Определение по дело №1862/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1442
Дата: 14 октомври 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510101862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

      ГО,V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

14.10.

 

            2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            1862

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.П.Б., ЕГН: *********, чрез пълномощника  й адв. Н.П., с адрес ***, офис № 3, срещу О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени частични искове с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез упълномощения адвокат Анна Василиева, със съдебен адрес:***. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

            1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

            Ищцата твърди, че на 06.10.2009г. сключили с ответницата Договор за заем, по силата на който първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00 лв., която сума е била предадена на ответницата в пълен размер преди подписването на договора, като договорът служи за разписка за дадената в заем сума. Страните са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими в брой до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. По-късно, на 27.08.2014г., страните подписали Анекс № 1 към договора за заем, по силата на който О.М. е признала за дължим остатък сумата от 23 000.00 лв., която е следвало да бъде върната най-късно до 30.06.2018г., а останалата част от заетата сума в размер на 36 670.00 лв. е погасена чрез прехвърляне на недвижим имот от заемателя в собственост на заемодателя. Имотната сделка е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189 от 27.08.2014г. на нотариус Деница Гърнева, рег. № 518 на НК, с район на д-вие РС-Дупница.

Ответницата е извършвала частични плащания по сключения Договор за заем и Анекс № 1 към него, по банков път, в общ размер от 4 940.00 лв., като остатъкът от задължението й е в размер на 18 060.00 лв. Поради забавеното плащане, ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г., в размер на 2187.44 лв.

С оглед изложеното, ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати следните суми: сума в размер на 10 000.00 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 лв., представляваща неизплатено задължение по сключения между страните Договор за заем от 06.10.2009г. и Анекс № 1 към него от 27.08.2014г., както и сума в размер на 1187.44 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 2187.44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, която изразява становище за неоснователност на предявените  искове.

Ответницата твърди, че никога не е получавала посочената сума от 59 670.00 лева от ищцата, поради което, предвид реалния характер на договора за заем, такъв не е сключен. Твърди, че вместо посочената сума в договора, се е съгласила да й бъде доставяна стока на тази цена, което впоследствие не се е осъществило. Възразява, също така, че посоченият в исковата молба договор за заем е недействителен, тъй като е сключен при условията на измама по смисъла на чл. 27, предл. 3 от ЗЗД. Не оспорва, че е подписала договора за заем, но единствено поради отправени от ищцата заплахи, че ще я „изхвърли“ от единственото й жилище, закани със саморазправа и психически тормоз на цялото й семейство.

Правна квалификация на претендираните права и възражения:    

Предявени са частични искове с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответницата е направила правоунищожаващо възражение с правна квалификация чл. 29 от ЗЗД, за унищожаемост поради измама на сключения на 06.10.2009г. между Н.П.Б. и О.Н.М. договор за заем.

            3. Права и обстоятелства, които се признават: Не са налце.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: Не са налице.

            5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищцата следва да докаже наличие на облигационни отношения между страните, произтичащи от договор за паричен заем, сключен на 06.10.2009г., изпълнение на задължението си по договора за реално предаване на парична сума в заем на ответницата, както и размера на претенциите си.            

Ответницата от своя страна, при доказване на горното от страна на ищцата, следва да докаже наличието на измама по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, а именно, че е била подведена от ищцата да сключи договора за паричен заем от 06.10.2009г., чрез умишлено въвеждане в заблуждение, както и онези свои възражения от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Следва да се допуснат на ответницата двама свидетели в режим на довеждане в първото заседание, които да дадат показания относно твърденията й, че договорът за заем е сключен при наличие на измама.

По останалите искания на ответницата, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване на страните.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2019г. от 11:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищцата се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответницата.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора документи като доказателства по делото.

           ДОПУСКА двама свидетели в режим на довеждане на ответницата, които да дадат показания относно твърденията й, че договорът за заем е сключен при наличие на измама.

            ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: