№ 769
гр. Бургас, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201317 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на Г. К. Г., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 24-0769-005660/12.02.2025г., издадено от Началник Група в
ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лева.
С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като счита, че не е правилно и
законосъобразно. Оспорва се установената фактическа обстановка и заявява, че е бил с
поставен обезопасителен колан.
В съдебно заседание се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, юрк. Ж., която оспорва жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
(НП е връчено на 26.03.2025г. , а жалба е подадена на 02.04.2025г.), от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
На 09.12.2024г. св. Д. В. и М. У. изпълнявали служебни задължения като около 16:45
часа спрели за проверка в гр. Бургас ул. „***“ в посока от бул. „***“ към ул. „***“ водач на
лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** като водач бил установен Г. К. Г.. В автомобила имало
пътници, един от които на предната седалка бил св. Р.И., който сочи, че както той, така и Г.
били с обезопасителни колани по време на движение. Г. спрял на 10-15 метра от полицая,
който му дал сигнал да спре, и загасил автомобила като предположил, че ще му искат
документи за проверка и за да ги представи разкопчал колана. В това време св. Д. В.
достигнал до автомобила и като видял, че Г. е без обезопасителен колан му съставил АУАН
за това, че управлява посоченото МПС като по време на движение не използва
обезопасителен колан, с какъвто МПС било оборудвано, което е квалифицирано като
1
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил връчен и не са вписани възражения.
На 12.02.2025г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетелите.
Напълно разбираемо е свидетелите, полицейски служители, да не помнят случая предвид
множеството проверки, които извършват, но в случая дори и след предявяване на АУАН не
успяха изобщо да си спомнят соченото нарушение. В същото време от страна на защитата се
ангажираха убедителни доказателства, които разколебават обвинителната теза, тъй като св.
И. подробно възпроизведе обстоятелствата около случая и че след спиране на автомобила и
изгасяване на двигателя Г. е откопчал колана, за да представи документи за проверка. Съдът
отчита близките отношения – съседски между жалбоподателя и свидетеля, но това не може
изначално да изключи показанията му, които са последователни и логични. От своя страна
свидетелите полицейски служители не успяха да посочат никакви обстоятелства, кога са
възприели водача, мястото на проверката, как е било възприето, че е без обезопасителен
колан, при какви обстоятелства. Не се сочи да са установени други нарушения, нито водачът
да не е съдействал. От изложеното следва извод, че извършването на административно
нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП от жалбоподателя не е доказано по безспорен и
категоричен начин, така както изисква закона. В административнонаказателното
производство доказателствената тежест лежи върху административнонаказващият орган,
който трябва да докаже несъмнено, че е извършено нарушението, в което е обвинен
нарушителя. След като в хода на административнонаказателното производство не са
събрани безспорни и категорични доказателства за виновното извършване на нарушение от
страна на Г., издаденото срещу него наказателно постановление следва да се отмени като
противоречащо на материалния закон и неправилно.
На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, но тъй като не се доказват да са
сторени разноски, такива не се присъждат.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0769-005660/12.02.2025г., издадено от
Началник Група в ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на Г. К. Г., ЕГН
********** за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2