Р
Е Ш Е
Н И Е
№………./27.07.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на девети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15783 по описа за 2012г, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по искова молба на О.С., с която срещу Д. Ф.„З.“
(ДФ „З.“) се предявява иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 290 377,24 лева – недължимо платена сума по нищожно
споразумение от 28.06.2011г., ведно със законната лихва считано от 23.11.2012г
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2010г между ищеца и ответникът е
сключен договор № 02/321/00299 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г. подкрепена
от Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони. Размерът на
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по проект №02/321/00299
възлиза на 4 861 046,00 лева, представляваща 100% от целия размер на
одобрената инвестиция. Съгласно чл.2.3. от договора, ползвателят има право на
авансово плащане в размер на 50% от първоначално одобрената финансова помощ. В
изпълнение на договора ДФ „З.“ превежда по специалната сметка на ищеца сумата
от 2 430 523,00 лева.
С Указ №121/10.05.2010г на Президента на РБ, обн. ДВ бр.38 от 21.05.2010г
са утвърдени нови граници на О.С., с което село Извор преминава в границите на
административно-териториална единица Община Бургас, невключена в Приложение №2
във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба №25/29.07.2008г.
С промяната в границите на О.С., тя не може да изпълни договор
№02/321/00299 сключен с ДФ „З.“, поради което той следва да се счита за
развален по право съгласно чл. 89 ЗЗД. Вместо да поиска връщане на авансово
предоставените средства, ДФ „З.“ подписва на 28.06.2011г с О.С. споразумение за
разваляне на договор №02/321/00299 от 11.05.2010г, в което е уговорено
последният да се счита развален от подписване на споразумението, което е правно
невъзможно, тъй като развалянето настъпва по право с невъзможността за
изпълнението му. Това прави споразумението нищожно поради липса на предмет. То
е нищожно и защото е сключено от Кмета на Общината, който към този момент не е
имал представителна власт за това, тъй като липсва решение на Общинския съвет
съгласно чл.21 от ЗМСМА.
С писмо изх. №01-0800/03.08.2012г. ДФ „З.“ отправя искане към О.С. за
връщане на изплатеното по разваления договор в размер на 2 430 523,00
лева, мораторна лихва в размер на 276 238,38 лева изчислена към
02.08.2012г, както и лихва за времето от 03.08.2012г. до погасяването на дълга.
Като основание за претенцията се посочва нищожното споразумение. Въпреки това
на 20.08.2012г. О.С. плаща на ответника сумата от 2 430 523,00 лева –
главница по разваления договор за безвъзмездна помощ и лихва в размер на
11 286,79 лева. На 10.09.2012г. са преведени и 290 377,24 лева
мораторна лихва, съгласно нищожното споразумение. Нищожното споразумение не
може да послужи като основание за задържа на сумата от ответника и тя подлежи
на връщане. Плащането на последната ищеца счита за недължимо и претендира
връщане й. По изложените съображения се иска осъждането на ответника да върне
сумата ведно със законната лихва и разноските.
Ответникът ДФ „З.“ не оспорва, твърденията в исковата молба: че с ищеца са
страните по договор № 02/321/00299 за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г –
2013г.подкрепена от Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони; че
авансова са преведени на ползвателя 2 430 523,00 лева и че с Указ
№121/10.05.2010г на Президента на РБ, обн. ДВ бр.38 от 21.05.2010г са утвърдени
нови граници на О.С., с което село Извор преминава в границите на административно-териториална
единица Община Бургас, невключена в Приложение №2 във вр. с чл. 15, ал. 2 от
Наредба №25/29.07.2008г, което прави невъзможно изпълнението на договора по
отношение на село Извор. Оспорва, споразумението от 28.06.2011г да е с
невъзможен предмет. Твърди, че то е сключено, за да уреди последиците от
развалянето на договора. В т.4 от последното изрично е уговорено и заплащането
на мораторна лихва за забава върху главницата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
По делото не е спорно, че на 11.05.2010г между ищеца и ответникът е сключен
договор № 02/321/00299 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
321 „Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г – 2013г. подкрепена
от Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони, за подпомагане на
проект № 02/321/00299, а именно „ВиК инфраструктура с.Извор“. Размерът на
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ по проект №02/321/00299
възлиза на 4 861 046,00 лева, представляваща 100% от целия размер на
одобрената инвестиция. Съгласно чл. 2.3 от договора, ползвателят има право на
авансово плащане в размер на 50% от първоначално одобрената финансова помощ. В
изпълнение на договора ДФ „З.“ превежда по специалната сметка на ищеца сумата
от 2 430 523,00 лева.
С Указ №121/10.05.2010г на Президента на РБ, обн. ДВ бр.38 от 21.05.2010г
са утвърдени нови граници на О.С., с което село Извор преминава в границите на
административно-териториална единица Община Бургас, невключена в Приложение №2
във вр. с чл. 15, ал. 2 от Наредба №25/29.07.2008г.
На 28.06.2011г между О.С. и ДФ „З.“ е сключено споразумение за разваляне на
договор №02/321/00299 от 11.05.2010г, в което е уговорено, че последният се
счита развален от дата на подписване на споразумението. Съгласно чл. 4 от
споразумението получената авансова безвъзмездна финансова помощ подлежи на
връщане, ведно със законната лихва от датата на разваляне на договора до
окончателното плащане.
С писмо изх.№01-0800/03.08.2012г ДФ „З.“ отправя искане към О.С. за връщане
на изплатеното по разваления договор в размер на 2 430 523,00 лева,
мораторна лихва в размер на 276 238,38 лева изчислена към 02.08.2012г,
както и лихва за времето от 03.08.2012г до погасяването на дълга. Като
основание за претенцията се посочва споразумението от 28.06.2011г
С платежни нареждания от 20.08.2012г О.С. плаща на ответника сумата от
2 430 523,00 лева – главница по разваления договор за безвъзмездна
помощ от 11.05.2010г и лихва в размер на 11 286,79 лева, а на 10.09.2012г.
са преведени и 290 377,24 лева.
За периода от 28.06.2011г до 10.09.2012г. върху главницата от
2 430 523,00 лева се натрупват мораторни лихви в общ размер на сумата
от 302 990.35 лева, изчислени с помощта на електронния калкулатор на Calculator.bg.
Въз основа на така установените факти съдът намира иск за неоснователен по
следните съображения:
По иска по чл. 55, ал.1, пред. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването, в случая плащането на сумата, а в
тежест на ответника е да докаже основанието си за получаването й.
Плащането на сумата от 290 377,24 лева от ищеца, респ. получаването и
от ответника е безспорно установено обстоятелство.
Спорно е дали ответникът има основание за получаване на сумата. За такова
основание последният посочва споразумението от 28.06.2011г, в което е уговорено
връщането на авансово платената част от субсидията по разваления договор от
11.05.2010г. да се извърши, ведно със законната лихва от разваляна на договора
до окончателното плащане. Този договор се оспорва от ищеца, като нищожен поради
липса на предмет, евентуално като сключен в нарушение на 21 от ЗМСМА.
Споразумението не е нищожно поради липса на предмет. Вярно е, че договорът,
който е развален по право, не може да бъде развален впоследствие повторно по
взаимно съгласие на страните. Ето защо споразумението в тази му част е без правни последици. Предметът му обаче не
се изчерпва само с уговаряне на развалянето на договора. В него има клаузи
касаещи връщането на даденото по договора за безвъзмездната финансова помощ, а
в чл. 4 ищецът поема и задължение да върне главницата по договора от
11.05.2010г, ведно със законната лихва върху
сумата от разваляне на договора до окончателното плащане. В тази част
споразумението не е нищожно, тъй като страните са свободни да уговорят
последиците на неизпълнението на договора и заплащането на мораторни лихви при забава
на длъжника. Това е така, защото вземането за връщане на даденото по разваления
по право договор №02/321/00299 от 11.05.2010г възниква без отнапред определен
ден за изпълнение и за заплащането на мораторна лихва длъжникът следва да бъде
поставен в забава – арг. от чл. 84, ал.2 ЗЗД.
Споразумението не е нищожно и като сключено в противоречие с чл. 21 ЗМСМА,
тъй като с него не се предвижда нито разпореждане с общинско имущество, нито
поемане на ново задължение или банков кредит, а се уреждат последиците от неизпълнението
на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Следователно споразумението може да послужи на ответника, като основание за
получаване на мораторната лихва в размер на 290 377,24 лева. Клаузата на
чл. 4 от Споразумението следва да се приеме, че съдържа в себе си и искане за
връщане на сумата. Въпреки това кредиторът отправя и повторна покана за връщане
на сумата ь с писмо изх.№01-0800/03.08.2012г. Авансово платената сума по
разваления договор за безвъзмездна финансова помощ е върната на кредитора на
10.09.2012г. За периода от сключване на споразумението (28.06.2011г) до дата на
връщане й върху главницата от 2 430 523,00 лева се натрупват
мораторни лихви в общ размер на сумата от 302 990.35 лева, изчислени с помощта
на електронния калкулатор на Calculator.bg. Следователно
платените от ищеца 290 377,24 лева, не са получени от ответника без
основание.
С оглед изложеното искът се явява неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, на който
следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
сумата от 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на О.С., ЕИК ******** и адрес: град Созопол, пл. „********№ 2, предявен срещу Д. Ф.„З.“***, с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за сумата от 290 377,24 лева –
недължимо платена сума по нищожно споразумение от 28.06.2011г. за разваляне на договор
№ 02/321/00299 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321
„Основни услуги на населението и икономиката в селските райони“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г. подкрепена от
Европейския земеделски Ф.за развитие на селските райони.
ОСЪЖДА Д. Ф.„З.“, ЕИК ******** да заплати
на О.С., ЕИК ******** и адрес: град Созопол, пл. „********на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
сумата от 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: