СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
18.05.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
И.
Разгледа в съдебно заседание на 22.04.21г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 3508/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от С. В. против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 343
от КЗ и чл. 405 от КЗ за сумата 60 000 лева.
Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната лихва върху
посочената главница за периода - след 09.11.18г.
Съображенията на страните са изложени по
делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
Страните /ищецът – застрахован в
хипотезата на чл. 413 от КЗ; ответникът – застраховател/ са били обвързани от
правоотношение по договор за застраховка „Каско” на МПС-во: „Мерцедес Бенц, с
рег. № *******На 05.06.18г. /в срока на действие на застраховката/ посоченото
МПС-во е било отнето противоправно /откраднато/ от владението на собственика
/ищеца/. В последната връзка /досежно конкретните възражения на ответника/:
Представеното по делото писмено
доказателство /постановление на СРП/ удостоверява /пряко – само по себе си/ горното
/релевантно за спора/ обстоятелство. Липсват доказателства - към момента
процесното МПС-во да е налично /открито и върнато във владение на собственика –
ищеца; доказателствената тежест в тази връзка е за дружеството – предвид
правилото на чл. 154 от ГПК/. На практика: при спряно наказателно производство –
до установяване на извършителя на престъплението /каквато е процесната
хипотеза/ собственикът /застрахованият/ не разполага с правна възможност да
ангажира допълнителни доказателства във връзка с настъпилото застрахователно
събитие.
Посочените обстоятелства са единствено
релевантни в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 343 от КЗ и
чл. 405 от КЗ и същите са надлежно удостоверени по делото със събраният в
процеса писмен доказателствен материал.
С оглед изложеното /предвид наличието на
предпоставките по горните текстове на закона/ главният иск следва да бъде
уважен до размера на удостоверената /при условията на чл. 386, ал. 2 от КЗ/ от
приетата по делото оценителна експертиза сума – 53 753, 6 лева /в случая
следва да бъде съобразено последното експертно заключение като изготвено – при
съобразяване на допълнително представените от страните писмени доказателства;
релевантни за изчисляване на застрахователното обезщетение/.
Основателен е и акцесорният иск:
В полза на ищеца следва да бъде присъдена
/при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/ и законна
лихва върху горната главница за периода след 09.11.18г. /когато застрахователят
е постановил – отказ за доброволно, извън-съдебно изплащане на претендираното
обезщетение/. С оглед практиката по такъв вид дела – процесната лихва следва да
се присъди в глобален размер /без да бъде разбивана на периоди: преди и след
завеждане на делото/.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
от ГПК е неоснователно /заявеният от ищеца адвокатски хонорар превишава
незначително минимума по Наредба № 1/.
Съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О. з.“ ЕАД да плати на С.И.В. ЕГН ********** сумата 53 753,
6 лева – на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 343 от КЗ и чл. 405
от КЗ, законната лихва върху тази от 09.11.18г. до цялостното й изплащане и 5
264
лева – съдебни разноски
/съразмерно на уважените искове; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 53 753,
6 лева.
ОСЪЖДА С.И.В. да плати на „ДЗИ – О. з.“
ЕАД 32 лева - съдебни разноски /съразмерно
на отхвърлените искове/ и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: