Определение по дело №547/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 491
Дата: 7 декември 2023 г. (в сила от 7 декември 2023 г.)
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20235000600547
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 491
гр. Пловдив, 07.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Вера Ив. Иванова

Емилия Ат. Брусева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
в присъствието на прокурора Р. Б. П.
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600547 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Д.Х., защитник на исканото
лице Б. Д., срещу протоколно определение № 759/30.11.2023г. на Окръжен
съд гр.Хасково, постановено по ЧНД № 742/2023г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
исканото лице въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от
съдебните власти на ФР*.
В жалбата се сочи, че не са налице основанията за определяне на
мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Б. Д..
Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и
вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо последния.
В съдебно заседание защитникът на исканото лице поддържа
жалбата.
Исканото лице Б. Д. се присъединява към казаното от неговия
защитник и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
1
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срок от надлежна страна в процеса.
Въпреки че Окръжен съд гр.Хасково е допуснал изпълнение на
Европейската заповед за арест и предаване на исканото лице на съдебните
власти на ФР*, и спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ до фактическото му предаване на издаващата държава, Апелативен
съд гр.Пловдив намира, че следва да разгледа жалбата по същество.
Съгласно чл.5, §4 от КЗПЧОС всеки арестуван или лишен от
свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в
съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе. Част от „хабеас
корпус“, правото на достъп до съд, е и правото да се оспори
законосъобразността на задържането пред по-горна съдебна инстанция.
Неразглеждане на жалбата би довело да нарушаване на правото на свобода и
сигурност, защитено в чл.5 от КЗПЧОС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Хасково е приел,
че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Б. Д..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Срещу исканото лице е налице Европейска заповед за арест,
издадена на 20.03.2023г. от Районен съд В., въз основа на заповед за арест от
26.08.2022г. от Прокуратура Х., с цел изпълнение на наказание, наложено с
присъда на Районен съд В. от 01.12.2020г., влязла в сила на 04.05.2022г.
Б. Д. е признат за виновен за три престъпления - измама съгласно
чл.263, ал.1 и ал.3, изр.2, т.1, 53 от НК на ФР* и е осъден две години и шест
месеца лишаване от свобода.
Същото деяние съставлява престъпление и по смисъла на НК на Р.Б.
/чл.209 вр. чл.26 от НК/ и се наказва с лишаване от свобода. То е и изключено
от изискването за двойната наказуемост, съгласно чл.36, ал.3, т.20 от ЗЕЕЗА.
Наложената санкция лишаване от свобода е над предвидения
2
минимум от четири месеца съгласно чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА.
Б. Д. се е явил лично на съдебния процес, вследствие на който е
постановена присъдата на г.я съд.
Понастоящем се е установил да живее в Р. Т.. Влязъл е в Р.Б. само,
за да отчете излизане от Р. Т. на управлявано МПС с г. регистрация.
Исканото лице няма каквато и да е връзка и уседналост на
територията на Р.Б.. Пребивава в страна извън Европейския съюз. Разполага с
г. и т. документи за самоличност. Поради това въззивният съд също намира,
че съществува реална опасност той да се укрие и да осуети изпълнението на
издадената спрямо него Европейска заповед за арест.
Обстоятелството, че Окръжен съд гр.Хасково е допуснал
изпълнението й и предаването му на съдебните власти на ФР* не оборва
горния извод, тъй като решението му не е влязло в сила.
Доводите за здравословни проблеми на майката на исканото лице и
ангажираността на последното с тях не са подкрепени с доказателства.
Като се има предвид изложеното настоящата инстанция намира, че,
за да се осигури участието на исканото лице Б. Д. в производството по
изпълнение на Европейската заповед за арест, трябва да е с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Хасково е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се
остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 759/30.11.2023г. на
Окръжен съд гр.Хасково, постановено по ЧНД № 742/2023г. по описа на
същия съд, с което спрямо исканото лице Б. Д., роден на **********г., е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ въз основа на
Европейска заповед за арест, издадена от съдебните власти на ФР*.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4