Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.11.2020 г.
Русенски районен съд ІV граждански състав
на 23
ноември 2020 г.
в
закрито заседание в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря ………………………………………………
в
присъствието на прокурора …….……………………….
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4984 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-София, чрез упълномощения по делото адвокат, с искане съдът да допусне поправка на очевидна фактическата грешка в диспозитива на решението, постановено по настоящото дело, като отхвърли иска до 1 132,22 лв., а не до 1 881,29 лв.
Ответницата М.М.Д.-И., чрез назначения й процесуален представител, счита молбата за неоснователна.
След
преценка на данните по делото, съдът приема за установено следното:
С Решение № 884 от 07.07.2020 г.,
постановено по настоящото дело, съдът е приел за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата от 496,11 лв.,
представляваща непогасени задължения по Договор за мобилни услуги №
61488828/22.12.2015 г., Допълнително споразумение № *********, Договор за
мобилни услуги № *********/ 16.05.2016 г. и Договор за лизинг от 28.03.2016 г.,
със законната лихва върху нея от 15.04.2019 г., за което била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1015 от 17.04.2019 г. по ч.гр.дело № 2144/2019
г. по описа на РРС, и е отхвърлил иска в останалата му част до 1 881,29 лв., като неоснователен.
Съдът намира, че не са налице
предпоставки да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението си в
посочената част.
С исковата
молба, въз основа на която е било образувано настоящото дело, ищецът е искал да
бъде признато за установено по отношение на ответницата, че им дължи
присъдените суми по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2144/2019 г. по описа
на РРС в общ размер на 1 881,29 лв.
В заповедта за
изпълнение е посочено, че вземанията на дружеството произтичат от непогасени от
абоната задължения по визираните по-горе договори.Заповедният съд не е изискал от
заявителя да индивидуализира претенциите си по всеки контракт, включително и каква част от общата стойност е
за неустойки.Задължението е посочено в общ размер и че произтича от три
договора и от допълнително споразумение към един от тях.
При представяне
на доказателства по ч.гр.дело №
2144/2019 г. по описа на РРС за спазен преклузивен срок по чл.415 от ГПК за заповедния съд е била
налице идентичност между съдържанието на издадената от него заповед и предмета
на спора по чл.422 от ГПК-установяване дължимост на вземания в общ размер на
1 881,29 лв., съставляващи непогасени
задължения по Договор
за мобилни услуги № 61488828/22.12.2015 г., Допълнително споразумение №
*********, Договор за мобилни услуги № *********/ 16.05.16 г. и Договор за
лизинг от 28.03.2016 г.
В
обстоятелствената част на исковата молба са посочени още два договора, които не
са били предмет на заявлението по чл.410 от ГПК, респективно не са били
включени в заповедта за изпълнение.Доколкото обаче размерът на исковете е бил
за общо 1 881,29 лв. и всички контракти, описани в заповедта, са включени били в исковата молба, то за заповедният
съд не е имало основание да упражни правомощията си по чл.415 ал.5 от ГПК и да обезсили
заповедта за изпълнение в някаква част досежно вземане, което да не е било
предявено по общия исков ред.
В открито
заседание на 05.02.2020 г. настоящият състав е констатирал, че в
обстоятелствената част от исковата молба са описани вземания по два контракта,
които не са били предмет на заповедта по чл.410 от ГПК и е прекратил
производството във връзка с тях.Това обаче не е довело до изменение на заявения
петитум по исковата молба, а именно, да се признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на дружеството присъдената със заповедта за изпълнение
сума в общ размер на 1 881,29 лв., произтичаща от непогасени задължения по
Договор за
мобилни услуги № 61488828/22.12.2015 г., Допълнително споразумение № *********,
Договор за мобилни услуги № *********/ 16.05.16 г. и Договор за лизинг от
28.03.2016 г.В решението си съдът е приел, че абонатът дължи на ищеца
само 496,11 лв. и е отхвърлил иска в останалата заявена част до 1 881,29
лв.В този смисъл липсва основание да се приеме, че е налице допусната очевидна
фактическа грешка.
При
произнасяне в искания от ищеца смисъл да бъде поставено отхвърляне на иска само
до сумата от 1 132,22 лв. би се стигнало до положение, в което заповедният
съд, въз основа на представеното пред него решение по гр.дело № 4984/2019 г. по
описа на РРС, ще следва да издаде в
полза на дружеството изпълнителен лист за 496,11 лв., като съобрази, че
исковият съд е приел, че за присъждане на още 636,11 лв. от вземането не е
имало основание.За останалите 252,96 лв. до 1 881,29 лв. няма да има произнасяне.За
тази стойност ще има издадена заповед по чл.410 от ГПК, която не е била предмет
на спора по настоящото дело, а същевременно липсват предпоставки за обезсилване
на акта в тази част от заповедния съд, тъй като е налице идентичност между
заявеното от дружеството по ч.гр.дело № 2144/2019 г. и въведеният предмет на спора
по чл.422 от ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД-София за допускане на поправка на фактическата грешка в диспозитива на Решение № 884 от 07.07.2020 г. по гр.дело № 4984/2019 г. по описа на РРС в частта, където е прието, че искът е неоснователен над 496,11 лв. до 1 881,29 лв., вместо до 1 132,22 лв., като неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: