№ 61
гр. С., 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. И.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500078 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от адв.М. Х., пълномощник на Д. И. И.,
ЕГН ********** от гр.В., ул.“Р.“,№ 23 – В - 12 против решение №
1216/19.12.2024г. по гр.д. № 1908/2024г. на Районен съд – С., с което е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Г. А. К., ЕГН ********** от
гр.С., кв. „Д.“, № 8 – Д – 23 и С. Б. К., ЕГН **********, от гр. С., м. „К.“, №
113 иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на 1/8 ид.ч. от имот
с идентификатор №36779.89.4 находящ се в землището на гр.К., местност „Г.“,
с площ 28386кв.м., земеделска земя, нива. С обжалваното решение въззивната
страна е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 1500.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено при несъобразяване със събраните по делото
доказателства и при неправилно пР.гане на материалния и процесуален закон.
Страната посочва, че неправилно съдът бил приел, че в хода на
1
производството не е бил оспорен по надлежния ред нотариалния акт, от който
ответниците черпят правата си. Съдът не се бил съобразил с практиката на
ВКС обективирана в ТР № 1/06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС,
според който презумцията на чл.69 от ЗС се пР.гала, когато съсобствеността е
възникнала вследствие на юридически факт различен от наследяване.
Практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК била в смисъл, че за да придобие
правото на собственост на ид.ч. на останалите съсобственици,
претендиращият съсобственик следва да превърне държането във владение.
Страната счита, че въпреки наличието на констативен нотариален акт,
ответниците по иска е следвало да установят, че наследодателят е превърнал
държането на имота във владение. В хода на производството ответниците не
били представили доказателства, от кой момент държането се е превърнало
във владение. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният
иск да бъде уважен. Страната няма доказателствени искания. Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.М., пълнлномощник на С. Б. К., ЕГН **********, от гр. С., м. „К.“, № 113,
с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната сочи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. При оспорване правото
на собственост, когато има съставен констативен нотариален акт, в тежест на
оспорващата страна е да докаже твърдението си, т.е. редът по чл.193 от ГПК
не намира приложение. В случая ищецът не бил установил успешно, че
праводателят на ответниците не е бил собственик на имота. Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма направени нови
доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. въззивната страна не се явява. Представлява се от упълномощения
си процесуален представител – адв.Х., която заявява, че поддържа въззивната
жалба, моли тя да бъде уважена като обжалваното решение бъде отменено, а
предявеният иск бъде уважен. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. Представлява
се от адв.М., оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по
нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
2
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред РС – С. е бил предявен иск по чл.108 от ЗС за ревандикация на 1/8
ид.ч. от имот с идентификатор №36779.89.4 находящ се в землището на гр.К.,
местност „Г.“, с площ 28386кв.м., земеделска земя, нива. Искът е бил
отхвърлен от първоинстанционния съд. За да стигне до това решение, съдът е
приел че в хода на производството ищецът/въззивник не е провел успешно
доказване на твърдението си, че ответникът не е собственик на
претендираните от него 1/8 ид.ч. от процесния имот. Съдът се е позовал на
съдебна практика на ВКС обективирана в ТР №11/21.03.2013г. по т.д. №
11/2012г. на ОСГК на ВКС, според което когато е налице констативен
нотариален акт за собственост и е предявен иск, с който се оспорва
констатираното право на собственост, тежестта на доказване се носи от
оспорващата страна без да намира приложение разпоредбата на чл.193 от
ГПК. Съдът е приел, че оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост следва да докаже, че правото признато от нотариуса не
съществува.
При решаването на спора съдът съобрази практиката на ВКС
обективирана в ТР №11/21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС, ТР
1/06.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС, решение №
67/30.06.2022г. на второ г.о. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С ТР №11/21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че
тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен
спор, акта по чл.587 от ГПК може да бъде оспорен от всяко лице с правен
интерес, което твърди че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне
легитимиращия ефект на акта по чл.587 от ГПК е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В решението е
посочено, че това оспорване не се развива по правилата на чл.193 от ГПК, тъй
3
като не се оспорва истинността на нотариалния акт като документ, а
съществуването на удостовереното с него право. В ТР е посочено, че
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
Когато всяка от страните има акт за собственост, всяка от тях следва да докаже
своето право. Всичко това е буквално приложимо в случаите, когато спора за
правото на собственост произтича от факти различни от наследяването.
Когато претенциите на страните произтичат от наследствени правоотношения,
страната в чиято полза е издаден констативния акт за собственост следва да
докаже, от кой момент тя е променила своя анимус - от държане на
наследствената вещ от името и за всички наследници във владение само за
себе си.
В настоящия случай правата на страните произтичат от възстановено
право на собственост на процесния имот на техен общ наследодател. В тежест
на ответника е било той да докаже, че към момента на съставяне на
констативния нотариален акт в него полза е изтекла придобивната давност
изискуема се от закона. В противен случай е следвало да се докаже, че от
момента на съставянето на констативния нотариален акт са изминали 10
години придобивна давност (самия акт на съставяне на КНА в полза на
ответника е свидетелство за смяна на анимуса му). КНА е съставен на
11.06.2018г., а исковата молба е депозирана на 19.04.2024г., т.е. не е изтекла
10годишна давност. Ответникът по иска не е представил доказателства за
текла в негова полза придобивна давност по отношение на процесния имот
преди съставянето на КНА, поради което следва да се приеме, че до този
момент (11.06.2018г.) в негова полза не е изтекла изискуемата се 10 годишна
придобивна давност.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
наследник на И.И.Т. (баща) и на К.М.П. (баба) и като такава се явява
собственик по наследство на 1/8 ид.ч. от поземлен имот - с идентификатор
№36779.89.4 находящ се в землището на гр.К., местност „Г.“, с площ
28386кв.м., земеделска земя, нива. В хода на делото исковата и претенция не
бе оборена от ответната страна, поради което тя следва да бъде уважена.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.
4
По правилата на процеса на въззивната страна следва да се присъдят
деловодни разноски за първа инстанция в размер на 1620.00лв., от които
държавна такса и деловодни разноски в размер на 120.00лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500.00лв. За въззивната инстанция в полза на
въззивната страна следва да се присъдят разноски в размер на 25.00лв. -
държавна такса, тъй като за други разноски (адв.възнаграждение)
доказателства не са представени.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1216/19.12.2024г. по гр.д. № 1908/2024г. на
С.ския районен съд.
Вместо това постанови
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС от Д. И. И., ЕГН ********** от гр.В., ул.“Р.“,№ 23 – В – 12
против Г. А. К., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“, № 8 – Д – 23 и С. Б. К., ЕГН
**********, от гр. С., м. „К.“, № 113, че ищцата е собственик по наследство и
земеделска реституция на 1/8 ид.ч. от поземлен имот - с идентификатор
№36779.89.4 находящ се в землището на гр.К., местност „Г.“, с площ
28386кв.м., земеделска земя, нива и ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН ********** и С.
Б. К., ЕГН ********** да предадат на Д. И. И., ЕГН ********** владението
на 1/8 ид.ч. от поземлен имот - с идентификатор №36779.89.4 находящ се в
землището на гр.К., местност „Г.“, с площ 28386кв.м., земеделска земя, нива.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“, № 8 – Д – 23 и С.
Б. К., ЕГН **********, от гр. С., м. „К.“, № 113 да заплатят на Д. И. И., ЕГН
5
********** от гр.В., ул.“Р.“,№ 23 – В – 12 деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 1620.00лв., от които държавна такса и деловодни
разноски в размер на 120.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1500.00лв., както и разноски за въззивна инстанция в размер на 25.00лв. -
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6