№ 165
гр. Ловеч, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500387 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.367, вр.с чл.372 от ТЗ, вр.с чл.55 от ЗЗД.
С Решение № 260124/07.07.2021г.,пост.по гр.д.№1753/2020г. РС-Ловеч е осъдил
„Г.Т.Л." ЕООД с ***********, със седалище и адрес на управление в гр.Л***.1, във връзка с
чл.367 от ТЗ, да заплати на „м." ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.***, представлявано от управителя Р. М. М., сумата в размер на
3403.14лв./три хиляди четиристотин и три лева и четиринадесет стотинки/ с ДДС,
представляваща дължимо превозно възнаграждение по сключен договор за международен
автомобилен превоз съгласно Заявка-договор № 7-041/24.07.2020г., за което е издадена
фактура № **********/31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска /29.10.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, а искът
за присъждане на лихва за забава в размер на сумата 29.30 лв. /двадесет и девет лева и
тридесет стотинки/ върху главницата, за периода от 12.08.2020 г. до 29.10.2020г., отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. С решението „м."ЕООД с ЕИК *********, е осъдено да
заплати на „Г.Т.Л."ЕООД с ***********, сумата 700лв. /седемстотин лева/, представляваща
1
част от общ размер на неустойка от 2700.00 евро, на основание чл.23,ал. 5 от Конвенция
CMR-1956, за извършен ненавременен транспорт от Гърция до Германия по Заявки-договор
№ 3-359/20.07.2020г. и № 7-041/24.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата
700лева, считано от 07.12.2020г. до пълното й изплащане, а в частта на претенцията,
формулирана като неустойка и за „некачествен транспорт", както и за присъждане на сума в
размер на 840лв. /осемстотин и четиридесет лева/ с ДДС, като заплатена поради „грешка в
лицето", както и „грешка в предмета/основанието" по фактура с № **********/24.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.12.2020г. до пълното й изплащане, е
отхвърлен насрещният иск на „Г.Т.Л." ЕООД против „м." ЕООД, като неоснователен и
недоказан. „Г.Т.Л."ЕООД, с горните данни, е осъдено да заплати на „м." ЕООД, с горните
данни, сумата 1226.29 лв. /хиляда двеста двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща разноски по делото. „м."ЕООД, с горните данни, е осъдено да заплати на
„Г.Т.Л." ЕООД, с горните данни, сумата 212.47 лв. /двеста и дванадесет лева и четиридесет
и седем стотинки/, представляваща разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „м."ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощник
адв.М. Й. М.-АК-Русе срещу решението, в частта, с която е уважен насрещният иск и е
осъдено да заплати на ответника сума от 700лв., представляваща частичен иск от общ
размер на неустойка от 2700 евро на основание чл.23,ал.5 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки/КCMR/, ведно със законната лихва върху
сумата от 07.12.2020г. до окончателното издължаване, както и в частта, в която претенцията
му за сторени разноски е уважена частично, съобразно уважената част от претенцията.
Счита, че в обжалваната част решението противоречи на материалния закон, при
постановяването му съдът е нарушил процесуалните правила за приемане на представените
от него писмени доказателства -извадка от електронна комуникация по Вайбър между
страните. Моли да се постанови решение, с което се отхвърли насрещният иск на ответника
за присъждане на неустойка в размер 700лв.,представляваща частичен иск от общо 2700
евро, на основание чл.23,ал.5 от КCMR, да се присъдят сторените разноски по
първоинстанционното производство в пълен размер и тези от въззивното производство.
Твърди, че при предявяване на насрещния иск са нарушени процесуалните
правила за това. Сочи, че чл.211 от ГПК императивно определя срок за предявяването му- до
изтичане на срока за отговор /1 месец от получаване па исковата молба от ответника/.
Твърди, че в случая насрещната искова молба е внесена от ответника в първото по делото
открито съдебно заседание на 26.02.2021г. Въпреки настъпилата преклузия съдът го е приел
за разглеждане и са разменени съдебни книжа между страните. До второ открито съдебно
заседание насрещната искова молба е с пороци, които не са отстранени- не е определена или
внесена държавна такса за разглеждането му, насрещният иск не е формиран по размер в
писмен вид при предявяването му. В открито съдебно заседание на 06.04.2021г., при
изготвяне на доклада по делото, съдът е изразил предположения за размера на иска, като
след колебание от няколко минути процесуалният представител на ответника заел позиция,
че искът за неустойка е предявен частично в размер 700 лв. от общ размер 2700 евро. Сочи,
2
че до края на процеса не е било изяснено как точно е формиран този общ размер на
неустойката. В мотивите на решението е вписано, че това е общият размер на превозното
навло по двете заяви-за превоз- от Гърция до България и от България до Германия.
Математическите изчисления са 700лв. навло по първата заявка и 1450 евро по втората
заявка, което общо прави 1800 евро. Твърди, че едната заявка е изпълнена точно,
навременно и няма причина плащането по нея да бъде приобщавана към неустоечния
размер. Посочената от ищеца по насрещния иск цифра - 2700 евро и уважена от
първоинстанционния съд, не съответства на нито една от уговорките между страните, нито
пък съответства на нормативно определени размер.
Не се съгласява и с определянето от съда на претенцията по насрещния иск като
неустойка за ненавременен транспорт на основание чл. 23 ал.5 от КCMR. Сочи, че в случая
има две отделни заявки за транспорт с две отделни уговорки за дати на
товарене/разтоварване и съответно различно превозно навло за двата маршрута /съобразно
разстоянията в км/. Първата заявка е изпълнена точно и съобразно параметрите в нея от
превозвача-превозът от Гърция до България е извършен навременно. Възложителят обаче не
е изпълнил задължението си да разтовари ремаркето на уговорената в заявката дата. Но е
заплатил навлото от 700 лева. Втората заявка не е изпълнена точно, съобразно параметрите
посочени в нея. Обективно има разминаване между записаната дата за разтоварване в
заявката и действителното събитие на разтоварване на товара с два календарни дни. Твърди,
че превозвачът няма вина за това. Всички фактически участници в отношението са били
абсолютно наясно с обективната невъзможност товарът да пристигне на посочената в
заявката дата- 28.07.2020г. Поради отказ на съдът да приеме като доказателства по делото
кореспонденцията по Вайбър между управителя на „Г.Т.Л." ЕООД и спедитор от офиса на
превозвача, счита, че остава неизяснена фактическата обстановка. Без тази кореспонденция
изглежда, че по вина на превозвача превозът е закъснял. Кореспонденцията е оставена в
кориците на делото за нуждите на последващия инстанционен контрол, поради което моли
да бъде приета в настоящето въззивно производство и така се отстрани допуснатият пропуск
на факти в обстановката. Твърди, че от тази кореспонденция става ясно, че самият управител
на дружеството-възложител лично предлага да бъде въведен в заблуда неговия клиент-
„Т.К.Ф."ООД за местонахождението на товара, поради което последният е сторил
допълнителни разноски за изпращане на екип работници преждевременно на разтоварен
адрес. Позовава се на КCMR, където е предвидено заплащане на обезщетение, а не на
неустойка, каквато е позната в българското вътрешно материално право - ЗЗД и ТЗ. Развива,
че за да бъде присъдено такова обезщетение, при условията на пълно и главно доказване,
претендиращият трябва да докаже, че е правоимащ по смисъла на Конвенцията и че
действително е претърпял щета. Максималният размер на обезщетението е равен на
уговорената цена на превоза. В случая уговореното превозно навло по заявка от 24.08.2020г.
е 1450 евро без ДДС, т.е. това е максималната обща стойност на обезщетението за забава на
превоза, което може да се търси от превозвача, съобразно правилата на Конвенцията. Сочи,
че в случая първоинстанционният съд, уважавайки частичната претенция на ищеца по
насрещния иск като част от обща сума 2700 евро, е нарушил материалния закон, излизайки
3
извън пределите на нормативно определените максимални размери.
В ЗЗД и в ТЗ правилата за неустойки между търговци също изискват да се
определи точно размерът на неустойката. Тук в Заявката за транспорт- в т.2.4 е вписан
размер на неустойката- 200 евро за всеки 24 часа, но не повече от 5 дни. Така претенцията
на ищеца по насрещния иск може да бъде максимално 400 евро за 48 часа закъснение.
Развива, че за двата института- обезщетение по КCMR или неустойка по ЗЗД и
ТЗ, е необходимо да се установи по безспорен начин, че компенсация може да се търси само
от изправната страна по договора. Счита, че „Г.Т.Л."ЕООД, действайки лично и от името на
- „Т.К.Ф."ООД, няма качеството „изправна страна". Твърди, че поради недобра организация
на своята дейност, служителите на товарополучателя не успяват да осигурят разтоварване на
товара в България. Поради това за два дни ремаркето на „М."ЕООД остава блокирано с
товар, който престоява и не може да бъде свален. Превозвачът търпи имуществени вреди от
невъзможността да ползва ремаркето за навременно изпълнение на последваща заявка. Не е
нает кран за разтоварване на машината по вина на възложителите на транспорта. С най-
добри намерения и с желание за съдействие към „Г.Т.Л."ЕООД, максимално бързо- на
28.07.2020г., е изпратен друг влекач на превозвача, който да откара товара до Германия.
Това излиза извън подготвения график на превозвача. Управителят на „Г.Т.Л."ЕООД е бил
наясно и с това обстоятелство, както и с нормалното време, което отнема превоза от
България до Германия, но умишлено е въвеждал в заблуда своя клиент кога ще пристигне
камиона на разтоварен адрес и къде се намира по маршрута в Европа в различни моменти.
Твърди, че искът за заплащане на неустойка е неоснователен. Обяснява, че тя
служи за финансова компенсация на изправната страна по договора за претърпените от нея
от неизпълнението вреди. От изложеното е видно, че ищецът по насрещния иск не е
изправна страна по договора. Задължението на възложителя не се изчерпва с това да заплати
превозно навло на превозвача. От събраните по делото доказателства — свидетелски
показания и кореспонденция по Вайбър е установено по безспорен начин, че възложителят е
знаел, че превозвачът не разполага със свободни влекачи за незабавно изпълнение на курс от
България до Германия и въпреки това е подал заявка с вписани невъзможни за изпълнение
дати. Камионът е потеглил в неделя- 26.07.2020г. от България. На 28.07.2020г. управителят
на „Г.Т.Л." ЕООД моли спедитора на „М.“ЕООД - Н.Н. да му изпрати снимки на някой друг
камион, който е наблизо до разтоварен адрес, за да успокои своя клиент. Не предполага,
обаче че „Т.К.В."ООД ще направи лично проверка къде точно е камионът и че на мястото,
което е посочено от „Г.Т.Л." ЕООД се намира друг камион, пак на „М.“ЕООД. На
30.07.2020г от кореспонденцията по Вайбър отново става ясно, че и в Германия не може да
се разтовари машината, затова ремаркето престоява там още два дни на разтоварен адрес,
докато с кран бъде разтоварено.
Сочи, че неизправната страна по договора не може да претендира заплащане на
обезщетения или неустойки, поради което предявеният на това основание иск е
неоснователен. Задържането на ремаркето за период от 10 календарни дни поради
невъзможност на товарополучателите да разговарят, се явява неизпълнение на възложителя
4
на договорното му задължение да разтовари навреме. В този смисъл „М."ЕООД също е
претърпял вреди поради неизпълнение на договора от страна на възложителя. Затова счита,
че следва да се отхвърлят претенциите за неустойка на „Г.Т.Л." ЕООД и се присъдят на
„М."ЕООД сторените от него разноски в първоинстанционното производство изцяло.
Моли да се постанови решение, с което се отмени частично първоинстанционното
решение, в частта с която е уважен искът на „Г.Т.Л." ЕООД за присъждане на неустойка 700
лв. от общо 2700 евро, като неоснователен и недоказан. Моли „Г.Т.Л." ЕООД да се осъди да
му заплати разноските по двете производства /държавна такса за завеждане на исковете,
адвокатско възнаграждение и др./ изцяло. Моли да се приобщи като доказателство
кореспонденцията по Вайбър.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Г.Т.Л."ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя
ЦВ. П. П., чрез адв.Д.Н.-ЛАК. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че
първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен в обжалваната от ищеца
част. Моли да бъде потвърден в тази част.
Решението в частта, в която е уважен искът на ищеца, счита за неправилно и
незаконосъобразно.
По въззивната жалба изразява несъгласие с твърдението, че насрещният иск е
депозиран едва в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2021г.
Сочи, че насрещната искова молба е била депозирана на 07.12.2021г., едновременно с
отговора на исковата им молба. Признава, че е имало нередовност, тъй като в петитума й не
е бил посочен размерът на цялата сума, от която се претендира частичният иск за 700лв., но
след установяването, в хода на съдебното заседание въпросното обстоятелство е уточнено и
петитумът изправен. От страна на ищеца не е постъпило възражение за неяснота, след
направеното уточнение, че сумата от 700 лв. е част цената за превоза, възлизаща в размер на
2 700 евро, които не са били заплатени на „Г.Т.Л." ЕООД от възложителя на товара.
Не се съгласява и с интерпретацията на въззивника на термините „неустойка“ и
„обезщетение“. Счита, че са синоними и използването им по никакъв начин не променя
правната същност на претендираната сума. По дефиниция една от трите функции на
неустойката /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ е обезщетителна и именно на
тази нейна функция е основан и насрещният иск.
Излага, че в хода на производството при приемането на съдебната експертиза е
установено, че издадената от „Г.Т.Л.“ ЕООД на „Т.К.В." ООД фактура за сумата от 2
700 евро /5280,74лв./, представляваща цената на превоза, е осчетоводена в счетоводна
сметка 4113 -„Клиенти валута" и е незаплатена. Експертизата не е оспорена в тази й част и е
приета от процесуалния представител на „М."ЕООД.
По делото няма спор, че на основание чл.5, пар.2 от КCMR превозът е бил
извършен с 2 товарителници, според броя на превозните средства. Не е имало спор и че е
извършен от Гърция до България с автомобил с ДК № СТ 73 72 РК и прикачено към него
5
ремарке с ДК № *******, а от РБългария до получателя фирма „А."ООД, 87616 Германия,
Маркобердорф, ул."***, е извършен с товарен автомобил с ДК № *** и същото прикачено
ремарке. Такъв спор не възникнал и в хода на съдебното дирене.
Твърдението в исковата молба на ищцовото дружество, че превозът е бил
извършен без забележки и съгласно параметрите на заявката, е оборено при извършения
превод на ЧМР-товарителницата, с която товарът е бил приет в Маркобердорф. Във
въззивната жалба вече се навежда ново твърдение, че превозвачът нямал вина за това.
Поставя въпроса защо след като превозвачът е знаел, че не може да изпълни заявката в срок
до 28.07.2020г., е сключил договор на 24.07.2020г., при тези срокове за доставка, след като
основава претенцията си именно на въпросната Заявка-договор от 24.07.2020г.?
Във въззивната жалба се правят и редица противоречащи си твърдения- признава
се, че товарът не е потеглил на 24.07.2020г., твърди се, че камионът е тръгнал от България за
Германия на 28.07.2020г., а в последствие, че е тръгнал от България за Германия на
26.07.2020г. Въззиваемият твърди, че след като договорът е бил сключен на 24.07.2020г. и
товарът е приет, то отговорността за него се носи изцяло от превозвача. Счита, че правилно
съдът не е приел като доказателство кореспонденцията по Вайбър и моли да се приеме и в
настоящето производство.
По отношение на цитираната неустойка по т.2.4. от Заявката-договор в размер на
400 евро за 48 часа закъснение, смята, че има по-скоро санкционна функция , каквато
заявява, че към момента не желае да реализира.
Определя като голословни твърденията, че неустойка не се дължи, тъй като
„Г.Т.Л."ЕООД била неизправна страна по сделката, тъй като не разтоварила камиона в срок,
тъй като въззивникът не сочи от къде произлиза това задължение и отново се позовава на
неприета по делото кореспонденция по „Вайбър".
Моли да се остави без уважение въззивната жалба и се присъдят направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
С отговора на въззивната жалба и по правилата на чл.263,ал.2,изр.2-ро от ГПК,
„Г.Т.Л.“ЕООД е подало и насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с
която е уважен искът на ищеца.
Счита, че неправилно съдът е приел, че между „М.“ЕООД и „Г.Т.Л."ЕООД е
възникнало търговско правоотношение въз основа на сключен между тях договор за превоз,
по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършване на превоз на товар, срещу
заплащането на определено възнаграждение. Смята, че този извод не се подкрепя от
ангажираните доказателства. Излага, че от приложените Заявка-договор с №3-
359/20.07.2020г. и Заявка-договор с №7-041/24.07.2020г., е видно,че сделката за извършване
на международния превоз, съгласно КCMR е сключена между спедитора „Г.Т.Л.“ЕООД и
ЕТ"М.-Р.М.", съответно с автомобил с ДК № СТ 73 72 РК и прикачено към тях ремарке с ДК
№ *******, а транспортът до Германия е извършен с автомобил с ДК № ***. Офертата и
приемането й е било извършвано на електронната поща на ЕТ"М. - Р.М.", а не по
6
електронната поща на „М."ЕООД. Твърди, че не е било възможно да знае, че поръчката се
изпълнява от друго търговско дружество на собственика Р.М.. В хода на делото не са
събрани доказателства за сключване на договор между ЕТ"М. - Р.М." и „М."ЕООД за
изпълнение на превоза.
На следващо място видно от приложените по делото международни
товарителници, изпращач на осъществения превоз от Гърция до Германия е
„PHARMATHEN, От.5, Шапчи Индустриален парк. 69300 Родопи, Гърция, получател е
„А."ООД, 87616 Германия, Маркобердорф, ул."***, а ответното дружество „Г.Т.Л." ЕООД
не фигурира никъде. Затова твърди, че „М."ЕООД с ЕИК********* няма активната
процесуална легитимация да предяви иск срещу „Г.Т.Л." ЕООД.
Признава, че действително процесната фактура, издадена от ищеца на стойност 3
403,14лв., е била осчетоводена от „Г.Т.Л." ЕООД, но това не води автоматично до извода, че
е имало реална търговска сделка между двете дружества, тъй като както е установено, че е
сключил сделката с едноличния търговец!
Съдът не е съобразил и не е обсъдил в мотивите си, че в хода на делото е оборено
твърдението на ищеца, че превозът е извършен при спазване на всички изисквания за
качество и грижата на добър търговец, съгласно дадените инструкции от възложителя, че
получателят е приел стоката на разтоварвания адрес и не е вписал забележки при приемане
на товара, както и че не са предявени претенции за некачествено изпълнен договор. Видно
от извършения оторизиран превод на процесната международна товарителница, при
приемане на товара в присъствието на водача на камиона -служител на превозвача,
представителя на фирма „А."ООД, 87616 Германия, Маркобердорф, ул."***, е вписал
следните забележки: 1.Стоката е била предвидена за 17ч. на 27.07.2020г., а доставката е
закъсняла и е извършена на 30.07.2020г. в 13ч.; 2.Стоките не са били натоварени на
предвиденото място за товарене; 3.Направени са снимки на мястото на разтоварване.;
4.Установени са различни щети по стоките.
Твърди, че във връзка с така направените забележки възложителят „Т.К.В."ООД
отказал цялостно плащане на извършения превоз и предявил претенция спрямо
„Г.Т.Л."ЕООД за сумата от 2 700 евро, представляваща стойността на договореното по
между им навло, на основание чл.23,ал.5 от Конвенцията, поради забавяне на доставката. За
удостоверяване на това по делото са приети заверени с оригинала копия от документи.
Позовава се на Фактура № 2020/069 от 26.08.2020г. за сумата от 21 876.02 евро с
Приложение, издадена от „АЛФАПЛАН" спрямо „Т.К.В."ООД, вътрешните разходи за
възложителя на поръчката „АЛФАПЛАН" за персонал и преместване, произтичащи от
забавата на доставката са възлезли на сумата от 17 650. 72 евро. Разходите, произтичащи от
щети по стоката, в резултат от превоза са възлезли на сумата от 1 250 евро, а транспортните
разходи са били в размер на 2 975 евро. Тези писмени доказателства не са оспорени от
ищеца, поради което счита за неправилен извода на съда, че „ ...частта на претенцията,
формулирана като неустойка и за „некачествен транспорт", следва да се отхвърли, тъй като
остана недоказана, предвид липсата на доказателства за направена рекламация от насрещния
7
ищец за конкретни повреди по транспортираната стока." Твърди, че извода на съда в тази
част е в противоречие с материалния закон, а именно чл.17,т.1 от гл.Четвърта-Отговорност
на превозвача от Конвенцията.
По изложените съображения моли да се постанови решение, с което Решение
№260124/07.07.2021г.,пост. по гр.д.№1753/2020г. по описа на РС-Ловеч, се отмени в частта,
с която е уважен искът на ищеца, като се осъди за му заплати направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.М.-АК-Русе, която
поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.
Въззиваемият се представлява от адв.Н.-ЛАК, който поддържа отговора на
въззивната жалба и подадената насрещна въззивна жалба.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№1753/2020г. по
описа на РС-Ловеч и съобразяване на становищата на страните, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е подаден и отговорът на
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Установява се, че на 17.07.2020г. „Т.К.В."ОДД- Белгия е изпратило поръчка на
отв.„Г.Т.Л." ЕООД за извършване на превоз на товар от Гърция, Марония -Шапчи,
„Алфаплан" до „Агко" ООД - Германия, Мерктобердорф, „Алфаплан", с дата на натоварване
на 20.07.2020г.,от 12.00 до 13.00ч. и време на разтоварване на 27.07.2020г.,в 14.00ч.
Ответникът е приел поръчката и за изпълнението й е изпратил две заявки–
договор, адресирани до „На вниманието на ЕТ „М.-Р.М." . Със Заявка-договор №
3¬359/20.07.2020г. е възложил извършването на автомобилен превоз на товар, съгласно
Конвенция CMR-1956 на товар с тегло 15000кг., от товарен адрес в Гърция на дата
21.07.2020.,като и изрично е вписано, че „Стоката пътува за Германия.PFF.ALPHAPLAN“,
адресът на разтоварване е в гр.София, на дата 22.07.2020г., цена 700лв. Със Заявка-договор
№ 7-041/24.07.2020г. е възложено извършването на превоз на товар с тегло 15000кг., с адрес
за натоварване София-на 24.07.2020г., а на разтоварване Германия- „Агко", Мерктобердорф,
на дата - 28.07.2020г., цена 1450 евро без ДДС.
8
Приложени са 2 бр. международни товарителници CMR за извършване на
международния превоз. С първата товарителница е оформен превозът от изпращач
„Фарматен, Индустриален парк 69300 Родопи Гърция", с превозвач „М."ЕООД, с
автомобили с д.к.№ ******** и ********, на 21.07.2020г. и получател в София- „Лоджистик
Груп“ООД. Посочен е товарен пункт в Гърция на 21.07.2020г., с получател в София, а
товарът е описан като „Floorshaver + оборудване", с тегло около 20т. Втората товарителница
е за превоз от товарен пункт в Гърция- на 21.07.2020г., разтоварен пункт в Германия и
получател „AGCO GMBH“-Германия, Марктобердорф. Товарът отново е „Floorshaver +
оборудване“, но с тегло 720т. Като възражения по превоза, в графа 5 е вписано –
„1.Предварителна доставка на 27.07. от 17 часа, а доставката на място - 30.07. от 13ч.;
2.Съмнения- стоката е натоварена не както първоначално на мястото на товарене;
3.Направени снимки от мястото на разтоварване; 4.Установени са различни повреди по
стоката.“ В графа 24 е посочено, че стоката е получена на 30.07.2020г. в място:
Марктобердорф на 30.07.2020г. Превозните средства са с д.к.№ ********* и ********.
По повод извършения международен превоз, на 05.08.2020г. „Транспорт
К.Вермюлен"ООД е изпратил Декларация за отговорност по повод тяхна поръчка: 203634-
20204078, до „Г.Т.Л." ЕООД, в която е посочил, че изпълнението на транспортната поръчка
с дата на натоварване -21.07.2020г.-11.30ч., е с 1 ден закъснение, с дата на разтоварване -
30.07.2020г.-14.00ч.,е с 3 дни закъснение, затова с оглед закъснението, определено като
„доставена прекалено късно“ срещу тях ще бъде отправен иск- „на стойност от няколко
десетки хиляди“. Описани са щетите на клиента. В заключение ответникът е уведомен, че
срещу него ще бъде предявена претенция за обезщетение за щети, причинени от забавената
доставка. „Т.К.В."ООД е издал Фактура № 203959/18.09.2020г. на „Г.Т.Л."ЕООД, на
стойност 2700 евро, описана като дължима сума за „късна доставка в съответствие с чл.
23 ал. 5 от CMR-Конвенция“. В допълнение на 24.09.2020г. „Т.К.В."ООД е изпратил на
„Г.Т.Л."ЕООД фактурата и временна разбивка на разходите, така, както са заявени от
клиента им-„Алфаплан", като е приложена фактура № 2020/069 от 26.08.2020г., издадена от
„Алфаплан" на „Т.К.В." ООД за направени разходи в общ размер на сумата 21 876.02 евро.
От своя страна на 05.08.2020г. „Г.Т.Л."ЕООД е отправило рекламационно писмо,
адресирано до ЕТ„М.-Р.М.", в което е посочил, че съгласно нарушаване на заявка договор за
автомобилен транспорт от 20.07.2020г. Гърция – Германия, го уведомява, че поради
забавянето на доставката, клиентът им предявява претенция към тях, която те предявяват на
превозвача. Изпратено е и второ рекламационно писмо от 17.08.2020г./връчено на
19.08.2020г./, адресирано до „М."ЕООД, в която излага, че във връзка с транспорт от Гърция
до България, с автомобили с д .к.№ ******** и ********, в последствие сменен влекач
*********, клиентът има претенция, затова следва да уведомят застрахователя си за
евентуални бъдещи претенции. От „Г.Т.Л." ЕООД е издадена Сметка за начислени
лихви/неустойки с № **********/ 07.10.2020г., към „М." ЕООД, за дължима неустойка в
размер на сумата 3403.14лв.,с описание, че се дължи по Заявка-договор № 3-
359/20.07.2020г. за автомобилен транспорт Гърция-Германия т.2.4, т.2.6, т.2.7. Издадена е и
9
още една сметка с № ********** от 24.11.2020г., от „Г.Т.Л."ЕООД за начислена на
„М."ЕООД неустойка в размер на 700лв., за по извършен транспорт от Гърция до Германия
от 21.07.2020г., съгласно чл.23, § 5 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR).
От страна „М."ЕООД са издадени две фактури на ответника за дължимите суми за
извършените транспортни услуги по двете заявки-договор, а именно фактура №
**********/24.07.2020г., на стойност 700лв. без ДДС или 840лв. с ДДС, дължима по първата
заявка-договор № 3-359/20.07.2020г., и фактура № **********/31.07.2020г., на стойност
3403.14лв. с ДДС, дължима по втората заявка-договор № 7-041/24.07.2020г.
Ответникът представя и кореспонденция /в превод от английски език/,
осъществена по електронен път между Н.Н.- „М.“ЕООД, Ц.П. –„Г.Т.Л.“ЕООД и
представител на възложителя „Т.К.В."ООД, в която изясняват причината за забавянето на
превоза и местонахождението на превозното средство.
В отговор на възражението на ответника за липса на лиценз за извършване на
превози, ищецът представя договори за наем на моторно превозно средство от 29.05.2019г.,
от 30.05.2019г. и от 30.06.2019г., с които ЕТ“М.-Р.М.“ отдава под наем на „М.“ЕООД
превозни средства, между които се откриват посочените в международните товарителници.
Приложен е и Лиценз №15923 за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка срещу възнаграждение, издаден на „М.“ЕООД-Велико Търново, със срок на
валидност-до 14.08.2026г. и Лиценз с №5639-издаден на ЕТ“М.-Р.М.“-Велико Търново-със
срок на валидност до 07.04.2026г.
По делото са разпитани свидетели- трима служители на дружеството-ищец и един
служител на дружеството-ответник.
Свидетелят Н.Н. изпълнява длъжността „Организатор експедиция товаро-
разтоварна и спедиторска дейност" в „М." ЕООД. Обяснява, че заявките за транспорт са
били изпращани към служебния му имейл от „Г.Т.Л." ЕООД. Запознат е, че заявката от
20.07.2020г. за транспортиране на товар от Гърция до България, е била изпълнена с камион,
управляван от шофьор, който е служител на „М." ЕООД. Обяснява, че на разтоварния адрес
се установило, че част от стоката е била голяма машина с тегло - между 5 и 10 тона, а на
разтоварния адрес, посочен от „Г.Т.Л.“ЕООД не са имали възможност да разтоварят и така
ремаркето им е било блокирано с тази стока. Твърди, че първоначалната им поръчка е била
за превоз от Гърция до България. След като ставало ясно, че не могат за разтоварят тяхната
машина, е предложил вариант да се извърши превозът до Германия с друг техен влекач, на
който да се прикачи ремаркето. Затова е създадена и втората заявка за продължаване на
маршрута до Германия. Сочи, че ангажимент за разтоварването е имал ответникът. Нямали
възможност незабавно да изпратят друг камион и поради това се получило закъснение от два
дни. Обяснява, че е водил кореспонденция с Ц. П. от „Г.Т.Л.“ ЕООД по „Вайбър“.
Свидетелят В.Савова работи в счетоводството на „М." ЕООД и също знае, че
техен камион е изпълнил заявка на „Г.Т.Л." ЕООД за превоз на стока от Гърция до България,
10
като на разтоварния адрес в България се установило, че стоката не може да бъде
разтоварена. Поради това се получило забавяне и отправена втората заявка за извършване на
превоза на стоката до Германия, при което организирали друг техен камион да извърши
превоза.
Свидетелят С.Ж.С. работи в „М." ЕООД на длъжност „международен шофьор на
тежкотоварен камион". Потвърждава, че той е извършил превоза от Гърция до България,
управлявал е камион с д.к.№ СТ 7372 РК. Обяснява, че на разтоварния адрес в София не са
могли да разтоварят товара, тъй като е бил нужен кран,а там не са разполагали с такъв.
Потвърждава, че работодателят му притежава лиценз за превози, такъв има и за камиона,
който управлява.
Свидетелят П.Петков е служител на „Г.Т.Л.“ ЕООД и се занимава с изпращане на
заявки за транспорт. За процесния превоз си спомня, че по заявка на техен клиент -„Т.К.В."
ООД, трябвало да се превози стока от „М."ООД от Гърция до София, а след като стоката
била доставена в София, предложили на „М."ООД да осъществи превоза и до Германия. Те
се съгласили, но се получило забавяне. Стоката била разтоварена в Германия на
30.07.2020г., вместо на 27-28.07.2020г. Знае, че за клиента им „Т.К.В." ООД това било голям
проблем, тъй като направил много разходи във връзка с изпращането на хора от Белгия за
разтоварване на стоката в Германия на 27-28 юли, когато стоката още не била пристигнала, а
след това на 30 юли отново изпратили хора за разтоварването, при което предявили
претенция към работодателя му относно тези разходи.
Допусната е и съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е
констатирало, че процесната фактура № **********/31.07.2020г., за сумата от 3403.14лв., е
осчетоводена като разход при „Г.Т.Л." ЕООД в счетоводна сметка 602 „Разходи за услуги".
След предоставена му информация от ТД на НАП-Велико Търново, офис Ловеч,
включително справка-декларация по ДДС за „Г.Т.Л." ЕООД за месеца, през който е
включена фактурата и заверен дневник - покупки, вещото лице е установило, че фактура е
включена в справка-декларация по ДДС за месец август 2020г., отчетен регистър „Дневник
покупки" и ответното дружество е ползвало данъчен кредит по тази фактура. Вещото лице е
отправило запитване до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" - София, от
където е отговорено, че товарните автомобили с рег.№ СТ7021РК и рег.№ СТ7372РК,
извършили превоза по двете процесии заявки-договор, за периода от 01.07.2020г. до
31.07.2020г., са били включени в списъка с МПС към лиценза за международен автомобилен
превоз на товари на „М." ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съставът приема следното:
С въззивната жалба предметът на въззивно обжалване е определен в границите на
насрещния иск. По правилото на чл.263,ал.4 от ГПК с подадената насрещна въззивна жалба
се възстановява висящността на производството и по отношение на главния иск, в частта от
спора, която би приключила с влязло в сила решение, което е неизгодно за въззиваемия, и
която не е предмет на първоначалната жалба.
11
Затова съдът приема, че е сезиран с първоначални искове с правно основание
чл.372,ал.1, вр.с чл.367 от ТЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на превозно
възнаграждение по договор за международен превоз, ведно с лихва за забава, както и с
насрещен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД и предявен при условията на евентуалност
иск с правно основание чл.23,ал.5 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за присъждане на неустойка за извършен некачествен и
ненавременен транспорт.
На първо място следва да се разгледа възражението за недопустимост на
първоначалния иск, с твърдение, че заявката е отправена към ЕТ“М.-Р.М.“, а не към
„М.“ЕООД.
Съставът напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за
наличие на категорични доказателства, че търговското правоотношение по договора за
превод е възникнало между „Г.Т.Л.“ЕООД и „М.“ЕООД. Установи се, че реалният превозвач
е именно търговското дружество, неговото име фигурира във всички превозни документи,
притежава нужните лицензи за превоз на товари, а автомобилите, които са използвани- с д.к.
№ ********* и д.к.№ СТ 7372 РК, за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г. са били
включени в списъка с МПС към лиценза за международен автомобилен превоз на товари на
„М." ЕООД. При тези доказателства материалноправната легитимация на превозвача е
доказана категорично.
На следващо място, доказан е и фактът, че превозът е извършен, съответно за
превозвача е възникнало правото да получи уговореното възнаграждение за превоза.
Установява се, че след извършване на превоза „М."ЕООД е издало фактура с №
**********/24.07.2020г. и фактура с №**********/31.07.2020г., с получател- „Г.Т.Л.“ЕООД,
за дължимите суми за извършените транспортни услуги по двете заявки-договор. Не се
спори, че ответникът е получил и двете фактури, като по фактура с №
**********/24.07.2020г. е извършил плащане на превозно възнаграждение в размер на
840.00 лева с ДДС, в полза на „М."ЕООД. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се потвърждава, че фактура с № **********/31.07.2020г., въз основа на която
ищецът претендира плащане на дължимо превозно възнаграждение, е осчетоводена като
разход от дружеството – ответник и то е ползвало данъчния кредит по нея. Действието по
осчетоводяване на фактурата следва да се приеме като извънсъдебно признание на
ответника за наличието на негово задължение за плащане към издателя на фактурата.
С оглед на това предявеният от превозвача „М.“ЕООД иск с правно основание
чл.372 от ТЗ се явява основателен и доказан и правилно е уважен от първоинстанционния
съд. Законосъобразни и в съответствие с представените доказателства са и съображенията на
РС-Ловеч за отхвърляне на акцесорния иск за заплащане на сумата 29.30лв., представляваща
лихва за забава върху главното вземане за периода от 12.08.2020 г. до предявяване на иска.
Не са представени доказателства превозвачът да изпълнил ангажимента си да представи на
спедитора оригинални 2 бр. ЧМР и фактура, с което действие да е инициирал начало на
уговорения 45-дневен срок за плащане.
12
По насрещния иск.
Главната претенция на „Г.Т.Л.“ЕООД е с правно основание чл.55 от ЗЗД- за
връщане на платеното по фактура с № **********/24.07.2020г. превозно възнаграждение в
размер на 840лв. с ДДС,в полза на „М."ЕООД. Твърдението е, че сумата е заплатена поради
грешка в лицето-на издателя на фактурата и грешка в основанието за плащане.
С оглед приетото за наличие на материалноправна легитимация на „М.“ЕООД на
превозвач по процесните спедиционни договори, фактът, че превозът е извършен от него,
издадени са изискваните превозни документи, претенцията за заплащане на
възнаграждението е осчетоводена от възложителя и дори е упражнил фискални права във
връзка с нея, категорично опровергават твърдението, че е извършил плащането по фактура с
№ **********/24.07.2020г. на сумата 840лв. с ДДС, в полза на „М."ЕООД, поради грешка в
издателя. По същите съображения се опровергава и тезата за плащане поради грешка в
основанието-категорично е ,че страните са били обвързани в превозно правоотношение и
плащането е единствено във връзка с него. По изложените съображения съставът отново
споделя приетия от първоинстанционния съд краен извод за неоснователност на насрещния
иск в тази му част.
С оглед на този изход следва да се разгледа и предявената при условията на
евентуалност претенция за заплащане на сумата 700лв.- представляваща неустойка за
извършен некачествен и ненавременен транспорт, която е частичен иск от сумата 2700 евро,
което е стойността на предявената към спедитора „Г.Т.Л.“ЕООД аналогична претенция от
възложителя на превоза- „Т.К.В." ООД. Като основание за тази претенция ищецът по
насрещния иск сочи нормата на чл.23,т.5 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/.
Цитираната норма предвижда – „В случай на забава при доставянето, ако
правоимащият докаже, че от това е възникнала щета, превозвачът е длъжен да заплати
обезщетение в размер на тази щета, но не повече от цената на превоза.“
На първо място следва да се отговори налице ли е забава в превоза.
При съобразяване на сключените превозни правоотношения –на първо място между
възложителя „Т.К.В." ООД и спедитора „Г.Т.Л.“ЕООД и вторичните между „Г.Т.Л.“ЕООД-в
качеството му на възложител и „М.“ЕООД-като превозвач, става ясно, че не са спазени
предварително зададените от възложителя дати на натоварване-вместо на 20.07.2020г.,е
извършено на 21.07.2020г.-т.е. 1 ден закъснение. Не е спазена и поръчката по отношение на
датата на разтоварване- вместо 27.07.2020г.,на 30.07.2020г.-т.е. закъснение с 3 дни.
Спорна е причината за закъснението.
Ищецът по насрещния иск твърди, че е по вина на превозвача, а последният, че е
в отговорност на спедитора-възложител.
При съобразяване на установените по-горе търговски отношения по сключените
13
договори за превоз, съставът намира, че отговорност за забавата има спедиторът
„Г.Т.Л.“ЕООД, тъй като не е създал нужната организация за извършване на натоварването и
разтоварването на товара. В транспортната поръчка е предвидено разтоварване на стоката
чак в Германия. С оглед на това спедиторът е следвало да осигури превозвач с поръчка за
изпълнение на цялостния превоз- без междинно разтоварване и при съобразяване
спецификата на товара-с тегло 15000кг.,при организиране на разтоварването. Не подлежи на
съмнение, че именно спедиторът следва да организира превоза, вкл.и всички съпътстващи
дейности по логистика, осигуряване на оборудване при специфика на товара-тук е с тегло
15000кг. и се е налагало да се осигури кран. Такъв не е обезпечен, а вместо това спедиторът
разделя превоза, като сключва един договор за превоз от Гърция до София и друг от София
до Германия. В уговорките с „М.“ЕООД не се откриват ангажименти за директен превоз до
Германия, няма и за разтоварване в България, няма и за ангажимент за осигуряване на друг
камион за разтоварване, за влекач, който да изпълни превоза до Германия и т.н. Сключени
са два отделни договора за превоз. Следва да се съобрази, че ангажиментите на превозвача
се изчерпват с това да извърши превоза- чл.267 от ТЗ- да превози товар до определено
място. Извън неговите преки задължения е да осигури и нужните условия за натоварване,
съотв. за разтоварване на стоката. Такива не са предвидени и в Конвенция CMR-чл.17 и сл.
По делото не са представени доказателства, обосноваващи, че забавата при натоварването и
разтоварването са се дължали на неизпълнение на ангажименти на превозвача-на забава в
придвижването. Напротив-установява се, че причината да не се спази предварително
зададеният график, е липсата на организация от страна на спедитора „Г.Т.Л.“ЕООД за
обезпечаване разтоварването на стоката от превозните средства на превозвача. В
заключение- допуснатата забава в първичния договор за превоз не може да се вменява във
вина на превозвача.
На следващо място не е изпълнена и друга съществена предпоставка на чл.23,
ал.5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR)-
претендиращият не доказа за него да е възникнала щета. Такава би била налице при
доказване на реално изплатено обезщетение на възложителя, в размерите и на основанието,
посочени в издадените от него фактури, съотв.плащане по издадените такива и от
„Г.Т.Л.“ЕООД. Макар да се доказа, че възложителят е упражнил правото си на рекламация,
уведомил е спедитора за намерението си да предяви претенция за възстановяване на
търсените от него обезщетения, реално плащане от страна на спедитора на заявената
неустойка не е извършено. Макар и да е издал фактура на възложителя, спедиторът не е
извършил плащане по нея. Съдебната експертиза не е установила да е налице реално
извършен разход. Или-липсва реално възникнала щета.
По изложените съображения съставът намира, че не са доказани предпоставките
на чл.23,ал.5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) и за спедитора не е възникнало правото на обезщетение по този ред. Затова
предявеният при условията на евентуалност иск също следва да се отхвърли.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира, че обжалваното Решение №
14
260124/07.07.2021г.,пост.погр.д.№1753/2020г. на РС-Ловеч, следва да се отмени в частта, с
която е уважен насрещният иск на „Г.Т.Л."ЕООД с *********** и „м."ЕООД с ЕИК
********* е осъдено да му заплати сумата 700лв.,представляваща неустойка на основание
чл.23,ал.5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR), дължима за извършен ненавременен транспорт от Гърция до Германия по Заявка-
договор № 3-359/20.07.2020г. и Заявка-договор № 7-041/24.07.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума с начало от 07.12.2020г. до пълното й изплащане, която претенция е
частичен иск от претенция в общ размер на 2700.00 евро, като неправилно, като се отхвърли
искът изцяло. В останалата част решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора следва да се ревизира първоинстанционното решение,
като се съобрази отхвърлянето на насрещния иск.
В първата инстанция ищецът е доказал като реално направени разноски в общ
размер на 1557.14лв.,като в тях се включват и разноските по допуснатото предварително
обезпечение. При съобразяване на уважената част от иска /3403.14лв./ на възстановяване
подлежи сумата 1401лв. Във въззивната инстанция с оглед уважаване на въззивната жалба
въззивникът има право на възстановяване на направените разноски в пълен размер.
Представени са доказателства за внесена държавна такса от 25лв.и Договор за правна помощ
с вписан като реално изплатен адвокатски хонорар на адв.М. в размер на 300лв. С оглед на
това „Г.Т.Л.“ЕООД следва да се осъди да заплати разноски в размер на 325лв.
С оглед пълното отхвърляне на насрещните искове ответникът няма право на
възстановяване на разноски. На се дължат такива и с оглед изхода от въззивната инстанция.
Съставът констатира, че „Г.Т.Л."ЕООД не е заплатило държавна такса по
подадената насрещна въззивна жалба. Затова следва да се осъди да заплати сумата 68лв. по
сметката на ОС-Ловеч.
По изложените съображения и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК Окръжен съд
Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260124/07.07.2021г.,пост.по гр.д.№1753/2020г. на РС-
Ловеч, в частта, с която е уважен насрещният иск на „Г.Т.Л."ЕООД с ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя ЦВ. П. П., срещу
„м."ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от управителя Р. М. М., и е осъдено да му заплати сумата 700лв.,представляваща неустойка
на основание чл. 23 ал. 5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR), дължима за извършен ненавременен транспорт от Гърция до Германия по
Заявка-договор № 3-359/20.07.2020г. и Заявка-договор № 7-041/24.07.2020г., ведно със
15
законната лихва върху тази сума с начало от 07.12.2020г. до пълното й изплащане, която е
частичен иск от претенция в общ размер на 2700.00 евро, като неправилно и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на „Г.Т.Л." ЕООД с ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя ЦВ. П. П., срещу „м."ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя
Р. М. М., за заплащане на сумата 700 /седемстотин/лева, представляваща неустойка на
основание чл.23,ал.5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR), дължима за извършен ненавременен транспорт от Гърция до Германия по
Заявка-договор № 3-359/20.07.2020г. и Заявка-договор № 7-041/24.07.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума с начало от 07.12.2020г. до пълното й изплащане, която е
частичен иск от претенция в общ размер на 2700.00 евро, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Г.Т.Л." ЕООД с *********** , със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя ЦВ. П. П., да заплати на „м."ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Р. М.
М., сумата 1401 /хиляда четиристотин и един/ лева, представляваща разноски по
съразмерност, полагащи се по гр.д.№ №1753/2020г. на РС-Ловеч и сумата 325 /триста
двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по в.гр.д.№387/2021г.по описа на ОС-Ловеч.
ОСЪЖДА „Г.Т.Л." ЕООД с *********** , със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя ЦВ. П. П., да заплати по сметката на Окръжен
съд-Ловеч сумата 68 /шейсет и осем/лева, представляваща държавна такса за насрещна
въззивна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260124/07.07.2021г., постановено по гр.д.
№1753/2020г. на РС-Ловеч в останалата част, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1,пр.1-во от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16