на М.Г. била поставена диагноза „Параноидна шизофрения" и започнало лечение, което ответницата провеждала до 2004г. В този период тя започвала и спирала работа, продължила образованието си и в общи линии се чувствала добре. Родителите й я устроили на квартира в гр.Ямбол, където Г. живеела самостоятелно. След 2004г. спряла лечението си, не приемала предписаните й медикаменти, което влошило рязко психическото й състояние. Започнала да поддържа връзки с мъже, вкл.и с роми, лесно се доверявала на непознати, пускала ги в дома си, давала им ценни вещи, бижута и др. В този период по настояване на родителите й, била консултирана от психиатър, но отказала предложеното й лечение. През 2007г. загубила работата си, изпратила детето си да се отглежда при бащата. През 2008г.-2009г. състоянието на Г. рязко се влошило - тя често била неадекватна като поведение, объркана, превъзбудена, агресивна, безпокояла съседите си, чупела покъщнина, имала халюцинации, че е следена и заплашвана.
На 25.06.2008 г. ответницата изхвърлила през прозореца на квартирата си различни мебели като строшила и стъклата. На мястото пристигнали полиция и линейка, като й е била оказана спешна медицинска помощ. След инцидента същата с нищо не показала, че разбира какво е направила. На
15.04.2009
г. Г. отново изпаднала в пристъп и в дома си строшила
стъкла
на прозорците, отново изхвърлила вещи, а други счупила, Била в
превъзбудено
състояние, говорела несвързани неща, крещяла, била объркана
и
неадекватна. В края на м. ноември 2009 г. отново извършила такива
действия,
след което по настояване и с разрешение на ищцата била
настанена на
лечение в Психиатричното отделение на
МБАЛ
„Св.Пантелеймон"-
с.Хаджи Димитрово за времето от 29.11.2009 г. - до
05.02.2009 г. Ищцата К. сочи,
че при посещение в дома на дъщеря си не
заварила там никакви мебели,
килими и др. Стените били надупчени с остър
предмет,
мазилката на доста
места била изкъртена,
стъклата счупени,
подовете голи /без
килими/. След изписването
от болницата, К.
прибрала при себе си ответницата, за да се
грижи за нея и да контролира
приемането на лекарства.
Разпитаният по делото свидетел Д.А. - вуйчо на ответницата -дава показания, че здравословните проблеми при М. започнали след развода със съпруга й през 1998г. -1999 г. Свидетелят посочва, че ответницата изживяла много тежко раздялата с бившия си съпруг, изпаднала в дълбока депресия и това наложило родителите й да я приберат да живее при тях. Тогава била поставена диагнозата „Шизофрения", но Г. не възприемала сериозността на положението и отказвала да приема
назначените й лекарства. А. посочва, че след поредния пристъп и настаняването на лечение на Г., посетил заедно с ищцата квартирата й и видял, че там няма мебели, килими, тапетите били накъсани, стъклата на прозорците изпочупени. Същият твърди, че племенницата му е много доверчива, лесно се манипулира и поддава на внушение, лесно изпада под влияние на недобросъвестни хора.
Съдът назначи и изслуша съдебно - психиатрична експертиза, чието заключение възприема като обективно и компетентно. Вещото лице посочва, че заболяването при ответницата датира от 1998 г. - 1999 г., като тогава й е поставена диагнозата „Параноидна шизофрения". До 2004 г. лицето е лекувано амбулаторно. След този период Г. спряла всякакво лечение, защото се чувствала добре и същевременно насочила усилията си към професионално усъвършенстване, започвала работа на различни места, но често я загубвала. Вещото лице посочва, че след 2008 г. са се развили чести пристъпи с параноидна симптоматика, която е налице и към момента на изследване, а именно - и към днешна дата Г. показва психотични налудности, мисловният й процес протича на моменти паралогично, некритична е към психичното си състояние. Вещото лице изтъква, че тя е несигурна, неуверена, не се чувства способна да работи, изпитва постоянен страх да не стане обект на подигравки, има чувството, че е следена, приема лекарствата си само по настояване и под контрола на майка си. Като промени в личността, вещото лице констатира - разстройства в структурата на мисловния процес, разстройства в съдържанието - налудни идеи за преследване, отношение и сексуални налудности. С оглед на всичко това вещото лице дава заключение, че ответницата боледува от „Параноидна шизофрения. Пристъпно прогредиентно протичане. Пореден пристъп. Параноиден синром. Непълноценна терапевтична ремисия". Наличното психично заболяване е довело до социална и семейна дисфункция, а продължителния му ход, липсата на системно и адекватно лечение през последните 5-6 години са обусловили хронифициране на процеса, до трудното му терапевтично повлияване, с което се обяснява и наличната психотична симптоматика след хоспитализацията. Вещото лице посочва, че заболяването е с неблагоприятен ход на протичане и с неблагоприятна прогноза за в бъдеще. Към настоящия момент ответницата е в състояние да полага грижи за външния си вид, да се ориентира в обикновени житейски ситуации, но наличната психотична симптоматика и недостатъчно критичното отношение към заболяването, я карат да търси опора в близки хора. Заболяването не може да се повлияе пълноценно от провежданото лечение, тъй като е приело пристъпно- прогредиентен ход, което обстоятелство съставлява пречка Г. да взема решения, да се грижи за своите права и интереси. Хроничният ход на психозата затруднява ответницата във възможността й да възприема обективно и адекватно заобикалящата я действителност. Ремисията на заболяването е непълноценна,
тъй като се съпровожда с налудни идеи от параноидния кръг, като заболяването е засегнало сериозно емоционално- волевата сфера на лицето.
От изложените фактически положения,съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с пр.осн. чл.336 ГПК вр. с чл.5 ЗЛС. Предмет на иска по чл.5 ЗЛС - поставяне на едно лице под запрещение - е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.
За да се постави едно лице под запрещение - пълно или частично - е необходимо едновременно да са налице две условия. Първото е очертано от т.нар. медицински критерий - то да е болно от слабоумие, или душевна болест. Слабоумието, е умствена недоразвитост от раждането, а душевната болест /психопатия/ е страдание на умствено развито лице, което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение. В случая от представените по делото писмени доказателства и заключението на в.л.- психиатър се установява, че ответницата страда от „параноидна шизофрения, пристъпно прогредиентно протичане, параноиден синдром, непълноценна терапевтична ремисия", като заболяването е довело до социална и семейна дисфункция.
Второто кумулативно необходимо условие е наличието на правния критерий - лицето да не може да се грижи за своите работи. Преценката за това се прави от съда. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Грижата за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с установения в него ред, т.е. лицето следва да се държи нормално. Поставянето в зависимост на кумулативност на двата законови критерия по чл,5 ЗЛС означава, че не е достатъчно лицето да страда от слабоумие или душевна болест, за да бъде поставено под запрещение. Необходимо е с оглед конкретното му поведение да се преценява дали то може да се грижи за своите работи.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и личните впечатления на съда от ответницата, безспорно се установи, че последната не може пълноценно да се грижи за делата си. От 2008 г. и към момента е започнало прогресивно влошаване на състоянието на Г. като вида и тежестта на заболяването сочи, че при нея трудно се отграничава до къде е пристъпа и от къде започва ремисията. Последната е непълноценна и се съпровожда с налудни идеи, с непрекъсната психотична симптоматика и частично се повлиява от приеманите медикаменти. Вещото лице посочва, че при това състояние на заболяването, решаващо значение за ответницата има системното провеждане и поддържане на назначеното лечение. Липсата на критично отношение у Г. по отношение на заболяването обаче,
пречи тя да извършва това самостоятелно /волево/ и към момента цялостното й съществуване е зависимо от ищцата - нейна майка. В тази връзка по делото се установява, че Г. може да взема самостоятелни решения и да се справя в елементарни житейски ситуации, но за по- важни житейски решения, тя не е способна да се справя сама. Същата е лесно манипулируема, не може да упражнява професионалните си умения, в резултат на болестта са засегнати нейната емоция и воля, а наличността на психопатологична продукция и склонността към агресия, вкл. и автоагресия, сочат, че лицето не е в състояние пълноценно да ръководи постъпките си по разумни подбуди, да се грижи за своите работи и да защитава интересите си.
С оглед на всичко изложено, ЯОС счете, че са налице условията на закона за поставяне на ответницата под ограничено запрещение. Последното се налага предвид констатираното заболяване и невъзможността в пълна степен на лицето да се грижи за правата си и да защитава интересите си.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И
На основание чл.338 ал.1 вр. с чл.336 ГПК, вр. с чл.5 ЗЛС ПОСТАВЯ М.А.Г. ***, с ЕГН **********, ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АС гр.Бургас.
След влизане в сила, препис от решението да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община Ямбол за учредяване на попечителски съвет.
|
|
|
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |