Решение по дело №1884/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на Н. С. И. с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000290 от 07.04.2023 г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас. С оспорената заповед е иззето на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП свидетелството на жалбоподателя за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствени правила. В нея се сочи, че жалбоподателят е преминал допълнителни обучения за възстановяване на контролни точки, за които са издадени удостоверения с рег. номер № 111/2009 г. и № 19/2008 г. от „Авто- тест 2000“ ООД, и към датата на съставяне на НП № № 1398/ 22.04.2009 г. притежава максималният брой контролни точки- 39 точки. На следващо място се сочи, че НП № №1398/22.04.2009 г., с което са отнети 7 контролни точки на жалбоподателя, е за нарушение на чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, влязло в сила на 19.09.2009 г., а към датата на съставяне на обжалваната заповед- 07.04.2023 г. посочената разпоредба е отменена и за нарушението не се предвижда отнемане на контролни точки. Наведени са доводи, че отдалечеността във времето на изпълнението на мярката от налагането й изключва нейният преустановителен и превантивен ефект. Наред с това е отбелязано, че не е изпълнено изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1з-1959 от 27 декември 2007 г., като не е посочен в НП броят на оставащите контролни точки, както и че органът не е изпълнил и задължението си да следи за наличните контролни точки и при констатация, че същите са изчерпани, своевременно да издаде заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП. Твърди се, че за периода от 2012 г. до депозиране на жалбата жалбоподателят е подновявал свидетелството си за управление на МПС през [възраст] период. В допълнение се сочи, че последният е собственик и управител на учебен център за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на ОО „АА“- Бургас област и като преподавател отговаря на изискванията за упражняване на тази дейност, в т.ч. изискването да притежава свидетелство за управление на МПС съобразно категорията, за която провежда обучението. Твърди се също, че отнетото с обжалваната заповед свидетелство е издадено на 27.06.2019 г., седем години след изчерпване на всички контролни точки, след проверка от компетентния орган за наличието на предпоставките за издаването му. В тази връзка се сочи, че в заповедта не е конкретизирано за кое свидетелство не е изпълнено задължението за връщане, което съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като сочи, че в справката-картон на водача е отразено служебно възстановяване на 22 точки през 2014 г. и с оглед на това основанията за издаване на процесната заповед остават недоказани.

Ответникът- началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Бургас не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, ведно със становище за неоснователност на жалбата. В становището същият сочи, че с наказателни постановления № 1079/03.07.2007 г., № 1398/22.04.2009 г., № 22/15.02.2010 г., № 10266/29.10.2010 г., № 6174/19.07.2011 г. и № 619/23.02.2012 г. са отнети на жалбоподателя общо 52 контролни точки. Отбелязано е, че в справката (на ред 10) фигурира пълно възстановяване на контролните точки на 04.10.2009 г., но, доколкото НП № 1398/22.04.2009 г. е влязло в сила на 09.09.2009 г. (посочено на ред 9 от справката), на 04.10.2009 г. не може да има пълно възстановяване на контролните точки, тъй като не са изминали две години от последното отнемане на такива. На следващо място се сочи, че на 04.10.2009 г. не е провеждано обучение за възстановяване на контролни точки, а неточностите в справката- картон на водача не могат „да игнорират“ действието на влезли в сила наказателни постановления, като не е изключено тези неточности да са в резултат на човешка намеса. В тази връзка се сочи в становището, че от справката- картон на водача се установява единствено вписването на определени факти в информационната система, но за да се приеме, че тези факти са надлежно доказани, е необходимо тяхното съществуване да се установи с допустимите от закона доказателствени средства.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Със заповедта, предмет на съдебната проверка, е отнето на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Н. С. И., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1) с наказателно постановление № 1079/03.07.2007 г., влязло в сила на 12.10.2007 г.- 10 контролни точки; 2) с наказателно постановление № 1398/22.04.2009 г., влязло в сила на 19.09.2009 г.- 7 контролни точки; 3) с наказателно постановление № 22/15.02.2010 г., влязло в сила на 09.07.2010 г.- 14 контролни точки; 4) с наказателно постановление № 10266/29.10.2010 г., влязло в сила на 26.08.2011 г.- 7 контролни точки; 5) с наказателно постановление № 6174/19.07.2011 г., влязло в сила на 26.08.2011 г.- 6 контролни точки и 6) с наказателно постановление № 619/23.02.2012 г., влязло в сила на 11.04.2012 г.- 8 контролни точки. Описаните наказателни постановления са налични в административната преписка, ведно с разписки за връчването им на жалбоподателя, и в тях се съдържа отбелязване относно влизането им в сила.

От приложената в преписката справка- картон на водача се установява, че жалбоподателят И. е придобил правоспособност да управлява МПС, считано от 05.03.2002 г., когато е издадено на същия свидетелство за управление на МПС № ********* с първоначални контролни точки 39, валидно до 25.02.2012 г. На 12.05.2003 г. е издадено на същия СУМПС за категория „С“, валидно до 07.04.2013 г. В справката е отбелязано, че от 15.06.2007 г. до 19.09.2009 г. включително са издадени срещу И. две наказателни постановления- № 1079/03.07.2007 г. и № 1398/22.04.2009 г., с които са отнети общо 17 контролни точки. На 04.10.2009 г. е отразено възстановяване на контролни точки и общ брой на оставащите- 39 контролни точки. По-нататък в справката е отразено отнемане на контролни точки, както следва: с НП № 22/15.02.2010 г.- общо 14 контролни точки; с НП № 10266/29.10.2010 г.- 7 контролни точки; с НП № 6174/19.07.2011 г.- 6 контролни точки и с НП № 619/23.02.2012 г.- 8 контролни точки. На 03.06.2013 г. жалбоподателят е зачислен към ОДМВР- Бургас (старо ОДМВР- Хасково) и на 10.07.2013 г. е издадено на същия СУМПС [номер], валидно до 04.07.2018 г., като в справката са отразени оставащи 17 контролни точки. На 16.04.2014 г. е отбелязано служебно възстановяване на 22 контролни точки, а на 27.06.2019 г. е издадено СУМПС [номер], валидно до 27.06.2024 г. На 21.04.2023 г. е отразено, че жалбоподателят не е допуснат до допълнително обучение. С НП № 23-0304-000110 от 14.03.2023 г. са отнети на последния 6 контролни точки.

Към жалбата са приложени удостоверения с рег. № 19/2008 г. и рег. № 119/2009 г., издадени от „Авто-тест 2000“ ООД, за успешно завършено от жалбоподателя Н. С. И. на 23.08.2008 г., съответно на 29.08.2009 г., допълнително обучение съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП. Удостоверените с тях обстоятелства се оспорват от административния орган с твърдение, че И. не е участвал в допълнително обучение за възстановяване на контролни точки. В подкрепа на твърденията си органът представя протоколи № 39 от 23.08.2008 г. и № 8 от 29.08.2009 г. за резултатите от проведените допълнителни обучения, съдържащи подробни данни относно мястото на провеждане на обученията, лекторът имената и ЕТН на участниците, резултатите от проведения тест и номерата на издадените удостоверения. Към тях са приложени списъци на лицата, участвали в обучението, с данни за издадените на същите СУМПС и броя на контролните точки. От същите е видно, че жалбоподателят не е участвал в проведените на посочените дати обучения. Удостоверението с № 19/23.08.2008 г. е издадено на друго лице- Д. Щ. К. с [ЕГН], вписан под № 5 в протокол № 39 от 23.08.2008 г. и под № 6 в списъка, а Удостоверение с № 111/2009 г. е издадено на лицето В. К. Р. с [ЕГН], вписано под № 1 в протокол № 8 от 29.08.2009 г. и в списъка на участниците.

При тези фактически данни съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, оправомощен с т. 1.8 от Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 г. на ръководителя на службата за контрол- директор на ОДМВР- Бургас (определен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването и.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на заповедта. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на изискването, предвидено в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1з-1959 от 27 декември 2007 г. (отм.), да бъде отразен в НП броят на оставащите контролни точки. Посоченото задължение не е елемент от процедурата по налагане на принудителната мярка, поради което неговото неизпълнение не засяга правото на защита в производството по чл. 171, т. 4 ЗДвП и не съставлява основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Според нормата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило правоспособността си. Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство е принудителна административна мярка, пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движението по пътищата- опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение - чл.1, ал.2 от с.з. По своя характер тя е преустановителна- цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение- управлението на моторно превозно средство без правоспособност. За прилагането и е необходимо да се установи наличие на законоустановените предпоставки- отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП от страна на водача.

С приложените по делото НП № 1079/03.07.2007 г., № 1398/22.04.2009 г., № 22/15.02.2010 г., № 10266/29.10.2010 г., № 6174/19.07.2011 г. и № 619/23.02.2012 г. са отнети на жалбоподателя Н. С. И. общо 52 контролни точки. Наказателните постановления са връчени лично на последния, видно от отбелязването в тях, и са влезли в законна сила. Като официални документи, те се ползват с материална доказателствена сила и обвързват съда да приеме, че описаните в тях факти са осъществени така, както е посочено от техния издател (чл. 179 от ГПК). С тях са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, поради което съдът приема, че са установени с допустимите доказателствени средства фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка- жалбоподателят е загубил правоспособността си да управлява МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление, но не е изпълнил това задължение.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, поради възстановяване на отнети контролни точки на основание чл. 158 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1) чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; и 2) служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Без съмнение втората хипотеза не е налице в разглеждания случай, тъй като към релевантния момент не е изтекъл предвиденият с нормата [възраст] срок от влизане в сила на последното НП. Според настоящия съдебен състав по отношение на жалбоподателя И. не е налице и първата хипотеза, доколкото не е установен от последния благоприятния за него факт, че е преминал допълнително обучение за възстановяване на контролни точки. Същият не е сред лицата, преминали допълнително обучение на посочените с жалбата дати- 23.08.2008 г. и на 29.08.2009 г., видно от приложените по делото протоколи № 39 и № 8 и списъци на участниците в тях. Данните от приложените към жалбата „удостоверения“ за успешно завършен курс на обучение не променят горния извод. От една страна, не е установен от жалбоподателя официалният характер на така представените документи. Липсват данни за техния издател, което препятства проверката относно длъжностното качество на същия и компетентността му да удостовери посочените обстоятелства. От друга страна, удостоверените с тях обстоятелства, отразени и в справката-картон на водача, не съответстват на съдържанието на първичните документи, въз основа на които са издадени- протоколите с номера 39 и 8, и списъците на участниците в проведените обучения. Видно от изричното отбелязване в протоколите, удостоверението с № 19 от 23.08.2008 г. е издадено на друго лице- Д. Щ. К. с [ЕГН], а удостоверението с № 111/2009 г.- на лицето В. К. Р. с [ЕГН]. Като официални свидетелстващи документи, протоколите и списъците на участниците в проведените обучения се ползват със задължителна материална доказателствена сила и обвързват съда да приеме, че участници в проведените обучения са именно посочените в тях лица. Доколкото не съответстват на посочените официални документи, данните, съдържащи се в представените от жалбоподателя удостоверения № 19 и № 111, не следва да се вземат предвид при формиране на изводите по съществото на спора.

Следва да се посочи, че приложената справка- картон на водача (без дата и подпис на издател) установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната система на МВР. Възможно е тези факти да са осъществени, но за да се приеме, че са надлежно доказани, е необходимо тяхното съществуване да бъде установено с относими и допустими от закона доказателствени средства (в този смисъл решение № 3965 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 420/2017 г., VII отд.). Справката няма обвързваща съда доказателствена сила, поради което, при оспорване на съдържащите се в нея данни и противоречие на същите с данните от официалните документи, въз основа на които е съставена, тя не може да бъде съобразена от съда. Ирелевантни за настоящото производство са причините за отразяване на неверни данни в информационната система и евентуалното виновно поведение на длъжностни лица.

С оглед доводите на жалбоподателя следва да се отбележи също, че издаването на последващо СУМПС не се отразява на законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като при издаването му не се възстановяват отнети контролни точки.

В заключение, не се установяват нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. И. с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000290 от 07.04.2023 г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.