№ 152
гр. Стара Загора, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря П.а П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20245530200379 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1228-004020 от
08.09.2023 год., издадено от началник група в ОД на МВР – Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с което на С. Д. И. от град *** на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, за нарушение по чл.161 т.3 от
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се
съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание наказващият орган началник група в ОД на МВР –
Стара Загора, Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител. Представя писмено
становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
Жалбата е неоснователна.
1
На 25.08.2023 г., около 20:10 ч., жалбоподателят управлявал по път I-5,
в посока юг-север, до разклон за летище Стара Загора, лек автомобил АУДИ,
с рег. № ***, собственост на „***" ЕООД.
На 25.08.2023 г. свидетелите П. Й. Н. и Г. В. Т., на длъжност младши
полицейски инспектори в Първо РУ при ОД на МВР - Стара Загора, във
връзка със служебните си задължения били назначени наряд и осъществявали
контрол по ЗДвП на разклона за летище Стара Загора. В тази връзка спрели за
рутинна проверка лек автомобил марка и модел „Ауди Q7”, с рег. № ***,
управляван от жалбоподателя. Свидетелите поискали документите на водача.
Жалбоподателят им представил свидетелство за управление издадено от
САЩ, без легализиран превод за територията на Република България, като
след поискване не представил на проверяващите такъв превод.
За констатираното свидетелят Н. съставил акт за установяване на
административно нарушение бланков № 0545225 от 25.08.2023 г. в
присъствие на жалбоподателя и на свидетеля Т.. Актосъставителят приел, че
жалбоподателят е нарушил чл.161 т.3 от ЗДвП, тъй като при проверката
представя свидетелство за управление издадено от Щата Флорида САЩ,
което не е придружено с легализиран превод на български език, което не е
валидно за територията на Република България.
При предявяване на акта на жалбоподателя, същият изписъл в графата
за възражения „възразявам“, и отказал да го подпише. Видно от АУАН,
свидетел на отказа на жалбоподателя да подпише акта за нарушение е
свидетелят Г. Т..
Жалбоподателят не е подал писмено възражение пред наказващия орган
срещу съставения АУАН по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН в законния срок и от надлежна страна
е издадено атакуваното НП, като наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и квалификацията на
нарушението.
С атакуваното НП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
150.00 /сто и петдесет/ лева, за нарушение по чл.161 т.3 от ЗДвП, за това, че
на 25.08.2023 г., около 20:10 ч., управлявал по път I-5, в посока юг-север, до
разклон за летище Стара Загора, лек автомобил АУДИ, с рег. № ***,
собственост на „***" ЕООД, като при проверката представил свидетелство за
управление издадено от САЩ, което не е придружено с легализиран превод
на български език, с което е извършил: управлява МПС със свидетелство
невалидно за Република България, защото не е придружено от легализиран
превод на български език.
Съгласно Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията
за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
2
статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от
него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български
език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на
приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария.
Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи
/лист 16-18 от делото/.
Посочената фактическа обстановка описана в съставения акт за
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на
производството - гласни доказателства, приобщени посредством разпита на
свидетелите П. Й. Н. и Г. В. Т., на длъжност младши полицейски инспектори
в Първо РУ при ОД на МВР - Стара Загора, и приетите писмени
доказателства. Показанията на служителите на полицията не се опровергаха
по никакъв начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Следва да се има предвид, че свидетелите до проверката не са познавали
жалбоподателя и са констатирали административното нарушение в
изпълнение на служебните си задължения. Ето защо, съдът кредитира с
доверие свидетелските им показания, тъй като те са пълни, взаимно
допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както помежду
си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът им дава
вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка.
Съдът счита, че установената и описана фактическа обстановка се
подкрепя и от събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и свидетелски показания.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност, като актосъставителят е бил
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а съгласно Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. и наказващият орган е разполагал с компетентност
да издава НП за констатирани нарушения по ЗДвП.
В случая при съставяне на АУАН и при издаването на НП са спазени
предвидените срокове по чл.34 от ЗАНН, както и изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите съдържат всички изискуеми
от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при което е
извършено, посочена е дата и място на извършване на деянието, както и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
В случая при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото на защита.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбоподателят е управлявал МПС със свидетелство издадено от САЩ,
3
невалидно за Република България, тъй като не е придружено от легализиран
превод на български език. Жалбоподателят е българин и би трябвало да е
наясно със законите действащи в Република България, регламентиращи
правилата за движение по пътищата, в частност това, че след като има
свидетелство издадено в САЩ, то такова Свидетелство за управление на
моторно превозно средство, като издадено там, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, ако е придружено от
легализиран превод на български език. След като няма такъв легализиран
превод , то жалбоподателят не е с валидно за територията на Република
България свидетелство за управление на моторно превозно средство и следва
да носи отговорност по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Това, че впоследствие е констатирано при справка в базата данни, че
имал българско свидетелство за управление на МПС, но с изтекъл срок на
валидност, не променя направените по – горе изводи за авторство и
съставомерност на деянието.
Следва да се посочи, че за да е налице легализиран превод по смисъла
на чл.161 т.3 от ЗДвП, същият следва да с дипломатическа легализация, или
легализация посредством апостил. В подкрепа на този извод е и Правилник за
легализациите, заверките и преводите на документи от чужд език на
български език, според който, за да е валиден преводът от чужд език на
документ, същият следва да е извършен след легализацията на документа по
реда на глава втора от този правилник (т.е. от Министерство на външните
работи - чл.3 от правилника) и трябва да е осъществен от лице, включено в
списъка на физическите лица, които извършват преводи на документи и други
книжа от български на чужд език и от чужд на български език на територията
на Република България, поддържан от Министерство на външните работи
(чл.18, ал.1 и ал.2), едва след което подписът на преводача, положен в
извършения от него превод, може да бъде нотариално удостоверен в
Република България (чл.21а, ал.1). В тази връзка следва да се отбележи, че
ЗДвП изисква легализиран превод, а не обикновен превод на СУМПС, тъй
като легализираният превод освен превод на съдържанието на документа,
установява и автентичността и верността на същия.
Съобразно разпоредбата на чл.21а ал.1 от Правилника, за чуждестранен
документ преведен на български език по реда на този правилник на
територията на Република България и предназначен за ползване в Република
България, е необходимо подписът на преводача, положен в извършения от
него превод, да бъде нотариално удостоверен в Република България. В случая
по делото е представен изготвен легализиран превод /лист 6 от делото/,
извършен от преводач от и на английски език, като подписът на преводача е
нотариално удостоверен в Република България на 13.12.2023 г., т.е. след
установяване на процесното нарушение и издаване на наказателно
постановление.
Съобразявайки се с изложеното, съдът счита, че в конкретната хипотеза,
жалбоподателят е действал в дисонанс с чл.161 т.3 от ЗДвП, поради което
адекватно е ангажиран с административно-наказателна отговорност по чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП /Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
(1) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила
от 03.01.2018 г.) който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
4
средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено/.
По делото е безспорно установено, че на процесната дата 25.08.2023 г.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил АУДИ, с рег. № ***, собственост
на "***" ЕООД, по път I-5, в посока юг-север, до разклон за летище Стара
Загора, като при спирането му за проверка от полицейските служители,
представил свидетелство за управление на МПС издадено от САЩ, без
същото да е било съпроводено от легализиран превод на български език за
територията на Република България. В този смисъл е нарушение на чл.161 т.3
от ЗДвП, тъй като Свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България
за категорията, за която е издадено в случай, че е свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език. Това изискване в
случая не е налице.
Разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП предвижда възможност
българските граждани да могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната. Липсват категорични данни за
датата на влизане в страната на жалбоподателя, макар в случая да се твърди
управлението на лекия автомобил към датата на проверката от контролните
органи да е извършено в рамките на този срок. Дори да се приеме, че е така,
при всички положения е следвало жалбоподателят като водач на автомобила
да предприеме всички необходими действия по снабдяване с валидно
издадено СУМПС за Република България и да бъдат изпълнени изискванията
на закона за легализиран превод на български език/удостоверяване с апостил
на притежаваното СУМПС, издадено от трета държава, извън ЕС, преди да
управлява МПС в Република България. Доколкото САЩ не е договаряща
страна по Конвенцията за движението по пътищата, приложение намира
чл.162 ал.5 от ЗДвП и българско свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава след успешно полагане на изпит. Видно от
представения превод същият е от дата 13.12.2023 г. , но не към датата на
процесното нарушение.
Неоснователно е позоваването на разпоредбата чл.162 ал.1 от ЗДвП,
която регламентира, че "Българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария
в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.". Безспорно
жалбоподателят е български гражданин, същият е управлявал МПС на
територията на Република България на 25.08.2023 г. и дори това да е в
рамките на три месечния срок, считано от датата на влизане в страната,
управлението на МПС е станало със СУМПС, издадено от САЩ, която
държава не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за
5
Европейското икономическо пространство. Разпоредбата на чл. 162, ал. 1
ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят е приложима само и единствено
във връзка с разпоредбата на чл. 161 ЗДвП, уреждаща кога едно СУМПС,
издадено в друга държава е валидно на територията на Р. България.
Следователно, в рамките на регламентирания в чл.162, ал.1 от ЗДвП
тримесечен срок, жалбоподателят е могъл да управлява МПС на територията
на Р.България със СУМПС, издадено от САЩ, само ако същото е било
надлежно придружено от легализиран превод на български език, за което
мотиви бяха вече изложени.
Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за
управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и
в няколко международни договора. Съгласно нормата на чл. 161 от ЗДвП /ДВ,
бр. 43 от 2002 г. /свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България
за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по С. договор относно статута на техните
въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството
е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария. Приложима по отношение на правилата за
валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства,
издадени от договарящите държави по нея, които не са страни по
Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г., т. к. по силата на чл. 48
от Конвенцията, тя отменя и замества Женевската конвенция за движението
по пътищата от 1949 година в отношенията на страните по нея. Следователно,
за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на
Конвенцията за движението по пътищата, а за тези, които не са страни по нея,
се прилага Женевската конвенция. Към момента последната урежда
взаимоотношенията между България и САЩ. В случая, управлението на
превозното средство е извършено с издадено в САЩ свидетелство за
управление на МПС, което не отговаря на изискванията на чл. 161, т. 1 от
ЗДвП, т. к. САЩ не е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата, подписана във Виена през 1968 г. Процесното СУМПС не попада и
в хипотезата на чл. 161, т. 2 от ЗДвП. Представеното от жалбоподателя в хода
на проверката СУМПС не съответства и на изискванията на Приложение № 7
от Конвенцията за движението по пътищата, за да бъде приложена хипотезата
на чл.161 т.4 от ЗДвП, т.к. не представлява международно свидетелство за
управление на МПС.
Не е приложима и хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, защото
процесното СУМПС не е издадено от Конфедерация Швейцария, а е издадено
от САЩ, която не е част от Европейския съюз и не е страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. САЩ е страна
по Женевската конвенция от 1949 г. и именно тази Конвенция регламентира
изискванията за валидност на издадените чуждестранни свидетелства.
6
Ето защо, жалбоподателят е следвало да представи свидетелство за
управление на МПС с легализиран превод на български език или
международно свидетелство, което отговаря на Женевската конвенция. Не е
разполагал с международно свидетелство за правоуправление на МПС и в
този смисъл не е разполагал с международно свидетелство, което да отговаря
на Женевската конвенция. Изложеното обосновава категоричния извод, че
към датата на управление на МПС, при процесната проверка, жалбоподателят
не е притежавал СУМПС, валидно на територията на РБ за категорията, за
която е издадено, поради което и законосъобразно е санкциониран в
съответствие с чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Съдът счита, че в случая не са налице основания, които да водят до
извод за наличие на маловажност по чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение
е типично и същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане
на разноски /в писмено становище - лист 14 от делото/ и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН, жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на ОД на
МВР - Стара Загора сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1228-004020 от
08.09.2023 год., издадено от началник група в ОД на МВР – Стара Загора,
Сектор „Пътна полиция” - Стара Загора, с което на С. Д. И. от гр. ***, ***,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
150.00 /сто и петдесет/ лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА С. Д. И., ЕГН **********, от гр. ***, у***, да заплати на ОД
на МВР - Стара Загора, сума в размер на 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара Загора
пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7