Р Е Ш
Е Н И Е
№ 46
гр.Габрово,21.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на
двадесет и първи февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
:
при секретаря.В. Григорова,
като разгледа докладваното от съдията Топалова т.д. № 72 по описа за 2018 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба на
Б.В.С. против ЗАД”Евроинс” АД гр. София с цена на иска 200 000 лв.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е внук на Б.Г.С., починал при пътнотранспортно произшествие. Родителите
му били разведени от 2004 г. След развода ищецът останал да живее при дядо си
Б.С. и баба си П.Г., които го отгледали. Връзката между тях била много силна и
продължила до смъртта им. Загубата на дядо си ищецът понесъл много тежко,
изпаднал в емоционален срив и стрес, който още не можел да преодолее.
Иска се да бъде осъдено ответното
дружество да заплати обезщетение за причинени неимуществеви вреди в размер на
200 000 лв., заедно с лихвата върху тази сума, от датата на събитието до
окончателното изплащане. С протоколно определение от 21.02.2019 г. е допуснато
изменение на предявения иск, като цената е намалена от 200 000 лв. на 50 000
лв.
В срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество. Твърди се, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва се наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и М.С., управлявал автомобила при настъпилото ПТП. Твърди се, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва
и наличието на настъпили неимуществени вреди, тъй като не била установена
изключително дълбока и силна връзка между ищеца и неговия дядо, която да
представлява изключение от обичайната при този род взаимоотношения. Твърди се
още, че претендираното обезщетение било прекомерно завишено по размер, оспорва
се и дължимостта на лихва за забава върху застрахователното обезщетение.
Иска се да бъде отхвърлен предявения иск и
алтернативно, ако бъде прието, че е основателен, да бъде съобразено
ограничението от 5000 лв., предвидено за ищци от широкия кръг наследници в
пар.96 от ПЗР на КЗ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема следното:
Безспорно е установено по делото, че на 12.08.2015
година, около 19.20 часа, в гр.Севлиево на ул.С.” №***, при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил „Ф” с регистрационен № ***, М.С.
нарушил правилата за движение по пътищата и на пешеходна пътека, по непредпазливост
причинил смъртта на Б.Г.С. ***.
С влязла в сила присъда №29/14.07.2017г. по НОХД
№41/2017г. на ОС Габрово, потвърдена с решение №307/01.11.2017г. по ВНОХД
№374/2017г. на Апелативен съд В.Търново, М.С. е признат за виновен, че по
непредпазливодст причинил смъртта на Б.Г.С., поради което и на основание чл.343
ал.3 пр.8б.”б”, пр.1 вр. с ал.1 б.”в” пр.1 вр. с чл.342 ал.1 НК при условията
на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като
изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години.
Не се спори, а това е видно и от
представените писмени доказателства, че ищецът е внук на починалия Б.Г.С..
От доказателствата се установява, че
за лек автомобил „Ф” с регистрационен № **** е сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното дружество, с период на
валидност включващ и датата на инцидента. Ищецът е предявил претенцията си към
застрахователя, в съответствие с чл.498, ал.3 КЗ, като ответното дружество не е
заплатило обезщетение на Б.С..
По делото е допусната и приета
съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните с основна задача, оглед
механизма на възникване на произшествието, да се установи наличие или липса на
действия или бездействия на пострадалия, които да са довели до съпричиняване на
вредоносният резултат. Според експерта, в технически аспект видимостта при
протичане на произшествието за водача и за пешеходеца е взаимна. При движението
си по пешеходната пътека, въпреки паркиралият до нея лек автомобил Д.,
пешеходецът е разполагал с време да възприеме лекия автомобил Ф. и да спре
преди да достигне зоната на удара.
По делото е разпитан като свидетел
М.С., който заявява, че пред пешеходната пътека имало паркиран л.а.Д., зад
който изскочил човек, който не се виждал заради колите. Свидетелят натиснал
спирачка, но го ударил в крака. Пешеходецът паднал, след което С. го откарал в
спешна помощ, където му съобщили, че пострадалия е със счупен крак.
Свидетелят В.С. е баща на ищеца по
делото и син на починалия Б. С..След като се разделили с майката на ищеца, той
останал да живее при нея и другия си дядо. Тъй като жилищата им били в
непосредствена близост, той често контактувал с дядо си по бащина линия, когато
идвал в неговия дом.Там останал да живее и свидетелят. Детето идвало в този дом
при осъществяване на личните отношения с баща си след развода на родителите му,
но като пораснал идвал и в други дни, неопределени от съда. Срещал се с дядо си
и в междублоковото пространство, където той гледал животни. При пътуванията си
в чужбина Б. винаги носел подаръци на дядо си. Св. С.С. е чичо на Б.. Момчето
редовно било на площадката пред блока на дядо си, качвало се и в апартамента
му. Когато баща му го вземал, в дома на дядо си се подготвял за училище.По
математика му помагал дядото, който бил
добър математик. След като бил приет да учи висше образование, продължил да
посещава дядо си при връщането си в С.. Свидетелят заявява, че след раздялата
на родителите му, Б. останал да живее с майка си и нейният баща, но не
прекъснал връзката и с другия си дядо. Свидетелят не може да установи как му се
е отразила смъртта на дядо му, но бил на погребението и на последващите помени.
Св. С.Г. познава ищеца, тъй като
били приятели с неговия баща. Той често виждал ищеца при дядо му, тъй като живеели
на близо, помагал на него и баба си при цепенето на дърва, преместване на
мебели и при друга необходимост. Като танцьор често ходел на турнета в чужбина
и винаги с голямо старание избирал подарък за дядо си.
Имайки предвид изложената фактическа
обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 493 КЗ.
В случая, предявеният иск се основава на сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между
собственика на лекия автомобил, причинил
ПТП и ответното дружество, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Увреденият, спрямо
който застрахованият по застраховка "Гражданска отговорност" е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за
претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на делинквента.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, както и указанията, дадени в ТР
№ 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.
Извършването на
противоправното деяние - управление на МПС в нарушение на действащите към
момента на произшествието разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца са
установени с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно
извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца (чл. 300 от ГПК), поради което съдът не обсъжда
допусната и приета по делото съдебно медицинска експертиза.
Съгласно приетото в т.1 от ТР
№1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които
търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай ищецът, като
внук на починалия, не е изключен от кръга на лицата, които имат право да бъдат
обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия.
Безспорно отношенията между дядо и внук са близки и между тях съществува
емоционална връзка, като е безспорно и че смъртта на дядото е довела до
страдание на внука. В случая по делото се установява, че ищеца и неговият дядо
са били в близки отношения, които обаче не излизат извън общоприетата близост
между дядо и внук. Това са чести посещения
в дома на дядото и бабата, поднасяне на подаръци, оказване на помощ при
необходимост т.е. обичайни отношения между дядо и внук. Поради това не може да се приеме за доказано, че
между тях е изградена изключително близка и емоционална връзка, различна от
обичайната. Не се установи двамата да са разчитали на взаимна грижа, помощ и
подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между такъв вид близки
роднини.
Поради изложеното съдът намира, че
ищцовата страна не доказа наличието на особено близка връзка с починалия, извън
обичайната, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Тъй като не се доказа наличието на
изключително близки отношения между ищеца и покойния Б.Г., които да обуславят
основателност на претенцията за неимуществени вреди съдът намира, че не следва
да обсъжда възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
С оглед изхода на спорна ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски в
размер на 1 106 лв., съгласно приложения списък.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.В.С.,
ЕГН ********** с адрес *** против ЗАД "ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Б.Г.С.,
в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 12.08.2015 г. в гр.
С., в размер на 50 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.В.С., с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД "ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Христофор Колумб №43 сумата от 1 106 лв.,
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: