№ 3581
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110204476 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Ц. Д. К., ЕГН ********** против
наказателно постановление № BG10062022/4000/P8-675/05.12.2022 г., издадено от
директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.
София, с което за нарушение и на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърдят се редица
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Пледира се, че не били установени по
категоричен начин субектът на нарушението и неговата вина. Претендират се
разноски.
В последното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. А., в която
посочва, че не била установена категорично самоличността на нарушителя и мястото
на нарушението, а освен това се касаело и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Пледира да бъде отменено издаденото НП, като претендира разноски, за които
представя списък и доказателства за плащане.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в последното открито
съдебно заседание по делото.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2022 г. в 10:42 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Връшка чука
пристигнало пътно превозно средство с peг. № *******, вид влекач, марка и модел
„******“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя Ц. Д. К.. След извършена проверка от страна на контролните органи
било установено, че на 25.05.2022 г. в 11:40 часа, горепосоченото пътно превозно
средство с регистрационен № ******* е било засечено по път А-6, км 60+705, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Предвид на това срещу водача Ц. Д. К. бил съставен АУАН №
BG10062022/4000/P8-675/10.06.2022 г. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът
бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и
въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление №
BG10062022/4000/P8-675/05.12.2022 г., с което за нарушение и на основание чл.179,
ал.3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Д. М. и приложените по делото писмени доказателства,
включително снимков материал във връзка с установеното нарушение. Свидетелят
лично е извършил проверката и пресъздава обстоятелства, които пряко и
непосредствено е възприел. Показанията му са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно. Същият поясни, че
превозното средство е било управлявано от жалбоподателя Ц. Д. К. към момента на
проверката на 10.06.2022 г., но не може да каже кой е управлявал автомобила към
момента на нарушението - 25.05.2022 г. в 11:40 часа. Това обстоятелство обаче се
установява от предоставената от превозвача „****“ ООД информация за дейността на
жалбоподателя К. на 25.05.2022 г., като е видно, че именно той е управлявал
процесното МПС с регистрационен № ******* в 11:40 часа на 25.05.2022 г., а на
снимковия материал се виждат превозното средство и неговият регистрационен номер.
В тази връзка е санкциониран не собственикът на превозното средство „****“ ООД, а
2
лицето, което го е управлявало към момента на нарушението - водачът Ц. Д. К..
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
В случая не се доказва по изискуемия от закона категоричен начин мястото на
извършване на нарушението. В издаденото НП се твърди, че превозното средство с
регистрационен № ******* се е движило без заплатена пътна такса по път А-6, км
60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В същото време по делото е
представено писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление
гр. София (лист 52), в което се посочва, че към месец ноември 2022 г. на път А-6
„Европа“ няма километър 60+705. Тогава се поставя логичният въпрос, след като към
месец ноември 2022 г. на път А-6 „Европа“ няма изграден километър 60+705, то как
шест месеца по-рано на 25.05.2022 г. е имало такъв километър 60+705, където се
твърди да е било извършено и заснето нарушението. Абсурдно е към месец ноември
2022 г. да няма такъв километър, а в издадения на 10.06.2022 г. АУАН това да е
посоченото място на нарушението със заявката, че този километър е включен в обхвата
на платената пътна мрежа. Реално с представените писмени доказателства самият
наказващ орган опровергава твърденията си в издаденото НП за съществуването на
такъв километър от път А-6 „Европа“. След като се представят доказателства,
изхождащи от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно пътно управление гр.
София, че на път А-6 „Европа“ няма изграден километър 60+705, то съдът приема за
недоказано посоченото в НП място на извършване на нарушението.
Относно писмото от 31.05.2023 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ във
връзка с процесния участък, в което се посочва, че километър 60+705 на републикански
път „А-6“ съществува, то съдът не кредитира тази информация, тъй като тя се
предоставя повече от една година след нарушението и е актуална към 31.05.2023 г.,
когато вече може и да е бил изграден и да съществува километър 60+705 на
републикански път „А-6“, но нарушението е извършено на 25.05.2022 г., а съгласно
актуалната към този момент информация - представено писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление гр. София, то към месец ноември 2022
г. на път А-6 „Европа“ няма изграден километър 60+705, следователно няма как и шест
месеца по-рано на 25.05.2022 г. да е имало такъв километър. От друга страна имаме и
два документа, които изхождат именно от наказващия орган и които съдържат
противоречива информация, поради което няма как да се приеме за категорично
доказано мястото на нарушението, а всяко съмнение и неяснота трябва да се тълкува в
полза на нарушителя, тоест при противоречива информация се взема предвид тази,
3
която е в негова полза. Нарушителят няма задължение да доказва невинността си, а
задължение на наказващия орган е да докаже по категоричен начин всички елементи от
обективната и субективната страна на нарушението, което в случая не е сторено.
Противоречието се тълкува в полза на наказаното лице като липса на категорична
доказаност на повдигнатото обвинение. В този смисъл е и практиката на касационната
инстанция - Решение № 4438 от 05.07.2023 г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г.
по описа на АССГ, XIII касационен състав.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на
жалбоподателя. След като наказанието е наложено за извършено на 25.05.2022 г.
управление на ППС без заплатена пътна такса от водача К. на път А-6, км 60+705, то
трябва да бъде доказано, че именно на посоченото място той е управлявал автомобила
и недоказването на това обстоятелство е основание за оправдаване на дееца. Както
беше посочено по-горе, тежестта за доказване в случая е на АНО, който следва да
ангажира доказателства, установяващи категорично всички фактически обстоятелства
около твърдяното нарушение, посочени в издаденото НП. Жалбоподателят не трябва да
доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се отчита в негова полза.
Административното обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да
почива на предположения.
На следващо място съдът намира, че е налице неяснота и при самото описание
на нарушението, тъй като нито от съставения АУАН, нито от издаденото НП става
ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил определен този
размер. Според чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – „за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за
изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки
отделен път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена
дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й – товароносимост,
брой оси, екологични характеристики на превозното средство, какви са били
4
техническите характеристики на пътя или пътния участък и т.н., за да се направи
преценка дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й.
Тези обстоятелства никъде не са посочени в съставения АУАН и издаденото НП, което
пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността му да
разбере какъв размер на таксата се твърди да не е заплатило и как е бил определен този
размер. Посочената неяснота при описанието в крайна сметка препятства и съда да
извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП във
връзка с тези обстоятелства, както и за преценката относно евентуалното приложение
на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл отново е цитираното по-горе Решение № 4438 от
05.07.2023 г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, XIII
касационен състав
С оглед всичко изложено до тук, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия
член, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
съдебно заседание процесуалният представител на наказващия орган не е направил
възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение. Според цитираната нормативна уредба - чл.36 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то възнаграждението на
адвоката в случая не може да е по-малко от 480 лева. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателят е заплатил по банков път на адвокат А.
уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на 720 лева с
ДДС. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатското възнаграждение, което с оглед представените доказателства досежно
реалното му заплащане, не надхвърля дори двукратно размера на минималното
възнаграждение, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, а и няма направено възражение за прекомерност. Освен това
защитникът е изготвил въззивната жалба, явил се е в откритото съдебно заседание при
разпита на свидетеля и впоследствие е изготвил и депозирал допълнително писмено
становище по делото. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на
основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
5
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, съобразно
представения договор за правна защита и доказателствата за реалното заплащане на
уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG10062022/4000/P8-675/05.12.2022
г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което за нарушение и на основание чл.179, ал.3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Ц. Д. К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София (АПИ) да заплати на Ц. Д. К., ЕГН **********
сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6