№. 132 / 14.3.2018 г.
Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.
Монтана 14.03.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети
граждански състав, в открито заседание на 20.02.2018 г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Светлана Станишева,
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 3821 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Исковете са
обективно кумулативно
съединени, с пр.осн. чл.128 КТ, чл.222, ал.1. КТ, чл.224, ал.1. КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът В.Б.П., с
ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx, чрез
пълномощник: адвокат Е.И.В.,xxx /Адрес за призоваване и съобщения: гр.Монтана,
пл. "А. К.", Б. ц. Д. е. 1./ е предявила искове против „Б. С. Е. 1., седалище и
адрес на управление: гр. София 1., р. В. И. з. „О.”, ул.3. №. 3. е.,
представлявано от М. П. М..
В исковата молба се твърди, че ищцата била назначена
на работа от ответника на длъжност "л." с код по НКПД : 7. със
сключен Трудов договор №. 6. от 01.06.2005 година в
"П." ЕАД , гр. София на основание чл.70, ал.1. от КТ с пълно работно
време, а именно 8/осем/ часа, за което получавала
възнаграждение от 280,00 лв. С допълнително споразумение от 01.07.2011г. на
основание чл. 123, ал. 1., т.7 от Кодекса труда трудовите й правоотношения били
прехвърлени в " Б.- София "АД гр. Монтана. Изпълнявала задълженията
си в производствената база, находяща се гр. Монтана ул. Д. №.. Съгласно клаузите
на трудовия договор за положения труд е следвало да получи от ответника трудово
възнаграждение в размер 490,36 лв месечно.
На 03.02.2017 г. получила
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал.1., т.3 от Кодекса на труда. При това работодателят не
й е изплатил дължимото трудово възнаграждение, както следва: За месец май 2016
година- остатък от 15,19 лв; За месец юни 2016 година- остатък от 15,19 лв; За месец юли 2016
година- остатък от 15,19 лв; За месец август 2016 година- остатък от 15,19лв; За месец декември
2016 година- остатък от 167,57 лв; За месец януари 2017 година - остатък от
182,45 лв; За месец февруари 2017 година -остатък от 259,19лв или общо 669.97лв.
При
прекратяване на трудовото й правоотношение, не й било изплатено обезщетението на основание чл.222, ал.1. от
Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, а именно 490,36 лв, както и обезщетение по чл.224 от
Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск е размер на 210,15 лв.
Предвид изложеното се обръща към
съда с искане: да бъде осъден ответникът да й заплати горепосочените суми на
заявеното основание, както и мораторната лихва в размер на 56,32лв за неплатените трудови
възнаграждения /общо за сумата 669.97 лв/; мораторната лихва в размер на 41,22 лв за обезщетението на осн.
чл.222, ал.1. от Кодекса на труда; мораторната лихва в размер на 17,66 лв за обезщетението на осн.
чл.224, ал.1. от Кодекса на труда; ведно със законната лихва върху
сумите-главници, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Претендира за присъждане на разноските по водене на делото.
В открито съдебно заседание чрез
пълномощника си- адвокат Е.И.В. поддържа претенциите си, като се
позовава на заключението на назначеното по делото вещо лице. Заявява с оглед на
заключението на л.л. И.П. изменение относно исковите си претенции както следва:
Искът с пр. основание чл. 128, ал. 1. от КТ за
начислено, но не изплатено трудово възнаграждение общо да е в размер на 449,02
лева съответно за месеците Май, Юни, Юли, Август и Декември 2016г. и Януари и
Февруари, 2017г., като на основание чл. 86 от ЗЗД претендира сумата върху същото
да е в размер на 37,70 лева/вместо 56,32лв/.
По отношение иска с пр. осн. чл. 222 от КТ, признава
обезщетението за изплатено в размер на 404,51 лева и няма претенция на това
основание. Заявява, че оттегля иска за сумата по чл. 222, ал. 1. от КТ. Претендира
само за обезщетение за забавено плащане върху тази сума в размер на 25,16 лева/вместо
41,22 лв/.
На основание чл. 224, ал. 1. от КТ приема
плащането в размер на 189,14 лева относно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск - признава че е изплатено. Ето защо заявява, че оттегля и
този иск по чл. 224, ал. 1. от КТ. Претендира единствено за обезщетение за забавено
плащане на това обезщетение съгласно изготвеното заключение от вещото лице в
размер на 11,92 лева/вместо 17,66
лв/.
Съдът е допуснал изменение в размера на
предявените искови претенции и е прекратил производството по делото поради
оттегляне на предявените искове с правно основание чл. 222, ал. 1. от КТ и чл.
224, ал. 1. от КТ, поради извършено плащане от ответника.
Ответникът „Б. С. Е. 1.,
седалище и адрес на управление: гр. София р. В. И. з. „О.”, ул.3. №. 3. е.,
представлявано от М. П. М. е подал
писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1. от ГПК. На първо място в отговора е
направено възражение за местна подсъдност на делото с оглед на седалището и
адреса на управление на дружеството- в гр. София. Това възражение съдът намира
за неоснователно предвид данните по делото за местоработата на ищеца и
обичайното полагане на труд от същия- в „Производствена база” на ответника в
гр. Монтана.
По същество
ответникът оспорва изложеното в исковата молба, счита исковата претенция за
недоказана и че следва да се отхвърли. Възразява и оспорва
претендираните като неплатени суми за трудово възнаграждение и обезщетения по
чл. 222, ал. 1. и чл. 224 от КТ.
Твърди, че ищецът
целенасочено не е взел предвид новонастьпилите обстоятелства във
взаимоотношенията му с дружеството ,,Б.-СОФИЯ” АД, които са му били известни, а
именно извършен банков превод към него с
дата 09.11.2017г. Прилага доказателство за
извършено плащане към лицето В.П., с основание ,,чл. 224-189,14лв и чл.222-404,51лв”.
Възразява относно
назначаване на исканата експертиза, тъй като не са ясно формулирани задачите.
Възразява като прекомерно поисканото за присъждане адвокатско
възнаграждение.
Доказателствата са писмени. Изслушано
е заключение на съдебно- икономическа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от писмените
доказателства се установява, че ищецът В.Б.П. на длъжност "л." с код по НКПД : 7. със
сключен Трудов договор №. 6. от 01.06.2005 година в
"П." ЕАД , гр. София на основание чл.70, ал.1. от КТ с пълно работно
време, а именно 8/осем/ часа, за което получавала
възнаграждение от 280,00 лв. С допълнително споразумение от 01.07.2011г. на
основание чл. 123, ал. 1., т.7 от Кодекса труда трудовите й правоотношения били
прехвърлени в " Б.- София "АД гр. Монтана. Изпълнявала задълженията
си в производствената база, находяща се гр. Монтана ул. Д. №.. Съгласно клаузите
на трудовия договор за положения труд е следвало да получи от ответника трудово
възнаграждение в размер 490,36 лв месечно.
На 03.02.2017 г. получила Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал.1., т.3 от Кодекса на труда. При това работодателят не
й е изплатил част от
дължимото трудово възнаграждение,
както следва: За месец май 2016 година- остатък от
15,19 лв; За месец юни 2016 година- остатък от 15,19 лв; За месец юли 2016 година- остатък от 15,19
лв; За
месец август 2016 година- остатък от 15,19лв; За месец декември 2016 година- остатък от
167,57 лв; За месец януари 2017 година - остатък от 182,45 лв; За месец февруари
2017 година -остатък от 38.24лв или общо 449.02лв. Мораторната лихва върху поледната сума е 37.70лв.
При прекратяване на трудовото й правоотношение, не й било изплатено начисленото в разчетно-платежните ведомости обезщетение на основание чл.222, ал.1. от
Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение, а именно: за м. февруари 2017г. сумата
441.32 лв. След дължимите удръжки за ДОД и
ДО -77.26 лв, остава сума за получаване в размер на 364.06 лв. За м.март 2017г.
брутната сума е 49.04лв-удръжки 8.59 лв и остава за получаване сумата 40.45лв
или общо на това основание брутната сума възлиза на 490.36 лв, а за
получаване-404.51 лв. Мораторната лихва върху последната сума е26.16лв.
Обезщетението по
чл.224 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск е размер на 210,15
лв, а след съответни
удръжки-189.14лв.
В
случая следва да се вземе предвид това, че ответното дружество е извършило чрез банков превод с дата 09.11.2017г. към ищцата В.Б. Първанов плащане на дължими суми, заявени с исковата молба като претенции по чл.222 и чл.224
от КТ. В тази връзка съдът приема представеното от ответника доказателство за
банковия превод, което плащане ищцата не оспорва и
заради което е оттеглила посочените искове, с претенция само за т.н.мораторна
лихва /посочени по-горе/.
Изложеното се установява от представените
писмени доказателства и от заключението
на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза, изпълнена от вещо
лице И.Д.П.. В
заключението си вещото лице констатира размерът на трудовото възнаграждение за
исковия период, което не е изплатено от ответника на ищеца. За същия период са
изчислени и съответните обезщетения по чл.222, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
Съдът приема заключението на вещото лице като
дадено обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът
намира предявените искове с пр. осн. чл.128 КТ,
чл.86 – ЗЗД за основателни. Твърденията в
претенциите на ищеца по обективно съединените главни и акцесорен иск се
подкрепят от събраните доказателства. Тези доказателства обосновават извода за това,
че ответникът не е изпълнявал точно задължението
си като работодател да заплаща в
определени срокове уговореното трудово възнаграждение за положения от работника
труд, както е визирано в чл.128 КТ и във валидно сключения по между им трудов договор,
прекратен на осн. чл.328, ал.1., т.3 от КТ. За това следва да бъдат присъдени на
ищеца сумите: по иска за неплатено трудово възнаграждение- общо сумата 449.02лв
и мораторна лихва върху поледната сума- 37.70лв; мораторна лихва върху
сумата по иска за обезщетение за неизползван платен отпуск- сумата 11.92 лв;
мораторна лихва върху сумата по иска за обезщетение при уволнение- сумата 25.16
лв, ведно с поисканите последици от това- присъждане на законната лихва върху
сумата 449.02лв от завеждане на исковата молба в съда-20.11.2017 г. до
окончателното й изплащане.
При очертания изход на спора и
предвид безплатното производство по трудови спорове съгл. чл.359 от КТ,
дължимата държавна такса следва бъде присъдена в тежест на ответника. При
определянето й следва да се съобрази това, че производството е прекратено след
оттегляне на исковете по чл.222 и чл.224 КТ, плащането по които ответникът е
извършил преди предявяването им в съда.
Същото обстоятелство следва да се съобрази и при присъждане на разноските, направени
от ищеца за адвокатско възнаграждение по делото- 400 лв. Така ответникът следва
да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 50.00 лв- държавна такса
за главния и 50.00 лв-за акцесорния иск.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи на Районен съд-гр. Монтана и сумата 115 лв- заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за икономическата експертиза.
На осн. чл.78, ал.1. ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по водене на делото. В случая
разноските са за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв, за което е
заявено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. По принцип размерът му
съответства на чл.36 от ЗА, но предвид извършеното плащане от ответника преди
завеждане на исковата молба за две от главните претенции, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 187
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б. С.
Е. 1., седалище и адрес на
управление: гр. София р. В. И. з. „О.”, ул.3. №. 3. е., представлявано от М. П.
М. да заплати на В.Б.П., с ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx следните суми: 449.02лв- неплатено трудово възнаграждение за
месеците Май, Юни, Юли, Август и Декември 2016г. и Януари и Февруари, 2017г.,
както и 37.70лв- мораторна лихва върху тази сума; 11.92 лв-
мораторна лихва върху сумата по иска за обезщетение за неизползван платен
отпуск; 25.16 лв- мораторна лихва върху сумата по иска за обезщетение
при уволнение, ведно със законната лихва върху сумата 449.02лв от
завеждане на исковата молба в съда-20.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 187 лв-разноски по делото.
Отхвърля предявените искове за
т.н. мораторна лихва над уважените размери до предявените, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б. С. Е. 1., седалище
и адрес на управление: гр. София р. В. И. з. „О.”, ул.3. №. 3. е.,
представлявано от М. П. М. да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумите: 100.00 лв- общо
държавна такса; 115.00 лв- заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
икономическата експертиза, както и 5.00 лв –при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: