Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043
гр.Пловдив, 19.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 09.11.2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 488/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 586/15.06.2020г., постановено по гр.д.№ 204/2018г. по описа на ОС - Пловдив, се прогласява за недействителен по отношение на „Е.е.л.“ ООД, ЕИК …, договорът за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран с н.а. за №.., дело №... на Нотариус П. М., с който Л.И.В., ЕГН **********, продава на Д.А.К., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .. по КККР на гр.П.., одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- С.., с административен адрес: гр.П., ул. „П. В.“№23, на пети (четвърти) етаж, представляващ апартамент №В-12 от сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор …, с площ от 58.40кв.м., ведно с избено помещение №12, с площ от 4.49кв.м., както и 6.39% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата от 9900лв., получена в брой преди изповядане на нотариалния акт, и се осъждат Л.И.В., ЕГН **********, и Д.А.К., ЕГН **********, да заплатят общо на „Е.е.л.“ ООД, ЕИК …, сумата от 4 235.10 - четири хиляди двеста тридесет и пет лева и десет стотинки – разноскипо делото.
Против Решение № 586/15.06.2020г., постановено по гр.д.№ 204/2018г. по описа на ОС - Пловдив, е подадена въззивна жалба, вх.№ 19900/15.07.2020г., от Л.И.В., ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН **********, ответници в производството пред първостепенния съд, чрез пълномощник адв.Р.Н., с която решението е обжалвано изцяло, с оплаквания за неправилност, искане - за отмяна и за присъждане на разноски.
В подадения в срок писмен отговор, вх.№ 263496/30.09.2020г., от насрещната въззиваема страна, „Е.е.л.“ ООД, ЕИК .., представлявано от управителя М. С., ищец в производството пред първостепенния съд, чрез адв.В.С. и адв.Д. Т., въззивната жалба се оспорва, моли за потвърждаване на решението и претендира за присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в законния срок от активно процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на твърденията, доводите и оспорванията, на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата служебна проверка на изцяло обжалваното решение, на осн.чл.269 ГПК, при преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
Производството, в което е постановено обжалваното решение, гр.д.№ 204/2018г. по описа на ОС - Пловдив, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 2506/25.01.2018г., вписана на 16.03.2018г.(л.48), подадена от ищец „Е.е.л.“ ООД, ЕИК .., представлявано от управителя М. С., против ответници Л.И.В., ЕГН ********** и Д.А.К., ЕГН **********, с която е предявен главен иск за обявяване за относително недействителна по отношение на ищеца на извършената на 28.10.2016г.между ответниците възмездна разпоредителна сделка, договор за покупко-продажба, с предмет апартамент в гр.П., първоначално обективно евентуално съединен с иск за прогласяване на нищожността й, поради привидност.
В ИМ са въведени следните твърдения:Като управител и представляващ ищцовото дружество в периода 26.04.2014г.-26.04.2017г., като разполагала с паричните средства в касата на дружеството и имаща право да се разпорежда със средствата по банковата му сметка, на 28.06.2016. ответницата Л.В. изтеглила от банковата сметка на ищцовото дружество в „У. Б.“ АД сумата 6000лв., която не заприходила в касата на ищцовото дружество и липсвали в счетоводството му документи за заплащане с тази сума на задължения на дружеството към трети лица.От края на месец юни 2016г. ответницата се укривала от съдружниците.Същата задължила ищцовото дружество с множество неплатени задължения към трети лица, вкл. и към държавата чрез НАП, ТД П., тъй като не заплатила дължимите данъци, осигурителни вноски и наложени имуществени санкции по съставени и връчени наказателни постановления.Комуникацията между съдружниците и тази ответница се осъществявала единствено в производствата пред съда за отмяна на заявени за вписване в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество и чрез нотариални покани, връчвани по реда на чл.50 във вр. чл. 47 ГПК.До момента, въпреки многократните искания, ответницата Л.В. не дала обяснения и не представила документи за какво са изхарчени изтеглените от нея парични средства от разплащателната банкова сметка ***.Предвид това, ищцовото дружество се явявало кредитор на ответницата Л.В. за сумата 6000лв.За нанесени от нея като управител вреди на ищцовото дружество през 2016г. били предявени срещу ответницата Л.В. искове в съда за ангажиране на отговорността й по чл.142 и 145 ТЗ. Ответницата Л.В. отчуждила притежаваните от нея имоти, за да избегне насочване на принудителното изпълнение върху тях, и за да се увредят интересите на кредиторите си, като е знаела за действията си и тяхната незаконосъобразност, след като на 30.09.2016г. от името на съдружниците до нея е била изпратена нотариална покана за даване на отчет и обяснения за някои действия по време на управлението, вкл. и за изтеглените от банковата сметка на дружеството парични средства, съобщение за която е било залепено през октомври 2016г. на постоянния й адрес– адреса на процесния апартамент, който е бил и адрес на управление на ищцовото дружество, както и след като срещу нея било образувано от трето неучастващо лице гр.д.№ 14086/2016г. по описа на РС - Пловдив за парични задължения, два дни след като е било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесния апартамент.Атакуваната разпоредителна сделка между ответниците е била извършена само, за да увреди интересите на всички кредитори на ответницата Л.В., вкл. тези на ищеца, за да неможе никой от кредиторите й да се удовлетвори по евентуално присъдени парични суми.Посочената продажна цена от 9900лв., която е по-ниска от данъчната в размер на 47 771.30лв., не е действителната пазарна цена и е записана, за да се заобиколи забраната за заплащане на суми в брой над 10 000лв.Атакуваната разпоредителна сделка между ответниците е привидна, тъй като страните по нея не са целяли настъпването на правните й последици, които не са настъпили.Записаната цена в нотариалния акт е привидна и фактически плащане между страните не е осъществено, тъй като сделката е привидна.За това, че страните не са целели правните последици на сделката е фактът, че Л.В. е продължила да живее в имота, а партидите за ток и вода не са записани на новия собственик.За няколко дни ответницата Л.В. е отчуждила притежаваните от нея недв. имоти на цени далеч от пазарните, което сочи на бързане, неоправдано от друга гледна точка, освен тази за избягване реализиране на имуществената й отговорност.Ответницата Л.В. била в приятелски отношения от преди повече от 15 години с ответницата Д.К., приобретател по атакуваната разпоредителна сделка, а ответницата Д.К. по приятелски извършила услуга за „спасяване“ на апартамента от принудителното изпълнение, знаейки за увредата на ищеца.
В подадения в срок писмен отговор на исковата молба, с вх.№13077/30.04.18г., от Д.К. (л.53-л.54), искът с правно основание чл.135 от ЗЗД се оспорва, като се оспорват въведените твърдения ищецът да има качеството на кредитор по отношение на ответницата Л.В. с безспорно налично, изискуемо и ликвидно вземане, както и ответницата Д.К. да е знаела, че е възможно със сделката да се уврежда трето лица, вкл. ищецът.В тази връзка се въвеждат твърдения, че от проведен разговор с Л.В. преди продажбата тя й споделила, че жизнените й интереси са свързани с трайното установяване в чужбина, поради което предложила на Д.К. да закупи собственото й жилище за сумата 9 900лв. и Д.К. се съгласила, след което била сключена атакуваната сделка и по нея Д.К. заплатила на Л.В. изцяло уговорената продажна цена, но, тъй като Л.В. споделила, че към момента на сделката не знае в какви точно срокове ще се осъществи заминаването й в чужбина, което било в зависимост от други хора и набавяне на документи, тя предложила да остане в апартамента и да заплаща наем в размер на 100лв. месечно, за което бил сключен договор за наем от 01.112016г., но след сделката апартаментът бил регистриран на името на Д.К. *** с декларация от 06.12.2016г. и в данъчната си декларация от 2016г. Д.К. декларирала доходите си от наем.
В подадения в срок писмен отговор на ИМ, вх.№ 30861/22.10.18г.(л.91), от Л.В., чрез назначения от съда особен представител адв. Р.И., както и в подадения писмен отговор на ИМ, с вх.№31535/26.10.18г. (л.97), чрез упълномощения от нея адв.Р.Н., искът по чл.135 от ЗЗД се оспорва, като неоснователен, като са заявени същите оспорвания и са наведени същите твърдения като тези в писмения отговор на другата ответница.
За да се уважи предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД, е прието, че ищецът се легитимира като кредитор с парично вземане по отношение на ответницата Л.В. за сумата 6000лв., изтеглена от банковата сметка на ищцовото дружество на 28.06.2016г. и непредадена или отчетена на ищеца, че атакуваната разпоредителна сделка между ответниците уврежда ищеца, а ответницата Л.В. е знаела за увреждането на ищеца, тъй като вземането му й е било известно, с оглед на това, че тя е изтеглила сумата от сметката му и не е твърдяла да я е отчела.
Прието е за установено и знанието на ответницата Д.К., приобретател по атакуваната разпоредителна сделка, за увреждането на кредитора-ищец, като в тази връзка са изложени следните мотиви: „Ответницата К. не е посочила никаква причина за извършване на покупката на продадения и от отв.В. апартамент освен тази, че отв.В. и предложила да го купи, а тя приела, тъй както сочи и за сключения помежду им договор за наем, включително по отношение на цените по двата договора, което, както и сключената между тях спогодба от 06.07.18г., с който е прекратено действието на наемния договор, навежда на една необоснована от личен интерес усложливост от страна на отв.К., в полза на отв.В., обяснима само от близкото приятелство помежду им и от обща преследвана от тях цел, тъй като е житейски необичайна за случайни познати или за лица, които са по-скоро или чисто делово обвързани. За такава близост са показателни и фактите, че в процеса двете ответници се представляват от един и същ адвокат- Р.Н., както и че в производството по изп.дело №143/17г. на ЧСИ З. Д., по което е било насрочено принудително изпълнение срещу отв.В., не тя, а отв.К. е подала чрез същия адвокат уведомление до ЧСИ, щото в имота, на адреса, на който е насрочено изпълнението, няма основание да се извършва опис, тъй като апартаментът е нейна собственост, и че макар длъжницата по изпълнението да е била нейна наемателка, договорът помежду им е бил прекратен, и наемателката и е предала владението му на 01.07.18г. Не се подкрепи от събраните по делото доказателства и тезата на двете ответници, че продажбата е осъществена защото ищцата спешно искала да замине за чужбина, за да се установи трайно да живее там, и че договорът за наем бил сключен помежду им само докато тя уреди заминаването си, защото по времето, когато атакуваният договор за продажба е бил сключен- октомври 2016г., както и до 18.07.17г. отв.В. е работела по трудов договор при „Р. 22“, а щом този договор не е бил прекратен преди или скоро след сключване на сделката, очевидно не и е предстояло никакво заминаване за чужбина, както личи и от това, че договорът за наем е продължил своето действие и че тя е живяла в продадения имот съгласно спогодбата, съставена между нея и отв.К., и съгласно декларираните от отв.К. като получавани за 2016г. и 2017г. доходи от наем, поне до 01.07.18г., което е повече от година и половина след сключване на договора за продажба, а и след 01.07.18г., ако се съди от това, че считано от 11.08.18г. е назначена на работа по трудов договор във фирмата на дъщеря си, и от показанията на св.С., че Л. си живее в продадения имот и не го е напускала. Също тъй, никаква правна логика няма във включената в договора за наем между двете ответници уговорка, щото наемателят се задължава да прехвърли на свое име партидите за отчитане на консумативните разноски, защото договорът за наем е бил сключен три дни след продажбата на имота на наемодателката, а партидите обичайно следват собствеността на имота, а не ползването му и към тази дата все още би следвало да се водят на името на отв.В., тъй че не би било необходимо да се прехвърлят на нейно име-т.е единствената цел е била очевидно създаването на писмени доказателства, които да обосноват воденето на тези партиди на името на отв.В., ако в един момент този аргумент се изтъкне, за да се обоснове тезата, която ищецът застъпва.При тези данни съдът намери, че единственото разумно обяснение за поведението на отв.К., свързано със закупения от нея през октомври 2016г. от отв.В. имот, трайно демонстрирано през следващите няколко години, е щото двете ответници съзнателно предприемат действия, свързани със създаване на препятствия пред опитите на различни кредитори на отв.В. да се удовлетворят за свои вземания срещу нея, което означава, че отв.К., придобила възмездно имота, с който отв.В. се е разпоредила, също е имала знание за увреждането на кредитора към датата на сделката“.
При дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност и/или недопустимост на изцяло обжалваното решение.
Изведен от въведените твърдения и заявения петитум, предмет на делото е потестативното право на ищцовото дружество за обявяване за относително недействителна по отношение на него, като кредитор с парично вземане на посоченото основание по отношение на първата ответница Л.В., на извършената между ответниците Л.В. и Д.К. разпоредителна възмездна сделка, покупко-продажба.Правилна е дадената от първоинстанционния съд материално-правна квалификация на правото, предмет на делото, чл.135, ал.1, изр.1, пр.2 ЗЗД, и е разгледан точно предявеният иск.Налице са всички положителни и отсъстват отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството.
Служебната проверка за правилността на изцяло обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК, се извършва само на въведените в жалбата оплаквания, а именно следните:Оспорени са мотивите за доказаност на материално-правната предпоставка по чл.135, ал.1, изр.2 – знание на ответника - приобретател по сделката за увреждането.Същата има субективен характер и е в доказателствена тежест за ищеца, който следва да я докаже при пълно доказване.За знанието на ответника-приобретател за увреждането на ищеца е единствено релевантно знанието за наличието на твърдяното от ищеца парично задължение на ответника-прехвърлител.За него е ирелевантно заплащането на цената по атакуваната разпоредителна сделка.Фактите за налични приятелски отношения между ответниците и общото им процесуално представителство не предполагат безусловно знание у ответницата-приобретател за налични парични задължения на ответницата-прехвърлител.Следва да бъдат кредитирани показанията на св.Е. И., независимо, че са дадени от лице в близка родствена връзка с ответницата Л.В., тъй като същите са подкрепени от сключенвия договор за наем за имота между ответниците.Показанията на св.С. следва да се ценят с приложението на чл.176 ГПК, като майка и съпруга на съдружници на ищцовото дружество, тъй като за фактите, за които свидетелства, същата не би могла да има лични и преки, а има само откъслечни, опосредствени впечатления, тъй като тя самата признава, че от нейното жилище няма пряка видимост към сградата, в която е процесният апартамент, и впечатленията й са от това, което й е казано от сина й или от съседи, за които не е ясно в какви отношения е била ответницата Л.В..Показанията на св.С. не следва да се възприемат безкритично, с оглед посоченото, че помогнала на отв.Л.В. при закупуването на имота, а от изисканото нотариално дело се установява, че имотът е придобит от отв.Л.В. по дарение.Първоинстанционният съд неправилно е кредитирал единствено показанията на св.С., която се явява недостоверен свидетел, и не се е доверил на показанията на св.И., чиито показания са по-достоверни, безпротиворечиви и балансирани.Знанието на ответницата Д.К. за увреждането на ищеца не може да се изведе от наличието между нея и ответницата Л.В. правна или фактическа връзка, тъй като те не са свързани лица по см. на §1, т.3ДР на ДОПК, нито от уговорената цена по сделката, с оглед на принципа на автономия на волята на страните да определят конкретните параметри на сделката между тях, която е лимитирана единствено от императивни забрани, каквито в случая не са нарушени.При обсъждане на факта за знание на приобретателя за увреждането на ищеца първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като, в противоречие с изискванията на чл.235 и чл.236 ГПК, не е разгледал събраните доказателства в съвкупност и не е преценил, че установените с тях обстоятелства не се намират във взаимна връзка и логически проследяването им не може да изведе единен и безпротиворечив извод за този релевантен факт.Следва да намери приложение разпоредбата на чл.135, ал.1, изр. посл. ЗЗД, тъй като ИМ, по която е образувано производството, е вписана след атакуваната сделка, а ответницата – приобретател не е недобросъвестна, тъй като не е знаела за увреждането на кредитора.Ирелевантно за предмета на делото е и обстоятелството поради какви мотиви е продаден имотът, тъй като причината за това е ясна - покупко-продажба.Неотносими към предмета на спора са и обстоятелствата къде реално живее ответницата Л.В. и дали се е установила в чужбина, както и как са се развили отношенията на ответниците по повод сключения между тях договор за наем за имота.Няма отношение към спора и това дали отв.Л.В. е била назначена за управител или по трудов договор във фирма на дъщеря си, тъй като това може и да е така, а ответницата да живее постоянно в Италия, с цел непрекъсване на здравноосигурителните й права.Никаква връзка с предмета на доказване няма и титулярството на партидите за вода и ел. енергия за имота.Разгледани в поредност и взаимовръзки, косвените доказателства не могат да наложат цялостен извод за знание на приобретателя към момента на сделката за задължения на прехвърлителя.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор се приема следното:
Веднага следва да се посочи, че, противно на неоснователно поддържаното в жалбата, не се отразява на защитата на ищеца по чл. 135 ЗЗД вписването на атакуваната отчуждителна сделка преди вписването на ИМ по чл.135 ЗЗД, респективно вписването, съгласно чл. 113 ЗС, на отчуждителната сделка преди исковата молба за обявяване на относителната й недействителност по отношение на кредитора, не може да бъде пречка за уважаване отменителния иск по чл.135 ЗЗД (ППВС №1/1965г., Решение № 1397/29.11.1993г. по гр.д. № 36/1993г. на IV отд.)
Като законосъобразни и неоспорени се възприемат мотивите, че ищецът се
легитимира като кредитор с парично вземане по отношение на ответницата Л.В. на
въведеното от него основание.Допълнително, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, следва да
се отчете новонастъпилия след приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд факт, за който, в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, е
прието ново писмено доказателство, влязло в сила на 10.06.2020г. съдебно
решение по т.д.№615/2017г. по описа на ОС- Пловдив, че ответницата Л.В. е
осъдена да заплати на ищеца обезщетения за вреди, причинени от нея като
управител, вкл. за сумата 6000лв., изтеглена от Л.В. сметката на ищцовото
дружество на 28.06.2016г.
Като неоспорени и законосъобразни, се възприемат и мотивите, че атакуваната
разпоредителна сделка е увреждаща ищеца, тъй като с нея се намалява имуществото
на ответницата-длъжник Л.В., което, цялото, служи за обезпечение на кредиторите
й, както и, тези, че, разпореждайки се с атакуваната сделка, ответницата Л.В. е
знаела за увреждането на ищеца.
Спорът между страните се свежда до последната кумулативна предпоставка от фактическия състав на претендираното потестативно право, а именно знанието на ответницата – приобретател по атакуваната сделка Д.К. за увреждането на ищеца.
Уеднаквената съдебна практика по ВКС по приложение на разпоредбата на чл.135 ЗЗД(. решения по гр. дело № 1863/2010г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело № 171/2009г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009г., четвърто г. о., ВКС и Постановление № 1/29.03.1965г. на Пленума на ВС) приема следното: Искът по чл. 135 ЗЗД (павлов иск) е конститутивен облигационен, а не вещен иск, с предмет потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда, като след успешното му провеждане кредиторът придобива правото да насочи принудителното изпълнение и да се удовлетвори от излезлия от имуществото на длъжника актив.Потестативното право на кредитора по чл.135, ал.1, изр.1 и 2 ЗЗД за обявяване за относително недействителна на възмездна сделка възниква по силата на закона, при осъществяване на фактически състав, включващ няколко кумулативни предпоставки: в полза на кредитора-ищец по отношение на ответника - прехвърлител да е възникнало и да съществува действително вземане, парично или непарично, което да не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение; да е извършена възмездна сделка от ответника-длъжник, която е увреждаща кредитора, и двете страни по разпоредителната сделка да са знаели за увреждането на кредитора. За уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД не е необходимо наличието на пряк или евентуален умисъл за такова увреждане (Решение № 237 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6448/2007 г., I г. о., ГК).За да е налице знание за увреждане на кредитора, не е необходимо приобретателят да познава кредитора и длъжника, както и не е необходимо да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на насрещните права и задължения, за да може да е наясно как те се накърняват от сключения договор, а е достатъчно да са му били известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора (Решение № 13 от 19.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014г., IV г. о., ГК).Знанието на приобретателя за увреждане на кредитора на техния прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства (писмени, веществени, свидетелски показания, признания на страните и заключения на вещите лица), като доказването не е необходимо да е пълно и главно - при липса на преки доказателства, то може да бъде изведено от поредица установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му( Решение № 134 от 5.08.2019г. на ВКС по гр. д. № 3482/2018г., IV г. о., ГК) Обстоятелствата, от които произтича вземането, винаги са известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и, ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание.Eстеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства, като за пример се сочи връзката на свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и близките отношения между физически лица от състава на органите на ЮЛ – за търговски дружества - свързаните лица по § 1 ДР ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружествата, но едва ли кой какъв алеаторен договор е сключил и изпълнява ли го добросъвестно (Решение № 13 от 19.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014г., IV г. о., ГК). Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска по чл. 135 от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Именно предвид този неин субективен характер, ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството, дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. Ако посочените обстоятелства( напр.ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име пред данъчните власти, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена) могат да представляват верига от косвени доказателства, които, преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства, установени по делото (например - ответникът-прехвърлител (и длъжник на ищеца) продължава да живее или да ползва по друг начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или за другите прехвърлени на същия приобретател-ответник имоти, двамата ответници са близки приятели или между тях има трайни търговски или други подобни отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и пр.), биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и двамата ответници са осъзнавали увреждането на ищеца-кредитор при сключването на процесния по иска по чл. 135 от ЗЗД договор. Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая - знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай (Решение № 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., ГК) При формиране на решаващия си извод по отношение на знанието на приобретателя за увреждане на кредитора съдът е длъжен да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства, съобразно ангажираните по делото доказателства( Решение № 162 от 1.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 7320/2013г., III г. о.)
Приема се от доказателствената съвкупност по делото, при доказателствена тежест за ищеца, да е проведено пълно доказване на субективната материално-правна предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД, знание на ответницата-приобретател Д.К. за увреждането на ищеца, поради следните съображения:
Преди всичко следва да се посочи, че, както основателно се поддържа в жалбата, за знанието на ответницата Д.К. за увреждането на ищеца е единствено релевантно нейното субективно знание за наличието на твърдяното от ищеца парично задължение на ответницата Л.В. на посоченото от ищеца правно основание или е от значение на нея да са й били известни обстоятелствата, от които произтича вземането на ищеца. Ето защо, за знанието на ответницата Д.К. за увреждането на ищеца, са ирелевантни фактите за мотивите, намеренията и поведението на другата ответница Л.В. :дали към момента на сделката тя наистина е имала намерение преди сделката да се установи и дали и кога след сделката се е установила да живее трайно в чужбина, какви са били мотивите й да отчужди имотите си, защо не е прекратила действащия си преди сделката трудов договор и е продължила да се осигурява в България, поради което са неправилни оспорените в жалбата изводи във връзка с въведените от ответниците мотиви за сключване на атакуваната сделка.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, за знанието на ответницата – приобретател за увреждането на ищеца, са релевантни обстоятелствата на каква цена е придобит имота, дали има плащане на цената по договора, титулярството на партидите за вода и ел. енергия за имота преди и след сделката, продължила ли е ответницата Л.В. да живее или да ползва по друг начин прехвърления имот, има ли някаква трайна връзка между двете ответници, но тези обстоятелства са релевантни не поотделно, а във взаимовръзка, както и във връзка с други факти, от които може да се направи недвусмислен извод за знание на ответницата Д.К. за задължението на Л.В. спрямо ищцовото дружество.
Действително, в
разглеждания случай, по делото е установено, че придобиването на имота е
декларирано с ДМДТ от ответницата Д.К., че три дни след разпоредителната сделка
между ответниците е сключен договор за наем за имота, по силата на който на
ответницата Л.В. се предоставя временно възмездно ползване на имота, както и,
че ответницата Д.К. е сменила на свое име партидата на имота за ел. енергия
и е декларирала доходи от наем в ГДД за 2016г.
Заедно с това, по
делото е установена верига от косвени доказателства, които, преценени в
съвкупност, налагат извод, че при сключване на процесния договор и двете
ответници, в частност ответницата Д.К., са осъзнавали увреждането на
ищеца-кредитор, а именно следните: От показанията на св.С. се
установява и не се оспорва, че още от 2002-2003г. двете ответници се познават и
имат трайни близки приятелски и търговски отношения, вкл. във връзка с
дейността на отв.Л.В. като управител на ищцовото дружество, от което следва да
се направи предположение за знание на отв.Д.К. за определени факти от тази
дейност на отв.Л.В..Двете ответници имат общ процесуален представител адв.Р.Н..Продажната
цена по атакуваната сделка в размер на 9900лв. е многократно по-ниска от
данъчната оценка в размер на 44 064.30лв.( удостоверение на л.35) и от пазарната
цена на имота в размер на 50 400лв.(заключението на СТЕ на л.218).И след
продажбата на имота ответницата Л.В. е останала да живее в него, а уговорената
наемна цена по сключения между ответниците договор за наем от 01.11.2016г. за имота
в размер на 100лв. (договора за наем на л.55) е в пъти по-ниска от средната пазарна наемна цена
за периода на действие на договора в размер на 290лв. (заключението
на СТЕ на л.218), договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие, считано от
06.07.2018г. (договора за спогодба на л.115), което съвпада по време с насрочен
опис на движими вещи на ответницата Л.В. в имота по насоченото принудително
изпълнение на нейни парични задължения.
Посочената
верига от факти обосновават извод, че двете ответници, които са дългогодишни
близки приятелки, съвсем съзнателно са предприели правни действия и са създали
привидни
писмени доказателства, с които да създадат препятствия за кредиторите на
ответницата Л.В. за успешно провеждането на искове по чл.135 ЗЗД, респективно,
че, участвайки в тези действия, ответницата Д.К. е знаела за увреждането на
кредиторите на Л.В..
Поради изложеното, са законосъобразни оспорените крайни изводи, че са
доказани и са налице всички кумулативни предпоставки по чл.135 ЗЗД на
потестативното право на ищеца за обявяване за относително недействителна по
отношение на него, като кредитор на парично вземане спрямо ответницата Л.В., на
атакуваната възмездна разпоредителна сделка, сключена между ответниците след
възникване на вземането на ищеца, която го уврежда.
Тъй като главният иск се уважава, не се поставя на разглеждане предявеният
евентуален иск.
При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, поради сега
изложените мотиви, въззивната жалба е неоснователна, обжалваното решение, като
законосъобразно, се потвърждава.
С оглед на този инстанционен резултат, въззивниците дължат разноските на
въззиваемото дружество за адвокатски хонорар в размер на 2200лв., доказан с
приложения към отговора на въззивната жалба договор за правна помощ (на л.29).
Мотивиран от това, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 586/15.06.2020г.,
постановено по гр.д.№ 204/2018г. по описа на ОС - Пловдив, с което се прогласява за недействителен по
отношение на „Е.е.л.“ ООД, ЕИК .., договорът за покупко- продажба на недвижим
имот, обективиран с н.а. за №.., дело №..г. на Нотариус П. М., с който Л.И.В.,
ЕГН **********, продава на Д.А.К., ЕГН **********, следния свой собствен
недвижим имот : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор .. по КККР на гр.П.,
одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.09г. на ИД на АГКК- С., с административен
адрес: гр.П., ул. „П. В.“№23, на пети (четвърти) етаж, представляващ апартамент
№В-12 от сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор .., с площ от 58.40кв.м.,
ведно с избено помещение №12, с площ от 4.49кв.м., както и 6.39% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата
от 9900лв., получена в брой преди изповядане на нотариалния акт, и се осъждат Л.И.В.,
ЕГН **********, и Д.А.К., ЕГН **********, да заплатят общо на „Е.е.л.“ ООД, ЕИК
.., сумата от 4 235.10 - четири хиляди двеста тридесет и пет лева и десет
стотинки – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.И.В., ЕГН **********, и Д.А.К., ЕГН **********, двете заедно, да заплатят
на „Е.е.л.“ ООД, ЕИК …., разноските за адвокатски хонорар пред въззивния съд в
размер на 2200лв.(две хиляди и двеста лева)
Решението може да се обжалва пред ВКС, при
условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: