РЕШЕНИЕ
№ 260009 /21.03.2022 година, град
Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на
двадесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година,
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар:
Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 572 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от К.К.М. (на чието място в хода на
процеса са конституирани като ищци наследниците й – М.Х.М. и Г.Х.М.) против Р.С.А.,
М.И.А., Й.И.А., Н.З.Н. и С.А.Х., с която, по повод претенция за попълване на
кадастралния план на с. Козарско, се иска да се приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците – като наследници на К.К.М., са собственици
на конкретна земна площ, върху която имот с пл. № 36 по кадастралния и
регулационен план на с. Козарско от 1959г. се припокрива с парцел IV - УПИ IV – Стопанска дейност в кв. 2, по плана на с. Козарско от 1995г.
Твърденията на ищцовата
страна са, че след делба по гр. д. № 452/1989г. по описа на РС-Пещера К.К.М. е
станала собственик на имот с пл. № 37 в кв. 4 по плана на с. Козарско от
1959г., при съседи Богдан Г. Горанов, Г.И. ***. Със заповед от 02.12.2003г. на
кмета на Община Брацигово обаче, на К.М. било отказано попълване на действащия
кадастрален план от 1995г. тъй като в посочените от нея граници на имота с пл.
№ 37 в кв. 4 по обезсиления план на с. Козарско от 1959г. попада част от имот с
пл. № 36 по същия план, което предпоставя спор за материално право. Поддържа
се, че тъй като в решенията на ПК-Брацигово и ОСЗ-Брацигово, легитимиращи
ответниците като собственици на имота с пл. № 36 по обезсиления план на с.
Козарско, не се съдържат идентификационни данни (граници) на този имот – е
неоправдан извод, че част от него попада в твърдените от ищците граници на
имота с пл. № 37. Същевременно се изтъква, че К.К.М. е владяла собственически,
трайно и необезпокоявано получения от нея в дял имот пл. № 37 по обезсиления
план на с. Козарско - с описаните в протокола за извършената делба по гр. д. №
452/1989г. по описа на РС-Пещера граници.
В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори
само от ответниците М.И.А., Р.С.А., Й.И.А., в които, макар формално да се
твърди, че искът не се оспорва – се претендира попълване на кадастъра с двата
имота (с пл. № 36 и пл. № 37) – в съответствие с приложено геодезическо заснемане
от месец август 2010г., а това на практика представлява оспорване на ищцовта претенция.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с
правна квалификация - по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
Съгласно
пояснената по реда на чл. 143, ал.2 (и чл.145, ал.1) ГПК искова молба - ищцовата
претенция е за установяване право на собственост върху конкретна земна площ,
която считат, че се намира в имот с пл. № 37, но в границите му описани в НА №
134, том I, нот. д. № 355/1967г., съставен на 23.08.1967г. от Пещерски народен съдия
Стайко Велчев, и в отразената в протокол по гр. д. № 452/1989г. по описа на
РС-Пещера одобрена спогодба за делба, а не в тези - графично обозначени на
самия кадастрален план на с. Козарско от 1959г. (виж комбинирана скица на л.303).
Според кадастралния план на с. Козарско от 1959г. същата конкретна земна площ се
намира в границите на имот с пл. № 36, по отношение на който ответниците се
легитимират като собственици с представените по делото: Решение №
8к/28.11.1992г. на ПК – Брацигово (л.105) и Решение № 1103/28.10.2003г. на ОСЗГ
– Брацигово (л.109).
Доколкото в случая
правото на собственост на ищците бива обосновавано с придобивна давност - обсъждане
на законосъобразността и действителността на всяко от двете решения, съответно
- на Поземлена комисия-Брацигово и ОСЗГ-Брацигово, се явява безпредметно.
От приложения към исковата молба протокол по гр. д. №
452/1989г. по описа на РС-Пещера, в който
е одобрена спогодба за делба, се установява, че К.К.М. е получила в дял имот с
пл. № 37 в кв. 4 по плана на с. Козарско от 1959г. при съседи Богдан Г.
Горанов, Г.И. ***. От приетите заключения на изготвените по делото съдебно-технически
експертизи (л. 76, л. 301) се установява, че и по сега действащия план от
1995г. на с. Козарско имотът, който ищцовата страна счита за свой, граничи от
запад - с имот пл. № 9, записан в разписната книга към плана – на Г.И. Спасов и
Елена И. Смилянова, а от изток – с имот пл. № 11, записан на Г. Богданов
Горанов и Иван Д. Горанов. От
показанията на свидетелите Асен Симеонов и Г. Горанов се установява, че след
делбата имотът с тези граници е владян собственически от К.М., включително чрез
отдаването му и до момента под наем на съседите. Гореизложеното сочи на извод,
че К.М. е получила непрекъснато, необезкопокявано и явно осъществяваното от нея
владение на имота с описаните граници - на основание годно да я направи
собственик, с оглед което по отношение на това владение приложима е
разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗС (кратката придобивна давност от 5 г.).
Процесната северозападната част от така
владяния от К.М. имот реално е била част от имот с пл. № 36 по плана на с.
Козарско от 1959г. Дори при съобразяване, че с Решение №
8к/28.11.1992г. на ПК – Брацигово (л.105) имотът с пл. №36 е възстановен по реда
на ЗСПЗЗ на ответниците
– това не препятсва придобиването на част от него от ищцовата страна - на
основание горепосоченото давностно владение. В този случай следва да се
съблюдава разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ. Според ТР
№ 10/5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК – с тази разпоредба се въвежда самостоятелна и
специална хипотеза на прекъсване на давността, съществуваща наред с общите
хипотези за прекъсване на давността, уредени в чл. 116
от ЗЗД, към която разпоредба
препраща чл. 84
от ЗС. Нормата на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно
действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Настъпването
на юридическия факт с който се прекъсва давността не изключва фактическото
господство върху вещта, нито пък намерението на владелеца да я свои по-нататък.
Само при добросъвестното владение и то в момента на възникването на
юридическото основание, трябва да съществува убеждението у владелеца, че той
придобива вещта, тъй като праводателят му е бил собственик. Именно поради това,
че се прекъсва времевият срок, а не
владението, то придобивната давност, която започва да тече след
прекъсване на давността е идентична по
вид на давността, текла до прекъсването й. Когато заличената
придобивна давност е обща, то след 22.11.1997 г. започва да тече нова обща
давност. Ако заличената давност е петгодишна и е започнала да тече при
наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик и той е
добросъвестен (,а той е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена - чл. 70,
ал. 1 от Закона за собствеността,) то и новата давност, която започва да тече, е кратката
петгодишна давност”
Иначе казано – след влизане в сила на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ (на 23.11.1997г.)
за К.М. е започнала да тече отначало
кратката 5-годишна придобивна давност (по чл. 79, ал.2 ЗС) по отношение на
добросъвестно владяната от нея част от имота с пл. № 36 по плана на с.Козарско
от 1959г. Тази давност е изтекла на
23.11.2002г., а и на основание чл. 82 от ЗС ползва доказано владеещите и към
момента земната площ наследници на К.М. - М.Х.М. и Г.Х.М.. Показанията на
свидетеля Костадин Малиганов – че през 2008г. по поръка на една от ответниците
е набивал колчета в имота, не сочат на прекъсване на давността и не променят горния
извод. Ето защо предявеният положителен установителен иск следва да бъде
уважен.
С оглед резултата от спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на
ищцовата страна се полагат претендираните деловодни разноски. Същите са
посочени в представен от страната списък по чл. 80 ГПК – в общ размер на
1400лв., и реалното им извършване се установява от представените договор за
правна защита и съдействие и платежни нареждания.
Така мотивиран Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТНОВЕНО по отношение на Р.С.А. с ЕГН **********, Й.И.А. с ЕГН **********, М.И.А. с ЕГН**********, Н.З.Н.
с ЕГН ********** и С.А.Х. с ЕГН **********, че ищците М.Х.М. с ЕГН ********** и Г.Х.М. с ЕГН ********** са собственици
на реалната част от поземлен имот с пл. № 36 по кадастралния и регулационен
план на с. Козарско от 1959г., отразена със сини
защриховани линии на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от
настоящото решение комбинираната скица, намираща се на лист 303 по гр. д. № 572/2019
г. на РС-Пещера, изготвена от вещите лица Б.З.Г., Х.И.К. и О.А.М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Р.С.А. с ЕГН **********,
Й.И.А. с ЕГН **********, М.И.А. с ЕГН**********, Н.З.Н. с ЕГН ********** и С.А.Х.
с ЕГН **********, да заплатят на М.Х.М. с ЕГН ********** и Г.Х.М. с ЕГН **********, сумата от общо 1400 /хиляда и четиристотин/ лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /