№………
гр.***, 16.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ –Vс-в
в публично заседание на двадесет и
шести ноември 2019г.
в състав: Председател ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело
N 1570
по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 24897/20.08.2019г на Б.Д.К.
против решението на ВРС-XХс-в № 864/1.03.2019 по гр.д.№
10902/2018г, с което на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК, е лишен от родителски
права спрямо детето Д
Б. К., род.***г поради това, че без основателна причина трайно не е полагал грижи и не е участвал в издръжката на детето ; определени са мерки на лични отношения на Б. Д.К. с детето Д да го вижда всяка трета събота от месеца от 10ч до 16ч, на осн.чл.134 т.2 СК, както и е осъден да заплати на С.Н.Ш. сумата
480лв - сторени в производството
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за допуснати
нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение,
ВРС неправилно е приел за доказан фактическият състав на разпоредбата на чл.132
ал.1 т.2 СК и кумулативното осъществяване на двете предпоставки, визирани в
закона.
Периодът от 2016г до края на
м.март 2018г бил изключително тежък за ответника както в емоционален, така и в
материален аспект. Няколко месеца след раждането на втората му дъщеря ***,
майката на детето му, с която живеели на семейни начала била диагностицирана с тежко онкологично заболяване, което
наложило провеждането на продължително и скъпо струващо лечение и операции.
Всички разходи по провеждане на лечението били осигурявани от Б. и неговото
семейство, като дори било необходимо да бъде търсена парична помощ и от други
лица.
Дори да се приеме, че това
не освобождава ответника от задължението му за заплащането на дължимата месечна
издръжка на детето Д, това със сигурност представлявало уважителна причина,
която не оправдава постановяването на най-тежката възможна мярка спрямо един
родител. Освен това, през този период ответникът полагал и непрестанни грижи за
новороденото бебе З., което също допълнително го препятствало, въпреки
желанието му за по-чести и продължителни срещи с дъщеря му Д. Независимо от
изминалото време, ответникът заявява, че държи изключително много на връзката с
дъщеря си Д, и желае да полага грижи за нейното възпитание, обучение и
отглеждане.
Счита решението за
необосновано и постановено въз основа на едностранчивата преценка на събраните
гласни доказателства, посочени само от ищцовата страна.
Неправилен бил изводът на
съда, че като доказателство за
трайното дезинтересиране на бащата от полагането на
грижи и даването на издръжка за детето, било и процесуалното му бездействие.
Съдът следвало да анализира
единствено поведението на родителя, насочено към детето, но не и това в
съдебното производство. Освен това, същият не е бил и надлежно уведомен за
насроченото с.з.
Счита за необосновани
изводите на съда, според които ответникът се бил „саморазтоварил“
от упражняването на най-важните за интереса на детето свои правомощия и
задължения".
За интереса на всяко дете от
най - голямо значение е същото да има осигурени предпоставки за осъществяване
на регулярна комуникация както с единия, така и с другия родител. Лишаването на
единия родител от права нарушава тази връзка и обуславя по един сигурен и
безвъзвратен начин отчуждаването на детето от бащата. Това, макар и да
представлява интерес за родителя-ищец, не следва да бъде пренасяно и тълкувано
като удовлетворяващо интереса на детето.
Предвид изложеното по-горе,
моли за обезсилване постановеното решение като недопустимо. В случай, че
няма основание за това, моли за неговата отмяна като неправилно и за
постановяване на ново решение по същество за отхвърляне предявения от С.Н. Шушолова иск за лишаване на бащата Б.Д.К. от родителски
права спрямо детето Д Б. К..
Моли за присъждането на
сторените съдебни разноски съдебни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
В срока по чл.263 ГПК срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от С.Н.Ш. със
становище за неоснователност на жалбата и затова моли за потвърждаване
решението на РС.
Претендира присъждането на направените разноски пред
въззивната инстанция.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“-***, редовно уведомена, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Контролиращата страна ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА, представлявана от прокурор ***, изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност
на постановеното решение, поради което да бъде потвърдено.
В
обстоятелствената част на исковата си
молба С.Ш. излага, че с ответника имали фактическо съжителство в периода 2002г-2003г
и от него се е родила дъщеря м Д, род. ***.
До 12.07.2010г живели в
гр.***, от която дата ответникът бил отстранен от семейното жилище с влязла в
сила Заповед за незабавна защита, издадена по гр.д.№ 10472/2010г на ВРС,
изменена със Заповед № 12537/11.08.2010г.
Впоследствие, с Решение
на ВРС № 3460/27.07.2011 по гр.д.№ 17024/2010г на ищцата било предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето Д, на бащата бил определен
режим на лични отношение - да вижда и взема дъщеря си всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с преспиване от 10ч на съботния ден до 18ч на неделния ден,
една седмица на Коледните и Новогодишните празници и две седмици през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск; осъден е да заплаща месечна издръжка
от 100лв.
Твърди, че след
отстраняването му от семейното жилище вече осем години ответникът трайно не
полага грижа за детето, не заплаща издръжка, не участва в отглеждането и
възпитанието му и не се е възползвал от определения режим на лични контакти.
През това време е виждал няколко пъти детето, но за кратко. Сочи се, че Д не
познава баща си, не изпитва интерес към него, а когато го е срещала се плаши и
притеснява от него поради това, че е била обект на насилие от негова страна.
Твърди, че от момента на
фактическата раздяла ищцата сама полагала грижи за детето, което е привързано
само към нея. Издръжка за детето не е събрана и по изп.д.№
1321/2016г на ДСИ Людмил Станев.
Ищцата оспорва
родителския капацитет на ответника с твърдения, че през съвместното им съжителство
той злоупотребявал с алкохол и опиати, избухвал неконтролируемо и я нагрубявал
пред детето. Поради това то живеело в крайно неблагоприятна среда и било
поставено в риск. Ответникът не се задържал и на работа.
След като страните
прекратили отношенията си, Б.К. създал ново семейство и станал баща на друго
дете, но започнал да живее и да се държи с близките си по същия начин, описан по-горе
начин. По отношение на втората му жена и общото им дете срещу ответника била
издадена Заповед за защита по гр.д.№ 1845/2018 на Районен съд-***. Наред с това
същият бил многократно осъждан. Тъй като втората жена на ответника починала
срещу него се водело дело за лишаването или ограничаването на родителските му
права по отношение на второто му дете, за което имало заявление от 10.05.2018г
до ДСП – *** за настаняване в семейство на близки.
Гореизложеното мотивира
ищцата да предяви настоящия иск за лишаването на ответника от родителски права
и определянето на нов режим на лични отношения между бащата и детето.
Ответникът Б.Д.К., редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ал.1 ГПК.
На 4.10.2018г от името на ответника е било депозирано становище,
подписано от адв.В.П. от АК–***, без да е приложено пълномощно
за адвоката към същото.
Въпреки дадените от съда указания с определението по чл.140 ГПК, както и
понастоящем действията, извършени от името на ответника без представителна
власт, не са потвърдени, нито е представено надлежно пълномощно за адв.П..
В становището се излага, че ответникът не се бил дезинтересирал
от дъщеря си, плащал бил издръжка, носил дрехи и подаръци. Майката отказвала да
изпълнява режима на лични контакти и не допускало детето да се вижда с него и
неговите роднини. При последния разговор майката поставила условие, че можел да
се среща с дъщеря си ако плаща издръжката навреме.
Признава, че бил отстранен от семейното жилище. В това време положил
усилия да овладее отрицателните емоции, предизвикани от ищцата, но насреща
получил само претенции за пари, озлобление и неразбиране към потребността му да
общува с детето. по неговите думи ищцата всячески се стремяла да отдалечи
детето от бащата, което никога не е било в опасност при срещите им не се
страхувало, обичало да общува с него и роднините му.
Поддържа, че дори човек да е бил осъждан и да е посегнал на майката на
детето си, то това не било основание за отнемане на родителски права. Освен
това, в исковата молба нямало твърдения да е имал лошо отношение към детето си.
В о.с.з. ищцата, чрез
процесуалния си представител адв. М., поддържа
искането за лишаване на ответника от родителски права. Моли да бъде определен
следният РЛО на бащата с детето – по един ден от зимната и един ден от лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В о.с.з. ответникът не
се е явил и не е бил представляван от надлежно упълномощен представител.
Становището на Варненска Районна Прокуратура e за наличие на предпоставките
за лишаване ответника от родителски права и затова искът като доказан по основание
следва да бъде уважен .
Дирекция „Социално подпомагане” - *** не е изразила становище по молбата.
Така предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл.132 ал.1 т.2 СК.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
Страните по делото са родители на детето Д Б. К., род.***г, видно и
от у-е за раждане /л.8-І/.
С влязло в сила Решение № 3460/27.07.2011 по гр.д.№ 17024/2010 на ВРС-ХІVс-в родителските права спрямо
малолетното дете са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето; бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв, като му е определен и
режим на лични отношения.
От подадена до ДСИ при ВРС молба вх.№ 16047/18.08.2016, е видно, че С.Ш. е поискала образуването на изп.дело
срещу длъжника за принудително събиране на разноските, присъдени в нейна полза
с решението по гр.д.№ 17024/2010г на ВРС.
След раздялата ответникът К. е създал
друго семейство с жена на име *** В.Д., от която има родена дъщеря З., род.2015г.
По отношение на посочените лица ***ки РС е издал
заповед за незабавна защита от 19.03.2018, като му е забранено да приближава на
по-малко от 100м жилището на ***а и детето З..Впоследствие е издадена заповед
за защита от 17.04.2018 по същото гр.д.№ 1845/2018, в полза само на детето З.,
тъй като майката е починала междувременно. В тази връзка е представен протокол
от 25.04.2018г за обявяване на саморъчно завещание от починалата ***а /л.59-82
от наст.дело/
Представените
писмени доказателства, установяващи здравословното състояние /епикризи за
провеждано болнично лечение/ на починалата ***а В.Д. и копие от банкова карта и
фактури за заплатени суми за проведеното лечение са събрани доколкото се явяват
косвено доказателство за опровергаване възражението на ответника, че по
обективни причини не бил изпълнявал алиментните си
задължения към детето Д, тъй като осигурявал средствата за лечението на жена
си.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на разпитаните
свидетели ***а К. К.-Ш. /майка на ищцата/ и М.И.Х..
Свид.К. излага, че след раздялата на
двамата родители дъщеря ѝ полагала грижите за детето, а бащата престанал
да интересува от Д. За изминалата година знае само за два контакта между
ответника и детето – веднъж за един час и веднъж на Коледа, когато лелята по
бащина линия организирала среща в гр.***. Свидетелката сочи, че бащата никога
не бил звънял лично на дъщеря си, не поддържал контакт с нея дори и чрез
съвременните средства за комуникация – мобилен телефон, вайбър,
скайп и др.под. От 2010г до настоящия момент е виждал
дъщеря си най-много пет-шест пъти. Не знае да е заплащал някаква издръжка за
детето си или да му е подарявал нещо. В тази връзка излага, че Д се чувствала много
обидена, когато миналата година ответникът не се обадил за рождения й ден,
затова дори не желаела да го вижда, но й било неудобно да не отиде при него.
Излага, че бащата имал агресивно поведение спрямо майката, но не и спрямо
дъщеря си.
По думите на свид.Х., която познавала
детето Д от две годишната му възраст и поддържа постоянен контакт с него и
майка му, за осем години от раздялата на родителите бащата е виждал Д само три-четири
пъти, при срещи, организирани чрез неговите роднини. След раздялата единствено
майката и нейните родители полагали грижи за Д. Знае, че веднъж или два пъти бил
дал пари за детето, но не заплащал месечната издръжка. Известен й е случаят,
при който майката нарочно ограничила контакта между детето и ответника, тъй
като решила, че бащата представлява опасност за дъщеря си.
В изготвения от Д“СП“-*** социален доклад е посочено, че преките и
непосредствени грижи за детето се полагат от майката, която като самотен
родител успява да задоволи всичките му потребности. В разговор със соц.работник
от Д“СП“-*** Д посочила, че е виждала баща си рядко – два-три пъти в годината,
но не оставала в дома му с преспиване; по-често е гостувала на баща си, когато
е живял в ***. Момичето е споделило, че баща ѝ се държал лошо с
бременната майка на сестричката му. Като цяло Д не проявява негативна нагласа
към баща си, но го възприема като второстепенна родителска фигура. В заключение
социалните работници са изразили мнение, че бащата не се е дезинтересирал
трайно от детето и контактува с него, но срещите им са редки и кратки и не
подкрепят развитието му.
По делото е приобщен и социалният доклад от Д“СП“–***, пред които
ответникът изразил съгласието си доброволно да бъде лишен от родителски права
по отношение на детето Д. Изложил също, че последната му среща с дъщеря му била
осъществена преди Новогодишните празници. Посочено е още, че емоционалната
връзка между бащата и детето е нарушена, но от друга страна ответникът е
демонстрирал заинтересованост относно бъдещото отглеждане и възпитание на
детето.
Към писмения си
отговор ответникът е приложено платежно
нареждане от Б.К. към С.Ш.
за сумата от 150лв от дата 16.08.2018 с посочено основание детска
издръжка за м.август 2018г.
Горната
фактическа установеност обуславя следните
правни изводи:
Нормата на
чл.125 ал.1 СК визира задължението на всеки родител да полага грижи за
физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за
неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
По иска по чл.132 ал.1 т.2 СК
За
основателността на иска, хипотезата на посочената норма визира наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки :
1/ виновно бездействие от родителя,
изразяващо се в трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка, което
представлява опасност за личността, здравето или имуществото на детето.
2/ това цялостно неизпълнение да е трайно.
Съвкупният анализ на доказателствения
материал по делото налага извод за установеност на първата
предпоставка.
Макар двете
разпитани свидетелки да са в близка връзка със страните по спора /първата е
майка на ищцата, а втората близка приятелка/, показанията им се ценят при
условията на чл.172 ГПК във връзка с целия събран доказателствен материал и
затова съдът възприема същите като непосредствени, убедителни
и непротиво речиви.
Установи се, че от момента на фактическата раздяла между страните,
настъпила преди около десет години, преките и непосредствени
грижи по отглеждането на детето са
били поети изцяло от майката, подпомагана
от нейните близки. а бащата се е отстранил напълно от ежедневието на малолетна си дъщеря.
Въпреки изрично
дадените указания за лично явяване
за изслушване, както и възможност
за представяне на доказателства за установяване на наведените от въззивника
възражения, сочещи на обективна
невъзможност да изпълнява родителските си задължения, същият не стори това. Ето защо цялостното
му процесулано поведение се
възприема от съда като проява на дезинтересираност.
Установи се и че ответникът не е заплащал, нито е предоставял под друга
форма, издръжка за детето. Извод за обратното не може да се направи от единственото доказателство, представено от Б.К.
-, платежно нареждане за
сумата от 150лв доколкото еднократният
превод на подобна сума, при това извършен
след завеждане на делото, не е годен да обоснове извод, че ответникът е участвал регулярно в издръжката
на дъщеря си.
Ето защо
следва да се приеме, че бащата произволно и укоримо е
пренебрегнал родителските
си функции и задължения, вменени
му от закона и морала.
Съвкупният анализ на
доказателствения материал по делото налага извод за установеност
и на втората предпоставка –
трайно неизпълнение на родителските задължения. Съдът съобразява константната съдебна практика, съгласно която
критерий за преценката във всеки отделен случай следва да бъде житейската
практика и морал.
В настоящата хипотеза виновното бездействие на
бащата е продължило неоправдано дълъг
период от време – от фактическата
раздяла на страните, настъпила
преди около десет години, до настоящия
момент. От събраните по делото
данни се изясни, че в продължение на целия период бащата се е виждал с дъщеря
си Д не повече от 5-6 пъти за по няколко часа, при това по инициатива на
неговите роднини. Това налага извод за спорадичност на срещите, без да е била
установена трайна емоционална връзка и привързаност родител-дете, което говори
за липсата на заинтересованост у бащата за бъдещото развитие на дъщеря му. Затова
и изявлението му пред соц.работник от ДСП-*** в обратната посока се възприема
като формално, без да е подплатено от реални действия.
Изложеното обосновава
извод за установеност и на втория
елемент от фактическия състав на чл.132 ал.1 т.2 СК.
Действително, лишаването от родителски права е извънредна и тежка мярка и следва да се прилага само
в крайни случаи, когато родителят бездейства виновно по
отношение осигуряването на дължимата
грижа за своя непълнолетен низходящ.
Доколкото решението по този иск се постановява в
производство, имащо характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползва
със сила на пресъдено нещо,
ответникът разполага с възможност да възстанови своите
права при отпадане на основанията,
въз основа на които същите са му били отнети.
Всичко изложено
обуславя извод за наличието на такова трайно неполагане на грижи и недаване на
издръжка за детето от бащата, с което фактическият състав на правната норма на
чл.132 ал.1 т.2 СК е осъществен и затова молбата като доказана по основание следва
да бъде уважена.
По отношение режима на лични отношения.
Императивната
норма на чл.134 СК указва, че дори и при лишаване на родителя от права, следва
да бъдат определени мерките относно личните отношения между родителя и детето, както
и издръжката му, ако такава не е била присъдена.
Постановяването
на положително решение за лишаване от родителски права се явява ново
обстоятелство, респ. самостоятелно основание /чл.134 т.2 СК/, съдът служебно да
определи подходящи мерки на личните отношения между лишения от права родител и
детето.
Съобразявайки
възрастта на детето Д и трайната дезинтересираност на
бащата, съответно и липсата на изградена между тях емоционална връзка, намира,
че на бащата следва да бъде дадена ограничена възможност да вижда детето - всяка
трета събота от месеца от 10ч до 16ч, без преспиване, в населеното място по
местоживеенето на детето.
По отношение на издръжката
Такава е била
присъдена с влязлото в сила решение № 3460/ 27.07.2011 по гр.д.№ 17024/2010г на
ВРС-ХІVс-в в размер на 100лв. Поради това настоящият
съд не следва да се произнася по този въпрос.
По разноските:
За първата
инстанция, с оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати в полза на Държавата
по сметка на съда следните суми: 80лв – държавна такса; 400лв - адв.възнаграждение, заплатено от ищцовата страна за
ползвана адв.услуга по договор за правна помощ.
За
въззивната инстанция разноски в полза на въззиваемата страна не следва да бъдат
присъждани поради липсата на отправено искане и представени доказателства за
това.
Съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на
РС.
Мотивиран
от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XХс-в № 864/1.03.2019 по гр.д.№
10902/2018г, с което на осн.чл.132 ал.1 т.2 СК, Б.Д.К. е лишен от родителски права спрямо детето Д Б. К., род.***г, поради това, че без основателна причина трайно не е полагал грижи и не е участвал в издръжката на детето ; определени са мерки на лични отношения на Б. Дим.К. с детето Д да го вижда всяка трета събота от месеца от 10ч до 16ч, без преспиване,
по местоживенето на детето,
на осн.чл.134 т.2 СК, както и е осъден
да заплати на С.Н.Ш. сумата
480лв - сторени в производството
разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Препис от настоящето решение заедно с това на ВРС
следва да бъде връчено на: ВОП, Д“СП“–***, както и на Общината по постоянен
адрес на детето за отразяване в АГС постановеното лишаване от родителски права,
както и по постоянния адрес на бащата – за отразяване на същото обстоятелство, на
осн.чл.136 СК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :