Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 04.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и седми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
като
разгледа гр. д. № 04733 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Адвокатско дружество „ М. и Д.“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* с адрес гр.София, ул. „Веслец“ №3,представлявано от Н.М. и П.Д. - управители срещу П.И.З. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата от 1000,00лв./хиляда лева/- представляваща неустойка по договор за правна помощ и съдействие, ведно със законната лихва върху главницата от 1000,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2019г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски – 25,00лв. държавна такса и сумата от 300,00лв. адвокатски хонорар.
Ищецът Адвокатско дружество „ М. и Д.“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* с адрес гр.София, ул. „Веслец“ №3,представлявано от Н.М. и П.Д. - управители твърди че между него и П.И.З. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** е налице облигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за правна помощ и съдействие от 03.07.2018г.. Въз основа на Договора Адвокатско дружество „ М. и Д.“ -довереник е предоставил на доверителя П.И.З. с ЕГН ********** правна помощ и съдействие във връзка с претърпяна от доверителката трудова злополука на 14.11.2017г. Образувано е производство по обезпечение на бъдещ иск, с издаване на обезпечителна заповед и запориране на банковите сметки на „Еврострой В и Д“ ООД, подало е искова молба и е образувано гр.д. № 6150/2018г. пред ПРС по което е осъществило процесуално представителство. Подало е въззивна жалба срещу решение № 74/08.02.2019г. постановено по гр.д.№ 6150/2018г. по описа на РС Перник. От своя страна доверителката при сключване на договора се е задължила за дължима неустойка в размер на 1000,00лв. при оттегляне на поръчката от довереника. От своя страна ответникът П.И.З. с ЕГН **********, не е изпълнила задължението си да погаси паричното задължение за неустойка в размер на 1000,00лв. по сключеният между страните договор за правна помощ и съдействие след като е оттеглила пълномощията си на 29.01.2019г. по гр.д. № 6150/2018г. по описа на ПРС. На 31.05.2018г. Адвокатско дружество „ М. и Д.“ е пристъпило към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. По образуваното в ПРС ч.гр.д. № 03500 по описа на съда за 2019г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 2386 от 03.06.2019г. за сумата от 1000,00лв./хиляда лева/- представляваща неустойка по договор за правна помощ и съдействие от 03.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 1000,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2019г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски – 25,00лв. държавна такса и сумата от 300,00лв. адвокатски хонорар.
Ответницата, в законоустановения срок от един месец, чрез пълномощника
си адв.Н. Х.
ПАК от връчването на съобщението по установените в ГПК способи е подала
отговор, в който счита иска за неоснователен и недоказан. Навежда твърдения за
липса на валидно облигационно правоотношение между страните като оспорва
автентичността на договора за правна помощ и съдействие, твърди неговата
нищожност поради липса на съгласие и противоречие със закона и добрите нрави.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество „ М. и Д.“ е депозирало на 31.05.2019г. пред районния съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.И.З. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 2386 от 03.06.2019г. по ч.
гр. д. №03500 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд, за която е подадено
посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради
което на заявителя са дадени указания за предявяване на настоящите искове.
По делото е приложен Договор за правна помощ и съдействие от 03.07.2018г. П.И.З. в качеството си на доверител е възложила на Адвокатско дружество „ М. и Д.“ , а адв. П.Д. в качеството й на довереник се е задължила да извърши всички правно допустими действия /примерно посочени с оглед конкретна преценка: водене и участие в наказателни и граждански дела, снабдяване и представяне на документи, справки преговори за сключване на споразумения, представителство пред надлежни институции и лица и др./ за защита на личните интереси на доверителката, свързани с нанесените й имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от трудова злополука, настъпила на 14.11.2017г.. Довереникът се задължава да изпълни поръчката от името на доверителя и за негова сметка. Съгласно чл.3 Доверителят ще заплати на довереника възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетевие и лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в случай, че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по съдебен ред. Съгл.чл.4 Довереникът се задължава да изпълни поръчката в защита на интересите на доверителя лично и със свои средства. Чл.8 Довереникът има има следните права: …при точно изпълнение на поръчката да получи договореното възнаграждение, да преупълномощава трети лица или адвокати с правата си по настоящия договор за извършване на конкретни съдебни и извънсъдебни действия, довереникът има право след завеждане на претенцията пред съда, да направи отказ от иск в случай, че доверителят оттегли пълномощните си от довереника или с действията си, препятства изпълнението на настоящия договор. Съгласно чл.10, който е в раздел Права и задължения на доверителя, да издаде всички необходими пълномощни на името на довереника във връзка с изпълнение на настоящия договор, като предостави на довереника право да преупълномощава със своите права и други адвокати по свой избор. Да подпише необходимите адвокатски пълномощни за процесуално представителство по граждански и наказателни дела или други, необходими във връзка с изпълнение на поръчката, като договореното възнаграждение по адвокатските пълномощни, независимо дали е посочено като платено или дължимо, не ограничава договореното плащане по чл.3 от настоящия договор. Чл.11 да заплати определеното в т.3 от настоящия договор възнаграждение. Възнаграждение се дължи при получаване на обезщетенията, независимо дали същото е получено по съдебен ред или по споразумение. Възнаграждението се дължи независимо от договорено и посочено такова в пълномощни по дела. Възнаграждението се дължи и в случаите, в които доверителят направи оттегляне или отказ от иск и/или извънсъдебно споразумение със застрахователя, след завеждане на претенцията, пред съд или застраховател, от довереника в изпълнение на поетите от същия задължения по настоящия договор.Чл.12 Довереникът извършва със свои средства всички необходими разноски за изпълнение на договора, като такси, възнаграждения на вещи лица, експертизи, хонорари, командировъчни, разходи за пътуване и всякакви други. Разноските се възстановяват от доверителя само в случаите когато са присъдени извън обезщетението. Окончателни такси и разноски по дела се заплащат от довереника след точно изпълнение на задълженията по чл. 3 от настоящия договор. Съгласно чл.13 При оттегляне на поръчката доверителят дължи неустойка в размер на 1 000лв. Неустойката се дължи независимо от договореното в т.3 от настоящия договор възнаграждение във връзка с изпълнение на задълженията от страна на довереника.Всички разходи безусловно се възстановяват и в случай, че доверителят не е заплатил договореното плащане в чл.3 от настоящия договор, като стойността на направените разходи представлява договорена неустойка в полза на довереника.
Договора за правна помощ и съдействие от 03.07.2018г. е оспорен от ответницата по делото с твърдение, че същия не е автентичен и не е положен от лицето, сочено като автор и че не била информирана, че полага подписа си на нещо различно от пълномощното, нотариално заверено на същата дата. Допусната е и изслушана съдебно-графическа експертиза, чието заключение, съдът възприема като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че подписът положен за „доверител“ в Договор за правна помощ и съдействие от 03.07.2018г. между П.И.З. и Адвокатско дружество „М. и Д.“ е изпълнен от П.И.З. и че представеният документ е оригинален и не са установени следи от техническа подправка на документа. Предвид изложеното, съдът приема направеното оспорване на Договора за правна защита и съдействие от 03.07.2017г. като неавтентичен за неуспешно.
Видно от производство по
чл.390 от ГПК , въз основа на молба за обезпечение на бъдещ иск от П.И.З., чрез Адвокатско дружество „М. и Д.“
е образувано гр.д. № 5844 по описа на ПРС за 2018г. за допускане на обезпечение
на бъдещ осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за сумата от
40 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от
молителя неимуществени вреди вследствие на трудова злополука възникнала на
14.11.2017г. против “Еврострой В и Д“ ООД. На 21.08.2018г. с Определение по гр. д. 5844
от 2018г., Пернишкият районен съд допуска обезпечението на бъдещ иск с правно
основание чл.200, ал.1 от КТ чрез налагане на запор на бан.сметки
на бъдещия ответник и определя двадесет дневен срок за предявяване на бъдещите
искове. На 31.08.2018г. от П.И.З., чрез
Адвокатско дружество „М. и Д.“ е подадена искова молба с рег.№
22856/31.08.2018г. въз основа на която е образувано гр.Д.№ 6150 по описа на ПРС
за 2018г. срещу „Еврострой
В и Д“ ООД гр. Перник с която са предявени при условията на обективно
осъдителен иск за сумата 40 000 лв., претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпяна от ищцата на
14.11.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата, и осъдителен иск за сумата от 313,69 лв.,
претендирани като обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на същата
трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска и претендира разноски
по реда на чл.38, ал.2 ЗА, във вр. с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
С молба вх.№ 2822/29.01.2019г., депозирана по гр.д.№ 6150/2018г. на ПРС, ответницата в настоящето производство П.И.З. е оттеглила пълномощията си дадени на адв. П.Д. с мотив, че няма никакъв достъп и не получава информация за хода на делото.
С Решение № 74 от 08.02.2019г. по гр.д. 6150 /2018г. Пернишки районен съд намира предявените искове за частично основателни като осъжда „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* да заплати на П.И.З. с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2017г., ведно със законна лихва от 14.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над 9000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева, като неоснователен.; осъжда „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* да заплати на П.И.З. с ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 94,11 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2017г., ведно със законна лихва от 14.11.2017г. до окончателно изплащане на вземането, като отхвърля иска за разликата над 94,11 лева до пълния предявен размер от 313,69 лева, като неоснователен.; осъжда „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на адв. П. Б.Д. с ЕГН ********** сумата в размер на 450 лева за оказаната безплатна адвокатска защита П.И.З. с ЕГН ********** в хипотезата на чл. 38 ЗА.; осъжда П.И.З. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на „Еврострой В И Д” ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1550 лева за разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „Армеец“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********.
Гореописаното решение е обжалвано от П.И.З., чрез Адвокатско дружество „М. и Д.“ след оттегляне на пълномощията /поръчката й с въззивна жалба вх.№ 6487/28.02.2019г. срещу решение №74/08.02.2019 по гр.д.№ 6150/2018г. на ПРС. От своя страна П.И.З. на 06.03.2019г. чрез упълномощеният си процесуален представител на 26.02.2019г. със сключване на договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство депозира въззивна жалба срещу решение №74/08.02.2019 по гр.д.№ 6150/2018г. по описа на ПРС. Въз основа на която е образувано гр.д. № 244 по описа за 2019г. на ПОС и е постановено решение № 313/09.08.2019г. , срещу което “ Еврострой В и Д“ ООД е подало касационна жалба, която до момента на приключване на устните състезания в настоящето производство е в процес на администриране. С Определение №499/20.11.2011г. Върховният касационен съд спира изпълнението на въззивно решение № 313 от 09.08.2019г. по в.гр.д. №244 по описа на ПОС за 2019г. до произнасянето по подадената касационна жалба от „Еврострой В и Д“ ООД с вх.№ 4774/10.09.2019г. на Окръжен съд Перник.
Съдът дава вяра на разпитаните по делото свидетели въпреки че са заинтересовани от изхода на делото като близък родственик на ответницата и представител на ищцовото дружество по делото. Показанията им са логични еднопосочни в съществената си част в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. Обстоятелствата, при които е подписан процесния договор за правна помощ и съдействие са установени в настоящия процес посредством показанията на свид. Г. З.. както и от обясненията на адв. П.Д.. Ответницата П.З. с претърпяла трудова злополука при работата й като "****" при работодателя "Еврострой В и Д" ООД. като е получила травматологично увреждане. От лекуващия я лекар е получила координати на адвокат П.Д. за оказване па адвокатска помощ, свързана с предявяване на искова претенция по чл. 200 от К I срещ) работодателя. От показанията на свидетеля Г. З. (чиито свидетелски показания съдът кредитира, независимо от обстоятелството, че свидетелят е съпруг на ответницата, тъй като същите кореспондират с останалите приложени и събрани по делото писмени доказателства, вкл. и частично с обясненията на представителя на ищцовото дружество - адв. II. Д.) се установява, че първоначалният контакт с адв. П.Д. осъществява именно съпругът на ответницата Г. З.. От показанията му, кореспондиращи с приложените от самия представляващ клиента адвокат по гражд. дело № 6150/2019 г.. се установява, че адв. П.Д. е поела ангажимент за подготовка, завеждане на гражданско дело и проц. представителегво пред съда на съпругата му като материално затруднено лице. а дължимото адв. възнаграждение - същата се е съгласила да получи от ответника - работодател съобразно възможностите по чл. 38 ал. 1 от ЗА. Поради обстоятелството, че ответницата е материално затруднено лице, неразполагащо с достатъчно средства за заплащане на дължимия адв. хонорар, същата е подписала на 03.07.2018 г. нотариално завереното пълномощно, в което не е уговарян размер на дължимо адв. възнаграждение. Извършената нотариална заверка единствено на пълномощното от 03.07.2018 г. свидетелства за действителната уговорка между клиента - довертел и адвоката, че проц. представителство ще се осъществи безплатно съобразно възможността по реда на чл. 38 ал. 1 от ЗА - безплатна адвокатска помощ, като дължимото адв. възнаграждение бъде присъдено за заплащане от страна на ответника в процеса.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 86 от ЗЗД
При договорът за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния правни действия. Принципно договорът за поръчка не е възмезден, освен ако страните са уговорили възнаграждение(чл. 286 от ЗЗД). Договорът за правна защита и съдействие като разновидност на мандатното правоотношение е възмезден договор по принцип според чл. 36 от ЗАдв., освен в случаите на чл. 38 от ЗАдв.
Основните характеристики на договора за процесуално представителство по дела /договор за правна защита и съдействие/ го определят като договор за поръчка - чл. 280 - чл. 292 ЗЗД. В отклонение на общото правило, установено в чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само когато е уговорено, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Посочената разпоредба предполага дължимото възнаграждение за положения адвокатски труд да бъде уговорено с договор, но това не е императивно изискване, тъй като договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл. 36, ал. 3 ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма, а устно само по изключение - чл. 33 ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗА, за договора между клиент и адвокат не е предвидена писмена форма /тя е само за доказване/. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено или възнаграждението е дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът е приел да окаже правно съдействие.
Първият спорен между страните въпрос е свързан с истинността на процесния договор за правна защита от 03.07.2018г. в частта му относно авторството на изявлението на П.З. за сключване на договора и за поемане на задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение от "възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в случай, че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по съдебен ред". От приетата по делото съдебно-графическа експертиза се установи, че подписите върху договора са изпълнени от соченото за автор лице, поради което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно.
При условията на евентуалност е направено правоизключващо възражение за нищожност на чл.13 от Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2018г., като противоречащ на добрите нрави, като основание за обявяването му за нищожен на основание чл.26, ал.1, предложение първо и трето от ЗЗД, тъй като в Договора е посочена неустойка при оттегляне на поръчката, каквато законът не предвижда и същата е несъразмерно висока по размер – противоречие с добрите нрави.
Съобразно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от ЗА - при неоснователно оттегляне
на пълномощията - се дължи уговореното възнаграждение, а при основателно
оттегляне - на адвоката се дължи възнаграждение за положения труд. При
положение, че оттеглянето на пълномощията е извършено основателно предвид
изложените по-горе причини и обстоятелства - на представлявалия ответницата
пред ПРС адвокат е определено и се дължи присъденото от районния съд адвокатско
възнаграждение по приложеното пълномощно за проц.
представителство като материално затруднено лице и съобразно изхода на спора за
положения от него труд прел първата инстанция.
Безспорно се установи, че в производството по гражданско дело № 6150/2018 г. от адв. П. Д. с писмена молба в съдебно заседание на 16.01.2019 г. е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че клиентът е освободен от заплащане на адвокатски хонорар като материално затруднено лице - основание по чл. 38 ал. 1 т.2 от Закона за адвокатурата, като е вписано "договорено възнаграждение" - 2000 лв.. което не е заплатено. Претендирайки на това основание присъждане на разноски - на адв. П.Д. съобразно изхода на спора от ПРС е присъдено за заплащане от дружеството-ответник на основание чл. 78 аз. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита сумата в размер на 450 лева. в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Основанието, на което се претендира дължимост на сумата 1000 лв. е неустойка по договора за поръчка. Неустойката съгласно чл. 92 от ЗЗД има обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер. Тя служи за стимулиране на изпълнението от една страна и от друга страна е санкция за виновно неизпълнение на договора. В конкретния случай така "договорената" неустойка противоречи на законоустановения характер на неустойката поради това. че е в противоречие със специалната норма на Закона за адвокатурата, Етичния кодекс на адвоката и чл. 9 от ЗЗД за добросъвестност при сключване на договорите.
Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи съответните правни последици. Нееквивалентността на престациите, когато има като резултат нарушаването на такива норми по посочения начин, обуславя нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Това тълкуване на закона е направено по задължителен начин с решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о. на ВКС, постановено при условията на чл. 290 ГПК. В него е прието, че нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, в който случай, сключената сделка е нищожна. Вярно е, че законът не забранява уговаряне на възнаграждение в процент от полученото от застрахователя обезщетение, но това само по себе си не означава, че предварителното уговаряне на процент от възнаграждението, без да има яснота какъв обем от дейности мандатарят ще извърши, няма като последица нарушаване на възприети от обществото морални и етични норми. В процесния договор за правна помощ и съдействие от 03.07.2018г. е уговорено съгласно чл.3, че „Доверителят ще заплати на довереника възнаграждение в размер на 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в случай, че бъде постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя и 30 % от сумата, получена от доверителя като обезщетение и лихви за нанесените му имуществени и неимуществени вреди в случай, че обезщетението бъде постигнато по съдебен ред.“ При така договореното възнаграждение се стига до нееквивалентност на престациите. В случая нарушаването на добрите нрави идва и от това, че предмет на договора за правна помощ е постигане на обезщетение, което П.З. следва да получи от работодателя и/или застрахователя за претърпени неимуществени и имуществени вреди от претърпяна трудова злополука. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че е морално недопустимо така сключения договор да породи своите правни последици и същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави. По делото няма данни и изразени становища, че той би бил сключен и без клаузата за възнаграждение /чл. 26, ал. 4 ЗЗД/, поради което нищожността следва да бъде обявена по отношение на целия договор. В горепосочения смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК съгласно Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, където е прието, че дори договор за правна помощ и съдействие, в който е уговорено възнаграждение за постигане на застрахователно обезщетение в размер на 25 % от постигнатото обезщетение е нищожен, като противоречащ на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. На още по-голямо основание следва да бъде приет за нищожен като противоречащ на добрите нрави договор, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 % от постигнатото обезщетение.
Основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. При неустойка съгласно чл. 92 ЗЗД вредите се обезщетяват, без да е нужно да бъдат доказвани. Съдът намира, че не се доказа първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, а именно наличието на валидно договорно задължение с оглед извода на съда за нищожност на процесния Договор за правна защита и съдействие от 03.07.2018г. като противоречащ на добрите нрави. Макар и да се установява наличието на уговорка за нустойка, както и договорно неизпълнение от неустоечния вид, не са налице предпоставите за уважаване на иска поради липсата на първата от кумулативно изискуемите предпоставки. С оглед изложеното искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 1000 лв.
По разноските:
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото
производство. По делото е представен
списък с разноски, както и
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който е заплатен адв.хонорар в размер на 300,00лв. и депозит за вещо лице в размер на 200,00лв., т.е
разноски в общ размер от 500,00лв.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Адвокатско дружество „ М. и Д.“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* с адрес гр.София, ул. „Веслец“ №3,представлявано от Н.М. и П.Д. - управители срещу П.И.З. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите както следва: сумата от 1000,00лв./хиляда лева/- представляваща неустойка по договор за правна помощ и съдействие, ведно със законната лихва върху главницата от 1000,00лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.05.2019г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски – 25,00лв. държавна такса и сумата от 300,00лв. адвокатски хонорар, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2386 от 03.06.2019г. по ч. гр. д. №03500 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „ М. и Д.“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* с адрес гр.София,
ул. „Веслец“ №3,представлявано от Н.М. и П.Д. - управители ДА ЗАПЛАТИ на П.И.З.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** сумата
в размер на 500,00 лева за направени
разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03500
по описа за 2019г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.