Решение по дело №270/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба на Н. Д. срещу Заповед № К-342/18.07.2024г. на кмета на [община], с която е разпоредено премахването на незаконно поставен преместваем обект - метален павилион, разположен в североизточната част на имот с пл.№ 328, УПИ XIII-328 кв.49 по плана на [населено място] [община]. В жалбата се твърди, че в заповедта не е индивидуализиран адресата на акта; в мотивите на административния акт са посочени собствениците на имота, но не и собственика на павилиона; собственика на обекта не е участвал в административното производство. Твърди се още, че към момента на издаване на разрешението за поставяне - 09.01.2001г. не е действал ЗУТ, а ЗТСУ отм., който се е прилагал до 31 март 2001г. и в него няма уредба за издаване на разрешенията за поставяне, като те нямат уреден с нормативен акт към този момент срок на действие. Твърди се, че единствено в чл. 120а ППЗТСУ отм. се сочи, че реда е в Наредба на общинския съвет, а Наредбата на Общински съвет Д. за поставяне на преместваеми обекти е приета с решение 109 едва на 29 май 2020г. и действа занапред. Твърди се, че [възраст] срок, уреден в тази наредба не тече от момента на издаване на процесното разрешителното, тъй като не е уредено обратно действие. Посочено е, че към момента на издаване на разрешението за поставяне, 09.01.2001г. е нямало изискване за представяне на проектна документация с архитектурно художествена част, инженерно-техническа част или типов проект, съдържащ декларация за характеристиката на обекта и т.н., както се сочи в заповедта. Единственото изискване според жалбоподателя е било да се представи разрешително от главния архитект, дори не се е изисквала схема; Наредба, която да е въвеждала допълнителни условия към онзи момент е нямало. Твърди се, че от начина на описание на обекта в заповедта, а именно, че металната конструкция е вградена в бетонова плоча, която заедно със съоръжението може да се премести, не става ясно дали обекта е преместваем, а в КП не е посочен начина на закрепване на обекта към земята. Твърди се, че не е конкретизирано на какви други изисквания по см. на чл. 57а т.8 ЗУТ не отговаря обекта; заповедта е издадена извън срока по чл. 57а ал.3 изр.1 ЗУТ; налице е разминаване в правните норми, посочени в диспозитива и в мотивите на заповедта.Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 2841/ 8.11.2024г.

Ответникът – кмет на община Д. се представлява от пълномощник, който твърди, че жалбата е недопустима, тъй като Н. Д. не е адресат на обжалвания административен акт и няма право да го обжалва; иска се прекратяване на делото. Твърди се, че заповедта е и законосъобразно издадена като сочените в жалбата нарушения не са извършени; иска се отхвърляне на жалбата. Депозирано е подробно писмено становище вх.№ 2346/ 19.09.2024г. /л.52 и сл./, също и подробни писмени бележки вх.№ 2836/08.11.2024г. Претендират се разноски.

С атакуваната заповед е разпоредено премахване на незаконно поставен преместваем обект - метален павилион, разположен в североизточната част на имот с пл.№ 328, УПИ XIII-328 кв.49 по плана на [населено място] [община]. Като фактически основания е посочено, че собствениците на имота, в който е поставен павилиона са наследниците на М. М. Ш., а именно С. Д., Б. Ш., Р. Ш., Е. Ш., Н. Д., К. А. и П. Ш., които са и собственици на преместваемия обект /стр.1 и стр.3 от заповедта/. В заповедта е посочено, че е извършена проверка на място в присъствие на двама от собствениците – Н. Д. и П. Ш., и от проверката е установено, че документи за собственост няма; извършена е справка в разписната книга; има схема за поставяне на обекта от 09.01.2002г., одобрена от главния архитект; има разрешение за поставяне от 09.01.2001г.; ЗРП на [населено място] е одобрен със Заповед А-220 от 4.07.1990г. на кмета на [община]; няма проекта документация. В заповедта е посочено още, че павилионът е поставен законно с разрешение и схема, но в нарушение на чл. 56 ал.2 ЗУТ – изтекъл срок на разрешението, който е 10 години, също така липсва проектна документация, съдържаща архитектурно-художествена част или типов проект, съдържащ декларация за характеристиките на обекта, издаден от производителя въз основа на протокол за изпитване или изчисления и/или сертификат за схема за управление на качеството и/или документи, удостоверяващи съответствието с техническите изисквания. Според заповедта това прави съоръжението опасно за експлоатация и на осн.чл. 57а ал.1 т.2, т.6 и т.8 ЗУТ преместваемото съоръжение заедно с навеса над него следва да се премахнат /стр.3 от заповедта/. Освен посочените правни норми, в заповедта е посочено, че се издава и на основание чл. 56 ал.1 т.1 и т. 5 от Наредба на ОбС Доспат за реда за поставяне на преместваеми обекти по см. на чл. 56 ал.1 ЗУТ, приета с решение от 29.05.2020г.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 22.07.24г. /л.44/ и е обжалвана в законоустановения срок.

По отношение на правният интерес на жалбоподателката и направената от ответника възражение в тази насока, съдът счита, че правен интерес е налице. Според ЗУТ адресат на заповед по чл. 57а може да бъде собственика на обекта или собственик на имота. Право да оспорят заповедите по чл. 57а от ЗУТ имат адресатите на акта, в чиято правна сфера рефлектират разпоредените с него правни последици, които могат да са както собственика на разпоредения за премахване обект (ал. 3), а в случаи, в които същият е неизвестен – собственикът на имота, в който е изграден същият (ал. 4). На първо място, жалбоподателката Н. Д. е посочена като адресат на заповедта, връчен и е КА, участвала е в административното производство и за нея е налице правен интерес от оспорване. На второ място, тя притежава право на собственост върху имота, в който е поставен павилиона, тъй като е сред наследниците на М. Ш., който според разписния лист е собственик на имот №328. На свой ред, по делото са налице данни, а те са били известни и на административния орган, че тя упражнява фактическа власт върху павилиона. Това се установява от уведомително писмо № УТ-1261/ 5.08.2024г. /л.47/, в което тя сочи, че павилионът няма да се използва вече за услуги на И. и няма да позволи преместването му, тъй като е частна собственост, както и няма да допусне навлизане в имота и. Предвид тези обстоятелства, то за жалбоподателката е налице правен интерес от обжалване на разпореденото премахване. Следва да се отбележи, че твърдението на дадено лице, че е собственик на преместваем обект обуславя само по себе си правния интерес на това лице да оспори заповедта за премахването му. При изпълнение на заповедта, в правната сфера на това лице ще настъпят неблагоприятни последици, дори тя да не е била посочена изрично като адресат на акта. Поради това, следва да и бъде призната и активната процесуална легитимация за оспорването на административния акт, включително и по аргумент от чл. 214, т. 1 от ЗУТ /Определение № 6978 от 27.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5314/2023 г./. Предвид изложеното съдът счита жалбата на Н. Д. за допустима.

По делото е представено разрешение за строеж №1, с което на лицето В. Б. Д. [ЕГН] е разрешено поставяне на павилион в парцел XIII-328 КВ. 49 по плана на [населено място] окръг С., както и схема /л.12/ от 15.11.2001г. От удостоверение за семейно положение /л.79/ се установява, че В. Б. Д., [ЕГН] е съпруг на жалбоподателката Н. Д.. Установява се, че според разписния лист /л.24/ имотът е собственост на М. М. Ш. /С. Ш. И./, починал на 05.02.1995г. /л.49/, като жалбоподателката Н. Д. е негова дъщеря.

По делото е назначена СТЕ, от която се установява, че процесния обект е метален павилион, разположен в УПИ XIII-328 кв.49 по плана на [населено място] от 1990г., същият е с размери 2,53 /3,50м. и средна височина 2,50м.; конструкцията е от метал с обшивка от ламарина; покрит е с керемиди на дървена скара; на пода е теракот; врата и прозорци са с ПВЦ дограма; има топлоизолация и ПВЦ ламперия. Според в.л. металната конструкция е вградена в бетоновия фундамент, но не е трайно закрепена върху терена /стр.2 СТЕ/. Според в.л. павилионът е на 16,50м. от границата с УПИ XII-329 от северозапад, на 0,55 м. до ул. регулация от изток, на 1,30м. до ул.регулация от юг и 0,10м. от фасадата на жилищната сграда в имот пл.№328. Според СТЕ металната конструкция не е прикрепена трайно към терена и обекта е преместваем по см.на пар.5 т. 80 ДР ЗУТ. Според в.л. в КА обекта е описан правилно с изключение на отстоянията му до съседния имот. Експертът сочи, че реалното местоположение на павилиона е различно от окомерната скица към заповедта; в окомерната скица павилионът е показан, така както в схемата за поставяне от 2001г. Реалното му местоположение обаче е различно и то е съобразено с входа на жилищната сграда. Вещото лице на скица към СТЕ /л.97/ повдига в зелен цвят местоположението, както е по заповедта и по схемата за поставяне, и в кафяв цвят реалното му местоположение.

Съдът кредитира СТЕ като компетентно и обективно изготвена, същата е изготвена след оглед и измервания на място, и справка по документи.

Правни изводи.

Адинистративнят акт е издаден от компетентен орган, съобразно целта на закона.

Съдът счита, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-прозводствените правила, както и е нарушен материалния закон.

Констативният акт се връчва на собственика на обекта – чл. 75а ал.2 изреч.2 от ЗУТ. Връчването на собственика на имота е хипотеза, която законът предвижда, когато собственикът на обект, поставен в чужд имот, е неизвестен – чл. 57а ал.4 ЗУТ. В случая, КА е връчен на собственик на имота, като той е приравнен и на собственик на обекта, което не почива на изискванията на закона. За временни обекти правилото на чл. 92 ЗС не важи. Обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не представляват недвижими имоти по чл. 110 от ЗС. С нормата на чл. 57а са поставени условията и реда за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1, с което е отречена възможността тези обекти, независимо от начина на прикрепването им към терена, да придобият траен градоустройствен статут. Легалното определение за "преместваем обект" е в т. 80 на пар. 5 от ДР от закона; той е дефиниран като обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая за процесния павилион е издадено разрешение за поставяне, а не за строеж, въпреки че в заглавната част на документа се сочи „разрешение за строеж“ /л.11/. От съдържанието и контекста на документа е безспорно, че е разрешение за поставяне. Безспорно също така обектът е преместваем, което се установява от СТЕ /л.95/. Павилионът има статут на движима вещ и обстоятелството, че наследниците на М. Ш. са собственици на земята, не означава, че те са и собственици на павилиона, както е сметнал административния орган /стр.1 от заповедта/. По делото няма данни административният орган да е положил усилия да установи кой е собственика на павилиона. При него се съхраняват както разрешението за поставяне, така и разписния лист, според които документи едно лице е собственик на имота, а на друго лице е издадено разрешението за поставяне. На свой ред, към момента на издаване на заповедта, в общината е имало и информация за ползвателя на павилиона, най-малкото защото с писмо вх.№УТ-1261 от 05.08.24г. /л.47/ жалбоподателката е уведомила кмета на [община], че павилионът вече няма да се ползва за предлагане на услуги на И., на което писмо е поставена резолюция от кмета да се направи проверка дали обектът е с преустановена търговска дейност и такава проверка е направена от комисия, видно от КП от 07.08.2024г. /л.48/. Административният орган е разполагал с разписен лист, сочещ собственик на имота М. Ш., с разрешение за поставяне и схема от 2001г., издадени на В. Д. и с писмо с вх.№ УТ-1261, според което фактическата власт се упражнява от Н. Д., както и с удостоверения за наследници и за семейно положение, според които Н. Д. е съпруга на В. Д. и дъщеря на М. Ш.. При тези данни необосновано административният орган сочи, че собствениците на обекта са наследниците на М. Ш.. Налице е допуснато от административния орган нарушение на материалния закон, поради невярното посочване на собственика на обекта, както и нарушение на чл. 35 АПК, тъй като не са установени релевантни факти и обстоятелства.

От контекста на заповедта – мотиви и разпоредителна част, не става ясно кой точно е адресатът на административния акт. От посоченото на стр. 1 в заповедта става ясно, че според административният орган собствениците на имота и на обекта са едни и същи лица. На стр.2 се сочи, че проверката е извършена в присъствие на двама от собствениците на обекта. От посоченото на стр.3 става ясно, че КА е връчен на всички наследници на М. Ш., а именно на Р. Ш., К. А., Б. Ш., П. Ш., С. Д., Е. Ш. и Н. Д.. В диспозитива на заповедта се сочи, че павилионът следва да се премахне „за сметка на собственика на обекта“. Един или повече лица следва да премахнат павилиона, респ. кои са те, не става ясно от разпоредителната и мотивната част на административния акт.

От СТЕ се установява, че реалното местоположение на павилиона е различно от посоченото в заповедта. Реалното местоположение е съобразено с входа на жилищната сграда, като вещото лице на скицата към СТЕ /л.97/ е повдигнало в зелен цвят местоположението така както е по заповедта и по схемата за поставяне, и в кафяв цвят реалното местоположение на обекта.

Неоснователни са доводите в жалбата, че срокът на разрешителните, издадени преди приемане на Наредбата на ОбС за реда за поставяне на преместваеми обекти от 29 май 2020г., ще тече от момента на приемане на тази наредба. На самото разрешително по делото не се чете годината, но при проверката от страна на общината е установено, че датата е 09.01.2001г. /стр.1 от заповедта/ и това не се оспорва. Процесното разрешително е издадено при действието на ЗТСУ, действал до 31 март 2001г. Според чл.120а от ППЗТСУ отм., за павилиони не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. В Наредбата, приета с решение 203/30.04.2009г. /л.61/ е прието, че заварените преместваеми съоръжения следва да се приведат в съответствие с изискванията на същата до 30.06.2009г. В раздел VI /л.59/ от Наредбата е посочено, че върху частни терени преместваемото съоръжение се поставя въз основа на подробна схема за разполагане, изготвена от собственика на терена, съгласувана от главния архитект. По делото няма данни в указания по –горе срок собственикът на обекта да се е снабдил с документите, изискуеми по Наредбата от 2009г, доколкото попада в заварено положение към момента на влизане в сила на тази наредба. С решение от 29 май 2020г. се приема следващата Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти по см. на чл. 56 ал.1 ЗУТ, в която за поставянето се изисква скица - предложение с указан начин на поставяне и проекто - документация, която включва разрешение за поставяне от предходен период, съгласие от собственика на земята, архитектурно-художествен проект, инженерно-техническа чеаст и др. /чл.42 и чл. 43/. Според пар. 5 /л.77/ за вече одобрените схеми и разрешения се прилага наредбата от 2009, до изтичане на срока за който са издадени разрешенията и схемите. Сочената в писмените бележки на ответника разпоредба на пар.4 от Наредбата то 2020г. е неотносима, тъй като касае поставяне на обекти в общински и държавни имоти, а процесният е поставен в частен имот.

От горното следва, че поведението на собственика на преместваемия обект към момента на издаване на заповедта, 18.07.2024г., следва да бъде съобразено с действащата към този момент регламентация, която е в ЗУТ и в Наредбата от 2020, която за заварените положения препраща към Наредбата от 2009, а последната урежда реда за привеждане в съответствие на заварени преместваеми обекти. В този смисъл, правилно са посочени правни основания от ЗУТ и от Наредбата на ОбС Д. за реда за поставяне на преместваеми обекти от 2020г. Конкретното правно основание по заповедта е чл. 57а ал.1, точки 2, 6 и 8 ЗУТ във вр. с чл. 56 ал.1 т. 1 и т.5 от Наредбата. Първата разпоредба, чл. 57а ал.1 т.2, т. 6 и т. 8 ЗУТ сочи, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: са поставени без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало; срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл; не отговарят на други изисквания, определени с нормативен акт. В мотивите се сочи, че срокът на разрешението е изтекъл и няма проекта документация, подробно изброена на стр.3 от заповедта. Не се сочи обаче дали павилионът е поставен без правно основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. Също така на кои други изисквания, определени с нормативен акт не отговаря павилиона. Посочени са правни основания, за които не се съдържат фактически основания, респ. за които няма мотиви в административния акт, което е съществено процесуално нарушение.

Като има предвид изложеното счита, че заповедна като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1260 лв., за които е представен списък и доказателства за реализирането им.

Водим от горното Административен съд- [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Заповед № К-342/18.07.2024г. на кмета на [община], с която е разпоредено премахването на незаконно поставен преместваем обект - метален павилион, разположен в имот с пл.№ 328, УПИ XIII-328 кв.49 по плана на [населено място] [община].

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на Н. А. Д., [ЕГН] разноски в размер на 1260лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението.