РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. гр.Монтана, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211630201144 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от
ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0996-002314/ 17.09.2021г. на Началник сектор към ОД
на МВР - Монтана, сектор „ПП" на М. М. М. от град Монтана е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 104Б т.2
от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал М. М. М., който
обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи в тази
насока. Моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание чрез пълномощника си
подържа жалбата, като се представя и писмена защита.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по
жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите пълномощника на жалбоподателката и посочените в жалбата основания, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото
от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
1
въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказание във
връзка с извършено от него административно нарушение, а именно, че на 31.07.2021 г.
около 01:10 часа в гр.Монтана по булевард Христо Ботев, на кръстовището с пътната
отсечка към улица Индустриална управлява лек авотомобил „ XXXX И" с рег. № XXXX ,
като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като отклонява
автомобила от праволинейното му движение и го поднася, с което създава опасност за ПТП.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. №
ARNA-0156, като уреда отчита 0 промила алкохол. На жалбоподателя било вменено, че като
водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е
нарушил чл. 104б т.2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна,
поради следните мотиви:
Отговорността на жалбоподателя М. М. М. от град Монтана е ангажирана на основание чл.
175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000.00 лева водач,
който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От правна страна
обвинението се основава на допуснато нарушение на законово регламентираната в чл. 104б,
т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице
нарушение е обосновано с констатацията, че на 31.07.2021 г. около 01:10 часа в гр.Монтана
по булевард Христо Ботев, на кръстовището с пътната отсечка към улица Индустриална
управлява лек авотомобил „ XXXX И" с рег. №
XXXX , като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като отклонява
автомобила от праволинейното му движение и го поднася, с което създава опасност за ПТП.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно
доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на
деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не
по предназначение" от водача на МПС, е фактически и доказателствено необосновано. Дори
и да се приеме за вярно твърдението на наказващият орган, че загубването на контрол над
2
превозното средство и завъртането му се дължи на други причини, най-често
несъобразяване от водача на автомобила със скоростта на движение на съответния пътен
участък, то това поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, но не съставлява нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, като основание за налагане
на административни санкции по чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП.
Състава на административното нарушение по чл. 175А ал.1 предл. трето от ЗДвП не
съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с останалите участниците с
движението, поради което се налага извод за противоречие между правно и фактическо
обвинение, препятстващо правото на защита и представялващо достатъчно основание за
отмяна на наложеното наказание. Поведението на водача на МПС-то, описано в процесното
НП сочи на друго нарушение по ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175А от
същия закон.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водач на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е
създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето
им, какъвто извод в случая се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на
извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е
използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и
товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата - да се използват за превоз на хора и товари.
Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които
не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила -
рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, рязко
спиране, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка
или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти,
известни като форсиране, „въртене на гуми", „дрифт" и пр. в общоговоримия език, но без
съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално
управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен
особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство" при управление на МПС.
Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния
ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното
движение на автомобила /поднасяне на автомобила/ на платното за движение, което платно
е предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на автомобила, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В
3
този ред на мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили
и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката
води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в
пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И без наличието
на достатъчно опит и на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин би се
отклонил процесния автомобил, такова отклонение е възможно под действие на физичните
закони и често се наблюдава в живота от примерите на „черната" статистика за жертви в
резултат на ПТП. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което вероятно в повечето
издадени НП за нарушение на този текст се вписва, че е създадена и опасност за движението
и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП . Именно затова законодателят
е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с
изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на
автомобили извършват подобни „маневри" по оживени улици и кръстовища в населените
места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в
движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и
тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание
„глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо
нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината
- чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
За да ангажира отговорността на водача въз основа на посочените правни норми АНО приел,
че на 31.07.2021 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, изразяващо се в отклоняване на автомобила от праволинейното му
движение, вследствие на което се поднася, с което създава предпоставка /опасност/ за ПТП.
Свидетелят Н. К., актосъставител сочи в показанията си, че лицето е извършвало "дрифт".
ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика същото е
било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове
разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много
отговаря на целта на нормата - осигуряване на безопасността на движението по пътищата
чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност
живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт" се разбира
техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана,
изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в
4
резултат, на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на
задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът
странично се приплъзва.
Вината не може да се установява и почива на предположения, поради забраната в чл. 303
НПК.
По изложените мотиви НП следва да се отмени, затова на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана АНО следва да запрати направените по водене на делото разноски в
полза на жалбоподателя. Видно от представения договор за правна помощ процесуалния
представител - адв.Йордан Василев, АК-Монтана е защитавал жалбоподателя безплатно.
Съгласно чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата като това представителство е
допустимо. Ето защо и предвид изхода на делото АНО следва да заплати на
представляващия жалбоподателя - адв.Йордан Василев, АК-Монтана сумата от 440.00 лева.
При определяне размерът на адвокатското възнаграждение съдът съобрази и разпоредбата
на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0996-002314/ 17.09.2021г. на Началник сектор
към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП" , с което на М. М. М. от град Монтана е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.104Б т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП" да ЗАПЛАТИ на адв.Йордан Василев, АК-
Монтана сумата от 440лв. за процесуално представителства на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2
от Закона за адвокатурата, както и 5.00 лева държавна такса в случай на сулжебно издаване
на изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5