№ 104
гр. Ямбол, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20202300100453 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.Г.С., С.И.С. и
И.К.К., тримата от гр.Елхово, с която против „Гаранционен фонд” - гр.София са предявени
три субективно съединени иска по чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, които след предприето
увеличение са за заплащане от ответника на всеки от ищците на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000лв. - частични
искове от общата сума от по 200 000лв. за всеки ищец, които вреди са резултат от ПТП,
съставляващо и трудова злополука, настъпило на 31.07.2018г. и предизвикано от водач на
МПС, за което не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", в
резултат на което е причинена смъртта на наследодателя на ищците И.С.С., б.ж. на
гр.Елхово.
Ищците излагат, че на 31.07.2018г., около 17,00ч., на работна площадка на
„Кроношпан България"ЕООД гр. Бургас, наследодателят им И.С.С. е бил прегазен от
фадрома - челен товарач „Волво L150F" (без регистрационни номера), собственост на
дружеството „Кроношпан България"ЕООД. Челният товарач бил управляван от работещия
по трудов договор в „Кроношпан България"ЕООД Д.И.Д. В деня на инцидента пострадалият
С. бил доставил с товарен автомобил „Скания", ДК № У 55 22 ВВ дървесина от с.Дервиш
могила и стоял на безопасно разстояние, на около 6 м. от автомобила, докато изчаквал
разтоварването. Управляващият фадромата работник не наблюдавал пътя около превозното
средство през цялото време, не следял за безопасността на околните лица и не разбрал, че е
прегазил човек, а спрял превозното средство едва след като прегазил пострадалия и получил
сигнал от свой колега. Ищците твърдят, че към момента на произшествието, за челния
товарач „Волво, L150F" който е бил без регистрационни номера, но е моторно превозно
средство по смисъла на чл.481, ал.1 от Кодекса за застраховането (самоходна техника -
трактор с мощност на двигателя повече от 10 kW), не е имало сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност", при което за причинените от водача му вреди
отговорност следва да поеме ответникът "Гаранционен фонд" - гр.София.
Ищците са поддържали, че пострадалият И.С. е бил съпруг на ищцата Н.Г.С. и
баща на ищеца С.И.С., който към датата на инцидента бил непълнолетен, но заедно с тях в
едно семейство живеел и ищецът И.К.К., който е син на Н.С. и който е бил отгледан изцяло
от И.С. от 1996г. Посочили са, че между И. и И.С. била изградена връзка като между баща и
син, И.С. грижел постоянно за И., отгледал го, възпитавал го, издържал го, били в прекрасни
отношения, имал желание да го осинови. Отношенията между пострадалия и неговите
близки - тримата ищци били прекрасни и безконфликтни. Той се грижел за семейството си,
отглеждал с отговорност децата си, всички били силно привързани един към друг. Смъртта
1
на И.С. причинила силен шок за ищците -неговите близки. Този шок бил толкова силен, че
майката на починалия също починала една седмица след неговата смърт и така ищците
погребали за кратък период двама от най-близките си родственици. Смъртта на И.С.
причинила на ищците непоправима и огромна морална вреда, тъй като загубили най-
близкия си родственик. Съпругата страдала от загубата на своя съпруг, те били много
близки, помагали си постоянно в семейството. Синовете С.И. и И.К. също страдали от
загубата на своя баща, мъката, която тримата близки на пострадалия изпитвали, била
постоянна.
Ищците са поддържали, че са се обърнали към ответника за определяне на
обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, но
Гаранционен фонд не извършил плащане, което породило правния интерес у ищците да
искат присъждане на обезщетенията по исков ред.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е механизма на
произшествието, причините и обстоятелствата, при които е настъпило, като е поддържал, че
липсва влязла в сила присъД.И.Д.г акт срещу сочения водач Д.И.Д. Оспорил е и размера на
исковете като прекомерно завишени и несъобразени с критерия за справедливост по чл.52
ЗЗД, с икономическите условия в страната, стандарта на живот и съдебната практика.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат, поддържайки, че в нарушение на чл.33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, не е положил достатъчна грижа за собственото си здраве и
живот, застанал е в опасна близост до работното оборудване и не е поставил задължителната
светлоотразителна жилетка.
В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощника на ищците - адв.Б., който моли
за уважаването им и за присъждане на направените по делото разноски. В дадения му срок
пълномощникът на ищците не представя писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Попов, пледира за
отхвърляне на исковете, с присъждане в полза на ответника на разноските по делото, като за
изключване отговорността на Гаранционен фонд се позовава и на това, че деликтът е
настъпил на място, на което не се прилагат правилата за движение по пътищата, навеждайки
и доводи, че по делото е останал неустановен начина на извършване на деликта и неговото
авторство.
Третото лице-помагач Д.Д. се явява лично в с.з. и с пълномощника адв.А., която
моли за отхвърляне на исковете, поради недоказване на предпоставките за уважаването им и
с основното съображение, че е неустановен извършителят на деликта. Представя и подробна
писмена защита, в която допълнително излага, че процесното ПТП е настъпило на място, на
което не действат правилата на ЗДвП и Гаранционен фонд не е легитимирания ответник по
исковете, както и че по делото не е установен механизма на ПТП.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт №885/01.08.2018г.
на Община Елхово се установява, че на 31.07.2018г. е починал И.С.С., б.ж. на гр.Елхово, с
ЕГН **********. Негови наследници по закон са ищците Н.Г.С. - съпруга и С.И.С. - син (уд-
е за наследници №94-03-1185_/ 06.08.2018г. на Община Елхово). Ищецът И.К. е син на
ищцата Н.С., роден от брака й с Красимир Илиев К., който брак е прекратен с влязлото в
сила на 22.07.1994г. решение на Русенски районен съд по гр.д.№Б-16/1993г., като с
бракоразводното решение родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие
към този момент И.К., са били предоставени на майката.
Установено е от протокол за оглед на местопроизшествие от 31.07.2018г. и от
останалите материали на приетото по делото ДП №97/2018г. по описа на ОСлО при ОП-
гр.Бургас, че смъртта на наследодателя И.С. е настъпила при произшествие от 31.07.2018г.,
осъществено на територията на дружеството "Кроношпан България"ЕООД в гр.Бургас, на
работна площадка с бетонна повърхност. ДП №97/2018г. по описа на ОСлО е образувано и
се води за престъпление по чл.123 НК - за причиняване на смърт поради незнание или
немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност - транспортна дейност с колесен челен товарач (фадрома) "Волво
L150F", а Главна инспекция по труда - Дирекция "ИТ"-Бургас извършва проверки за
спазване на трудовото законодателство в "Кроношпан България"ЕООД и за установяване
2
трудова ли е злополуката с И.С.. Към момента на приключване на устните състезания по
делото няма данни по досъдебното производство да е привлечено лице към наказателната
отговорност и да е внесен обвинителен акт в съда.
Разпитаният по делото свидетел З. Г., работещ като кранист в "Кроношпан
България"ЕООД, който е очевидец на произшествието от 31.07.2018г. и на смъртта на И.С.,
е дал показания, от които се установява, че в деня на злополуката свидетелят е разтоварвал с
управлявания от него кран камион с дървен материал, управляван от пострадалия С.. При
едно от завъртанията на крана за взимане на дърва, свидетелят, който е бил в кабинката на
крана на височина около 4м. от земята, видял да минава фадромата, управлявана от
работещия в "Кроношпан България"ЕООД Д.Д., видял паднал човек на земята между кофата
на фадромата и фадромата, видял и преминаването на фадромата с десните си колела през
човека, както и повдигането на фадромата при преминаването през човека. Свидетелят
подал сигнал на фадромиста да спре, но той преминал през човека и тогава спрял - на около
10м. след като вече бил прегазил човека.
Видно е от допълнително споразумение от 01.05.2018г. към трудов договор
№79/05.04.2004г., че към датата на произшествието от 31.07.29218г., третото лице-помагач
по делото Д.И.Д. който е соченият от св.Г. водач на фадромата, е работил като "оператор,
пътно-строителни машини" в "Кроношпан България"ЕООД гр.Бургас.
За фадромата - челен товарач VCE L150F, с номер на шаси L150FV13187, по
делото е представена фактура от 30.11.2017г. (на л.214 от делото), видно от която техниката
е закупена от дружеството "Кроношпан Бъргария"ЕООД, а за техническите й
характеристики е представена техническа документация на л.7-10 от делото. Няма данни по
делото тази собствена на дружеството "Кроношпан Бъргария"ЕООД техника да е била
регистрирана по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
техника, като видно от справка на Гаранционен фонд на л.211-212 от делото, за въпросната
фадрома (челен товарач), с посочения номер на шаси L150FV13187, не е имало сключена
застраховка гражданска отговорност към 31.07.2018г.
От приетото заключение на вещото лице инж.Б., извършило назначената съдебна
автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства и
тези по образуваното ДП №97/2018г. по описа на ОСлО при ОП- гр.Бургас, е установен
механизма на произшествието от 31.07.2018г. Според даденото заключение, на 31.07.2018г.,
около 17:30 часа, в гр. Бургас, на територията на фирма „Кроношпан България" ЕООД се е
намирал товарен автомобил Скания, с peг. № У 55 22 ВВ и прикачено към него ремарке с
peг. №У 0709 ЕЕ, натоварени с дървен материал, като товарната композиция е била
позиционирана върху бетонова настилка, по начин, по който предните й състави са отстояли
на 28,5 метра от бетоновата ограда на площадката. На 6,0 метра вдясно от десните състави
на товарния автомобил е била позиционирана машина „дробилка" за дървен материал, а на
4,0 метра вдясно от десните състави на ремаркето е бил позициониран колесен кран, който е
разтоварвал дървен материал от автомобилното ремарке. На около 13,0 метра вляво от
левите състави на товарния автомобил и на около 17,0 метра вляво от левите състави на
ремаркето се е намирала купчина с дървен материал, с неправилна форма и височина около
10-12 метра. Челният товарач Волво L150F, който е с габаритни размери: височина 3,58м.,
широчина 2,95м., дължина 9,14м. и мощност на дизеловия двигател 235 kW (315к.с.), е бил
паркиран до описаната бетонна ограда, на около 20 метра пред челните състави на товарния
автомобил Скания. В определен момент водачът на челния товарач Д.Д. се е качил в него,
привел го е в движение, като се е насочил към задните състави на товарната композиция.
Към този момент, пострадалият И.С.С. е намирал на около 4,0 метра вляво от левите състави
на ремаркето от товарната композиция. Въз основа на описаните в съдебномедицинската
експертиза травматични увреждания по тялото на пострадалия С., както и въз основа на
техническите характеристики на челния товарач, вещото лице е заключило, че челният
товарач се е движил на втора предавка, със скорост около 10-12 км/ч, в близост до левите
състави на композицията (надлъжната му ос е отстояла на около 2,5 метра от тях), с
повдигната от нивото на настилката кофа, като долната част на кофата е отстояла от нивото
на терена на около 0,8 - 0,9 метра. Движейки се по този начин, челният товарач (долната
част на кофата му) е блъснал пострадалия в задната му част (около кръста и седалището). В
резултат на удара пострадалият С. е паднал на терена по очи, тялото му се е претърколило
под повдигнатата кофа, след което е било прегазено от предна дясна гума на челния товарач,
като най-вероятно към момента на прегазването челният товарач е бил в процес на маневра
завИ.е наляво, като при това положение задната му дясна гума е преминала вляво от тялото
ма пострадалия, без или с минимално съприкосновение с тялото на пострадалия. След като е
3
получил сигнал за инцидента от намиращия се от дясната страна на композицията кранист,
водачът на челния товарач е установил машината в покой зад задните състави на ремаркето,
по начин, по който е показан на немащабна скица към протокола за оглед по досъдебното
производство. От техническа гледна точка, според заключението на вещото лице-
автоексперт, причина за настъпилото произшествие са действията на водача на челния
товарач, изразили се в това, че водачът Д. е управлявал превозното средство без да има
видимост напред пред челните му състави и при това положение сам се е поставил в
невъзможност да забележи намиращите се препятствия по траекторията му на движение.
При повдигнатата кофа на височина 0,8 - 0,9 метра от нивото на пътя, горният й габарит е
отстоял на 3,7 - 3,8 метра, което като позиция е над тавана на кабината, като за целта е било
необходимо по време на движение или кофата да бъде издигната максимално нагоре, или
спусната на не повече от 15 - 20 сантиметра от нивото на терена, за да не пречи на
видимостта на водача, което е било технически възможно при равнинния характер на
площадката. Според вещото лице водачът на челния товарач е имал техническа възможност
да предотврати произшествието, ако е наблюдавал непрекъснато пътя пред предните
състави на превозното средство, което е управлявал.
При изслушването му по реда на чл.200 ГПК вещото лице инж.Б. е обяснил
подробно, че водачът на фадромата сам се е поставил в условия на ограничена видимост при
управление на машината-товарач, повдигайки кофата (която е специфична, с голям обем и
размери) на нивото пред погледа му, при което не е имал видимост към пътя пред себе си -
пред машината, която е управлявал. При тези условия на ограничена видимост и при
установеното по досъдебното производство, че пострадалият е бил без поставена
светлоотразителна жилетка, вещото лице е посочило, че поставянето или непоставянето на
светлоотразителна жилетка са били без значение за настъпване на произшествието. За
механизма на произшествието, според вещото лице е било без значение и употребеното от
водача на челния товарач количество алкохол, като това обстоятелство е било от значение за
реакцията на водача за спиране, който е спрял на значително разстояние след трупа на
загиналия.
Не се установява от изисканите от третото лице "Кроношпан Бългория"ЕООД
писмени доказателства в предприятието на това дружество да е имало особени правила,
регламентиращи движението на лица и техника на територията на предприятието и
установяващи специална пътна маркировка. На работниците, изпълняващи длъжността
"портиер" (охрана) е било вменено задължение да следят за спазване на пропускателния
режим и за проверка на документите на външни лица, временните пропуски и служебните
пропуски в обекта.
Съгласно утвърдената в "Кроношпан Бългория"ЕООД Инструкция №5 за
безопасна работа с челен товаро-разтоварач, на водача на челен товарач е забранено
управлението му ако е под влиянието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
а чл.11 от инструкцията забранява на водача отвличане на внимание по време на работа по
какъвто и да е повод.
Видно е от материалите по досъдебното производство - химическа експертиза
№407 от 07.08.2018г., че управлявалият челния товарач Д.Д., при настъпване на
произшествието на 31.07.2018г. с И.С., е бил с 0,48 промила съдържание на алкохол в
кръвната му проба.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице-съдебен лекар
д-р Т.Ч., извършило назначената съдебно-медицинска експертиза, по делото е установено,
че в резултат на настъпилото произшествие от 31.07.2018г. пострадалият И.С. е получил
тежка съчетана травма с обхващане на гръдния кош, с множествени двустранни счупвания
на ребрата по техните задностранични части, с образуване на множество костни фрагменти,
които на места са разкъсали белодробния паренхим с контузионни увреждания на белите
дробове, както и тежка травма на гръбначния стълб и гръбначният мозък със счупвания на
гръдния прешлен и прекъсване на гръбначния мозък. Според вещото лице, непосредствената
причина за настъпването на смъртта на пострадалия е тежкият травматичният шок, в който
той е изпаднал непосредствено след произшествието, настъпил вследствие множествените
травматични увреждания в областта на гръдния кош и гръбначния стълб. За изпадането на
пострадалия в състояние на тежък травматичен шок са имали значение и получените от
пострадалия множествени значителни травматични увреждания в областта на горните и
долните крайници, както и в областта на таза, с разкъсвания на тъкани и счупвания на кости.
Смъртта на пострадалия е била неизбежна и неминуема, настъпила е бързо, непосредствено
4
след произшествието, на мястото на инцидента. При изслушването по реда на чл.200 ГПК и
поддържайки заключението, вещото лице д-р Ч. е обяснило причината, поради която по
кофата и гумите на челния товарач, причинил смъртта на пострадалия, по досъдебното
производство не е имало установени следи от кръв. Според експерта причината е, че при
кръвоизлив трябва да има разкъсване на кръвоносен съд, а при съобразяване, че човешкото
тяло е покрито с кожа и подкожни тъкани, е необходимо да е изминало известно време, през
което да е имало активна сърдечна дейност, която да упражни налягане върху кръвта в
съдовете и тя да изтече навън или навътре през местата на разкъсването.
От представения по делото трудов договор №9/06.04.2016г. по делото е
установено, че към момента на произшествието от 31.07.2018г. пострадалият И.С.С. е
работил по трудово правоотношение с "Вибест"ООД гр.Елхово на длъжността "шофьор на
тежкотоварен автомобил над 12т.".
От заключението на вещото лице инж.В., извършило назначената съдебно-
техническа експертиза по безопасност на труда, по делото е установено, че пострадалият С.
и работодателят му са имали уговорка С. да изкупи товарния автомобил, който е управлявал,
да го ползва и покрива разходите за своя сметка, поради което в деня на злополуката И.С. не
е извършвал курс, възложен му от неговия работодател "Вибест"ООД - гр.Елхово и това е
причината работодателят да не издаде пътен лист за извършвания превоз и да не извърши
задължителния ежедневен инструктаж. Вещото лице инж.В. е установило, че работодателят
на пострадалия - "Вибест"ООД е спазил нормативните изисквания на чл.166 от Наредба №7
от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване, като е разработил и утвърдил
писмени инструкции за безопасна работа с работното оборудване. Установило е, че
работодателят не е разработил правила за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи по реда на чл.5, ал.1, както и
оценка на риска при извършване на товарно-разтоварни работи по реда на чл.22 от Наредба
№ 12 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на товарно-разтоварни работи (ДВ, бр. 11/2006 г.). Работодателят е изпълнил
задължението си по реда на чл. 52 от ЗЗБУТ, като е сключил задължителната застраховка за
риска „трудова злополука" според действаща към този момент Заповед на МТСП № РД - 01
- 883/03. 11. 2017г. за прилагане през 2018г., включвайки в застрахователната полица под
№15 пострадалия И.С.С.. На пострадалия И.С. работодателят е извършил и документирал
начален и периодични инструктажи, без ежедневния в деня на злополуката. При настъпване
на злополуката на 31.07.2018г., според вещото лице И.С. не е допуснал нарушение на
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, напротив - спазил е
същите, като е напуснал автомобила по време на товарно-разтоварните работи и се е
отдалечил от него на безопасно според преценката му разстояние - 6м. от автомобила. За
заеманата от С. длъжност работодателят му не е предвидил, осигурил и предоставил лични
предпазни средства - светлоотразителна жилетка, а само работно и специално работно
облекло, което нарушение е било установено и от Д „ИТ" - Бургас с протокол за извършена
проверка на „Вибест" ООД от Д „ИТ"- Бургас - № ПР1837775/02.11.2018г., с дадени
предписания на работодателя да предоставя лични предпазни средства, в това число
защитна светлоотразителна жилетка на работещите в дружеството.
Във връзка с установяване неимуществените вреди на ищците, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х.Д. и С.В.. И двамата свидетели
са поддържали, че и тримата ищци са били покрусени от смъртта на И.С., изпаднали са в
шок, а след като преминал шока продължавали и понастоящем да преживяват смъртта на
починалия. Според свидетелите семейството на И. - той, двамата му синове и съпругата му,
са били много задружно и сплотено семейство, И. и Н. се обичали много, двамата с грижа и
обич са отглеждали децата си. За сина на ищцата Н.С. от първия й брак - ищеца И.К.,
свидетелите са поддържали, че той от 7-8 годишен е отгледан от починалия И., че двамата са
били много близки и в прекрасни отношения, отношения като между син и баща, че И. не
поддържал никакви отношения с биологичния си баща, а И. е имал намерение да го осинови.
На 14.05.2020г. ответникът Гаранционен фонд е получил извънсъдебната
претенция на ищците за заплащане на застрахователни обезщетения в размер на по 200
000лв. за неимуществени вреди за всеки ищец от процесното произшествие, като не се
твърди и установява в законовия срок и към момента на образуване на настоящото дело,
както и в хода на делото, фондът да е заплатил в полза на ищците обезщетения за
претърпените неимуществени вреди.
5
При тези фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове се квалифицират по чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ.
Отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетения за причинени
на трети лица от местопроизшествия имуществени и неимуществени вреди, възниква на
основанията, предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Основанието, установено с разпоредбата на т.2,
б."а" обхваща имуществени и неимуществени вреди в резултат на смърт или телесни
увреждания в случаите, когато произшествието е настъпило на територията на Република
България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следователно, предпоставките за уважаване на
предявените искове по чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ са: 1. да е настъпило произшествие (ПТП)
на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което обичайно се
намира на територията на страната и не е имало задължителна застраховка ГО; 3. да е
установено кумулативното наличие на предвидените законови условия по чл.45 ЗЗД:
извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат. Необходимо е да се установи и наличието
на предпоставката на чл.558, ал.5 от КЗ, установяваща допустимост на претенцията – т. е. че
фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
В случая ищците са предявили извънсъдебно претенциите си към Гаранционен
фонд на 14.05.2020г., като фондът в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ, който е изтекъл на
14.08.2020г., т.е. преди образуване на делото, както и след изтичането му, не твърди и не
установява да се е произнесъл по претенциите и да е заплатил застрахователни обезщетения
на ищците. При тези установени факти предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника Гаранционен фонд.
От приетите като доказателства по делото протокол за оглед на
местопроизшествие от 31.07.2018г. по ДП №97/2018г. по описа на ОСлО при ОП- гр.Бургас
и от останалите материали по това досъдебно производство, от показанията на свидетеля-
очевидец Г., които съдът кредитира изцяло с доверие и от заключението на вещото лице
инж.Б., извършило съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло, по
делото е установено, че на 31.07.2018г., в гр.Бургас, на територията на дружеството
"Кроношпан България"ЕООД в гр.Бургас, на работна площадка е настъпило произшествие,
при което е причинена смъртта на наследодателя на ищците И.С.. С показанията на
свидетеля-очевидец Г. е установено, че И.С. е бил прегазен от управляваната от третото
лице-помагач Д.Д. фадрома (челен товарач). От заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е установен точния механизъм на произшествието. Установено е,
че водачът на челния товарач Д.Д. се е качил в него и след като го е привел в движение, се е
насочил към задните състави на товарната композиция, управлявана преди това от
пострадалия И.С., който се е намирал на около 4,0 метра вляво от лявата страна на
ремаркето. Челният товарач се е движил с повдигната от нивото на настилката кофа, която е
отстояла от нивото на терена на около 0,8- 0,9 метра, т.е. на нивото на погледа на водача на
товарача. Движейки се по този начин, челният товарач с долната част на кофата е блъснал
пострадалия в задната му част, като в резултат на удара пострадалият С. е паднал на терена
по очи, тялото му се е претърколило под повдигнатата кофа, след което е било прегазено от
предната дясна гума на челния товарач. Причината за произшествието от техническа гледна
точка е установена и посочена ясно от вещото лице и това са действията на водача на челния
товарач, който е управлявал превозното средство без да има видимост напред пред челните
му състави и така сам се е поставил в условия да управлява превозното средство при
ограничена видимост, в невъзможност да забележи намиращите се препятствия по
траекторията на движение на машината. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което съдът също кредитира, в резултат на произшествието от 31.07.2018г.
пострадалият И.С. е получил тежка съчетана травма с обхващане на гръдния кош, с
множествени двустранни счупвания на ребрата по техните задностранични части, с
образуване на множество костни фрагменти, разкъсали белодробния паренхим с
контузионни увреждания на белите дробове, както и тежка травма на гръбначния стълб и
гръбначният мозък със счупвания на гръдния прешлен и прекъсване на гръбначния мозък.
Тежкият травматичният шок, в който пострадалият е изпаднал непосредствено след
6
произшествието и който е настъпил вследствие множествените травматични увреждания в
областта на гръдния кош и гръбначния стълб, е непосредствената причина за настъпването
на смъртта на пострадалия С., смъртта му е била неизбежна и неминуема, и е настъпила
бързо и непосредствено след произшествието и на мястото на инцидента. Няма събрани по
делото доказателства, нито твърдения, сочещи на това смъртта на пострадалия С. да е
причинена и настъпила по друг начин - от друго превозно или техническо средство или в
резултат на действия на трети лица, а не от действията на третото лице-помагач Д.Д., който
е управлявал челния товарач. Направените в този смисъл от ответника и от третото лице
възражения, че по делото не е установен начина на осъществяване на деликта и неговото
авторство, са изцяло неоснователни. Няма основание да не се кредитират показанията на
св.Г., тъй като този свидетел е очевидецът на произшествието и от 4 метра височина на
кабинката на крана, в която се е намирал свидетелят, същият е имал техническата
възможност да наблюдава и да види случващото се от другата страна на разтоварвания от
него камион, който е бил с височина от 2м.-2,5м. и при височината на челния товарач от
3,58м. При тези размери на превозните средства, от 4-метровата височина на кабинката на
крана, според съда видимостта на краниста- свидетелят е била пълна и несмущавана.
Въз основа посочените и обсъдени доказателства съдът приема за установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД с допуснатото от водача на челния товарач противоправно
и виновно нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.34, ал.1, т.1 и чл.33,
ал.1 от ЗЗБУТ, причинило смъртта на пострадалия С. - да използва правилно транспортното
средство, като при движението му да се грижи за здравето и безопасността на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност и да не поставя в опасност живота и здравето им. При
движението на челния товарач водачът му е следвало да издигне голямата по размери и
обем кофа или максимално нагоре, или да я спусне на не повече от 15 - 20 сантиметра от
нивото на терена, който е бил с равнинен характер, за да не пречи кофата на видимостта на
водача и същият да има възможност да наблюдава пътя напред пред предните състави на
превозното средство, което в случая не е направено. Това предпоставя пораждане
отговорността на ответника по чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ, доколкото произшествието е
настъпило на територията на Република България и е предизвикано от моторно превозно
средство, за което е установено, че обичайно се намира на територията на Република
България и за което не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Като неоснователно се прецени възражението на ответника Гаранционен фонд и
на третото лице, че за произшествието е неприложим Закона за движение по пътищата, тъй
като същото не е ПТП, не е настъпило на републикански път, отворен за обществено
ползване и причинилият произшествието челен товарач не е моторно превозно средство,
поради което не подлежи на ангажиране отговорността на фонда. На първо място, изискване
на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ е произшествието да е настъпило на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на РБългария, като разпоредбата на чл.482, ал.3 КЗ
сочи, че за претенцията пред Гаранционния фонд територия, на която обичайно се намира
моторното превозно средство, е територията на държавата, където е настъпило
пътнотранспортното произшествието - в случая в България. В нормата на чл.557, ал.1 и в
останалите разпоредби на чл.557 КЗ не е предвидено изискване моторното превозно
средство, с което е причинено съответното ПТП, на територията на страната да се движи
само по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП, нито
е предвидено изключение от заплащане на обезщетението по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Обект на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 КЗ е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Обективните предели на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите включват притежаването и ползването на всички превозни средства, които
са предназначени за движение по суша, задвижвани със собствен двигател, както и
трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника с мощност на двигателя над 10 kW, включително ремаркетата
и полуремаркетата - чл.481, ал.1 КЗ. В случая произшествието е причинено от самоходна
техника - челен товарач, който съобразно техническите му характеристики попада в
7
приложното поле на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
Съгласно чл.3 от същия закон, той се прилага за земеделска техника, горска техника и
машини за земни работи, наричани "техниката". Легалната дефиниция на понятието
"машини за земни работи" се съдържа в разпоредбата на §1, т.25 от ДР на ЗРКЗГТ и
обхваща самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка
или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене,
транспортиране, пробИ.е/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни,
скални и други материали. В т.12 от същата норма е предвидено, че "самоходна техника" са:
колесните трактори; верижни трактори; специализираните самоходни машини и всякакъв
друг вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство. В частност, именно към
тази самоходна техника се причисляват и челните товарачи, в качеството им на самоходни
машини, предназначени за извършване на специфични дейности, които по аргумент от
чл.11, ал.1 от ЗРКЗГТ подлежат на задължителна регистрация при мощност на двигателя над
10 кW, а в случая мощността на причинилия произшествието челен товарач е 235 kW, т.е.
над 10 кW. Както се посочи, съгласно чл.481 КЗ самоходната техника по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника е моторно превозно средство и
подлежи на задължителното застраховане по глава четиридесет и седма от кодекса - със
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл.481, ал.3 КЗ не се допуска движение на моторно превозно средство
по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДвП, без водачът
да е застрахован по реда на КЗ, като тази правна норма не може да бъде тълкувана в смисъл,
че от обхвата на застрахователното покритие са изключени неимуществените и
имуществените вреди, причинени на трети лица при управление на МПС извън пътищата,
отворени за обществено ползване. Застрахователят по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство, а когато виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обезщетенията се заплащат от
Гаранционния фонд. В правните норми от глава четиридесет и първа от КЗ не е поставено
изискване за плащане на обезщетенията единствено в случай, че пътнотранспортното
произшествие е настъпило на място, представляващо участък от пътната мрежа.
На следващо място, с разпоредбата на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално
определение на понятието "пътнотранспортно произшествие" - това е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. По смисъла на § 6, т.10 от ДР на ЗДвП пътно превозно средство е
съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или
товари. Както се посочи по-горе, към пътните превозни средства се приравняват и
самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП
път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват
и улиците. Определенията за пътно транспортно произшествие, пътно превозно средство и
път по смисъла на цитираните правни норми не обуславят извод за изключване на
отговорността на застрахователите по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, респективно на Гаранционния фонд в случаите, когато произшествието
е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от
ДР на ЗДвП, тъй като виновният водач е длъжен да обезщети пострадалите лица за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на причиненото от
него произшествие при управление на пътно превозно средство, както на участък от пътната
мрежа, така и на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от
ДР на ЗДвП. Поради функционално обусловената отговорност на застрахователите по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и съответно на
Гаранционния фонд в хипотезите на чл.557 КЗ, настоящият състав на ЯОС намира, че за
възникване на отговорността на Гаранционния фонд от действия на водача на самоходна
техника, подлежаща на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горска техника, за причинени от него на трети лица вреди при пътно-транспортно
произшествие, е без значение дали пътно-транспортното произшествие е станало на път -
част от пътната мрежа или на земен участък, различен от път съгласно определението по § 6,
т. 1 от ДР на ЗДвП. Основание за този извод дават и легалните дефиниции на понятието
8
"водач" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и на понятието "самоходна машина" по
смисъла на § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП: "водач" е всяко лице, което управлява пътно превозно
средство, без да е указано върху каква територия; а "самоходна машина" е съоръжение или
машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или
придвижвана по пътищата само по изключение, например електрокарите, мотокарите и
самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗРКЗГТ.
Безспорно е, че действителната пригодност на самоходните машини, каквато машина е
челният товарач в случая, за всекидневната им употреба е за движение по терени, които са
изключени от дефиницията за "път" по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, но не може да
бъде изключена отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за
вредите, причинени на трети лица в резултат на управление на самоходна машина,
подлежаща на регистрация по ЗРКЗГТ, на земен участък, различен от път с оглед
определението, дадено в § 6, т.1 от ДР на ЗДвП. В този смисъл е и постановеното от
ВКС Решение №5/24.03.2017г. по т.д.№2787/2015г. на второ т.о., с което е даден отговор
на поставения по това дело въпрос, като същият въпрос подлежи на разглеждане и
разрешаване и в настоящия случай - че Гаранционният фонд покрива отговорността на
водача на самоходно шаси, подлежащо на регистрация по Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горска техника, за причинени на трети лица вреди при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на територията на Република България, ако събитието е настъпило
на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП,
при наличието на всички останали предпоставки. Независимо, че това решение на ВКС е
постановено при действието на отменения КЗ, същото е приложимо и при сегадействащия
КЗ, тъй като уредбата е аналогична и ЯОС го възприема и споделя изцяло при разглеждане
на настоящия случай.
В обобщение, по делото са установени предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника - Гаранционния фонд. Установен е деликт по смисъла на чл.45
ЗЗД - противоправното деяние на водача на челния товарач Д.Д., причинил ПТП и смъртта
на И.С., която е в пряка причинно-следствена връзка с това деяние. Произшествието е
настъпило на територията на РБългария и е причинено от МПС, което обичайно е било на
територията на РБългария и не е имало задължителната според чл.481, ал.1 КЗ
задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Безспорно от смъртта на починалия при произшествието И.С. са причинени
неимуществени вреди, които ответният фонд има задължението да покрие. И тримата ищци
са материално легитимирани да получат обезщетения за неимуществените вреди – болки и
страдания от смъртта на С., тъй като са в кръга на лицата, имащи право на обезщетение,
съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС - ППВС №4/1961г. и ППВС
№5/1969г. Ищцата Н.С. е съпруга на починалия, ищецът С.С. е негов син, а ищецът И.К.,
макар и да не е рождено дете на починалия, фактическите отношения между двамата са били
като на дете и родител - починалият И.С. го е отгледал, грижил се е за възпитанието му,
имал е намерение да го осинови, отношенията им са били на обич и привързаност един към
друг, тримата ищци и починалият са били едно семейство (ППВС №5/1969г.).
За да определи по реда на чл.52 ЗЗД размера на дължимото на всеки от ищците
обезщетение, ЯОС съобрази, че с ППВС № 4/1968г. Върховният съд е дал задължителни за
съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на
деликт. В т.II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера
на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи
правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните общи
критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на
пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и
претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в
създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага
при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
9
Съобразно посочените критерии ЯОС счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на И.С.
е сумата от по 120 000лв. За да определи този размер, съдът отчита обстоятелството, че се
касае за загуба на най-близък - съпруг и баща. Ищцата Н.С. е била свързана с починалия
И.С. с дългогодишен стабилен и щастлив брак, в който двамата са отглеждали двете си деца.
Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и двамата съпрузи са били в
трудоспособна възраст - починалият И. на 59г., а ищцата Н.С. - на 51 години, че съвместно
са се грижели за финансовото благополучие на семейството, което е било много сплотено.
Ищцата Н.С. е загубила своя най-близък човек в живота, на чиято помощ и подкрепа е
разчитала до тогава и е можела да разчита в старините си. Ищецът И.К. е бил на 31 години, а
ищецът С.С. е бил все още ненавършил пълнолетие - на 17години, като и двамата синове са
били шокирани от загубата на баща си и продължават да страдат от смъртта му и
понастоящем. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюнктура в страната, както и лимитите на отговорността на
застрахователите по застраховкагя "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съдът
намира тези размери от по 120 000лв. за адекватни и обосновани с оглед претърпените от
ищците болки и страдания и отговарящи на принципа на справедливостта.
Относно възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Съгласно сочената разпоредба на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. От значение за
съпричиняването и за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, е наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Или съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху
действията на причинителя на вредата. В трайната практика на ВКС е прието, че за
определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото при ПТП лице, от значение е съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно - превозно средство, въз
основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в
конкретното ПТП. Съдът трябва да отчита поведението на пострадалия, всички негови
действия и допуснати от него нарушения на правилата, установени с относимите правни
норми. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното
ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на
съответното ПТП на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на
причиняването на деликта.
В случая възражението на ответника за съпричиняване по см. на чл.51,ал.2 ЗЗД е
обосновано с нарушение от страна на пострадалия на чл.33 от ЗЗБУТ, тъй като не е положил
достатъчна грижа за собственото си здраве и живот, заставайки в опасна близост до
работното оборудване и намирайки се на работната площадка без поставена
светлоотразителна жилетка. Възражението е неоснователно. От заключението на вещото
лице, извършило съдебно-техническата експертиза по безопасност на труда по делото е
установено, че пострадалият е спазил правилата за безопасност, като за разтоварването на
управлявания от него автомобил и по време на товаро-разтоварните работи го е напуснал и
се е отдалечил на безопасно от автомобила място - на 6м. от него, или нарушение на чл.33 от
ЗЗБУТ не е допуснато. Безспорно по делото е установено от заключението на вещото лице
по обсъжданата експертиза и от протоколите за проверки на Д"ИТ"-Бургас, че пострадалият
И.С. не е бил с поставена светлоотразителна жилетка, но от една страна това е резултат от
неизпълнение на задължението на работодателя му "Вибест"ООД да го снабди с лични
предпазни средства, а от друга страна заключението на вещото лице инж.Б. е, че поставянето
или непоставянето на светлоотразителна жилетка е било без значение за настъпване на
произшествието и на неговия механизъм, тъй като причина за същото са изключително
действията на водача на челния товарач, който при движението на товарача с повдигнатата
кофа на нивото на погледа му се е поставил в условия на ограничена видимост при
управлението на превозното средство и не е имал възможност да наблюдава пътя напред
10
пред челните състави на превозното средство, или пострадалият няма принос за настъпване
на произшествието. По тези съображения не е налице основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимите от ответника на ищците застрахователни обезщетения.
С оглед всичко изложено по-горе, предявените искове следва да се уважат като
основателни и доказани до размера на 120 000лв. за всеки ищец, а за разликата над тези
размери, до предявените размери от по 150 000лв. ищцовите претенции следва да се
отхвърлят. Ищците имат право и на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди и същата следва да се присъди от датата на увреждането - 31.07.2018г.
По разноските:
Ищците претендират разноски. Същите са направили разноски по делото в размер
на сумата общо 1343лв. и съобразно правилото на чл.78, ал.1 ГПК следва да им се присъдят
разноски съразмерно с уважената част от исковете - в размер на сумата 1074лв.
Процесуалният представител на ищците - адв.Б. моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА в полза на Адвокатското
дружество "Й. и Евгениев", с твърдение, че на ищците е предоставена безплатна правна
помощ като материално затруднени лица (чл.38, ал.1, т.2 ЗА). По делото адв.Б. е осъществил
процесулното представителство на ищците на основание пълномощни на л.30-л.32 от
делото, без данни да е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, при което съдът
намира, че в полза на този адвокат следва да се присъди адвокатското възнаграждение на
основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА. Няма данни по делото ищците да са упълномощили
Адвокатското дружество "Й. и Евгениев" за представителството по делото, като
пълномощните са за представителство от дружеството по друго дело, по описа на друг съд -
гр.д.№118/2020г. по описа на ЕРС, поради което адвокатското възнаграждение не се
присъжда на посоченото адвокатско дружество. Определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г. на ВАдвС съобразно размера на предявените искове, размерът на
възнаграждението, който съдът следва да присъди на адвокат Б. съразмерно с уважената
част от исковете, възлиза на 8 424лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на сумата 227,41лв., които разноски
съдът изчислява с оглед общата сума от 1 137,04 лв. на платените от ответника разноски по
делото за депозити за вещо лице.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в размер на 13 900лв,
изчислена с оглед общата дължима ДТ от 14 400лв. и след приспадане на сумата за ДТ в
размер на 500лв., внесена от ищцата Н.С..
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, да заплати
на Н.Г.С. от гр.Елхово, Обл.Ямбол, ул."Витоша"№20, вх.А, ет.4, ап.10, с ЕГН **********,
съдебен адресат адв.И.Й. - гр.София, ул."Бистрица"№9,ет.2, оф.4, на основание чл.557,
ал.1, т.2, б."а" от КЗ сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 31.07.2018г. и предизвикано от
водач на МПС, за което не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност", при което произшествие е причинена смъртта на И.С.С., б.ж. на гр.Елхово,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2018г. до окончателното й
изплащане, като за разликата над сумата 120 000лв. до предявения размер от 150 000лв. -
частичен иск от общата сума 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, да заплати
на С.И.С. от гр.Елхово, Обл.Ямбол, ул."Витоша"№20, вх.А, ет.4, ап.10, с ЕГН **********,
съдебен адресат адв.И.Й. - гр.София, ул."Бистрица"№9,ет.2, оф.4, на основание чл.557,
ал.1, т.2, б."а" от КЗ сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 31.07.2018г. и предизвикано от
водач на МПС, за което не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност", при което произшествие е причинена смъртта на И.С.С., б.ж. на гр.Елхово,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2018г. до окончателното й
11
изплащане, като за разликата над сумата 120 000лв. до предявения размер от 150 000лв. -
частичен иск от общата сума 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, да заплати
на И.К.К. от гр.Елхово, Обл.Ямбол, ул."Витоша"№20, вх.А, ет.4, ап.10, с ЕГН **********,
съдебен адресат адв.И.Й. - гр.София, ул."Бистрица" №9, ет.2, оф.4, на основание чл.557,
ал.1, т.2, б."а" от КЗ сумата 120 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 31.07.2018г. и предизвикано от
водач на МПС, за което не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност", при което произшествие е причинена смъртта на И.С.С., б.ж. на гр.Елхово,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2018г. до окончателното й
изплащане, като за разликата над сумата 120 000лв. до предявения размер от 150 000лв. -
частичен иск от общата сума 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, да заплати
на Н.Г.С., С.И.С. и И.К.К., тримата от гр.Елхово, всички с посочени данни, на основание
чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на
сумата 1074лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, да заплати
на адвокат Б. Б. Б. с ЕГН ********** и адрес на дейността: гр.София, ул."Бистрица"№9,
ет.2, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА сумата 8 424лв. - адвокатско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство на ищците по гр.д.№453/2020г. по описа на
ЯОС.
ОСЪЖДА Н.Г.С., С.И.С. и И.К.К., тримата от гр.Елхово, с посочени по-горе
данни, да заплатят на Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 227,41лв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, да заплати
в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 13 900лв.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната
на ответника Д.И.Д.от гр.Бургас, к-с"Братя Миладинови"89, вх.В, ет.1, с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
12