Р Е Ш Е Н И Е
№ 97 25.03.2019г.,
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието
на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№99
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№1559/20.12.2018г., постановено по гр.д.№2544/2018г. по описа на РС- П. е
отхвърлен иска, с правно основание чл.240 от ЗЗД, предявен от П.М.М. ***, ЕГН**********,
чрез пълномощника й И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И.Ц., за
заплащане от К.Й.М., ЕГН ********** *** на сумата от 14 000лв. /като получена в заем/, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 26.07.2018г. като
неоснователен.
Осъдена е П.М.М.,***,
ЕГН**********, да заплати на К.Й.М., ЕГН ********** *** сумата от 950лв.
изплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие №004990 от 31.10.2018г.
Против това
решение е постъпила въззивна жалба от адв.И.Ц., в качеството му на пълномощник
на П.М.М..
Твърди се в
същата, че решението е необосновано, незаконосъобразно и е в нарушение на
процесуалните норми.
В тази насока се
сочи, че съдът необосновано е дал вяра на твърденията на ответната страна и
показания на свидетели, които не са присъствали на уговорките между страните.
Същевременно е игнорирал показанията на свидетелите, които са участвали в
разговорите, при които е уточнявано основанието, на което ищцата е предоставила
големи суми на семейството на ответницата и нейния тогавашен съпруг.
Визира се, че
предоставянето на средствата е безспорен факт- налице са банкови документи за това
и ответницата не оспорва този факт. Спорният въпрос е дали доверителката е
предоставила заем или е дарила 28 000лв.
Приема се, че
показанията на свидетелите на ищцовата страна убедително и непротиворечиво
установяват, че между страните е имало уговорка за връщане на сумата, т.е.
налице е договор за заем. Тези свидетели
са присъствали на разговорите и установяват точно уговорките между страните.
Моли се да бъде
обърнато внимание на отговорите на ответницата на зададените й въпроси.
Твърди се, че по
делото е установено, че преди закупуването на жилището, ответницата е имала
друг кредит към банка, като за да получи жилищен кредит, то е трябвало да
погаси стария кредит. В тази връзка се приема, че дори и тезата за дарение за
закупуване на жилище да има някакво житейско обяснение, то тезата за даване на
пари за погасяване на стар кредит на ответницата не е оправдано с нищо.
В тази насока се
излагат съображения.
Искането е да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение,
като се постанови ново такова, с което да се осъди К.Й. да заплати на ищцата
сумата от 14000лв., представляваща половината от получения от семейството на
ответницата заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Моли се за присъждане
на направените по делото разноски.
В срокът по чл.
263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- К.Й. В.,
чрез пълномощника й адв.И.П..
В него се излага
доводи в насока неоснователност на подадената въззивна жалба.
Моли се за
потвърждаване на постановеното решение.
С въззивната
жалба и писмен отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно
заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят П.М.М. се явява лично и с упълномощения
от нея адв.Ц.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба с
изложените в нея съображения. Моли се за отмяна на обжалваното решение на
първоинстанционния съд, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно.
Моли се за уважаване на предявения иск. В таз ивръзка излага съображения.
Моли за
присъждане на направените разноски от неговта доверителка пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по
въззивната жалба- К.Й.М., редовно призована не се явява. Не се явява и
упълномощения от нея адв.П..
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с
доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.М.М.,
против К.Й.М. иск, с правно основание чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от
страна на ищцата, че същата е баба на К. Г. М., който е бил съпруг на
ответницата.
Визира, че
семейството К. М. и К.М. желаели да закупят жилище, като за това имали нужда от
парични средства. Било постигнато съгласие, ищцата да им даде в заем общо 28
000лв., а те да ги върнат при поискване. Същата работила в “Уникредит Булбанк”
ЕАД и щяла да получи кредит при преференциални условия за служители на банката.
В тази връзка, П.М. превела по банковата сметка на ответницата, на два пъти
общо сумата 19 500лв.
Твърди се, че преводите
били извършени на 05.11.2015г., в размер на 8500лв. и 11.11.2015г.- 11000лв.
Сделката била осъществена на 16.11.2015г. с Нотариален акт №., т.XIV, дело №.8.г.
на Нотариус Анета Илкова и с парите на ищцата от банковия кредит бил закупен
апартамент При сделката, купувачите К.М. и К. М. изплатили на продавачите по
банков път 11000лв. Остатъкът от получената от ответницата сума заедно с
допълнително преведени на 15.12.2015г. по сметка на К. М. от 8500лв. били използвани
за ремонт на закупеното жилище и за покриване на други семейни разходи.
Твърди се от ищцата,
че поканила ответницата и внука си да й върнат получената на заем сума, но
въпреки обещанията им, това до този момент не се е случило.
Междувременно
ответницата подала и молба за развод, което обезпокоило ищцата за съдбата на
дадените в заем пари.
Искането е, да
бъда постановено решение, с което се осъди К.Й.М. да заплати на П.М.М. сумата
14000лв., представляваща половината от получения от семейството на ответницата
заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В срокът по
чл.131 от ГПК от ответницата К.Й.М. е постъпил писмен отговор. В него се
оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на изложените в отговора твърдения. Твърди се, че никога
с ищцата не бил провеждан разговор и обсъждано съгласие за даване и съответно
връщане дадени в заем суми. Съответно не е
постигано съгласие за паричен заем и в тази връзка, ответницата никога не
е била канена от ищцата да й върне претендираната с исковата молба сума. В тази
връзка такава среща въобще не се е била състояла.
Не се оспорва от страна на К.М., че на
05.11.2015г. е получила по банковата си сметка сумата 8500лв., с основание
„Превод“, както и че на 11.11.2015г. е получила по банковата си сметка сумата
11000лв., с основание „Покупка на жилище“. Отрича се, да е получавала сумата
8500лв., наредена по банковата сметка на К. Г. М. на 15.12.2015г., с основание
„Превод за ремонт“.
Не се отрича, че
е вярно твърдението, че към момента, в който ищцата е превела трите суми,
предмет на делото, ищцата е била омъжена за внука на ищцата- К. Г. М.. С
последния, ответницата заживяла на съпружески начала през лятото на 2014г. и
тогава ищцата им предоставила да ползват собственото й жилище в гр.П., ул.Б.
№10, представляващо апартамент с площ 22кв.м. в партера на жилищната сграда.
Сочи се, че на
10.07.2015г., ответницата е родила дъщеря Й.. Тогава ищцата много се зарадвала,
като им казала, че ще продаде апартамента на ул.“Б.“ №10, който бил много малък
и ще им даде пари, за да си купят по-голямо жилище. Три месеца след това, тя
продала този апартамент, след което направила трите парични превода, посочени в
исковата молба. Никога не е било говорено за паричен заем, нито за връщането
му. Навсякъде ищцата твърдяла, че прави дарение на семейството.
Визира се, че
тъй като съпругът й установил връзка с друга жена, ответницата подала молба за
развод. В последица от делото за развод, ищцата търси обратно парите си, за
което е разбрала от искова й молба.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа
страна следното:
Няма спор по
делото, че ищцата П.М.М. е баба на св.К. М., който е бивш съпруг на ответницата
К.Й.М..
Видно от Решение
№935/16.07.2018г., постановено по гр.д.№706/2018г. по описа на РСС- П. се
установява като бракът на ответницата с внука на ищцата е прекратен, като това
е след завеждане на настоящия иск.
Не е спорно,
видно от платежни нареждания от 05.11.2015г. и 11.11.2015г., че ищцата е
превела по банкова сметка ***0лв., а на втората дата сумата от 11000лв. Като
основания за извършените преводи и в двете платежни нареждания е отразено:
покупка на жилище.
Видно от
платежно нареждане от 16.11.2015г. е преведено по сметка ан К. Г. М. от страна
на П.М. сумата от 8500лв., с основание: превод за ремонт.
Не се спори
между страните, че К.М. и К. М. са закупили апартамент, видно от Нотариален акт
за покупко- продажба на недвижими имот от 16.11.2015г., като са превели по
сметка на продавачите сума в размер на 11000лв., като не се оспорва факта, че това са парите,
преведени от ищцата. Остатъкът от цената купувачите заплатили на продавачите
чрез банков кредит от „Уникредит Булбанк“ АД, изтеглен от ответницата.
От показанията
на св.Г. М.- син на ищцата, се установява, че майка му е дала много трудно
парите, тъй като това й са бил последните пари. Сочи, че с неговата съпруга са
я убедили, че парите ще й бъдат върнати под някакви месечни вноски от К. и от
сина му. Тогава майка му решила да даде парите като помощ, но не като дарение.
Визира, че при разговорите в семейството на сина му, не са присъствали трети
лица, като са присъствали той, съпругата му П. М., майка му, сина му, както и
ответницата.
От показанията
на св.К. М.- внук на ищцата се установява, че, баба му им е дала пари на заем,
за да се купи ново жилище. Давала е на няколко пъти, като не може да си спомни
точно, или 11000лв. или 18000лв. Уговорката била, да й се върнат парите когато
могат. Баба му ги е уважавала и обичаля и затова им е помогнала.
В показанията си
св.Б. твърди, че познава ответницата К. и нейния бивш съпруг К.. Като
семейството, последните двама, живеели на
ул.Б. №10 до края на 2015г. След това заживели в жилище на ул.„Г. Б.“
№137, което първоначално било ремонтирано. Когато семейството живеело на цитирания
по- горе адрес през месец юли 2015г. се родила дъщеря им. По лични наблюдения,
условията за живот в апартамента на ул.“Б.“
не били подходящи за живеене за малко дете.
За това било
закупено и новото жилище. Тъй като не достигали парични средства за заплащането
на договорената продажна цена ответницата К. и съпругът й К., изтеглили заем от
банка. Сумата по изтегленият заем не достигала и за това ищцата- баба на св.К. М.
продала апартамента, находящ се на ул.“Б.“ №10. Последният твърдял, че баба му
им е помогнала, с оглед на което по нейно виждане приела, че това е дарение. Твърди се, че не е чувала К. да казва, че
тези пари ще се връгщта на бабата. Не знае с каква сума е помогнала бабата на К..
От показаниата
на св.К. се установява, че в голямата си част, те са в идентичност с тези на
св.Б.. Визира, че от К. знаела, че баба му е била много щастлива, след като е
узнала, че К. е бременна. В тази връзка искала да им помогне за ново жилище,
подходящо за отглеждане на детето. К. й е казвала, че парите са дарени от
бабата. Не е чувала, нито от К., нито от К., че трябва да връщат парите, с
които бабата е помогнала.
В обясненията на
ищцата, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК се коментира, че тези пари са
дадени в заем, за закупуване на имот и за ремонт.
В обясненията на
ответницата, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК се визира, че никога не е
ставало дума за заем и че някога ще се връщат. Казано е било, че бабата е
съгласна да се продаде апартамента и ще помогне след това, да се закупи друг
апартамент. Никога не е била използвана думата заем в нейно присъствие и
съответно не се е водил разговор за заем.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима- подадена са в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция
намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно, с което са отхвърлени
предявените искове на ищеца.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Основателността
на предявения иск с правна квалификация по чл.240, ал.1 от ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е
задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на същото.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното му право на
вземане, като липсата на кумулативно изискуем се елемент от фактическия състав,
обуславя извод за неоснователност на иска.
По отношение на
неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт, тъй като
представлява липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдение на ищеца, като
ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт- точно
изпълнение, като при неангажирани
доказателства, съдът приема посочената предпоставка за доказана.
За установяване
на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление
съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт- сключен договор.
Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва
взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме,
че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на
волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът,
съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД е реален и се счита сключен с
предаването на предмета му- заместими движими вещи или определена парична сума
на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие- независимо от
неговата форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето
правно задължение да върне полученото. Съгласно принципа за свобода на
договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан от гражданскоправни
задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а задължението за връщане на
парична сума е мислимо единствено в рамките на породено от двустранна сделка
правоотношение.
В конкретният
казус твърденията са в насока, че е налице договор за заем за парична сума в
размер общо на 28000лв., от които се претендират 14000лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на искова молба.
С оглед
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК договорът следва да е сключен в писмена
форма, която не е за действителност, а за доказване- устно постигнатото
съгласие и извършено от заемодателя предаване на сумата, поражда правно
действие за страните, но при възникнал правен спор фактът на сключване на
договора следва да се докаже с документ/и, които обективират взаимните
волеизявления на страните по него. Липсата на писмени доказателства за сключен
договор за заем, би обусловила извод за недоказаност на главния иск.
В случая, няма
спор по делото, че са налице три платежни
нареждания, от които се установява, че основанията за превод по тях са: превод,
покупка на жилище и превод за ремонт. На практика, от така посочените основания
за превод, не може да се докаже сключването на договор за заем.
Законът не
съдържа презумпция, че предаването на сумата се извършва въз основа на договор
за заем, поради което ищецът е този, който следва да докаже това основание в
хода на производството, в какъвто смисъл е и Решение №361/11.11.2015г.,
постановено по гр. дело №1864/2015г. по описа на ВКС, IV г.о.
От тези
представени три документа се установява предаване на ответницата във фактическа
власт само на суми от 8500лв. и съответно на 11000лв. Реално те не обективират
волеизявление от страна на получателя на сумата за поемане на правно задължение
за нейното връщане. От съдържанието на банковите документи не се установява с
какви конкретни правоотношения се свързва плащането. Липсват други писмени
доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем, въз
основа на който ищецът е предоставил на ответника сумата, която е предмет на
настоящото производство. Ето защо, въззивният съд приема, че наличието на
банковите документи, в които не е посочено основание за плащане, само по себе
си не доказва сключването на договор за заем, тъй като задължението може да
произтича от всякакъв друг източник и в тежест на ищеца е да докаже възникнал заемен
договор, т.е. не само получаване на парична сума, но също и постигнато съгласие
за връщането й.
В случаите,
когато са налице само доказателства за предаване на сумата, е налице
противоречива практика на ВКС относно възможността за доказване на останалите елементи
от основанието, като с Решение №.24/28.12.2011г., постановено по гр.д.
№167/2011г. по описа на ВКС, IV г.о. е прието, че в случай, че предаването на
парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено
то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор,
тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на
сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели
установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона
стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й
със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При
наличието на документ за предаване на сумата при поето задължение за връщане,
за останалите елементи на договора, няма забрана за установяването им със
свидетелски показания. В този смисъл са и Решение №253/17.10.2014г.,
постановено по гр.д.№2902/2014г. по описа на ВКС, ІІІг.о. и Решение
№82/12.05.2015г., постановено по гр.д.№.122/2014г. по описа на ВКС, ГК, III
г.о.
Същевременно
обаче с Решение №119/01.07.2016г., постановено по гр.д.№ 6182/2015г. по описа
на ВКС, IVг.о. и Решение №240/26.10.2016г., постановено по гр.д.№922/2016г. по
описа на ВКС, IVг.о., е прието, че наличието на разписка или друг документ,
удостоверяващ плащане, не освобождава платеца от законовите ограничения да
докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания. Ако в разписката
не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на даденото без
основание в тежест на ответника е да докаже основанието на което е получил или
има право да задържи полученото. С всички доказателствени средства той може да
доказва какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с
извършеното плащане /в т.ч. направени признания за факти или за обвързаност/,
но със свидетели той не може да докаже извършването на волеизявления, които
изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5000лв. Същото важи и
при иск за връщане на заета сума- в тежест на ищеца е да докаже не само
получаването на заема /или съществуването на старо задължение при новация/, но
също и постигнатото съгласие за връщането й, чрез всякакви доказателствени
средства за правните и фактически действия на страните, но със свидетели той не
може да докаже волеизявление на получателя на сумата, че се задължава да върне
полученото в заем.
Настоящият
състав намира, че ограничението на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, изключващо
свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5
000 лв., не е приложимо, само когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, когато
страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не
съдържа всички уговорки. В тази връзка въззивният съд намира, че със свидетели
не може да се докаже волеизявление на получателя на сумата, че се задължава да
върне полученото в заем, тъй като се касае за договор на стойност над 5000лв.
Безспорно е, че
ищецът е предал в държане на ответника парични суми, но в случая, какъв е бил
правопораждания тези отношения факт и конкретното предметно съдържание на
правата и задълженията на страните, не е установено с допустимите в ГПК
доказателства. Ето защо няма основание да се приеме, че процесната сума е
получена в заем.
Дори да се
възприеме обаче първата практика и дадените пред първоинстанционния съд
показания на ангажираните от ищцета свидетели се приемат за допустими,
твърдението за сключен договор за заем отново се явява недоказано. Показанията
на сочените свидетели, преценени при условията на чл.172 от ГПК, потвърждават
безспорното предаване на процесната сума, но не установяват реално наличие на
насрещни волеизявления за сключване на договор за заем, включително и за
постигнати уговорки относно връщането на сума по такъв договор. От показанията
на тези свидетели по никакъв начин не се установяват съществените елементи на
договора за заем- кога е сключен, при какви условия, кога и как ще се предаде
сумата- на вноски или на наведнъж, начин на погасяване. Не на последно място
всички разпитани свидетели са близки на ищцата- син и внук, като безспорно те са
заинтересувани от изходът на спора.
Св. Г. М. излага
данни за уговорки, които на практика са между него, съпругата му и ищцата.
Коментира за присъствие на сина си и ответницата, но не излага данни последните
двама да са участвали в реални договорки.
От друга страна
св.К. М. коментира, че баба му е дала на семейството им пари назаем да се
закупят ново жилище, но от друга страна не може да се спомни конкретно каква е
сумата. Дори впроведената очна ставка в следващо съдебно заседание след
проведения му разпит, същия отново не е е конкретен за сумата, съответно сочи,
чее около 30000лв.
Тези данни,
както и заинтеросоваността на тези свидетели определено дават основание,
техните показания да не бъдат кредитирани, още повече, с оглед на
гореизложените доводи на съда, те не са и определящи, поради липсата на писмен
документ. В този аспект не се обсъждат и другите свидетелски показания
ангажирани от ответницата, както и няма основание за приемане, като основателни
изложените възражения от страна на жалбоподателя изложени във въззивната му
жалба.
Предвид на това
се налага извода за недоказаност на предявения иск по чл.240 от ЗЗД, даващо
основание за неговото отхвърляне, което на практика правилно е реализирано от
първоинстанционния съд.
С оглед
неоснователстта на този иск се явява неоснователен и иска по чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законовата лихва върху сумата от 14000лв. от датата на подаване
на исковата молба.
Предвид на
гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба, като неоснователна се остави
без уважение.
На основание
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1559 от 20.12.2018г.,
постановено по гр.д. №2544 по описа за 2018г. на РС- П..
Решението, подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните, при условията по чл.280 от ГПК пред ВКС на РБългария.
Председател: Членове:1. 2.