Определение по дело №1643/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3062
Дата: 16 август 2022 г. (в сила от 16 август 2022 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20223100501643
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3062
гр. Варна, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

мл. с. Ивелина Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501643 по описа за 2022 година
, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба с рег. № 260386/12.01.2022 год. по рег. на РС-Варна от „Винпром
Троян“ АД с ЕИК *************, със седалище гр. Троян, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 262897/02.12.2021 год., поправено с Решение №
260060/27.01.2022 год., постановени по гр. дело № 13884/2020 год. на РС-Варна, в частите с
които дружеството-въззивник е осъдено да заплати на ЗДР. ЛЮБ. Ч. от гр. Варна, следните
суми:
1) сумата от 1177, 09 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
трудово възнаграждение за м. март 2020 г. както сумата от 66, 05 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2020
год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба (30.10.2020 год.) до окончателното и изплащане;
́
2) сумата от 1177, 09 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ;
3) сумата от 795, 88 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатено
обезщетение по чл. 220 от КТ;
4) сумата 204, 39 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г. и 2020 г. – общо за 13 р. д.
ІІ. Въззивна жалба с рег. № 262029/17.02.2022 год. по рег. на РС-Варна от от
„Винпром Троян“ АД срещу Решението № 260060/27.01.2022 год., постановен по гр. дело №
13884/2020 год. на РС-Варна по реда на чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в Решението № 262897/02.12.2021 год., постановено по същото
гражданско дело.

ІІІ. Насрещна въззивна жалба с рег. № 262421/25.02.2022 год. по рег. на РС-Варна от
ЗДР. ЛЮБ. Ч. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
1
262897/02.12.2021 год., поправено с Решение № 260060/27.01.2022 год., постановени по гр.
дело № 13884/2020 год. на РС-Варна, в частите с които:
1) са отхвърлени исковете на ЗЗ. Л. Ч. срещу „Винпром -Троян" АД, ЕИК
*************, със седалище гр.Троян за заплащане на сумата от 290, 17 лева,
съставляваща неплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2020 г.
и за заплащане на сумата от 21, 11 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 290, 17 лева, считано от 10.03.2020 год. до датата на подаване на исковата
молба в съда;
2) са отхвърлени исковете на ЗЗ. Л. Ч. срещу „Винпром -Троян" АД, ЕИК
*************, със седалище гр.Троян за заплащане на сумата от 620, 93 лева,
представляваща неплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение за м. април 2020г. и
за заплащане на сумата от 133, 67 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 620, 93 лева, считано от 10.05.2020г. до датата на подаване на исковата
молба в съда.
В жалбата на „Винпром Троян“ АД – ответник по предявените искове, срещу
основното решение са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е
неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се настоява за отмяната
му в тези части.
В жалбата на „Винпром Троян“ АД против решението, постановено в
производството по чл. 247 ГПК, са наведени оплаквания, идентични с тези в жалбата му
против основното решение в частта му, с която е уважен иска на З.Ч. против дружеството по
чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 204, 39 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. – общо за 13 р. д.
В насрещната въззивна жалба на ЗЗ. Л. Ч. са наведени оплаквания, че
първоинстанционното решение в атакуваните от него части е неправилно и
незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което
исковете му по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Подадена е и частна жалба от ЗДР. ЛЮБ. Ч. срещу Определението №
260093/27.01.2022 год. по гр. дело № 13884/2020 год. на РС-Варна, постановено в
производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата му за изменение на Решението
№ 262897/02.12.2021 год. по същото гр. дело в частта му за разноските.
Съдът, като се запозна с делото и подадените жалби, констатира, че въззивната жалба
на „Винпром Троян“ АД, със седалище гр. Троян, уточнена с молбата с вх. №
260387/120.1.2022 год. е нередовна – налице е несъответствие между обстоятелствена част и
петитум.
Видно е от първоинстнационното дело, че срещу предявения от ищеца З.Ч. иск по чл.
128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1351, 33 лева – представляваща дължимо и
незаплатено трудово възнаграждение за периода октомври 2017 год. до януари 2020 год.
включително, ответникът „Винпром Троян“ АД, със седалище гр. Троян е навел
съображения, че искът е основателен до размера на сумата от 1321, 77 лева, като е навел две
възражения за съдебно прихващане на сумата от 1321, 77 лева със следните суми, които
ищецът дължи на ответното дружество: сумата от 363, 06 лева – начислена и изплатена по
погрешка във фиш за работна заплата за месец март 2020 год. като възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск от 12 р. д. и сумата от 283, 34 лева - начислена и изплатена
по погрешка като „бонус“ за м. април 2020 год.
С решението си РС-Варна е уважил иска по чл. 128, т. 2 КТ до размера от 1321, 75
лева – дължимо трудово възнграждение за периода октомври 2017 год. – януари 2020 год.
включително, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до претендираните
1351, 33 лева. Уважил е и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от от 215, 47 лева – сбора от
обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко дължимо плащане, с
падеж 10-то число на месеца, следващ месеца за която се дължи до подаването на исковата
2
молба – 30.10.2020 год.
С оглед основателността на иска по чл. 128, т. КТ за сумата от 1321, 75 лева
първоинстанционният съд е разгледал и заявените от ответника под формата на възражения
за съдебно прихващане претенции към ищеца за сумите от 363, 06 лева и от 283, 34 лева и е
счел, че са неоснователни.
Във въззивната си жалба ответникът е навел и оплаквания, че неправилно не са
уважени, респ., не правилно са счетени за неоснователни заявените от него под формата на
възражения за съдебно прихващане претенции към ищеца за сумите 363, 06 лева – начислена
и изплатена по погрешка във фиш за работна заплата за месец март 2020 год. като
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 12 р. д. и 283, 34 лева - начислена и
изплатена по погрешка като „бонус“ за м. април 2020 год.
В уточняваща молба от 12.01.2022 год. ответникът е посочил, че няма да обжалва
(респ., че не обжалва) решението в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на
ищеца сумите от 1321, 75 лева - дължимо трудово възнграждение за периода октомври 2017
год. – януари 2020 год. включително и 215, 47 лева - сбора от обезщетенията за забава в
размер на законната лихва върху всяко дължимо плащане, с падеж 10-то число на месеца,
следващ месеца за която се дължи до подаването на исковата молба – 30.10.2020 год., но
обжалва решението в частта, с която не са уважени възраженията му за прихващане.
При това положение, настоящият състав намира, че въззивната жалба на ответника е
нередовна – налице е несъответствие между обстоятелствена част и петитум.
Следва да се даде възможност на ответника с писмена молба с препис за насрещната
страна да заяви ясно и конкретно срещу коя част от решението насочва въззивната си жалба,
като има предвид, че заявените от него под формата на възражения за съдебно прихващане
претенции към ищеца за сумите 363, 06 лева – начислена и изплатена по погрешка във фиш
за работна заплата за месец март 2020 год. като възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск от 12 р. д. и 283, 34 лева - начислена и изплатена по погрешка като „бонус“ за м.
април 2020 год. са срещу предявения от ищеца иск по чл. 128, т. 2 КТ и че правният ефект от
основателността на възраженията за съдебно прихващане се изразява в отхвърлянето на
иска, против който възраженията са насочени, до размера за който тези възражения са
счетени за основателни.
Водим от горното, съдът




ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. дело № 1643/2022 год. по описа на ОС-Варна;
УКАЗВА НА „Винпром Троян“ АД с ЕИК *************, със седалище гр. Троян –
ответник по исковете, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение, с
писмена молба с препис за насрещната страна да заяви ясно и конкретно срещу коя част от
решението насочва въззивната си жалба, като има предвид, че заявените от него под
формата на възражения за съдебно прихващане претенции към ищеца за сумите 363, 06 лева
– начислена и изплатена по погрешка във фиш за работна заплата за месец март 2020 год.
като възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 12 р. д. и 283, 34 лева - начислена
и изплатена по погрешка като „бонус“ за м. април 2020 год. са срещу предявения от ищеца
иск по чл. 128, т. 2 КТ – за дължимо трудово възнграждение за периода октомври 2017 год. –
януари 2020 год. включително, който иск е уважен до размера на сумата от 1321, 75 лева, и
че правният ефект от основателността на възраженията за съдебно прихващане се изразява в
отхвърлянето на иска, против който тези възражения са насочени, до размера за който
3
възраженията за съдебно прихващане са счетени за основателни;
При неизпълнение на горните указания в дадения срок, съдът ще приеме, че липсва
подадена жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 1321, 75 лева – дължимо трудово възнаграждение за
периода октомври 2017 год. – януари 2020 год. и че в тази част решението е влязло в сила,
вкл. и относно заявените под формата на възражения за съдебно прихващане претенции от
ответника към ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4