Р Е Ш Е Н И Е

			12.02.2020
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	07.02.		2020

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Райна Боянова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2380		2019

 

                                дело №                          по описа за                            г.

 

„Феникс Дупница" ОOД, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница" № 50, представлявано от К.И., е предявило срещу „ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Големо село 2635, община Бобов дол, представлявано от Емил Христов, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1000 лв., представляваща частичен иск от сумата 9794, 40 лв. с ДДС – продажна цена по договор от 18.04.2019 г. за продажба на плътно желязо, по който е издадена фактура №11130/30.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 12.11.2019 г., до окончателното изплащане, и 57, 78 лева - обезщетение върху сумата на предявения частичен иск за забавено плащане на продажната цена в размер на законна лихва за периода от 19.04.2019 г. - 12.11.2019 г. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че сключил устен договор с ответника за продажба на два стари камиона м. „Камаз“ като старо желязо на цена 0, 55 лева за килограм. Предал стоката на ответника на 18.04.2019 г., като видно от издадената от последния кантарна бележка общото тегло на камионите било 14 840 кг. За уговорената цена ищецът издал фактура № 11130/30.08.2019 г. на стойност 9794, 40 лв. с ДДС. До настоящия момент цената на доставените стоки не е платена.

Поради това ответникът дължи и обезщетение за забава за периода 19.04.2019 г. - 12.11.2019 г. в размер на 57, 78 лв. върху сумата на предявения частичен иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва извършената на 18.04.2019 г. доставка на 14 840 кг. старо желязо /плътно/ с код 19 10 01, но твърди, че уговорената цена не е била 0, 55 лева за килограм. Към момента на доставката между страните е действал договор № 77В/27.09.2018 г., съгласно приложение № 1 към който уговорената цена за старо желязо е 0, 25 лева за килограм. Поради несъгласие с претендираната от ищеца цена от 0, 55 лева за килограм посочената в исковата молба фактура била върната и не била осчетоводена при ответника.

В постъпилото преди съдебното заседание становище на ищеца по отговора се сочи, че процесната доставка не е извършена по договор № 77В/27.09.2018 г. и цената за старо желязо по него не е приложима в конкретния случай, в който ответникът е купил камионите не за да извършва дейности с отпадъци по Закона за управление на отпадъците, а за да ги ползва за резервни части.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Към исковата молба е приложена фактура № 11130/30.08.2019 г. с доставчик „Феникс Дупница" ОOД и получател „ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД за стока -  14840 кг „желязо плътно” с единична цена 0, 55 лв. на обща стойност 9794, 40 лв. с ДДС, подписана само от доставчика. Представена е издадена от „ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД кантарна бележка от 18.04.2019 г. за претеглено желязо плътно с код 19 10 01, с нетно тегло 14 840 кг.

Ответникът е представил договор № 77В/27.09.2018 г. между страните, с който са постигнали съгласие „ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД да предава на "Феникс Дупница" ОOД отпадъци за последващо третиране. Заплащаната от „Феникс Дупница" ОOД цена за отпадъците се определя съгласно приложение № 1 към договора, видно от което отпадъци от желязо и стомана с код 19 10 01 /брони/ са с цена 250 лв. на тон.

Към отговора е приложено и писмо от изпълнителния директор на „ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД до управителя на „Феникс Дупница" ОOД от 17.09.2019 г., в което се изразява несъгласие с получената фактура № 11130/30.08.2019 г. относно цената на стоката; според купувача, цената е силно завишена, предвид посочената в приложение № 1 към договор № 77В/27.09.2018 г. за същия вид стоки, поради което е направен изричен отказ за приемане на фактурата.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковата сума, претендирана като част от незаплатена цена на предадени и приети стоки по договор за покупко - продажба. Ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения: наличие на търговски отношения с ответника, условията по извършената продажба, изпълнението на неговите задължения по предаването на стоките на ответника. 

В тежест на ответника е доказването на възражението за уговорената цена на стоката.

По делото не е спорно получаването от ответника на 18.04.2019 г. на описаните във фактури № 11130/30.08.2019 г. стоки, т.е. установено е сключването на договор за покупко – продажба на 14840 кг. „желязо плътно”. Спорно е, за каква цена са постигнали съгласие страните, като от приложеното към отговора писмо от 17.09.2019 г. от ответника до ищеца се установява, че при получаването на издадената фактура тя е оспорена от ответника, не е приета от него и не е осчетоводена от него.   

При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване /Решение № 160 от 7.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2217/2016 г., I т. о., ТК/.

В настоящия случай издадената от ищеца фактура не е подписана за получател и не е осчетоводена от купувача. Поради това не е приложима презумпцията на чл.301 ТЗ и фактурата не е доказателство за постигнатата уговорка между страните по процесния неформален договор за търговска продажба относно цената. Ищецът не е ангажирал други доказателства във връзка с твърдението си, че договорената цена била 0, 55 лева за килограм.

Във връзка с направеното възражение ответникът е представил доказателства за действал между страните в процесния период договор за предаване и изкупуване на отпадъци, включително старо желязо, с писмена уговорка относно цената на този отпадък - 0, 25 лева за килограм. Неоснователен е доводът в становището по писмения отговор, че тази уговорка е неотносима към процесната продажба, при която ответникът не е предал отпадъци за третиране,         а е купил стари камиони за резервни части. Възражението на ответника е свързано с обстоятелството, че съгласно договора е купил 14840 кг. „желязо плътно” и следва да плати цена именно за купен отпадък, определена съгласно съществуващите облигационни отношения във връзка с предаване и изкупуване на отпадъци. Обстоятелството, за каква цел е придобил собствеността върху посочената стока, е ирелевантно за облигационните отношения между страните.

В подкрепа на това възражение е посоченото във фактурата, издадена от ищеца – че продаваната стока е „желязо плътно”, и в кантарната бележка за нетното тегло на стоката, в която е посочено, че ответникът е претеглил и получил „желязо плътно”, с код 19 10 01, с нетно тегло 14 840 кг. Направеното възражение се подкрепя и от представения от ответника писмен договор с определена цена за посочения отпадък, както и от доказателствата за поведението на купувача след получаването на процесната фактура – незабавното оспорване на посочената в нея цена и отказът да бъде приета и осчетоводена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства относно действителната обща воля на страните съдът счита, че по процесния устен договор за продажба е била постигната уговорка за цена 0, 25 лева за килограм старо желязо, респ. – за обща цена на получената стока 3710 лв. без ДДС. Не е спорно, че стоката е предадена на ответника и за него е възникнало задължение за плащане на цената, което не е изпълнено.

Предвид стойността на доставената стока - 3710 лв. без ДДС, предявеният частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1000 лв. е основателен. Съгласно разясненията, дадени в т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК и предвид обстоятелството, че спорът между страните е свързан с уговорената продажна цена по процесния договор, в диспозитива на съдебното решение съдът следва да се произнесе не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/, а именно - продажна цена по договор от 18.04.2019 г. за продажба на 14840 кг плътно желязо при цена 0, 25 лева за килограм.

Искът за присъждане на мораторна лихва е акцесорен спрямо иска за главницата, доколкото присъждането на обезщетение за забава е обусловено от наличието на валидно, изискуемо и неизпълнено в срок основно парично задължение. Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго; следователно, ако не е уговорено друго, купувачът е бил длъжен да плати цената при предаването на стоката.

По делото няма доказателства за постигната между страните договореност за различен момент на плащане и след като не е платено към посочения момент - 18.04.2019 г., на основание чл.86 ЗЗД купувачът дължи на продавача законна лихва върху неплатената цена, която за сумата по частичния иск и за периода 19.04.2019 г. - 12.11.2019 г. възлиза на 57, 78 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото в размер на 600 лв. – 100 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

         

ОСЪЖДА „ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на "Феникс Дупница" ОOД, БУЛСТАТ: *********, сумата 1000 лв., представляваща частичен иск от сумата 9794, 40 лв. с ДДС – продажна цена по договор от 18.04.2019 г. за продажба на 14840 кг плътно желязо при цена 0, 25 лева за килограм, по който е издадена фактура №11130/30.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 12.11.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 57, 78 лева – обезщетение за забава върху размера на предявения частичен иск за периода 19.04.2019 г. - 12.11.2019 г.

ОСЪЖДА „ТЕЦ - Бобов дол" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на "Феникс Дупница" ОOД, БУЛСТАТ: *********, разноски по водене на делото в размер на 600 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

         

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: