Решение по дело №3039/2024 на Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ
№ 863
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четИ.десети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000503039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 413/28.07.2024г, постановено по гр.д.№ 1106/2022г. по описа на ОС-
Б.град, е осъден Районен съд - Свиленград да заплати на А. Б. З., с ЕГН **********
следните суми:
1. обезщетение от 26 150 USD /двадесет и шест хиляди сто и петдесет щатски долара/
за имуществени вреди от нарушение на общностното право,/ изразяващо се в неприлагането
на чл.4, §2 и чл.9,§1 от Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността при
постановяване на окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014 г. по описа на РС –
Свиленград/, ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата;
2. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12 777 USD /дванадесет
хиляди седемстотин седемдесет и седем щатски долара/, поради противоправното му
лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в размер на 25 160 USD
/двадесет и пет хиляди и сто и шестдесет щатски долара/, от датата на тяхното отнемане с
окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014 г. по описа на РС – Свиленград-15.07.2014г.,
до датата на подаване на исковата молба - 15.07.2019г., като са отхвърлени като
неоснователни исковите претенции, насочени срещу Народно събрание на Република
България, за солидарното му осъждане с РС Свиленград или самостоятелно такова осъждане.
Отхвърлени са като неоснователни:
• искът на А. Б. З. с ЕГН ********** срещу РС Свиленград и Народно събрание на
Република България, за солидарното им или самостоятелно осъждане да заплатят
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. от нарушаване на правото на ЕС,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до
1

окончателното й изплащане,
• както и искането му за заплащане на законна лихва върху сумата от 12 777
американски долара, считано от 15.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Осъден е Районен съд Свиленград на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на А. Б. З.
с ЕГН ********** сторени разноски в производството в размер на 210 лв. Осъден е на осн.
чл.78, ал.3 ГПК А. Б. З. с ЕГН ********** да заплати на Народно събрание на РБ сумата от
600 лв., разноски по водене на делото за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението е обжалвано от Районен съд-Свиленград, представляван от председателя
Ж.П., в частта му, в която РС-Свиленград е осъден да заплати на А. Б. З. сумата от 12 777
USD /щатски долара/, представляваща обезщетение за имуществени вреди поради
противоправното му лишаване от възможността да ползва парични средства, в размер на 25
160 USD от датата на тяхното отнемане с окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014г по
описа на РС-Свиленград-15.07.2014г до датата на подаване на исковата молба-15.07.2019г, с
доводи, че е неправилно, постановено при съществено нарушаване на процесуалните
правила и материалния закон и в противоречие с ТР №3/2021г от 13.01.2023г по т.д.
№3/2021г на ОСГТК на ВКС. Възразява, че съдът е присъдил обезщетение за хипотетични
вреди-пропуснати ползи, без да са доказани. Позовава се на показанията на свидетелката в
съдебното заседание на 28.03.2024г, дадени във връзка с установяване на законния произход
на отнетата от съда сума, която е заявила, че с отнетите пари синът й е трябвало да си купи
жилище.
Решението е обжалвано и от А. Б. З., чрез адв.Ст.М. от АК-Хасково, в частта му, в
която се отхвърлят исковите претенции за реализиране на солидарна отговорност на
ответниците по делото–Народно събрание на РБ, в частта, в която е отхвърлена исковата
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на извършено
нарушение на правото на ЕС, в претендиран общ размер на 5 000лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна
лихва върху сумата от 12 777щатски долара за обезщетение за претърпени имуществени
вреди, поради невъзможността му да се ползва от притежанията си, в частта, в която е
осъден да заплати на Народно събрание сумата от 600лв. за разноски за юрисконсулт.
Поддържа доводи, че е следвало да се ангажира и отговорността на Народното събрание, тъй
като е законодателен орган, натоварен със задължението да приведе националните закони в
съответствие с правото на ЕС, съгласно чл.5, ал.4 КРБ. Излага, че е бил наказан с две
санкции-лишаване от свобода и пълно принудително отчуждаване на притежания.
Ответникът РС-Свиленград, представляван от административния ръководител Ж.П., е
оспорил въззивната жалба, с доводи, че в обжалваната му част решението е правилно и
законосъобразно.
Ответникът-Народно събрание на РБългария е оспорил въззивната жалба, с доводи,
че е неоснователна. Сочи, че са неоснователни възраженията, че следва да се ангажира
отговорността му, тъй като не съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението на общностното право от НС и вредата, заявена за репариране. Националният
съд е следвало сам да отчете противоречието на нормата на чл.251, ал.2 НК с нормите на
чл.4 и чл.9 от Регламента и в изпълнение на чл.5, ал.4 от КРБ да не я приложи.
Апелативна прокуратура София не е ангажирала становище по жалбите.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по
същество въззивната жалба на А. Б. З. е частично основателна. Въззивната жалба на РС-
Свиленград е неоснователна.
С влязло в сила Решение №1238/18.10.2022 г., постановено по в.гр.д. №1130/2022 г.
по описа на Апелативен съд-София е обезсилено Решение №901295/13.12.2021 г. по гр.д.
2

№156/2020 г. по описа на ОС-Б.град и делото е върнато на ОС-Б.град за разглеждане на
предявения иск с правно основание чл. 4, §3 ДЕС срещу ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация - Районен съд-гр. Свиленград, от друг съдебен състав с указания
за посочване на надлежен ответник и уточнение на исковата молба.
С уточняваща искова молба ищецът е посочил, че предявява иск срещу Районен съд -
Свиленград, и срещу Народното събрание за признаване на установено спрямо първия
ответник РС Свиленград твърдяното с исковата молба противоправно действие; както и да
се признае за установено спрямо втория ответник - Народното събрание, явяващ се
процесуален субституент на Държавата, за чиито действия и бездействия последната
отговаря, твърдяното и описано с исковата молба противоправно бездействие. Претендирал
е да бъдат осъдени солидарно да заплатят обезщетения за причинените му в резултат на тези
действия и бездействия имуществени и неимуществени вреди, в размер както следва:
• Обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 160 щатски долара,
представляващи пълния размер на противоправно отнети в полза на Държавата
недекларирани парични средства, в размер на 25 160 / двадесет и пет хиляди и сто и
шестдесет/ щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане
на исковата молба, до окончателното й изплащане.
• Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12 777 /дванадесет
хиляди седемстотин седемдесет и седем/ щатски долара, представляващи обезщетение за
имуществени вреди поради противоправното му лишаване от възможността да се ползва от
паричните средства, в размер на 25 160 /двадесет и пет хиляди и сто и шестдесет/ щатски
долара, от датата на тяхното отнемане с окончателен съдебен акт- 15.07.2014г.. до датата на
депозиране на исковата молба - 15.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане.
• Обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 5000 хиляди лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
й изплащане.
Насочването на исковата претенция срещу Народното събрание се твърди от ищеца,
че е в качеството му на процесуален субституент на Държавата законодател.
Ищецът е посочил, че на 03 юни 2010 г. е преминал законно през МП „Капитан
Андреево“ границата на България с трета страна - Република Турция и при това
преминаване е извършил нарушение като не е декларирал пренасяните от него парични
средства в брой, в чужда валута, в размер на 25 160 щатски долара. Във връзка с това
неизпълнение, му е било повдигнато обвинение за престъпление по член 251, ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България. На същата тази дата е бил привлечен към
наказателна отговорност, а недекларираната сума е била задържана с разписка за
митническо задържане от митническите служители, извършили проверката и в следствие на
това предадена с протокол за доброволно предаване от дата 03.06.2010г. по Досъдебно
производство № 454 по описа за 2010 година на РУП - Свиленград, на разследващ полицай.
С Определение № 268 от 15.07.2014г., постановено по НОХД № 521 по описа на Районен
съд — Свиленград за 2014 година, е бил окончателно признат за виновен в осъществяването
на престъпния състав по член 251, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за
което е бил наказан с наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено
и допълнително като санкция, съдът автоматично е постановил недекларираните парични
средства в брой, в размер на 25 160 щатски долара, да бъдат отнети в полза на Държавата,
на основание член 251, ал.2 от НК. С прилагането на чл. 251, конкретно алинея 2-а от НК, с
която автоматично се отнемат в полза на Държавата недекларираните от ищеца парични
средства, в брой, които са се внесли в Общността, съдът не се е съобразил с правото на
Европейския съюз, като се е позовал и на съдебна практика.
Изложил е доводи, че за периода от задържането на недекларираната сума до
3

постановяването на Определение № 268 от 15 юли 2014, компетентните органи в Република
България са имали достатъчно време да изяснят произхода на задържаната от тях сума,
според предписанията на член 4 §2 от Регламент (ЕО) 1889/2005: „Ако задължението за
деклариране, предвидено по член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани
след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по
националното законодателство“. Като за неизпълнението от негова страна на задължението
му по член 3 от Регламента е следвало на основание член 9, §1 от същия да му бъде
наложена санкция, която да е ефективна, съразмерна и възпираща и съгласно чл.3 „Всяка
държава членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за
деклариране по член 3, които трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Сочи, че
СЕС е приел, че е недопустима правна уредба, която предвижда като санкция, освен
налагане на наказание лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета
от недекларираната парична сума в брой, и отнемане в полза на държавата на тази
недекларирана парична сума.
Позовал се е на чл. 4, § 3, изр. 2 от ДЕС, че е налице задължение на държавите членки
да вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението
на задълженията, произтичащи от договорите или актовете на институциите на Съюза.
В резултат на противоправното бездействие на Народното събрание на Република
България, като не е упражнил правомощията си по Закон, за да съобрази националното
законодателство с актовете на Съюза, ищецът бил лишен от произтичащите от тези актове
права, а именно: в случай, че извърши нарушение по някоя от нормите на Регламент (ЕО)
1889/2005, да очаква да му бъде наложена такава санкция, която да е не само ефективна и
възпираща, но и съразмерна, а в този смисъл и справедлива. С бездействието си е
допринесъл недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността и законно
придобити от него - парични средства, в размер на 25 160 /двадесет и пет хиляди и сто и
шестдесет/ щатски долара да му бъдат автоматично отнети, на основание норми, очевидно
несъвместими с правото на Съюза.
Органите на първия ответник - Свиленградски районен съд, съдебен състав,
сформиран по НОХД № 521 по описа на Районен съд — Свиленград за 2014 година, не са
зачели примата на правото на ЕС и са приложили автоматично национална норма, която
очевидно и пряко му противоречи, наложили са несъразмерна и несправедлива, недопустима
с правото на Съюза санкция, с която са го лишили и от законно придобитата му собственост,
а именно: недекларираните парични средства, внасяни от ищеца в Общността, в размер на
25 160 щатски долара, което представлявало и нарушение на правото на Европейския съюз.
В резултат на действията на първия ответник и бездействието на втория ответник е
посочил, че е бил лишен изцяло от ползването на собствеността си: отнетата в полза на
Държавата парична сума, в размер на 25 160 щатски долара. Невъзможността за ползване на
сумата била за времето от датата на окончателното отнемане със съдебния акт на тази сума
— 15.07.2014 година, до настоящия момент, с което са му били причинени вреди в размер на
12 777 щатски долара — еквивалент на начислена законова лихва за времето от датата на
окончателния съдебен акт - 15.07.2014 година до 15.07.2019 година — датата на завеждане
на настоящата искова молба.
Изложил е доводи, че в резултат на недопустима правна уредба е бил постановен
незаконосъобразен съдебен акт, допринесъл за настъпилия вредоносен резултат - ако
Районен съд — Свиленград е приложил правилно закона и Общностното право, то не би се
стигнало до отнемане в полза на Държавата сумата от 25 160 щатски долара.
Посочил е, че е претърпял и неимуществени вреди от същите действия и бездействия
на двамата ответници-притеснения, изразили се в чувство на финансова нестабилност,
пораждаща липса на увереност в собствените му способности, караща го да се чувства един
провалил се в живота човек, които той оценява на стойност 5000/пет хиляди/лева.
4

Ответникът Районен съд - Свиленград, представляван от Ж. П. - Председател на съда,
е оспорил предявените искове. Направил е възражение за погасяване на исковите претенции,
поради изтекъл давностен срок. Оспорил ги е и като неоснователни, тъй като процесното
увреждане е причинено поради изключителна вина на пострадалия по смисъла на чл.5, ал.1
от ЗОДОВ, поради което счита, че не му се дължи обезщетение, при евентуалност, че е
налице хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ и следва да се намали обезщетението.
Посочил е, че по НОХД № 521/2014г. по описа на Районен съд - Свиленград,
подсъдимият А. Б. З., който е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.251, ал.1 от НК, не е представил Декларация за паричните средства, изискуема към
15.07.2014 г., съгласно Регламент (ЕО) 1889/2005г., като липсата й дава основание паричните
средства да бъдат временно задържани по реда на Регламент (ЕО) 1889/2005г., а и по реда на
сега действащия Регламент (ЕО) 2018/1672г., който отменя предходния, до времето,
необходимо компетентните органи да установят дали обстоятелствата по случая оправдават
задържането на паричните средства с други правни инструменти.
Оспорил е исковата претенция за неимуществени вреди по основание и по размер.
Ответната страна-Народно събрание на Република България е оспорила като
неоснователни исковите претенции. Сочи, че за да е налице извъндоговорната отговорност
на държавата по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз следва да е налице нарушение
на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни
субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличието на причинно-следствена
връзка между нарушението и вредата и се съобрази целта, която преследва правната норма,
като чл. 251, ал. 1 НК - неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой, е
санкционирано по начин, който съответства на характера и тежестта на нарушението. Не е
установен произход на средствата, предмет на престъплението. Позовава се на чл. 4, пар. 2
от Регламент № 1889/2005 „ако задължението за деклариране, предвидено по член 3, не е
изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно
решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство“, като не
е посочено дали същите се връщат и при какви условия.
Посочва се, че съгласно съображение 3 от Преамбюла на този регламент се
предвижда национална система на контрол, съобразно специфичните условия в съответната
държава- членка, и то при движение на пари в брой на територията на ЕС, като се съобрази,
че България е гранична страна от тази територия.
През 2015 г. е извършена промяна в чл. 251, ал. 1 НК през 2015 г. (ДВ, бр. 74/2015 г.)
по препоръка от ЕК. Въведено е уточнение, че разпоредбата се прилага за ценности,
пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, тоест с
чл. 251 от НК се инкриминира недекларирането на границата на страната, когато се явява
външна граница на Европейския съюз и са дадени препоръки при нарушаване на режима да
се налагат единствено административни, но не и наказателноправни санкции в съчетание с
конфискация, поради което няма ограничаване на тези държави да прилагат по-строги
мерки.
Поддържа доводи, че дори да се приеме, че е налице нарушение до отмяната на
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, то не може да бъде обоснована същественост на
нарушението.
Излага твърдения, че дори и да се приеме, че законодателят е допуснал грешка, има
достатъчно правни гаранции тя да не възпроизведе ефект върху конкретни правоотношения,
като вредите са непосредствена последица от съдебния акт, а не от законодателната дейност
на НС.
Възразил е относно твърденията за настъпила пряка имуществена вреда за ищеца, тъй
като не е установил сумата да е негова, а ако се приеме, че се дължи обезщетение, то не
5

следва неговият размер да е равен на размера на отнетата сума.
По отношение на исковата претенция за лихва за забава е направено възражение за
изтекла погасителна давност за тригодишен период.
Относно претендираните неимуществени вреди в размер на 5000 лева е възразено, че
не са произтекли пряко и непосредствено от действията на Народното събрание, а че същите
е възможно да са резултат от множество обективни факти и житейски ситуации.
Не се спори между страните по делото, а и от приложеното НОХД № 521/2014 по
описа на РС Свиленград, се установява, че на 15.07.2014 г. е постигнато споразумение между
Прокуратурата на РБългария и ищеца З., одобрено от съда, с което подсъдимият З. се е
признал за виновен за това, че на 03.06.2010 г., на митническия пункт „Капитан Андреево“,
на път за влизане от Република Турция в Република България, е нарушил като местно лице
разпоредбите на чл.11, ал.1 от Валутния закон и не е декларирал пред митническите власти
внасяна валута в наличност от 25 160 американски долара, като с това е осъществил състава
на престъпление по чл.251, ал.1 НК. Наказанието е определено за срок от 1 г.и 9 м. лишаване
от свобода, като е отложено изтърпяването му, а на основание чл.251, ал.2 НК съдът е отнел
в полза на държавата предмета на престъплението в размер на 25 160 американски долара.
От изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от
15.07.2014 г.,/датата на съдебния акт,на основание на който е отнета сумата до датата на
депозиране по куриер на исковата молба в АС гр.София-15.07.2019г./, размерът на законната
лихва върху отнетата сума е 12785.16 щ.д.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. В. З. -
майка на ищеца А. З., която е дала показания, че средствата, които са били отнети са били
предназначени за жилище на сина й, и основно той ги е имал от неговата леля и от баща му.

Отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз
може да бъде реализирана чрез предявен против нея иск, а в случаите, когато това е
допустимо и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай
последният има качеството на процесуален субституент. Отговорността на Държавата за
вреди, причинени от противоправни актове или действия на нейни органи или длъжностни
лица, на основание чл.7 от КРБ, е обективна, има гаранционно-обезпечителен характер, за
нея се прилага принципът на разпределение на риска, и се реализира, без оглед на
обстоятелството, виновно ли е било поведението на съответните длъжностни лица
Между страните не се спори, че на осн. чл.251, ал.2 от НК, недекларираната сума,
предмет на престъплението, е отнета в полза на Република България по НОХД №521/2014 г.
на РС - Свиленград.
Спори се дали следва да се ангажира отговорността на ответниците за твърдените
претърпени от ищеца вреди от наложеното му наказание по чл.251, ал.2 НК.
Съгласно Конституцията на РБългария нормите на международния, наднационален
правов ред, установен от европейското законодателство, действащ на територията на РБ,
има предимство (примат) над нормите на вътрешното право, които му противоречат. /Така
Решение №42/01.07.2019 г. по гр.д.№1914/2018 г. на ВКС - 3-то ГО./
Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета установява
хармонизирани норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от
Съюза, с цел предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари, посредством
въвеждането на принципа на задължително деклариране на суми над 10 000 евро, което
позволява събирането на информация за тях. Член 4, параграф 2 от Регламент 1889/2005г.
гласи: „Ако задължението за деклариране, предвидено в член 3, не е изпълнено, парите в
брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с
условията, предвидени в националното законодателство". Член 9, параграф 1 от Регламента
6

гласи: „Всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на
задължението за деклариране по чл. 3. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни
и възпиращи". Цитираните разпоредби създават правомощия за държавите - членки да
изискват деклариране на парите в брой, трансферирани през границите на Общността, и
извършване на проверка за произхода им, но също така създават у частноправните субекти
оправдано правно очакване недекларираната сума да бъде задържана временно при
определени условия, позволяващи извършване на необходимите проверки и събиране на
информация за произхода на трансферираната сума, както и правно очакване за
пропорционалност на предвидените за нарушението санкции. След приемането на
Република България за член на ЕС през 2007 г. разпоредбите на Валутния закон и
Наказателния кодекс са изменени с цел хармонизиране на вътрешното ни законодателство в
съответната област с правото на ЕС, вкл. съгласно Регламент 1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета, едва през 2017 г. като с изменението на чл.251, ал.1 от НПК,
обнародвано в ДВ бр. 101/19.12.2017 г., е променен размерът на предвидената наказателна
глоба - от двойната сума на предмета на престъплението, на една пета от стойността на
предмета на престъплението, а нормата на чл. 251, ал.2 НК е отменена едва с изменението
на НК, обнародвано в ДВ бр.83/22.10.2019 г.
С постановяване на определението от 15.07.2014 г., с което е одобрено споразумение
по чл.382, ал.7 от НПК по НОХД №521/2014 г., Районен съд - Свиленград, е действал като
последна съдебна инстанция, предвид разпоредбата на чл. 382, ал.9 от НПК, предвиждаща
необжалваемост на определението, с което се одобрява споразумението. Въпреки че към
момента на одобряване на споразумението на 15.07.2014 г. разпоредбата на чл.251, ал.2 от
НК не е била отменена, същата е била в противоречие с разпоредбата на чл.4, пар.2 от
Регламент 1889/2005 г., която не допуска отнемането на недекларираната сума като санкция
за неизпълнение задължението за деклариране, а единствено задържането й с цел да се
позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка с
произхода на сумата, предназначението и местоназначението й.
Съгласно разпоредбата на чл.9, параграф 1 от Регламента, при неспазване на
задължението по чл. 3 от Регламента държавите-членки са компетентни да изберат санкции,
които считат за подходящи, но този избор следва да се осъществи при спазване правото на
Съюза и на неговите общи принципи, включително принципа на пропорционалността, който
в случая е и изрично прогласен от нормата на чл.9, пар.1 (изискването санкциите да са
съразмерни). Това ще рече, че санкционните мерки, не трябва да надхвърлят границите на
необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели и да
бъдат в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения.
Съвместното прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл.251, ал.1 НК с
отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл.251, ал.2 НК е в явно
нарушение на принципа на пропорционалност. Такова е тълкуването, дадено с по-късно
постановените определения на СЕС от 12.07.2018 г. по дело № С-707/17 и от 30.01.2019 г., по
дела С-335/18 и С- 336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от РС-
Свиленград, СГС и САС, с които е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл.
251, ал.1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал.2 НК е в пряко
противоречие с разпоредбите на чл.4, параграф 2 и чл.9, параграф 1 от Регламент 1889/2005г.
на ЕС и Съвета. Това тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната норма
или в случая от 2007 г., когато Р България става член на ЕС, т.е. в този смисъл същата е
следвало да се разбира и към 2014 г., когато е одобрено споразумението от РС - Свиленград.
Съгласно чл.4, пар.3 от ДЕС държавите-членки са длъжни за осигурят спазването на
правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях
да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. Даденото от съда
тълкуване не създава нови норми, не създава нови задължения, а указва как тълкуваната
7

разпоредба е трябвало да бъде разбирана и прилагана от самото начало. В този смисъл
прeюдициалните тълкувателни решения действат с обратна сила, което за случая означава,
че към 15.07.2014 г. Народното събрание, като законодателен орган на Държавата, не е било
изпълнило задължението си да хармонизира вътрешното право с правото на ЕС, като отмени
кумулативното приложение на санкцията на чл. 251, ал.2 НК с някоя от санкциите по чл.
251, ал.1 НК още от 01.01.2007 г., когато Република България е приета за член на ЕС.
Същевременно, Районен съд - Свиленград е имал самостоятелна възможност и е бил
длъжен да отчете противоречието на нормата на чл. 251, ал.2 НК с нормите на чл.4 и чл.9 от
Регламента, и в изпълнение на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, да не я
приложи. С така осъщественото бездействие РС-Свиленград също е допуснал нарушение на
правото на ЕС - нормите на чл.4 и чл.9 от Регламент № 1889/2005 г.
Така допуснатото нарушение е съществено, съобразно критериите, установени в
практиката на СЕС (решението на Съда по съединени дела С- 46/93 и С-48/93 - делото
Brasserie du pecheur et Factortame).
След постановяване на акта на РС - Свиленград от 15.07.2014 г. е създадена и
практика на Съда на ЕС в тази област, обективирана в постановено Решение на СЕС от
16.07.2015г. по дело С- 255/14 Chmielewski2, с което е прието, че член 9, пар.1 от Регламент
№ 1889/2005 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба,
съгласно която за неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за
деклариране се налага като санкция глоба, съответстваща на 60 процента от недекларираната
сума, когато последната е по - голяма от 50 000 евро.
В случая е одобрено от РС Свиленград споразумение, с което освен предвиденото
наказание, на осн. чл. 251, ал.2 НК е отнет в полза на Държавата предметът на
престъплението, а именно: 25 160 американски долара, внесени в Уникредит Булбанк –
Свиленград с вносна бележка от 30.06.2010 г., като левовата им равностойност е посочена и
тя възлиза на 40 111.33 лв./ съгласно централния курс на БНБ за 03.06.2010 г./.
Съобразно посочената левова равностойност може да се направи извод, че сумата не
надвишава 50 000 евро.
Към датата на одобряване на споразумението, РС-Свиленград е постановил
необжалваем по същество акт, като е одобрил, на основание чл. 382, ал.7 НПК,
споразумението по чл. 382 НПК, приемайки, че не противоречи на закона и морала, и е
прекратил производството по НОХД № 521/2014г. Според правилото на чл. 267, ал.3 ДФЕС,
националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжна да сезира
Съда на ЕС по относим за главния спор въпрос относно тълкуване правото на ЕС, за да
предотврати установяването на национална съдебна практика, която не е в съответствие с
разпоредбите на правото на ЕС. Тълкуване на чл.4 и чл. 9 от Регламента е бил относим за
висящия пред РС – Свиленград въпрос, а актът на последния, имащ последиците на влязла в
сила присъда, е окончателен (вж. чл.384 и чл. 382, ал.9 НПК ).
РС - Свиленград е бил длъжен служебно да отправи преюдициално запитване за
съответствието на чл. 251, ал.2 НК с общностното право. Неизпълнението на това
задължение, съчетано с постановяване на необжалваем съдебен акт, който противоречи на
правото на ЕС, следва да бъде квалифицирано като „достатъчно съществено“ нарушение на
правото на ЕС.
Възраженията във въззивната жалба, че се касае за хипотетични вреди е
неоснователно, тъй като именно паричната равностойност на отнетото е размер на вредата,
като не се установява тези средства да са на трети лица, независимо от ангажираните
свидетелски показания в тази насока на майката на ищеца, които съдът не кредитира, поради
заинтересованост. В случая е ирелевантно на кого са принадлежали паричните средства, тъй
като се претендира обезщетение в размер на отнетата от него сума, като е достатъчно, че
8

същите са били отнети от него.
Отнемането на сумата от ищеца е в пряка причинна връзка с нарушението на правото
на ЕС от страна на РС-Свиленград, който не е приложил директно правната норма на
европейския регламент и не е отправил преюдициално запитване, а е постановил
окончателен съдебен акт, поради което следва да се уважи исковата претенция спрямо този
ответник за възстановяване паричната стойност на отнетото.
Относно ангажиране на отговорността на Народното събрание, въззивният съд
съобрази решение № 259/9.05.2025г по гр.д. № 4449/2023г по описа на ВКС, ГК, IV ГО, с
което по реда на чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по въпроса: „Налице ли е основание за
ангажиране солидарната отговорност на Народното събрание, когато вредите са произлезли
от неизпълнение на задължението му да хармонизира националния закон в съответствие с
правото на Европейския съюз?“ и е приел, че:
Отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ е извъндоговорна и тя се поражда само
при наличие на пряка причинно - следствена връзка между поведението на съответния
държавен орган и настъпилите вреди, която връзка е налице, когато неправомерното
поведение на делинквента е основната причина за настъпване на вредите и без него те не
биха настъпили. Народното събрание е следвало да синхронизира нормата на чл.251, ал.2
НК с правото на ЕС. Отговорност на Народното събрание, съгласно чл. 5, ал. 4 на
Конституцията, е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и
другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Това
бездействие на законодателния орган представлява противоправно деяние, бездействието е
продължително, а осъщественото чрез него нарушение на правото на ЕС покрива критерия
„достатъчно съществено“, предвид обстоятелството, че неотменената правна норма от НК
(както и съответната във валутния закон), от една страна, е в пряко противоречие на явната и
прецизна разпоредба на чл. 4, § 2 от Регламент 1889/2005, а от друга - е извън очертаните от
изискването за съразмерност на санкциите по чл. 9, § 1 от Регламент 1889/2005 граници на
свобода на преценка на държавата - членка. В случая съществува пряка причинно -
следствена връзка между нарушението на общностното право от страна на НС и вредата,
заявена за репариране от ищеца. Поради цитираната практика и изложените в нея мотиви се
явяват неоснователни възраженията на ответника по отношение на ангажиране на
отговорността му. Субект на нарушението, съобразно практиката на Съда на ЕС, са
държавите членки, доколкото същите са задължени да осигурят изпълнението на
задълженията, произтичащи от договорите на ЕС или актовете на институциите на съюза.
По предявен иск за обезщетение за вреди от нарушение правото на съюза именно за
държавата е отговорността да поправи вредите от нарушението – тя е платецът на
задължението и когато нарушението на правото на ЕС се извършва от няколко различни
органи на държавна власт, те отговарят солидарно като процесуални субституенти на
държавата. Причинният процес започва от приемането или поддържането в националното
право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без
прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните негативни
последици. /в т.см. Решение № 14/15.02.2021 г. пo гp. д. № 5165/2016 г. по описа на ВКС, ГК,
IV г.o./.
Поради това следва да се ангажира отговорността и на ответника-Народно събрание
и да бъдат осъдени солидарно с РС-Свиленград за претърпените имуществени вреди от
ищеца: 1. обезщетение от 26 150 USD /двадесет и шест хиляди сто и петдесет щатски
долара/ за имуществени вреди от нарушение на общностното право/, изразяващо се в
неприлагането на чл.4, §2 и чл.9,§1 от Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността при постановяване на окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014 г. по описа
9

на РС – Свиленград/, ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата;
2. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12 777 USD
/дванадесет хиляди седемстотин седемдесет и седем щатски долара/, поради
противоправното му лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в
размер на 25 160 USD /двадесет и пет хиляди и сто и шестдесет щатски долара/, от датата на
тяхното отнемане с окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014 г. по описа на РС–
Свиленград- 15.07.2014г., до датата на подаване на исковата молба - 15.07.2019г.
По отношение въззивната жалба на А. З. относно отхвърлената искова претенция за
обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд приема, че същата е неоснователна,
тъй като по делото не са ангажирани доказателства за претърпени такива.
Поради различни правни изводи на двете съдебни инстанции по отношение на
ангажиране на отговорността на ответника Народно събрание на РБългария, то следва да се
отмени решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за солидарно
осъждане и да се уважат исковите претенции и спрямо този ответник. В останалата
обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдено
НАРОДНО СЪБРАНИЕ на РБългария да заплати на А. Б. З., с ЕГН ********** сумата от
2.50лв. за разноски за държавна такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 413/28.07.2024г, постановено по гр.д.№ 1106/2022г. по описа на ОС-
Б.град, В ЧАСТТА му с която са отхвърлени исковите претенции, предявени от А. Б. З., с
ЕГН ********** за солидарно осъждане на Народно събрание на РБългария заедно с РС-
Свиленград за следните суми:
1. обезщетение от 26 150 USD /двадесет и шест хиляди сто и петдесет щатски долара/ за
имуществени вреди от нарушение на общностното право/, изразяващо се в неприлагането на
чл.4, §2 и чл.9,§1 от Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността при
постановяване на окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014 г. по описа на РС –
Свиленград/, ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата;
2. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12 777 USD /дванадесет
хиляди седемстотин седемдесет и седем щатски долара/, поради противоправното му
лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в размер на 25 160 USD
/двадесет и пет хиляди и сто и шестдесет щатски долара/, от датата на тяхното отнемане с
окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014 г. по описа на РС – Свиленград- 15.07.2014г.,
до датата на подаване на исковата молба - 15.07.2019г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА НАРОДНО СЪБРАНИЕ на РБългария /солидарно с РС-Свиленград ДА
ЗАПЛАТИ НА А. Б. З., с ЕГН **********
1. обезщетение от 26 150 USD /двадесет и шест хиляди сто и петдесет щатски
долара/ за имуществени вреди от нарушение на общностното право/, изразяващо се в
неприлагането на чл.4, §2 и чл.9,§1 от Регламент 1889/2005г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността при постановяване на окончателен съдебен акт по НОХД № 521/2014 г. по описа
10

Номер на акта:	863
Дата:	20 юни 2025 г.
Съдия:	Камелия Първанова

Дело:	20241000503039
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	7 ноември 2024 г.

Решение по дело №3039/2024 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта