Решение по дело №296/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Р     Е     Ш     Е     Н     И     E

 

гр.Б.С., 14.11.2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 17 октомври,  Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 296/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила искова молба и допълнителна такава от В.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.Ц.Й.В. ***, против Д.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с която е пискал да бъде признато за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 2318.48 лв. представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда от 10.07.2013г. на собствената му земеделска земя за имот № 044055, представляващ нива с площ 19.999 дка, втора категория земя в местността „Кърньовец“, за имот №066011, представляващ нива с площ 27.345 дка, втора категория земя в местността „Джудовски блок“ и за имот №047026, представляващ нива с площ 10.588 дка, втора категория земя в местността „Денински блок“, всички в землището на с.Д., общ. Борован, при уговорен наем по 40 лв. на декар, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски в заповедно производство в размер на 396,57 лв. моли да му бъдат присъдени направените и в настоящото производство  разноски.

С допълнителната искова молба уточнява, че представя доказателства за предявения иск по смисъла на чл.415 ГПК.

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.8 ЗАЗ.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковата претенция на ищеца, като неоснователна и заявява, че не дължи процесната сума. Приложил е писмени доказателства.

         По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието по делото.

Приложено е ч.гр.д.№ 56/2019г. по описа на РС-Б.С..

 Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 56/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Д.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 40/23.01.2019г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора В.Ц.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2318.48 лв. представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда от 10.07.2013г. на собствената му земеделска земя за имот № 044055, представляващ нива с площ 19.999 дка, втора категория земя в местността „Кърньовец“, за имот №066011, представляващ нива с площ 27.345 дка, втора категория земя в местността „Джудовски блок“ и за имот №047026, представляващ нива с площ 10.588 дка, втора категория земя в местността „Денински блок“, всички в землището на с.Д., общ. Борован, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, от които 46.57 лв. държавна такса и 350.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с настоящата искова молба кредиторът е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор, сключен с ответника.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника по настоящата искова молба имали сключен договор за аренда на земеделска земя, вписан вх. рег. № 2496, том 4, № 283/2013г. вписан в АВ гр.Бяла С.. Срокът на договора е бил до края на 2018г. По договора уговореното арендно  плащане, записано в договора, било 30 лв. на декар, но арендаторът  му заплащал по 40 лв. на декар, както на ищеца, така и на всички други арендодатели. С наближаване на изтичане срока по договора ответникът поискал да удължат срока му и след отказ от страна на ищеца ответникът отказал да му плати арендното плащане за последната стопанска година. Това породило правния интерес за ищеца да подаде заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Въз основа на него е образувано ч.гр.д. №56/2019г. по описа на РС-Бяла С.. В законоустановения срок длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя правния му интерес от подаване на настоящата искова молба.

Ищецът е представил следните писмени доказателства: договор за аренда на земеделска земя от 10.07.2013г., вписан вх. рег. № 2496, том 4, № 283/2013г. вписан в АВ гр.Бяла С., разходен ордер от 14.10.2017 год. за изплатено арендно плащане за стопанската 2016/2017г., квитанция за платена държавна такса.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковата претенция на ищеца, като неоснователна и заявява, че не дължи процесната сума, тъй като му е изплатил цялото задължение към ищеца за стопанската 2017/2018г. с представения разходен касов ордер от 14.10.2017г. и посочения остатък за предходната 2016/2017г., за което приложил разходни касови ордери за изплатените суми/л.26-29 от делото/. Посочва, че от съдържанието на договора за аренда е видно, че страните в т.1 от раздел 4. „Арендно плащане“ са уговорили арендно плащане в размер на 30.00 лв. на декар. Общата площ на посочените в договора за аренда три имота е 57,932 дка и при това положение дължимото годишно рентно плащане е в размер на 1737,96 лв., а не претендираните от ищеца 2318,48 лв. В договора ясно и недвусмислено е фиксирана годишна цена за ползването на имотите от 30.00 лв. на декар, а не сочената от ищеца сума от 40 лв. за дка. Никога между страните не е подписвано допълнително споразумение, с което евентуално да е променян размерът на арендното плащане. Поради изплащане на цялото задължение към ищеца желае да се отхвърли иска. 

Видно от представения от страните Договор за аренда от 10.07.2013г., сключен между ищеца от една страна като арендодател и ответника като арендатор, първият е предоставил на ответника за ползване недвижими имоти – поземлени имоти, находящи се в землището на сД., обл.Враца, а именно: имот № 044055 представляващ нива с площ 19.999 дка, втора категория земя в местността „Кърньовец“, имот №066011 представляващ нива с площ 27.345 дка втора категория земя в местността „Джудовски блок“ и имот №047026 представляващ нива с площ 10.588 дка, втора категория земя в местността „Денински блок“, срещу задължение на арендатора да заплаща годишно арендно плащане в размер на 30.00 лева на декар. От своя страна, арендодателят се е задължил да осигури на арендатора спокойно и безпрепятствено ползване на предоставените имоти. Договорът за аренда е сключен за срок от пет стопански години. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните и е вписан в Служба „Вписвания” гр.Бяла С. вх. рег. № 2496, том 4, № 283/2013г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че вещото лице П.П. по поставените въпроси е достигнал до следните изводи:

По първи въпрос: Какъв е размерът на арендното плащане за стопанската 2017/2018г.? – Съгласно процесния договор за аренда за стопанската 2017/2018г. арендното плащане следва да възлиза на 1737,96 лева. Същото е калкулирано, като имотите в процесния договор за аренда от 57,932 дка са умножени по договореното арендно плащане от 30.00 лв. за 1 дка или за тази стопанска година е 1737,96 лева.

Вещото лице уточнява, че тук малко е разширил заключението, като изчислил, че за пет стопански години общият размер на арендното плащане следва да възлиза на 8689,80 лева.

По втори въпрос: Платено ли е дължимото арендно плащане за арендованите имоти за стопанската 2017/2018г. на ищеца? – Дължимото плащане за арендованите имоти за стопанската 2017/2018г. е платено на ищеца. При проверката не се констатираха данни за сключен анекс или друга писмена договорка между страните по процесния договор за аренда, с които да се увеличава размерът на годишното арендно плащане.

По трети въпрос: Ако има плащане за 2017/2018г., в какъв размер е? – През 2017г. е направено плащане в размер на 2305,88 лева, в т.ч. окончателно доплащане от 392,44 лева за стопанската 2016/2017г. плюс 1913,44 лева, от които 1737,96 лева за стопанската 2017/2018г. и 175,48 лева, които в счетоводството на ответника са отразени като лихва за забава. Плащането е извършено с РКО № 5/14.10.2017г.

По четвърти въпрос: За предходните стопански години какви суми са заплащани за арендованите земи на ищеца?  - Арендните плащания са както следва:

През 2014г. с РКО № 20/17.10.2014г. са платени общо 1947,64 лева, в т.ч. за стопанската 2013/2014г. 1737,96 лева плюс 209,68 лева частично за стопанската 2014/2015г.

През 2015г. с РКО № 39/12.11.2015г. са платени 2305,88 лева, в т.ч. окончателно доплащане 1528,28 лева за стопанската 2014/2015г. плюс 777,60 лева частично за стопанската 2015/2016г.

През 2016г. са платени 2305,88 лева, в т.ч. окончателно доплащане 960,36 лева за стопанската 2015/2016г. плюс частично 1345,52 лева за стопанската 2016/2017г., което е станало с РКО № 33/28.10.2016г.

През 2017г. са платени 2305,88 лева, в т.ч. окончателно доплащане 392,44 лева за стопанската 2016/2017г., от които 1737,96 лева за стопанската 2017/2018г. и 175,48 лева, които в счетоводството на ответника са отразени като лихви за забава. Плащането е извършено с РКО № 5/14.10.2017г.

Брутния размер на изплатените арендни плащания по процесния договор за аренда възлиза общо на 8865,28 лева. С тях са покрити като задължения за плащане следващите се 8689,80 лева договорено арендно плащане, съгласно процесния договор за аренда от 10.07.2013г. Разликата от 175,48 лева е отнесена в счетоводството като лихви за забава.

Вещото лице е направило и допълнителна проверка, тъй като РКО не били четливи - видял същите в оригинал и същите съответстват на това, което е като материали по делото.  

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.8, ал.1 от ЗАЗ, за установяване съществуването на   парично задължение в размер на 2318.48 лв. представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по сключен между страните договор за аренда от 10.07.2013г. за имот № 044055 представляващ нива с площ 19.999 дка, втора категория земя в местността „Кърньовец“, за имот №066011 представляващ нива с площ 27.345 дка втора категория земя в местността „Джудовски блок“ и за имот №047026 представляващ нива с площ 10.588 дка, втора категория земя в местността „Денински блок“, всички в землището на с.Д., общ.Борован, при уговорен наем по 40 лв. на декар, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 40/23.01.2019г. по ч.гр.д.№ 56/2019г. по описа на РС-Б.С..

Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415  от ГПК, като предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на суми по издадената заповед.

За да се приеме за основателен този иск с посоченото по-горе правно основание, е необходимо съдът да установи, че страните са били в правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за аренда на земеделска земя, че ищецът е изправна страна, а ответникът – неизправна поради виновно неизпълнение на задължението си да предаде договореното арендно плащане. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуващото правоотношение и изпълнение от негова страна на възникналите задължения. В тежест на ответника е да докаже наличие на плащане или друг правопогасяващ по отношение на задължението му за заплащане на арендните вноски факт.

Няма спор между страните, че е налице сключен помежду им посочения по-горе договор за аренда на зем. земя. Спорът помежду им е дължимо ли е арендното възнаграждение за стопанската 2017/2018г.

Анализирайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено по безспорен начин, че същите са били в арендно правоотношение през процесния период, възникнало по силата на валидно сключен договор за аренда на земеделски земи от 10.07.2013г.  между В.Ц.Д. и Д.П.Т., съдържащ всички съществени елементи – две насрещни волеизявления, предмет на договора, договорено арендно плащане. Земеделските земи, предмет на този договор, са били предадени на арендатора – ответник по делото. Договорът е сключен съгласно изискванията на чл.3 от ЗАЗ - в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него, вписан е в нотариалните книги и е регистриран в съответната ОСЗ. Сключен е за срок от пет години.  

В хода на процеса по несъмнен начин се установи, че арендодателят и арендатора са били изправни страни, като ответникът в качеството си на арендатор е изпълнил основното си задължение по договора за аренда, а именно: извършил е договореното арендно плащане за процесния период в договорения размер и съобразно срока в чл.8 ЗАЗ – до 30 октомври на всяка стопанска година, както е уговорено в договора.

За установяване размера на исковата претенция е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Съдът приема експертизата за компетентно извършена, с оглед твърденията на вещото лице за коректно водено счетоводство на ответника. Безспорно, съдът приема от заключението на вещото лице, че на ищеца е заплатена за стопанската 2017/2018г. рента в размер на 1737.96лв. или по 30 лв. на дка, съгласно т.1 от раздел 4. „Арендно плащане“ от договора между страните. 

Съдът не споделя твърденията на ищеца, че са договорени между страните годишни арендни плащания в размер на 40.00 лв. на декар. В представения договор точно е фиксирана годишна цена за ползването на имотите - 30.00 лв. на декар, а не сочената от ищеца сума от 40 лв. за дка. Между страните не е подписвано допълнително споразумение, с което евентуално да е променян размерът на арендното плащане.

Гореизложеното е безспорно установено с писмените доказателства в хода на производството по делото, както и подкрепено от изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Налагат се следните изводи: Ответникът е предприел действия и изпълнил задълженията си да заплати размера на арендното плащане в уговорения срок, съгласно договора за аренда, сключен с ищеца. Това води до извода, че е изплатена изцяло сумата за годишно арендно плащана и искът за претендираното арендно плащана в размер на 2318.48лв за стопанската 2017/2018г. се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Предвид неоснователността на тази претенция, неоснователна се явява и акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски от ответника в размер на 100.00 лв. – възнаграждение на вещото лице, и в размер на 450.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. При този изход на делото  на ищеца не се дължат разноски и такива не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

                                         

Р     Е    Ш     И   :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Ц.Й.В. ***, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.8 ЗАЗ, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.П.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца сумата 2318.48 лв., представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018г. по договор за аренда от 10.07.2013г. за имот № 044055, представляващ нива с площ 19.999 дка, втора категория земя в местността „Кърньовец“, за имот №066011, представляващ нива с площ 27.345 дка, втора категория земя в местността „Джудовски блок“, и за имот №047026, представляващ нива с площ 10.588 дка, втора категория земя в местността „Денински блок“, всички в землището на с.Д., общ.Борован, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното производство, за която сума е  издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 40/23.01.2019г. по ч. гр. д. № 56/2019г. по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В.Ц.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Ц.Й.В. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,  направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 296/2019г. по описа на БСлРС в общ размер на 550.00 лв., от които 100.00 лв. – възнаграждение на вещото лице, и 450.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 56/2019г.по описа на РС-Б.С..                                                         

 

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: