Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
14.07.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 11501 по описа за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 08.05.2020 г., постановено
по гр.дело № 21231/2019 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155 състав, е прието за
установено по предявените искови претенции от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор К.В.Г.,
против И.В.Ц., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК и във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
че И.В.Ц. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5805 лв./ пет хиляди осемстотин и пет
лева/ главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2015 г. до месец април 2018 г., сумата от 764,72 лв.
/седемстотин шестдесет и четири лева, и седемдесет и две стотинки/,
представляваща законна лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до
23.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 31.01.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковите претенции
за сумата от 24,16 лв. /двадесет и четири лева, и шестнадесет стотинки/ –
главница за дялово разпределение за периода от месец декември 2015 г. до месец
април 2018 г., и сумата от 4,81 лв. /четири лева и осемдесет и една стотинки/ –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.01.2016 г. до 23.01.2019 г. С решението на съда е осъдена И.В.Ц., с ЕГН **********,***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор К.В.Г., на основание чл. 81 от ГПК във
връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 172,88 лв. /сто седемдесет и два лева,
и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 06.02.2019 г. по гр.дело № 6427/2019 г. по описа на СРС, 155
състав. С решението на съда е осъдена И.В.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор К.В.Г., на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, сумата от 747,90 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и деветдесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
С определение от 23.06.2020
год., постановено в закрито заседание по гр.дело № 21231/2019 год. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 155 състав са конституирани К.Я.К., с ЕГН **********,***, и М.М.Ц.,
с ЕГН **********,***, в качеството им на наследници и правоприемници на
ответницата И.В.Т., починала на 31.10.2019 г.
Срещу
решението на СРС, 155 състав е постъпила въззивна жалба от М.М.Ц.
и К.Я.К., подадена чрез пълномощника им адв.Е.Д., с
искане същото да бъде отменено в частта, с която са уважени предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените установителни искове, като неоснователни и недоказани. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна –ищец „Т.С.“ ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален
представител юрк.Ф.И., оспорва подадената въззивна жалба по съображения
изложени в писмена молба депозирана по делото. Моли съда, жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Третото лице- помагач на страната на ищеца „МХ Е.“ ООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна
жалба.
Софийски
Градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
но недопустимо, поради следните съображения:
Обжалваното първоинстанционно решение
е постановено по отношение на починала страна- ответницата по делото И.В.Ц./Т./,
ЕГН **********. Видно от представена по делото служебна справка от 12.06.2020
г. от НБД“Население“, ответницата И.В.Т. е починала на 31.10.2019 г., като
наследниците и по закон М.М.Ц. и К.Я.К./ нейни синове/ са конституирани с
определение на първоинстанционния съд на 23.06.2020 г.- след провеждане на
устните състезания в откритото заседание по делото пред първата съдебна
инстанция/ 17.12.2019 г./ и след постановяване на решението / 08.05.2020 год./.
Съдът
приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че ответницата е
починала на 31.10.2019 г. преди приключване на устните състезания пред първата
съдебна инстанция на 17.12.2019 г.
Смъртта слага край на процесуалната
правоспособност на физическите лица. Когато юридическото събитие е настъпило по
време на висящността на процеса, съгласно чл.120 от ГПК/ отм./, съответно
чл.227 от ГПК, починалата страна се замества от нейните правоприемници. В хипотезата на
чл.227 от ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника
става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност
на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в
процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на
жалба, а ако решението е влязло в сила – да иска отмяната му по реда на
извънредното производство, уредено в глава ХХІV ГПК. Решението обаче, което е
постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо
спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне
спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл.227 ГПК. Ако тази
страна атакува порочното решение, инстанцията, разглеждаща жалбата следва да го
обезсили и да върне делото за ново разглеждане.
Съдебната практиката на ВКС, както при
действието на ГПК от 1952 г. /отм./, така и при действието на ГПК от 2007 г., в
сила от 01.03.2008 г., е константна, че когато страната е починала след
приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на
съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, респективно
същото е недопустимо в случай, че е постановено спрямо страна, починала преди
края на устните състезания /решение № 96/ 27.09.1985 г. по гр.дело № 67/1985 г.
на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр.дело № 1821/2009 г. на ВКС, І г.о.,
решение № 16/21.02.2014 г. по гр.дело № 4682/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., чиито
постановки са възприети и в определение № 37/18.01.2018 г. по гр.дело №
3011/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. Тази практика съответства и на изричната
разпоредба на чл.229, ал.2, изр.второ ГПК, според която, ако страната е
починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира
след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу
страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй
като със
смъртта същата е загубила своята процесуална правоспособност. В този смисъл са:
решение №23 от 16.02.21 год. по гр.дело № 2564/2019 год., ІІ г.о. на ВКС, решение
№ 9 от 21.01.11 год. по гр.дело №1821/2009 год., І г.о. на ВКС, решение № 16 от
21.02.2014 год. по гр.дело № 4682/2013 год., ІІ г.о. на ВКС, както и
определение № 37 от 18.01.18 год. по гр.дело № 3011/17 год., ІІ г.о. на ВКС. Съдът
следи служебно за процесуалната правоспособност на страните, тъй като същата е
от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Липсата й е процесуална
пречка за постановяване на решение по същество на спора.
В процесния случай, ответницата И.В.Ц. /Т./
е починала преди приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд,
решението е постановено спрямо починалата страна, а не спрямо наследниците й по
закон – нейните синове, конституирани в по-късен момент. Тъй като процесуалното
правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или
страните, то е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда
по време на висящността на делото. С оглед на това, че решението е постановено
без участието на правоприемниците на починалата ответница, същото е недопустимо
и следва да се обезсили в обжалваната част, включително и в частта за разноските на основание чл.270,
ал.3 от ГПК, а делото се върне на СРС за ново разглеждане от друг
състав с участието на правоприемниците на починалата страна.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при
спазване на чл.78 от ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да
присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 08.05.2020 г., постановено по гр.дело № 21231/2019 г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 155 състав, в
частта, с която е прието за установено по предявените искови претенции от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор К.В.Г., против И.В.Ц., с ЕГН **********,***, с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и във връзка с чл.79, ал.1, предл.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.В.Ц. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5805 лв./
пет хиляди осемстотин и пет лева/ главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2015 г. до месец април
2018 г., сумата от 764,72 лв. /седемстотин шестдесет и четири лева, и
седемдесет и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода
от 14.09.2016 г. до 23.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдена И.В.Ц.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор К.В.Г., на
основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 172,88 лв.
/сто седемдесет и два лева, и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.02.2019 г. по гр.дело
№ 6427/2019 г. по описа на СРС, 155 състав, както и на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, сумата от 747,90 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и
деветдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ВРЪЩА делото на СРС, за ново
разглеждане от друг състав на същия съд на предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съгласно мотивите на настоящето решение.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „МХ Е.“ ООД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.