№ 10505
гр. С, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДЙТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110148045 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1302,88 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско на МПС" за вреди на МПС, марка „СА“ с рег. № СВ2564ВТ от застрахователно
събитие - ПТП настъпило на 08.04.2020 г. в гр.С, около 14.50 часа на ул. "К" в посока
магазин „Лидъл К“ до №23 поради наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лева, ведно със законна
лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането и за сумата 145,86 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 10.07.2020 г. до 16.08.2021 г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното ПТП е изплатил по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение в претендирания размер за вредите на
автомобила. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в
необезопасена и несигнализирана неравност - дупка на пътното платно. Поддържа, че
ответната община, която е собственик на пътя, носи отговорност за вредите, причинени от
служителите й или други лица, на които е възложила извършване дейността по поддържане
на пътя.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва да носи отговорност за настъпване на
посоченото в исковата молба застрахователно събитие. Поддържа, че от представените от
ищеца доказателства не се установява настъпване на описаното ПТП. Оспорва редовността
на плащане на обезщетението, тъй като не е налице регистрирано чрез компетентните
органи събитие и не са направени снимки от оглед на превозното средство. Поддържа, че
състоянието на процесния участък е отговаряло на експлоатационните изисквания и оспорва
да се доказва наличие на дупки и други неравности.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
1
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
и иск по чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са
причинени вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква
кумултивното установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия
фактически състав на регресното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и трето за
производството лице - застрахован; 2/ настъпване на застрахователно събитие – увреждане
на застраховано при ищеца МПС; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор; 4/виновно противоправно деяние, реализирано от лице - изпълнител при или по
повод извършването на работа, възложена от ответника, в причинна връзка с което са
настъпили вреди в претендирания размер.
Не се спори между страните, а и се установява от приложната към исковата молба
застрахователна полица, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на
МПС и Злополука“, сключена с Т. Г. Я. за МПС марка „СА“ с рег. № СВ2564ВТ, валидна в
периода от 19.10.2019 г. до 18.10.2020 г.
Безспорно между страните е и че в качеството си на застраховател ищецът е изплатил
сумата 1292,88 лева като обезщетение за възстановяване на увреждания на автомобил марка
„СА“ с рег. № СВ2564ВТ. Видно от приложеното платежно нареждане изплащането е
извършено на 16.06.2020 г. в полза на БМ Ад – трето неучастващо в производството лице,
на което съгласно възлагателно писмо от 09.04.2020 г. е възложено да извърши ремонт на
застрахования автомобил.
Видно от декларация от Т. Г. Я. същият в качеството си на водач на застрахования
автомобил е декларирал настъпване на увреждания на автомобила на 09.04.2020 г. ,
причинени на 08.04.2020 г. около 14:50 часа в гр. С при попадане в дупка по време на
движение по ул.К по посока на магазин Лидъл К. Същите обстоятелства са описани и в
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 09.04.2020 г.
Видно от съставения по заведената щета опис на щетите по претенция
№10320030101734 и опис – калкулация от 09.04.2020 г. ищецът е извършил оглед и опис на
констатираните щети по автомобила като такива в резултат на декларираното от
застрахования застрахователно събитие, настъпило на 08.04.2020 г.
Ищецът изрично оспорва да е настъпило твърдяното застрахователно събитие, както и
че не са били налице предпоставки за изплащане на обезщетение поради липса на
регистрирано чрез компетентните органи събитие и снимки от оглед на превозното
средство
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на
уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. Свидетелят Т.
Г. Я. посочва, че през пролетта на 2020 г. управляваният от него автомобил С бил увреден
на ул. К, преди навлизане в уширение, при попадането му в дупка на платното, дълбока 18-
20 см. Според свидетеля в този участък постоянно има необходимост от ремонти и такива са
били извършвани, но преди инцидента пътят не е бил ремонтиран пътя. Според свидетеля
имало дупки по цялото платно и не можело да бъдат избегнати. Свидетелят уточнява, че
автомобилът му е нисък отпред и при втъване в дупката допълнително спаднал. От
показанията на свидетеля се установява, че след произшествието се обадил на представител
на ищеца, не помни дали се е обаждал на телефон 112 и впоследствие завел щетата. Така
събраните свидетелски показания са дадени от лице, пряк участник в процесното ПТП и
възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства. Показанията, макар и
2
неконкретни относно датата на настъпване на събитието, кореспондират на обстоятелствата,
описани в представените по делото декларация и опис от 09.04.2020 г. от свидетеля пред
ищеца за настъпила на 08.04.2020 г. увреда на автомобила поради попадане в неравност на
пътното платно.
От заключението на САТЕ се установява, че от попадане на предното дясно колело на
процесното МПС в дупка на платното на ул. К в района №23 в посока търговски обект
„Лидъл“ в пряка причинна връзка са настъпили именно описаните в заключението щети,
стойността на чието отстраняване възлиза на 1294, 65 лева.
Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са еднопосочни и
достатъчни за обосноваване на извод, че уврежданията по процесния автомобил са
настъпили именно поради попадането му повреме на движение в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на ул. К в гр. С. Свидетелят, пряк участник в
ПТП, дава показания за пряко възприетите от него обстоятелства и ясно установява
механизма на увреждане на автомобила, а вещото лице потвърждава, че от техническа
гледна точка именно попадането на колелото в дупка на павиран участък от платното е
причинило констатираните увреждания. Не са налице основания за съмнения в
достоверността на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и последователни
и не се опровергават от други доказателства по делото. Заключението на вещото лице е
обосновано, пълно и безпристрастно изготвено в рамките на специалната компетентност на
експерта. Поради това съдът кредитира събраните по инициатива на ищеца доказателства и
обосновава изводите си на същите.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът е изплатил обезщетение без
да са спазени общите условия на застрахователния договор и конкретно задължението на
застрахования да регистрира настъпилото ПТП. Видно от т. 58 от ОУ застрахованият
действително се е задължил при настъпване на застрахователно събитие да регистрира
незабавно пред компетентните държавни органи събитието. Съгласно чл. 61 от ОУ обаче
при неизпълнението на това задължение застрахователят може да откаже изплащане на
обезщетение. От текста на цитираната клауза е ясно, че преценката дали да бъде отказано
изплащане на обезщетение е на застрахователя и може да се реализира само в рамките на
договорната връзка със застрахования. Следователно третото за застрахователното
правоотношение лице, какъвто е ответникът, не разполага с правото да се позовава на тази
предвидена единствено в полза на застрахователя възможност.
Възраженията на ответника за липса на снимки на МПС съгласно т.32 от ОУ са
неотносими към конкретния спор, доколкото подобно изискване в тази клауза на общите
условия на ищеца липсва. Следва за пълнота да се посочи,че към исковата молба като част
от застрахователната преписка са приобщени снимки на уредената част на автомобила, от
една страна. А от друга страна самите увреждания като вид и интензитет са описани в опис
калкулацията, представена от ищеца към исковата молба и не са оспорени от ответника.
Представен с исковата молба е и нарочен протокол от 19.10.2019 г. за оглед на автомобила ,
от който е видно че към началото на срока на застрахователното покритие не са
констатирани повреди и липси по застрахованото имущество. Поради това не само
неотносими, но и неоснователни са възраженията на ответника за недоказаност чрез
снимков материал на състоянието на автомобила при сключване на застрахователния
договор.
На следващо място съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника, че не
е изготвен снимков материал, доказващ настъпването на застрахователното събитие. От
една страна изготвянето на снимков материал е възложено като задължение на органите на
"Пътна полиция" - МВР, при посещение на ПТП съгласно цитираната от ответник
разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния
3
център към Гаранционния фонд, издадена от министъра на вътрешните работи и
председателя на Комисията за финансов надзор /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от
30.01.2009 г. /. От друга страна в случая посочената норма изобщо не е приложима, тъй като
случаят не е сред посочените в чл. 125 ЗДвП хипотези на задължително посещение на
местопроизшествието от Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи.
Дори напротив същият е в изрично упоменатите случаи в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., когато местопроизшествията не се посещават от органите
на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи, а именно - за повреди на МПС,
които не са причинени от друго ППС, като не се установява МПС да не е било в състояние
да се придвижи на собствен ход.
За пълнота следва също така да се посочи, че настъпването на застрахователното
събитие дори и в случаите, когато е приложима нормата на чл. 2, ал. 2 от цитираната
наредба, подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства, вкл.
свидетелски показания, и не е предпоставено единствено от наличие на снимков материал.
Пътнотранспортното произшествие е реализирано на улица в населено място – гр.С,
като е безспорно между страните ул. "К" е общински път, за чиято поддръжката отговорни
са служители при ответника. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е вменено задължение да
стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и недопускането, съответно
отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените
задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. В случая ответната
община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението за изграждането, ремонтът
и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото наличието на дупка на
пътното платно, явяваща се причината за реализираното ПТП, е резултат именно от
бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на вменените
й задължения по поддръжка изправността на пътя. Доколкото е установено в
производството, че в причинна връзка с посоченото противоправно поведение за
собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря
ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от
неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на
които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се
изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети, а именно сумата –
1294,65 лева. За тези вреди собственика на имуществото е обезщетен, като с плащането на
обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата му спрямо задълженото лице.
Регресното вземане на ищеца в качеството на застраховател на увредения автомобил се
ограничава до размера на заплатеното от него застрахователно обезщетение ведно с
ликвидационните разноски съгласно чл. 410, ал .1 КЗ. Доколкото се установява, че
застрахователят – ищец е заплатил като обезщетение за отстраняване на вредите сума в
размер на 1292,88лева т.е. по-малка от установените действителни вреди, то възникването
на регресното вземане се явява доказано в пълния му предявен размер – 1302, 88 лева с
включени ликвидационните разноски в размер на 10 лева.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
4
задължението си.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
За изпадане в забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде
поканен от кредитора – застраховател по арг. от чл. 84 , ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват
законоустановени срокове за упражняване регресното застрахователно право на
застрахователя и корспондиращото на него задължение на делинквента.
В случая се установява, че с регресна покана, получена от ответника на 01.07.2020 г.,
ищецът ЗАД „А“ е поканило СО да възстанови сумата от 1302,88 лева, представляваща
изплатено обезщетение и ликвидационни разноски от 10 лева за настъпилото на 08.04.2020
г. увреждане на застрахованото при него имущество. С поканата е предоставен
едноседмичен срок за заплащане на вземането. В рамките на срока не се установява да е
изпълнено задължението, поради което с изтичането му ответникът е изпаднал в забава и на
основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД дължи заплащане на ищеца на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което съдът с помощта на калкулатор на законната лихва определя на
сумата 145,86 лева. Вземането на ищеца за лихва в посочения размер не се установява да е
погасено чрез плащане или по друг начин, поради което и предявения иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 2 ЗЗД следва да се уважи в пълния му предявен размер.
По разноските
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК, да получи
сторените и доказани в производството разноски в размер на 440, от които 100 лева –
държавна такса, 40 лева – депозит за разноски за свидетел, 200 лева за възнаграждение на
вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, гр. С, ул. „М” № 33, да заплати на ЗАД „А“, ЕИК *** на основание чл.
410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1302,88 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за вреди
на МПС, марка „СА“ с рег. № СВ2564ВТ, причинени на 08.04.2020 г. в гр.С, около 14.50
часа на ул. "К" в посока магазин „Лидъл К“ до №23 поради попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно с включени ликвидационни разноски в размер на
10 лева, ведно със законна лихва от 19.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата 145,86 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 10.07.2020 г. до 16.08.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на ЗАД
„А“, ЕИК ***, сумата от 440 лева (четиристотин и четиридесет лева), представляващи
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6